Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………………. 2021
година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и
втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 13.01.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 2403/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващи от АПК във връзка с чл. 186 от ЗДДС.
Инициирано е по жалба от С.Г.Н. ЕГН **********, против Заповед №297-ФК/12.10.2020
г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП-Варна с която на лицето е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект – щанд за
пчелни продукти находящ се в гр.Варна, ул.”Андрей Сахаров” №2 /”Гранд” Мол
Варна/ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при
издаването и нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон,
липса на мотиви. Като такива се сочат несъответствието
на наложената ПАМ на нито една от целите
закрепени в чл.22 от ЗАНН, нарушение на
принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК и чл.6 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
Изтъква се,
че не са налице предпоставки за издаване на принудителна
административна мярка, същата е наложена при неизясненост на обстоятелствата, при които е била извършена
контролната покупка, а от констатациите, описани в съставените
протоколи не може да се установи безспорното извършване на
нарушение, нито настъпването на вредни последици, които да следва да се
отстранят. В подкрепа на горното се посочва, че при проверката от
контролните органи не е установена разлика между касовата наличност и
отразената във ФУ.
Изтъква се и липсата на възможността предвидена в хипотезата на
чл.187, ал.4 от ЗДДС за прекратяване на ПАМ, тъй като същата е била наложена преди издаването на
наказателно постановление и преди образуване на административно-наказателно
производство.
Формиран е петитум с искане за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна.
Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, същата е законосъобразна
и правилна. Безспорното установяване на
нарушението обосновавало налагането на ПАМ, която счита
за справедлива.
Въз
основа на изложеното моли оспорената заповедта да бъде потвърдена.
Претендира разноски.
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са
следните:
На 10.10.2020 г. е
извършена контролна покупка от търговски обект –щанд за пчелни
продукти, стопанисван от С.Г.Н.,*** /”Гранд” Мол/ на стоки на
стойност 10 лв., платена в брой с банкнота от 20 лв. не бил издаден фискален касов бон, нито касова бележка от
кочан с ръчни касови бележки.
В
обекта е установено и въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство модел – „DAYSI Perfect S01” рег.№4257676/19.06.2019 г.
При
извършената след легитимацията на органите по приходите проверка, е установено,
че разчетената касова наличност е в размер на 88 лв., в т.ч. 70 лв. служебно
въведени. Изведена е и КЛЕН, видно от която стойността на направената на
10.10.2020 г. контролна покупка на стоки в размер на 10 лв. не е регистрирана и
не е издадена касова бележка или касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки.
Констатациите
от проверката били описани в протокол (л.9-10 от адм.преписка). След като
възприел тези констатации, административният орган издал процесната заповед, в
която квалифицирал нарушението по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 4, т.1 от ЗДДС,
поради което на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС наложил оспорената ПАМ. Органът изложил мотиви, относно срока на
мярката.
За
установеното нарушение е издаден АУАН № F576457/21.10.2020 г. (л.8 от
адм.преписка). Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно
постановление №549683- F576457/01.12.2020 г. от Началник отдел „Оперативни
дейности” Варна в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на С.Н.
било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
По
правото:
Относно
компетентността на АО.
Заповедта
е издадена от К.А.А.– началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП.
Горното
обосновава извод за наличие
на компетентност у издателя на акта за налагане на ПАМ
Правното
основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "д" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази
реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за
приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност. При налагане на ПАМ по
реда на чл. 186,ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпа до същия обект/обекти - чл. 187, ал.1 от същия закон.
В
производствата по чл. 186 от ЗДДС административният орган действа
при обвързана компетентност и е достатъчно да се установят по
безспорен начин фактите и обстоятелствата, които законът е предвидил, за да
бъде наложена обсъжданата административна принуда в двата и кумулативно
предвидени проявления. Упражняването на това
правомощие обаче не изключва спазването на установените с АПК
основни принципи и правила.
Според общото правило на чл. 170 от АПК, при съдебно обжалване на административния
акт, тежестта на доказване на фактическите основания,
обосноваващи законосъобразността му е на административния орган с всички
произтичащи от това последици при недоказването им.
Мярката е
наложена за извършено от търговеца
нарушение на чл.25, ал.1, т.1, във връзка с чл. 3, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Разпоредбата на
чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. установява общо задължение за лицата,
извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и
отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално
устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на
фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от същата, с които отново
императивно се разпорежда тяхното издаване независимо от съставяне на първичен
счетоводен документ. Целта на нормативния акт е да се обезпечи регистрирането и
отчетността на извършените продажби. Неизпълнението на задълженията, предвидени
в цитираните норми влече санкционните
последици, предвидени от разпоредбите на чл. 185 от ЗДДС и чл. 186 от същия
закон, в алинеи първа и втора на който наред с административното наказание, е
предвидено и прилагане на принудителна административна мярка.
В обстоятелствената част на процесната заповед е
посочено, че е изведен ДФО, от който е разчетена по ФУ касова наличност е 88
лв., в т.ч. служебно въведени 70 лв. Данните, съдържащи се в административната
преписка не удостоверяват извършването на проверка и опис на паричните средства
– фактическата касова наличност, поради което не може да се установи
налице ли е разлика между средствата в касата и изведения ДФО. Контролният
орган не е установил, че има разлика между изведения ДФО и наличните парични
средства в касата на търговеца, поради което не може да се докаже и че реално е
била извършена продажба на някаква стока на стойност 10 лв.
В разглежданият случай данните и доказателствата в административната преписка не са в състояние да обосноват безспорен извод за
извършено от едноличния търговец нарушение, предвид казаното относно липсата на
несъответствие между касова и фискална наличности.
Изричният текст на чл. 22 от ЗАНН, който урежда общите правила,
относими към ПАМ сочи, че принудителните административни мерки могат да
имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Тоест
законодателят изрично е предвидил, че принудителната административна мярка
задължително е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не
може да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в
бъдеще“. Предотвратяването и преустановяването на нарушенията по принцип и за в
бъдеще е цел и задача на правната уредба, тоест на законодателя и останалите
нормотворчески органи.
Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат
характер на санкция, на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите
на обжалваната заповед функции „да
гарантира , че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти“, една част от които са цел и задача на административнонаказателната
дейност. Осигуряването на бюджетни приходи
с преустановяването на търговската дейност чрез запечатване на обекта на
търговеца е несъстоятелна теза.
Генерирането на приходи за бюджета от
данъци се постига при осъществяване на реална търговска дейност, при формиране
на съответното на приходите на търговеца облагане според правилата на данъчното
законодателство. Тази цел при налагане на процесната ПАМ не е постижима.
Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да
бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел
Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един
случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Относно продължителността на срока на наложената ПАМ:
С процесната заповед се постановява запечатване на търговския
обект за срок от 14 дни, при максимално предвиден в закона срок до 30 дни. Тази
си преценка АО извършва при условията на оперативна самостоятелност, но това не
го освобождава от задължението за мотивираност на взетото от него решение.
Целесъобразността не е и не може да бъде
обвързана като резултат само и
единствено от личното субективно решение на решаващия АО, преценката за постигането и е обвързана с основните
принципи на правото, в това число и ограничаващите такива.
Продължителността
на административната мярка следва да е разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на лицето и охрана на обществени отношения, касаещи
данъчното облагане.
В
случая няма спор, че се касае за обект, чиито местоположение – в „Гранд“ Мол
води до генериране на известни приходи, но конкретни доказателства за реализирания дневен отчет преди периода на
проверката не са събрани. Отсъствието на каквито и да е други доказателства за
обема на реализираните от търговеца обороти. Мотивите, обосноваващи се с местоположението
на обекта, посоченото работно време без почивен ден и предполагаемия висок размер на неговия оборот не се основават на никакви конкретни, доказани
с надлежните доказателства обективни факти, а на фона на продължаващите строги икономически и социални ограничения във връзка с
наложената заповед на Министъра епидемична обстановка са и несъстоятелни.
За да е
законосъобразно определен срокът на запечатване на търговския обект, във всеки
отделен случай АО следва конкретно да
обоснове избраната продължителност на запечатването и с нея да не се
нарушава прокламираният с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
Видно
от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ
са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински
мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния
случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на
нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на
интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на
ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок
на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от
значение и каква е тяхната тежест. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, не е
съобразен и с регламентирания в чл. 6
от АПК принцип за съразмерност, което прави обжалваната заповед
незаконосъобразна. Тя засяга права и законни интереси на данъчно задълженото
лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава,
което е в пряко нарушение на чл. 6, ал.2 от АПК.
Прилагането
на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните
последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.
С
оглед изложеното, оспореният административен акт се явява постановен при
неправилно и превратно приложение на материалния закон, несъобразен с неговата
цел, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от
АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №297-ФК/12.10.2020
г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с
която на С.Г.Н. ЕГН **********, е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект –щанд за пчелни продукти находящ се в гр.Варна, ул.”Андрей Сахаров”
№2, /Гранд” Мол/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването
му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова