Определение по дело №2529/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба, подадена от И.Б. ЛНЧ **********,гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Р.България, против Заповед № ЗСПД/Д-В/27678 от 18.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик -П. Б. ЛНЧ ********** гражданин на Украйна с предоставена временна закрила.

Настоящият съдебен състав счита, че така заявеният правен спор не е местно подсъден на Административен съд – Варна.

Съгласно чл. 133, ал. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат. По силата на чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК, когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София.

Жалбоподателката И.Б. ЛНЧ **********, е "Чужденец" по смисъла на чл.2 от Закона за чужденците в Република България. Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Единствено чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, както и тези получили статут на бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в Република България (чл. 3, ал. 2 ЗГР) се вписват в регистъра на населението. На оспорващата, според приложените към жалбата й доказателства, е предоставена само временна закрила, и тъй като е извън посочената категория чужденци, тя не може да има и няма вписан в страната постоянен адрес.

Вписаният в регистрационната карта на И.Б. настоящ адрес *** не следва да се приравнява на използваното в нормата на чл. 133, ал. 1 изр. първо АПК понятие „постоянен адрес“. Посочената приложима норма на чл. 131, ал. 1 АПК е императивна и разширителното й тълкуване е недопустимо.

С оглед констатацията, че постоянният адрес на оспорващата е в чужбина, към казуса е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 изр. второ АПК, определяща местно компетентния съд, който следва да разгледа оспорването, а това е Административен съд – София град.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд – Определение № 8652/10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2019 г.; Определение № 9948/27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2019 г.; Определение № 11797/18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2021 г.; Определение № 1418/29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 736/2020 г.; Решение № 17204/16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8357/2019 г.

Предвид установяването, че образуваното по жалбата на чуждестранната гражданка производство пред настоящия Административен съд - Варна не му е подсъдно, то следва да бъде прекратено и изпратено на надлежния Административен съд – София град.

Като непреграждащо хода на производството, определението не подлежи на обжалване.

На основание чл. 135, ал. 2 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2529/2023 год. на Административен съд – Варна.

ИЗПРАЩА делото на Административен съд – София град по подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: