Решение по дело №2036/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 13
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 18 януари 2022 г.)
Съдия: Силвия Любенова Алексова
Дело: 20215300602036
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300602036 по описа за 2021 година
С Присъда № 260082/02.04.2021 г., постановена по НЧХД № 5323/2019 г. по
описа на Пловдивския районен съд, II-ри н.с., подсъдимата Е.А.Х. е призната
за невиновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК, за това, на 01.06.2019 г., около 23:00 часа, в гр. Пловдив, на ул.
„***“ до № *** – Нон-стоп „***“, да е отправила спрямо А. В. В., с ЕГН
**********, обидни думи: „Вие двете със С. сте боклуци“, „Долнопробни
миризливи к***“, „С. ли си, прашка ли си – приятелка на шефката – к*** и
двете с Л., най-долнопробни!“, „Боклук, няма да влизаш в магазина, няма да
затваряш. Излизай от магазина“, „Има една с големи бомби и с уста на
маймуна г*за – С. ли е, прашка ли е – постоянно се дупи – прЕателка на
шефката – к*** и двете най-долнопробни! И миришат да повърнеш“, поради
което и на основание чл. 304 от НПК, е оправдана по повдигнатото й
обвинение.
Предявеният от частната тъжителка граждански иск в размер на 1 500
лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
престъплението, е отхвърлен.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, тъжителката А.В. е осъдена да
заплати на подсъдимата Е.Х. сумата от 650 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от
1
частната тъжителка – В., депозирана чрез повереника й – адв. К., с която се
излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост, доколкото изводът на първостепенния съд не кореспондира
със събраните по делото доказателства. Твърди се, че първият съд е дал вяра
на свидетелски показания, взаимоизключващи се, противоречиви и
непоследователни. Сочи се, че обясненията на подсъдимата не са анализирани
обстойно. Иска се Присъдата да бъде отменена, като вместо нея бъде
постановена нова – осъдителна. Иска се и предявеният пред
първоинстанционния съд граждански иск в размер на 1 500 лв., да бъде
уважен в пълен размер.
По реда на чл. 322 от НПК, адв. И.М. – защитник на подсъдимата Х., е
депозирал възражение, с което се излагат съображения за правилност и
законосъобразност на атакувания съдебен акт.
Към въззивната жалба е постъпило и допълнение, съдържащо доводи в
подкрепа на направеното искане. На първо място, се твърди, че съдът не се е
произнесъл по всички обвинения, залегнали в частната тъжба. Отделно от
това, се изтъква, че обясненията на подсъдимата са израз на нейната защитна
позиция, поради което същите не следва да бъдат кредитирани с доверие.
Сочи се и че съдът погрешно е приел, че свидетелите П. и И. не са очевидци
на случилото се, доколкото същите са възприели лично, отправени от
подсъдимата към тъжителката реплики. Аргументира се, че неправилно не са
обсъждани показанията на свидетелката Ш.. Акцентира се и върху
незаконосъобразно позоваване на приложени по делото документи, нямащи
характера на писмени доказателства по смисъла на НПК. Претендират се
сторените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.
В съдебно заседание на 18.11.2021 г. частната тъжителка В. и
повереникът й – адв. К., редовно призовани се явяват. Поддържат
направеното с въззивната жалба и с допълнението към нея искане. Прави се и
алтернативно искане – Присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Оспорва се
аналитичната дейност на първия съд по отношение на оценката на събраните
гласни доказателствени средства. Твърди се и необоснованост на атакувания
съдебен акт.
Подсъдимата Х. се явява лично и със защитника си – адв. М.. Излагат се
подробни съображения относно правилността на постановената Присъда, като
се иска нейното потвърждаване. Претендират се направените във въззивното
производство разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по
делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на Присъдата, съобразно изискванията
на чл. 313 и 314 от НПК, прие за установено следното:
При изготвяне на атакувания съдебен акт е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от
НПК, което е неотстранимо от настоящата инстанция. Така допуснатото
нарушение, мотивира приложението на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, ал. 1, т. 1 от
2
НПК – отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг
състав на Пловдивския районен съд.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
депозирана на 29.08.2019 г. в регистратурата на Районен съд – Пловдив, от
жалбоподателя в настоящото производство – А.В., тъжба, която според
съдията-докладчик, отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК.
С Разпореждане от 18.09.2019 г., делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като описаните в тъжбата фактически
обстоятелства са подведени единствено под нормата на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК. В това Разпореждане обаче, липсва произнасяне и
съответно не са квалифицирани, изложените в частната тъжба обстоятелства,
че няколко дни след 01.06.2019 г., клип от случката е качен в сайтове „Кв.
Х.С.“ и „Забелязано в Пловдив“, като над клипа е имало пост с текст „Вижте
един интересен клип от нон-стопа срещу К. в кв. С. – крадлата L.S. и
сподвижничката й А.В. тичат и се крият в тъмното с откраднатите пари от
момичето, което работеше в магазина! ХОХОХО“, както и че в БГ
Работодател, относно К., от Анонимен клиент е качено „Има една с големи
бомби и уста като на маймуна г*за – С. ли е прашка ли е – постоянно се дупи
– прЕателка на шефката – к*** и двете най-долнопробни! И миришат да
повърнеш!“
В съдебната практика е безспорно прието, че правната квалификация на
твърдените в тъжбата обстоятелства, следва да намери място в
разпореждането, с което се дава ход на тъжбата. Необходимо е съдията-
докладчик да формулира обвинението, като посочи цифровото му изражение
/конкретния текст от Особената част на НК/ и неговото текстово описание
/фактологията/. Даването на пълна, ясна и точна правна квалификация на
деянието от решаващия орган, е от ключово значение. Изложените
фактически положения в тъжбата и правната им квалификация, дадена в
разпореждането за насрочване на делото, очертават както границите на
частното обвинение, в които ще се развива съдебното производство, така и
рамките на процеса на доказване. Точното изпълнение на това задължение от
страна на съдията-докладчик е в интерес на подсъдимото лице, но
представлява и гаранция за охраняване правата на частния тъжител.
Непосочването на коректна правна квалификация в разпореждането за
насрочване на делото, еднозначно се приема като съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правата на страните, което е неотстранимо от
въззивния съд.
С оглед това, според настоящия съдебен състав, при разглеждане на
делото от първоинстанционния съд и при постановяване на атакуваната
Присъда, е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило
правата на частната тъжителка – да повдига и поддържа обвинение в съда за
престъплението, което твърди за извършено, да иска произнасяне от съда по
всички обстоятелства, касаещи обвинението, както и произнасяне по
гражданските последици от престъплението, предмет на частното обвинение.
Изложеното налага отмяна на Присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ПРС.
3
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че при извършената
цялостна проверка, настоящият съдебен състав констатира наличието и на
друго съществено процесуално нарушение – такова по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 2, предл. 1-во от НПК. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 13 и
чл. 14 от НПК и без да изясни с необходимата пълнота, обективно и
всестранно всички обстоятелства, които могат да имат отношение към
предмета на доказване, е постановил съдебния си акт. В мотивите към
Присъдата, на л. 307 от делото на ПРС, е казано, че фактическата обстановка
се установява основно от показанията на свидетелите И. и Т., от обясненията
на подсъдимата, както и от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, като след това на анализ са подложени единствено показанията на
свид. И. и Т.. По-нататък, на л. 308, е посочено „останалите свидетели
разпитани по делото не са били очевидци или свидетели на случилото се и
въпреки че представиха свои възприятия за различни фактически
обстоятелства, то техните показания не следва да бъдат обект на анализ в
настоящите мотиви“. В този смисъл, неясна остава волята на контролирания
съд относно това, показанията на кои свидетели са кредитирани с доверие,
респ. на твърденията на кои от тях не е дадена вяра. Този подход на първия
съд не представлява оценка и анализ на събраните по делото доказателства и
според настоящия съдебен състав, се приравнява на липса на мотиви.
Констатираните допуснати нарушения при постановяване на съдебния
акт, предмет на проверка в настоящото производство, са от категорията на
съществените процесуални нарушения, неотстраними от въззивната
инстанция, но отстраними при ново разглеждане на делото от друг състав на
първоинстанционния съд и представляват абсолютно основание за отмяна на
атакуваната присъда по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК, тъй
като рефлектират негативно върху правата на страна в процеса.
Наличието на основания за връщане на делото в предходния
процесуален стадий, препятства произнасянето на настоящия съдебен състав
по исканията на страните за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция, доколкото решаването на този въпрос е обвързано с
произнасянето на съда по въпросите за вината и отговорността на
подсъдимата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от
НПК, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260082/02.04.2021 г., постановена по НЧХД №
5323/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, II-ри н.с.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Пловдив за ново разглеждане от
друг състав на съда.
4

Да се уведомят страните за постановеното решение.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5