№ 47241
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110103592 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ответницата Л. Ж. Д. за изменение на решение
от 09.10.2025 г. по гр.д. № 3592/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за
разноските. Излага съображения, че не дължи разноски на ищеца, с оглед
приетото от съда, че договорът за потребителски кредит е недействителен.
Отправя искане решението да бъде изменение в частта за разноските, като на
ответницата се присъдят в цялост претендираните от нея разноски, а на ищеца
не се присъждат разноски изобщо – по съображения от решение на СЕС по
дело № С-714/22.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД изразява становище за неоснователност на искането.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при
наличието на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на
списък на разноските по чл.80 ГПК (което е предпоставка за допустимост на
искането в частта му относно претендираните от ответницата разноски, но не
и в частта относно възложените в нейна тежест такива), поради което същото е
процесуално допустимо.
С решение от 09.10.2025 г. по гр.д. № 3592/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав
съдът е признал за установено, че Л. Ж. Д. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД,
1
както следва:
сумата 122,71 евро (с левова равностойност 240 лв.), представляваща
главница по договор за заем код 10165594/27.09.2022 г., сключен между
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Л. Ж. Д., вземанията по който са
цедирани в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с
договор за цесия от 20.12.2023 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 59568/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
е отхвърлил исковете за сумата над 122, 71 евро до 522, 74 евро,
представляваща главница; сумата 30, 70 евро, представляваща договорна
лихва за периода 28.11.2022 г. – 28.03.2023 г.; сумата 89, 77 евро,
представляваща мораторна лихва за периода 29.12.2022 г. – 08.10.2024 г., както
и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В мотивите на решението е прието, че договорът е недействителен,
поради което на връщане подлежи чистата стойност по кредита след
приспадане на извършените плащания.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца е присъдена, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 14, 34 лв. разноски за заповедното и сумата
81, 11 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
В полза на ответницата е присъдена, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 161, 84 лв. разноски за заповедното и сумата 404, 61 лв. разноски за
исковото производство,
т.е. налице е частично уважаване на исковете, предвид което са
разпределени и разноските по делото, съобразно нормата на чл.78 ГПК.
Ответницата се позовава на решение на СЕС по дело № С-714/22.
Съгласно т.5 от диспозитива на същото член 6, параграф 1 и член 7, параграф
1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от
процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на
договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане
на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само
частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се
определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените
суми.
Касае се за хипотезите на предявен иск на потребител за връщане на
недължимо платеното въз основа на недействителен договор за потребителски
кредит, по който ищецът предявява иск за определена сума, по делото се
установява, че надплатеното е в по-малък размер, което води до частично
2
отхвърляне на иска, но разноски не му се възлагат по арг. от горепосоченото
решение.
Настоящият случай не е такъв. Не се касае за иск на потребителя за
връщане на недължимо платени суми по недействителен договор за
потребителски кредит, а за иск на кредитора срещу длъжника, уважен в частта
относно подлежащата на връщане главница. В този случай ответницата следва
да понесе съобразно правилото на чл.78 ГПК разноските, сторени от ищеца,
съобразно уважената част от исковете. Независимо че в случая съдът е приел в
мотивите си договора за недействителен, последицата от това е уважаването
на иска само за чистата стойност по кредита и то след приспадане на
плащанията. Горното обаче няма за последица освобождаване на потребителя
от задължението да понесе разноски, съобразно уважената част от исковете.
Не е налице и основание в полза на ответницата да се присъждат изцяло
сторените от нея разноски. Такива са й присъдени съобразно отхвърлената
част от предявените срещу нея искове.
По изложените съображения искането се явява неоснователно и като
такова – следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответницата Л. Ж. Д. по чл.248
ГПК за изменение на решение от 09.10.2025 г. по гр.д. № 3592/2025 г. на СРС,
ГО, 62 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3