№ 16316
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от Д. Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110106685 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Пред СРС е образувано гр.д. № 5952/2024 г. по молба от М. Р. М., ЕГН
********** за защита от домашно насилие за нея и малолетните й деца М. Г.
К., ЕГН ********** и Б. Г. К., ЕГН ********** от техния баща Г. Г. К., ЕГН
**********.
Подадена e и молба за защита от Г. Г. К., ЕГН ********** за него и
малолетните му деца М. Г. К., ЕГН ********** и Б. Г. К., ЕГН ********** от
тяхната майка М. Р. М., ЕГН **********.
С Определение № 8500/23.02.2024 г. по гр.д. № 6685/2024 г. на СРС
производствата по гр.д. № 5952/2024 г. и гр. № 6685/2024 г. по описа на СРС
са съединени, като гр.д. № 5952/2024 г. е присъединено към гр.д. №
6685/2024 г.
В Молбата за защита, по която е образувано гр.д. № 5952/2024 г. и
уточнителна молба (именувана заявление) с вх. № 42053/08.02.2024, се
твърди, че ответникът по молбата Г. Г. К., ЕГН ********** е осъществил
спрямо молителката М. Р. М., ЕГН ********** и малолетните деца М. Г. К.,
ЕГН ********** и Б. Г. К., ЕГН ********** физическо и психическо насилие
домашно както следва:
Навежда се, че страните живели във фактическо съпружеско
съжителство до 30.01.2024 г., от което са родени малолетните им дъщери М. Г.
К. и Б. Г. К.. След 2020 г. отношенията на родителите се влошили, ответникът
започнал да проявява агресия, употребявал алкохол и имали чести скандали.
-На 29.01.2024 г. в жилището, в което живеели съвместено с децата си,
находящо се в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, ул. „Беравица“ № 12, ет. 1, без
какъвто и да е повод, около 22:30-23:00 часа, след като децата легнали, в
1
кухнята, по почин на ответника, между двамата родители възникнал скандал.
Той бил изнервен, молителката опитала да го успокои. Започнал да я упреква
защо на масата нямало салата, защо молителката не е купила алкохол за
рождения си ден, който бил на следващия ден. Нарекъл я „боклук“, „курва“,
„парцал“, „лъжлива селянка“ и др. подобни. Заплашил я, че ще вземе децата и
ще я остави сама на празника й, след което я издърпал за блузата и я скъсал.
След това зашлевил молителката силно по дясната страна на лицето с шамар,
вследствие на което тя загубила равновесие, замаяла се и паднала на пода.
След удара, който й нанесъл, ответникът се върнал и седнал отново на дивана,
наблюдавайки я как лежи на пода. След като успяла да се изправи, отишла в
съседната стая, където децата спели, за да провери да не са се събудили от
виковете. Като се върнала в стаята, в която бил ответникът, той взел от
кухненския бокс любимия си голям нож, притиснал я до хладилника и опрял
ножа до гърлото й, като започнал да я заплашва, че ще я затрие и ще вземе
децата. Тъй като молителката била много уплашена не успяла да запомни
точно другите отправени заплахи.
Вследствие на случилото се молителката М. М. решила да прекрати
фактическото съпружеско съжителство с ответника. На следващия ден -
30.01.2024 г., когато бил и рожденият й ден, взела децата и отишла в
жилището на брат си. Междувременно ответникът й звънял по телефона и я
заплашвал. Повиквания били осъществени в 10:47 часа, 11:05 часа, 11:17 часа
и 11:19 часа, като тя не успявала да приема тези обаждания, с оглед на което,
му връщала обаждания в 10:48 часа, 11:12 часа и 11:21 часа, като той я
наричал „курва“, „неблагодарница“, „материалистка“ и я заплашвал, че ще й
вземе децата. Впоследствие изпратил съобщения по Вайбър, че децата и
колата й, са пуснати за издирване и щял да й ги вземе. Разговорите били
проведени между мобилните телефони с номера ++359********* и
++359*********.
Около 17:30 часа молителката завела детето Б. К. на художествена
гимнастика в залата, където тренирала, на стадион „Г. Аспарухов“. Била
придружавана от своя брат и малкото дете М.. Ответникът знаел, че детето
има тренировка по това време и също дошъл, заедно със своята майка и с
негов приятел. Молителката М. М. била пред залата с брат си, като ответникът
й казал да отидат по-встрани, за да се разберат. Поради това брат й закарал нея
и детето М. в непосредствена близост до залата пред механа „Дървеното“,
като след това се върнал пред залата, за да чака детето Б.. Пред механата
ответникът нарекъл молителката „боклук“, „нещастница“, казал й, че за нищо
не става, заплашвал я. В един момент я хванал за гърлото и я притиснал в
гърдите към оградата на заведението и продължил да я заплашва. След това я
пуснал, отишъл и грабнал детето М., която била в непосредствена близост до
родителите си. Заедно с приятеля на ответника я взел в колата – марка
„Хюндай“, модел „Санта Фе“. Виждайки това, молителката набрала телефон
112, тръгнала към колата на ответника и докато обяснявала на служителите на
112 за ситуацията, влезнала в колата и седнала на предната седалка, за да не
потеглят с детето Б.. Тогава ответникът и майка му започнали да дърпат
телефона на молителката, да я заплашват, че ще я затрият, ще я унищожат и
други подобни, като в крайна сметка я избутали извън колата. Детето М. се
разстроило много.
2
След това ответникът тръгнал с колата към залата за художествена
гимнастика, за да вземе и детето Б., но молителката тичайки прекосила
прилежащата към стадиона градинка и стигнала пред залата едновременно с
него. Там той и майка му влезнали в залата, за да поискат от треньорката да
извади детето Б., но се намесили молителката и брат й, като отново позвънили
на полиция и в крайна сметка ответникът, заедно с майка си и приятелят му,
си тръгнали, вземайки с тях детето М. К., което до депозиране на Заявление №
49946/15.02.2024 г. по гр.д. № 6685/2024 г. се твърди, че не е върнато от
ответника, въпреки издадената заповед за незабавна защита за това.
В молбата за защита, по която е образувано гр.д. № 6685/2024 г. на СРС
и уточнителна молба (именувана нарочна молба) с вх. № 42050/08.02.2024 г.,
подадена от Г. Г. К., ЕГН ********** се търси защита за молителя и
малолетните М. Г. К., ЕГН: ********** и Б. Г. К., ЕГН ********** от М. Р. М.,
с ЕГН: **********, за следното:
Навежда се, че страните живели във фактическо съпружеско
съжителство до 30.01.2024 г., от което са родени малолетните им дъщери М. Г.
К. и Б. Г. К.. След 2020 г. отношенията на родителите се влошили, ответницата
страдала от алкохолна, наркотична и хазартна зависимост, което ставало
причина за неразбирателството на съжителите.
- На 10.11.2023г. около 20:00 ч. ответницата се намирала в казино „Уин
бет“ или „Сезам“ в ж.к. „Люлин“, 3 микрорайон, като преди това била излязла
от семейното жилище и изоставила децата М. и Б. сами. Когато молителят се
прибрал в жилището, заварил децата си сами и плачели силно от страх. След
което, с приятел на молителя на име Даниел, започнали да търсят
молителката.
- На 15.11.2023г. около 20:30 часа пред казино до метростанция
„Люлин“, ответницата била в нетрезво състояние и казала на молителя в
присъствието на децата Б. и М., на майка му и на негов приятел на име
Даниел, че ще си вземе децата и никога нямало ги види повече, че не е достоен
баща, нарекла го „боклук“, „бедняк“, „нещастник“, вдигнала скандал, а децата
се уплашили.
- На 06.12.2023 г. около 20:00 ч. в ресторант „Хепи“ между ж.к..
„Люлин“ 7 и 9 молителят бил с ответницата, майка си, приятел на молителя
на име Йордан и децата Б. и М.. Докато пиели кафе ответницата се разкрещяла
и започнала да обижда молителя Г. К., като го наричала: „боклук“,
„нещастник“, „копеле“, „изверг“, „безделник“, „кретен“, „парцал“, „скапаняк“,
казала му: „Докога ще те чакам да ми прехвърлиш няколко недвижими имота?
Ако искаш да си видиш децата, го направи, ако ли не, те ще обвиня, че си
насилник и ме пребиваш и си опасен за децата! Никой на теб няма да повярва,
а на мен, аз съм майката.“ Децата силно се уплашили и плакали около 2 часа.
- На 24.12.2023 г. в семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София,
ж. к. „Люлин 9“, ул. „Беравица” № 12, ет. 1, възникнал скандал, че молителят е
безработен и разчита само на обезщетение, ответницата хвърляла по молителя
тигани, посуда, прибори, ножове, ножици, посягала му с прибори докато се
хранят на масата пред децата и майка му. Поводът за скандала от страна на
ответницата бил във връзка със спор за пари, като тя обвинявала молителя, че
не й дава достатъчно пари, те не й стигали в казиното и да си купи алкохол и
3
цигари. Била нещастна вкъщи с беден мъж. Децата помислили, че това е игра
и започнали и те да хвърлят прибори, като ответницата М. М. им дала и остри
ножове и те се нахвърляли с тях. Молителят направил забележка на
ответницата да не дава остри ножове на децата, защото могат да се наранят, а
тя отговорила „Ами нека да се наръгат тъкмо, ще обвиня теб и ще те вкарам в
затвора и няма да те има теб и децата.“ След това започнала да крещи на
децата, казала им, че не ги желае, че са помияри, пречат й в живота, за да се
забавлява и да живее и по-добре, да ги няма и да изчезнат. Децата се
разплакали и било необходимо да бъдат успокоявани около 2 часа.
- На семейно тържество в гр. Елена на вила, в която се намирали за
Коледа на 25.12.2023 г. около 00:00 часа пред децата Б. и М., майка на
молителя, брат му Ивайло и приятелката му Мариета, както и други приятели
и братовчеди, ответницата нарекла молителя „боклук“, „нещастник“,
„копеле“, „изверг“, „безделник“, „кретен“, „парцал“, „скапаняк“, „изрод“.
Псувала го на майка. Децата силно се разтревожили, разплакали се, уринирали
от страх, защото ответницата крещяла много силно. Казала на молителя, че
няма да си види децата, ако не й даде недвижими имоти.
- На 31.12.2023 г. около 20:00 ч. с. Гостилица, общ. Дряново, обл.
Габрово, пред децата Б. и М., майката и брата на молителя, приятелката на
брат му и други лица, ответницата във видимо нетрезво състояние казала на
молителя, че от него не ставало мъж, бил боклук, нарекла го „нещастник“,
майка му била курва, а той беден и недостоен за нея. Децата щяла да ги вземе
и той няма да ги види никога повече.
- На 30.01.2024 г., на рождения ден на ответницата, поради прекомерна
консумация на алкохол предишната вечер, тя не се събудила навреме и не
завела детето Б. на детска градина. След като около 11:00 – 12:00 часа
молителят я попитал, защо Б. не е на детска градина, ответницата се
разкрещяла пред децата, вдигнала скандал и започнала да нарича молителя на
висок тон „боклук“, „нещастник“, „парцал“, „изрод“, „копеле“, „изверг“,
„неудачник“, „кретен“, „ти не си мъж“, „ти си кретен“, „ти не се грижиш за
мен“. Той не издържал психически и за да не го гледат децата, излязъл извън
апартамента. Когато се върнал след половин час в дома им, нямало никой.
Ответницата била взела децата и спряла да си вдига телефона. Следобед
вдигнала телефона и казала на молителя, че повече няма да се върне в
семейното жилище и той повече няма да си види децата, а те никога повече
няма да видят баща си.
-На 30.01.2024 г. от телефонен номер 0899 61 13 72 между ползваните от
страните номера 0882 62 75 35 на мобилни телефони ответницата уведомила
молителя, че може да я види при стадион „Г. Аспарухов“, където щяла да се
проведе тренировка на детето Б. по художествена гимнастика. Молителят
отишъл на мястото, придружаван от своята майка, нейния приятел на име
Йордан и приятел на молителя на име Даниел. Ответницата била заедно с
детето М. във видимо нетрезво състояние и едвам го държала. Казала на
молителя, че ако не отидат при нотариус и не й прехвърли половината
недвижими имот, които той притежава, ще вземе децата и ще напусне града и
молителят повече няма ги види. Последният преценил, че детето М. не е в
безопасност, защото плачела, не била яла и пила, била премръзнала, полугола
и боса. Тъй като детето Б. било на тренировка, молителят не отишъл да я
4
вземе, защото не искал да стават проблеми пред треньорите и да изложи
детето, поради което се прибрал вкъщи. След това решил да отиде заедно с
другите изброени лица да я вземат, но разбрали, че ответницата я е взела и
вдигнала сериозен скандал, крещяла и викала пред треньорите видимо пияна,
дори извикала полиция и се обадила на 112, като излъгала, че молителят я
пребил, охлузил й ръката, държал я за шията и насилствено й изтръгнал
детето М.. Това му станало известно при разговор с полицейски служител.
От този момент ответницата не се е прибирала в семейното жилище,
държи детето Б. заключено някъде, не го води на детска градина, не го храни,
не си вдига телефона, прекъснала е всякакъв контакт.
По допустимостта на молбите:
Молбите са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН. Твърди се, че страните и пострадалите са лица, живели във фактическо
съпружеско съжителство, от което са родени двете деца. При това положение
съдът приема, че са подадени от лица, които имат право да търси защита по
реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1, пр. 2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което има
право да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на
страните, с оглед на което са допустими.
Макар по молбата, депозирана от М. Р. М., за защита от домашно
насилие за нея и малолетните и деца М. Г. К. и Б. Г. К. от техния баща Г. Г. К.,
по която на 01.02.2024 г. пред СРС е образувано гр.д. № 5952/2024 г. да е
първа по време, съдържа твърдения за актове на домашно насилие,
осъществени в периода 29.01.2024 г. – 30.01.2024 г. Същевременно от
молителя и ответник Г. К. се твърдят множество актове на домашно насилие,
осъществени от М. М., в периода 10.11.2023г. г. – 30.01.2024 г. При това
положение настоящият състав намира, че за да не се нарушава
хронологичната връзка първо следва да бъде разгледана молбата за защита на
Г. К.. Деянията ще бъдат разгледани хронологично, а не по начина, посочен в
молбата. По отношение на деянията в периода 29.01.2024 г. – 30.01.2024 г., за
които се твърдят в голяма степен взаимно изключващо се поведение на
двамата родители, молбите ще бъдат разгледани общо.
По молбата за защита, по която е образувано гр.д. № 6685/2024 г. на
СРС, подадена от Г. Г. К., с която се търси защита за молителя и
малолетните М. Г. К., ЕГН ********** и Б. Г. К., ЕГН ********** от М. Р.
М., с ЕГН **********, съдът намира следното:
Твърденията в сезиращата молба, депозирана от Г. К. са недоказани.
Така е поради множеството противоречия в доказателствата, както вътрешни,
така и при съпоставката им едни с други, които лишава съда от възможност да
ги кредитира, третирайки ги като сигурна доказателствена основа.
Например доказателствата (декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и
показанията на свидетеля Даниел Петров) разкриват непримирими
противоречия относно деянието, което се твърди, че е осъществено от
ответницата на 10.11.2023 г. около 20:00 ч. в казино „Уин бет“ или „Сезам“ в
ж.к. „Люлин“ 3, поради което не може да се приеме за доказано, че е
осъществено. Така в декларацията се твърди, че молителят Г. К. и свидетелят
Даниел Петров отишли да търсят ответницата, след като установили, че е
оставила сами в дома им децата М. и Б.. В показанията си свид. Петров обаче
5
твърди нещо различно, че той, заедно с молителя и двете деца започнали да
търсят ответницата М.. В показанията му се констатират и вътрешни
противоречия, като първоначално излага, че отишли до казино „Сезам“ в ж.к.
„Люлин“ с такси, като децата останали вътре в таксито при него и от колата
чували как майка им обижда молителя, поради което се разплакали. В хода на
същия разпит свидетелят излага, че по време на същата случка се придвижили
с градския транспорт до казиното, т.е. не с такси. Не е ясно, ако последното е
вярно къде и как децата са възприели поведението на ответницата, доколкото
първоначално е изложено, че това е станало от таксито. При това положение е
невъзможно да се направи извод за достоверност на показанията на свидетеля
и декларацията, тъй като ако деянието е осъществено няма разумно обяснение
защо непосредствено възприелите го дават противоречиви твърдения
присъствали ли са децата, с какво са се придвижили двамата възрастни, къде
са чакали децата.
Налице е противоречие между декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и
показанията на свидетелите Боряна Стоянова-Джиджева и Даниел Петров
относно деянието, което се твърди, че е осъществено от ответницата на
15.11.2023 г. около 20:30 часа пред казино до метростанция „Люлин“. В
декларацията се твърди, че ответницата М. била оставила децата Б. и М. на
молителя Г. К., свид. Боряна Стоянова-Джиджева (негова майка) и на свид.
Петров, като първата отишла в казино „Сезам“ докато мъжете извършвали
ремонтни дейности. В показанията си свид. Петров излага различна версия, а
именно, че ответницата се обадила на молителя К. към края на работния ден и
му оставила децата, като той бил само със свид. Петров. Молителят се качил
при свидетеля Петров, а последният се обадил на свид. Боряна Стоянова-
Джиджева, за да дойде да им помогне с децата, което тя направила и
впоследствие петимата тръгнали към казино „Сезам“, където ответницата им
казала да отидат, както и че това е станало между 16.00 ч. и 18.00 часа. От
друга страна свидетелката Стоянова-Джиджева предлага трета версия за
случката, а именно, че не свид. Петров й се е обадил, а синът й – молителят К.
и то не, за да помогне с децата, а да закара двамата мъже и децата до казино
„Сезам“, както и че това е станало към 20.00 часа. Предвид съществените
противоречия в основни факти за тази ситуация - на кого са оставени децата –
на баща им (както се твърди свид. Петров) или на баща им, баба им и
свидетеля Петров, присъствала ли е баба им, когато децата са били поверени
на баща им от майката, кой се е обадил на бабата, ако не е била там (синът й
или свид. Петров), защо е отишла (да помогне с гледането на децата или за да
закара всички до казиното), в колко часа се е случило това (между 16:00 ч. –
18.00 ч. или около 20:00 часа), както в и употребените досежно молителя
изразни средства, изброените доказателства не могат да бъдат кредитирани.
Констатираните противоречия сочат, че са недостоверни.
По същите съображения не може да бъде дадена вяра на декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, депозирана от Г. К. и показанията на свид. Стоянова-
Джиджева относно деянието, което се твърди, че е осъществено на 06.12.2023
г. около 20:00 ч. в ресторант „Хепи“ между ж.к.. „Люлин“. Така в
декларацията се твърди, че двамата родители, децата, свид. Стоянова-
Джиджева и приятелят й Йордан били в ресторанта, пиели кафе, при което
ответницата изведнъж безпричинно се разкрещяла, започнала да обида
6
молителя, да го заплашва. Това станало пред децата, те силно се уплашили и
около 2 часа плакали. В показанията си свид. Стоянова-Джиджева описва
коренно различна ситуация, като предлага две версии за присъствието на
децата. Тя излага първоначално, че изброените по-горе лица били в ресторанта
към 20:00 часа, но не за да пият кафе, а за да празнуват Никулден и вечерят.
Децата си играели в детския кът. Дошъл аниматор и казал да вземат децата.
Молителят К. казал на ответницата М. да отиде да вземе децата, при което тя
избухнала, разкрещяла му се и започнала да го обижда и заплашва, като
детето Б. се напишкало от уплахата. След зададени уточняващи въпроси в
съдебно заседание присъствали ли са децата на това поведение на ответницата
или са били в детския кът, свид. М. предлага втора версия за случилото се. А
именно, че аниматорът довел децата и тогава ответницата започнала да
обижда и заплашва молителя. При втората версия не става ясно защо се е
налагало първо аниматорът да иска от родителите, а впоследствие молителят
да иска от ответницата да взима децата от детския кът, след като ги е довел на
масата. Предвид флангрантните противоречия в доказателствата относно
случилото се, те не могат да бъдат възприети за надлежна доказателствена
основа и не следва да се кредитират.
Съществено противоречие в доказателствата е налице и относно
обстоятелствата по повод деянието, което се твърди, че е осъществено от
ответницата М. на 24.12.2023 г. в семейното жилище, находящо се на адрес: гр.
София, ж. к. „Люлин 9“, ул. „Беравица” № 12, ет. 1. В декларацията се твърди,
че скандалът възникнал по повод на отправени обвинения от ответницата във
връзка със спор за пари - тя обвинявала молителя, че не й дава достатъчно
пари, те не й стигали в казиното и да си купи алкохол и цигари. Била нещастна
вкъщи с беден мъж, че е безработен. Хвърляла по него остри предмети и
прибори, тигани, посуда. Децата помислили, че това е игра и започнали и те да
хвърлят прибори, като ответницата М. М. им дала и остри ножове и те се
нахвърляли с тях. Молителят направил забележка на ответницата да не дава
остри ножове на децата, защото могат да се наранят, а тя отговорила „Ами
нека да се наръгат тъкмо, ще обвиня теб и ще те вкарам в затвора и няма да те
има теб и децата.“ След това започнала да крещи на децата, казала им, че не ги
желае, че са помияри, пречат й в живота, за да се забавлява и да живее и по-
добре, да ги няма и да изчезнат. Децата се разплакали и било необходимо да
бъдат успокоявани около 2 часа. В показанията си свид. Стоянова-Джиджева
предлага доста по-различна картина на случилото се, като твърди, че поводът
за скандала бил, че децата били гладни и поради изнервеността на
ответницата от това, че е закъсняла с приготвяне на питката, а не спор за пари
и финансови възможности, както се твърди в декларацията. Нещо повече,
свидетелката не споменава нищо във връзка с обвинения за малките
финансови възможности на молителя. Твърди още, че ответницата започнала
да хвърля прибори по молителя, нея и децата, като впоследствие дала прибори
на децата и те също започнали да хвърлят. Не твърди, за разлика от
декларацията, че са хвърляни остри предмети, ножове, посуда. Излага също,
че тя, а не молителя, е направила забележка на ответницата, вследствие на
което последната реагирала със заплашителни реплики какво ще се случи с
молителя. Невъзможно е, ако действително молителят и свидетелката
Стоянова-Джиджева са присъствали по едно и също време на една случка, да
я възприемат по толкова различен начин. Констатираното не дава основание
7
да се направи извод, че те са присъствали на такава, респективно, че
твърдяното деяние е осъществено от ответницата.
Страдат от съществено противоречие доказателствените източници
относно деянието, което се твърди, че е осъществено на 25.12.2023 г. от
ответницата. Така в декларацията от Г. К. и показанията на свид. Стоянова-
Джиджева се твърди, че деянието е осъществено в къща за гости в гр. Елена.
Според свид. Хаджианастасова обаче, деянието било реализирано не в гр.
Елена, а във вила „Слънчево утро“ в с. Търкашени, общ. Елена. Последната
твърди, че се е случило около 22.00 часа, а в декларацията около 00.00 часа.
Свид. Хаджианастасова излага в показанията си, че ответницата не само
обидила, но и удряла молителя с юмрук по рамото. В декларацията и
показанията на свид. Стоянова-Джиджева не се твърди наличие на подобно
обстоятелство. В показанията на свид. Стоянова-Джиджева се твърди, че
повод за поведението на ответницата било раздразнението й, че децата са
будни по това време, а в декларацията и в показанията на свид.
Хаджианастасова не се твърди подобно нещо. Предвид множевтвото
противоречия в доказателствата относно място и време на извършване на
деянието, начинът (имало ли е нанасяне на удари), поводът за поведението на
ответницата, те не могат да бъдат кредитирани.
Поради констатираните до настоящия момент множество противоречия
в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и показанията на свид. Стоянова-
Джиджева, обстоятелството, че изхождат от лица заинтересовани от изхода на
производството, както и противоречията с други доказателствени източници
във връзка с деянията на 29 и 30 януари 2024 г., които ще бъдат обсъдени по-
долу, съдът приема, че те не могат да служат като надлежна доказателствена
основа за деянието, което се твърди, че е осъществено на 31.12.2023 г. около
20:00 ч. с. Гостилица, общ. Дряново, обл. Габрово. Същевременно
показанията на свид. Хаджианастасова не разкриват никаква конкретика
относно времето на извършване на деянието, а изразите, които твърди, че
ответницата е употребила се различават от твърдените в молбата. Ето защо
осъществяване на посоченото деяние не е надлежно доказано.
Относно деянията, които се твърди, че са осъществени в периода 29-
30 януари 2024 г., поради наличието на общи (взаимноизключващи)
твърдения за факти, двете молби ще бъдат разгледани съвместно.
Съдът приема за частично основателна молбата, депозирана от М. М.,
тъй като се доказва, че на 29.01.2024 г. в жилището, в което живеели
съвместено с децата си, находящо се в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, ул.
„Беравица“ № 12, ет. 1, без повод, около 23:00 часа, след като децата легнали,
в кухнята, по почин на ответника, между двамата родители възникнал
скандал. Ответникът обиждал молителката, зашлевил й памар по дясната
страна на лицето, вследствие на което тя загубила равновесие, замаяла се и
паднала на пода. След удара, който й нанесъл, ответникът се върнал и седнал
отново на дивана, наблюдавайки я как лежи на пода. След като успяла да се
изправи, отишла в съседната стая, където децата спели, за да провери да не са
се събудили от виковете. Като се върнала в стаята, в която бил ответникът, той
взел от кухненския бокс любимия си голям нож, притиснал я до хладилника и
опрял ножа до гърлото й.
Вследствие на случилото се решила да прекрати фактическото
8
съпружеско съжителство с ответника. На следващия ден - 30.01.2024 г., когато
бил и рожденият й ден, взела децата и отишла в жилището на брат си.
Около 17:30 часа молителката завела детето Б. К. на спортна гимнастика
в залата, където тренирала, на стадион „Г. Аспарухов“. Била придружавана от
своя брат и малкото дете М.. Ответникът знаел, че детето има тренировка по
това време и също дошъл, заедно със своята майка и с негов приятел.
Молителката М. М. била пред залата с брат си, като ответникът й казал да
отидат по-встрани, за да се разберат. Поради това брат й закарал нея и детето
М. в непосредствена близост до залата пред механа „Дървеното“, като след
това се върнал пред залата, за да чака детето Б.. Пред механата ответникът
нарекъл молителката „боклук“, „нещастница“, казал й, че за нищо не става,
заплашвал я. В един момент я хванал за гърлото и я притиснал в гърдите към
оградата на заведението и продължил да я заплашва. След това я пуснал,
отишъл и грабнал детето М., която била в непосредствена близост до
родителите си. Заедно с приятеля на ответника я взел в колата – марка
„Хюндай“, модел „Санта Фе“. Виждайки това, молителката набрала телефон
112, тръгнала към колата на ответника и докато обяснявала на служителите на
112 за ситуацията, влезнала в колата и седнала на предната седалка, за да не
потеглят с детето Б.. Тогава ответникът и майка му започнали да дърпат
телефона на молителката, да я заплашват, че ще я затрият, ще я унищожат и
други подобни, като в крайна сметка я избутали извън колата. Детето М. се
разстроило много.
След това ответникът тръгнал с колата към залата за спортна
гимнастика, за да вземе и детето Б., но молителката тичайки прекосила
прилежащата към стадиона градинка и стигнала пред залата едновременно с
него. Там той и майка му влезнали в залата, за да поискат от треньорката да
извади детето Б., но се намесили молителката и брат й, като отново позвънили
на полиция и в крайна сметка ответникът, заедно с майка си и приятелят му,
си тръгнали, вземайки с тях детето М. К., което до депозиране на Заявление №
49946/15.02.2024 г. по гр.д. № 6685/2024 г. не е върнато от ответника.
Фактическите изводи следват от декларацията, депозирана от М. М.,
която отлично хармонира с показанията на свидетелите Ася Средкова,
Кристиян Митрев, М. Мавродиева, оглед на веществено доказателство,
справка за обаждания до тел. 112 и съдебномедицинско удостоверение №
75/2024 г. и Ася Средкова. Показанията на свид. Средкова са ключови за
преценката на достоверност на декларацията от М. М. от една страна, така и
на показанията на свидетелите Стоянова-Джиджиева, Радослава Атанасова от
друга. Това е така доколкото Ася Средкова е единственият свидедетел, който
не познава страните, не е имала никога контакти с тях и е станала свидетел на
кофликта на 30.01.2024 г., при който ответнйикът К. и майка му – свид.
Стоянова-Джиджиева са упражнили физическо и психическо насилие спрямо
молителката М.. Предвид това и доколкото свидетелката без логически
противоречия обяснява случилото се, което отлично хармонира с
декларацията от М. М., показанията на свидетелите Кристиян Митрев, оглед
на веществено доказателство и справка за обаждания до тел. 112. Именно тези
показаяни и изброените в предходния абзац доказателства следва да се
кредитират. Същите категорично изключват достоверността на показанията на
свид. Стоянова-Джиджиева, Радослава Атанасова. Не може да бъде подминато
9
и че логически декларацията от М. М., показанията на свидетелите Средкова и
Митрев обясняват много логично и последователно развитието на конфликта
и действията на участниците в него, за разлика от другата група доказателства.
Напълно нелогично е, ако действително ответникът К. не е бил агресивен, не е
упражнявал насилие спрямо фактическата си съжителка, не е взимал
насилствено детето М., след повикване на полицейски служители да избяга с
детето и свид. Стоянова-Джиджиева и в продължение на седмици да се
укрива, дори след постановяване на заповед за незабавна защита. Прави
впечатление още, че в декларацията от молителя К., се твърди, че деянието
пред залата за спортна гимнастика е осъществено на 31.01., а не на 30.01. Не
може да се твърди, че е налице ОФГ, тъй като в декларацията (както впрочем
и в молбата) се описва в едно изречение какви мъки е преживял молителят К.
от напускането на семейното жилище от децата, както и че ги търсил 2 дни
(л.7). Предложената хронология обаче е недостоверна, тъй като видно от
справката до тел. 112 обаджданията са постъпили на 30.01, не на 31.01.,
следователно невъзможно е молитлят К. да е търсил децата в продължение на
два дни. Това несъответствие в показанията не свързано с факт от предмета на
доказване, но отлично илюстрира лекотата, с която молителят навежда
лъжливи твърдения за неслучили се обстоятелства в хода на процеса. Прави
впечатление също, че показаянията на свид. Стоянова-Джиджева и Атанасова
влизат в противоречие както с твърденията в сезиращата молба, така и в
декларацията от молителя К., където се твърди, че отв. М. имала поредната
пиянска вечер на 29.01.24 г., както и че не се „събуди“ на 30.01.24 г., за да
заведе голямото дете на детска градина. Изложеното сочи, че молителят К.
твърди, че е бил очевидец на всичко това, тъй като е възприел и двата
обстоятелства (пиянската вечер на 29.01.24 г. и несъбуждането на
молителката. От своя страна напълно изключва той да не е бил в дома си на
29.01.24 г. вечерта, както твърдят свидетелите Стоянова-Джижиева и
Атанасова, тъй като не би могъл да възприеме каква вечер (пиянска или не) е
имала ответницата. Отделно от това, ако се кредитират твърденията в
показанията на свид. Стоянова-Джиджиева, че ответникът се е прибрал в дома
си на 30.01.24 г. рано сутринта, след като пили кафе в 04.30 часа, напълно
нелогично е след като ответницата се успала, той да й иска обяснение защо не
е завела детето на градина, вместо той да заведе детето. Наблюдава се и
противоречие между изброените доказателства, тъй като в декларацията се
твърди, че ответницата е имала пиянска вечер, а свидетелите Стоянова-
Джижиева и Атанасова не споменават нищо за консумация на алкохол, а само
за проява на ревност от страна на ответницата Няма как да бъде подмината
липсата на каквато и да е житейска логика в твърденията на свидетелите
Стоянова-Джиджиева, Радослава Атанасова, че на 29.01.2024 г. ответникът К.
се е срещнал с първата свидетелка в качеството й на адвокат за трудовоправна
консултация вечерно време в заведение за хранене в присъствието на
невръстното му дете и още 3 лица, като тази консултация продължила около 4
часа. Същевременно свидетелката сама признава, че не е адвокат. Няма
никаква логика в подобни действия, а именно да се осъществява правна
консултация с адвокат, който не е адвокат, тя да бъде проведена в заведение за
хранене, вечер, в присъствието на още много лица, нямащи общо с
намеренията за започване на работа и да продължи около 4 часа. Никой от
твърдените участници не излагат каква точно е била спецификата на
10
търсената работа, защо е била толкова специфична, за да се налага
консултация от четири часа, защо не е молителят не е започнал работата.
Прави впечатление, че тази версия (за случилото се на 29.01.24 г.) се появява
за първи път в рамките на процеса при разпитите на свидетелите, но не и в
сезиращата молба на молителя, където са описани множество твърдени актове
на насилие (включително на психическо насили, изразяващо се в отправяне на
обиди), но не и поведението на ответницата М. на 29.01.24 г., въпреки че
свидетелите твърдят, че тя пак е обиждала молителя К.. Липсват също и
каквито и да е доказателства за провеждане на такива разговори на тази дата,
както и за изпращане на множество съобщения, в който смисъл са показанията
на свид. Стоянова-Джиджиева. Ако е имало множество обаждания и
съобщения на тази дата, това би следвало да се докаже надлежно, като
страната приложи извадка от всички повиквания на тази дата с фактическата
му съжителка, както и конкретните обидни изрази, изпратени на съобщения,
като по този начин безспорно ще се излкючи версията, че същият си осигурява
алиби и ще бъде доказано, че не е бил в дома си по време на твърдения акт на
насилие на 29.01.2024 г. Изложеното идва да покаже, че декларацията от
молителя К. и показанията на свид. Стоянова-Джиджиева и Радослава
Атанасова са недостоверни, създадени са изцяло за целите на процеса и да
осигурят алиби за 29.01.24 г. на молителя и процесуално надмощие за него в
хода на производството, съдържайки множество твърдения за неистини.
Поради изложеното следва, с оглед нейната недоказаност, молбата за
защита, по която е образувано гр.д. № 6685/2024 г. на СРС, подадена от Г. Г.
К., с която се търси защита за молителя и малолетните М. Г. К., ЕГН:
********** и Б. Г. К., ЕГН ********** от М. Р. М., с ЕГН: ********** следва
да бъде оставена без уважение, като бъде постановен отказ за издаване на
заповед за защита от домашно насилие.
Не се доказват твърденията в молбата, депозирана от М. М., че на
29.01.2024 г. в жилището, в което живеели съвместено с децата си, находящо
се в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, ул. „Беравица“ № 12, ет. ответникът бил
изнервен, молителката опитала да го успокои. Започнал да я упреква защо на
масата нямало салата, защо молителката не е купила алкохол за рождения си
ден, който бил на следващия ден. Нарекъл я „боклук“, „курва“, „парцал“,
„лъжлива селянка“ и др. подобни. Заплашил я, че ще вземе децата и ще я
остави сама на празника й, след което я издърпал за блузата и я скъсал.
Не се доказват и твърденията в молбата, депозирана от М. М., че на
30.01.2024 г. ответникът звънял на молителката М. по телефона и я заплашвал.
Повиквания били осъществени в 10:47 часа, 11:05 часа, 11:17 часа и 11:19
часа, като тя не успявала да приема тези обаждания, с оглед на което, му
връщала обаждания в 10:48 часа, 11:12 часа и 11:21 часа, като той я наричал
„курва“, „неблагодарница“, „материалистка“ и я заплашвал, че ще й вземе
децата. Впоследствие изпратил съобщения по Вайбър, че децата и колата й, са
пуснати за издирване и щял да й ги вземе. Разговорите били проведени между
мобилните телефони с номера ++359********* и ++359*********.
Не представлява акт на насилие спрямо детето Б. Г. К., ЕГН **********
и М. Г. К., ЕГН **********, осъществено от ответника К. на 29.01.2024 г., тъй
като не е извършено в тяхно присъствие – децата са спели в съседната стая.
Не представлява акт на насилие спрямо детето Б. Г. К., ЕГН **********
11
деянието, осъществено от ответника К. на 30.01.2024 г., тъй като не е
извършено в негово присъствие (детето е било на тренировка по спортна
гимнастика и не е възприело скандала между родителите му).
В останалата част молбата от М. Р. М., ЕГН ********** за защита от
домашно насилие за нея и малолетното й дете М. Г. К., ЕГН ********** от
неговия баща Г. Г. К., ЕГН ********** е основателна.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Осъщественото от ответника К. спрямо молителката М. на 29.01.2024 г.
и 30.01.2024 г. представлява домашно психическо и физическо насилие. Касае
се до актове с висок интензитет, насочено към личността на молителката М.
при пълно незачитена на телесната й неприкосновеност. Ответникът с
изключителна дързост и цинизъм е демонстрирал физическото си
превъзходство спрямо нея, с действия (опиране на нож в гърлото), които могат
да възбудят основателен страх за живота й.
Актът на 30.01.2024 г. е осъществен в присъствието на малолетната М. Г.
К. и на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН реализира признаците на психическо и
емоционално насилие спрямо нея.
Ето защо молбата е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на актове на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходяща за осъществяване на защита на молителя
се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, а именно: да се задължи
нарушителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Следва да
бъде наложена забрана ответникът да приближава молителката, жилището й в
гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак“, ул. „Астра“ блок 8, ет. 1, ап. 3,
местоработата й, местата, които тя посещава за отдих, местата, където
осъществява социални контакти, на по-малко от 300 метра, както и да му бъде
забранено да осъществява контакт с пострадалата под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Срокът на по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и т. 4 3ЗЗДН следва да е 12 месеца.
По отношение на пострадалата М. Г. К. подходяща за осъществяване на
защита се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН, а именно: да се
задължи нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Следва временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия
родител М. Р. М., ЕГН ********** на адреса й в гр. Благоевград, ж.к. „Ален
12
Мак“, ул. „Астра“ блок 8, ет. 1, ап. 3, като при промяна на адреса тя следва да
уведоми съда и ответника най-малко 7-дни по-рано.
В периода на изпълнение на мярката ответникът Г. Г. К., ЕГН
********** трябва да има право на регулярен контакт с детето. Това е
възможно да бъде осъществено чрез контакти с детето, които да бъдат всеки
първи, трети и пети петък от месеца с продължителност от не повече от три
астрономически часа, в присъствието на социален работник или психолог,
определен от директора на ДСП по местоживеене на детето, като
продължителността на всяка среща и началния й час, условията и мястото на
провеждане (което може да бъде и подходящо помещение Център за
обществена подкрепа) се определя от социалния работник или психолога.
Предвид служебно известното обстоятелство на съда, че между
родителите е образувано ГД № 5993/2024 г. на СРС с предмет искане по чл.
127, ал. 2 СК и съобразявайки, че по посоченото по-горе дело с оглед
предмета му може да бъде даден отговор на въпросите за упражняване на
родителски права и местоживеене на детето, съдът приема, че срокът на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН следва да е 12 месеца.
От периода от 18 месеца на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН следва да бъде
приспаднат периодът на действие на Заповед за незабавна защита
28/02.02.2024 г. по ГД № 5952/2024 г., изменена със Заповед за незабавна
защита № 176/28.05.2024 г., издадена по настоящото дело, следователно
следва да действат до 01.02.2024 г.
Вида и периодът на мерките е съобразен с дръзките актове на домашно
насилие и демонстрираното пълно незачитане на установения правен ред за
разрешаване на семейноправни спорове, като е взет предвид риска от
отчуждаване на детето. Следва да се отбележи още, че съдът приема за
непропорционално налагането на повече мерки за защита на детето, тъй като
въпреки че е жертва на насилие, макар и по много невъздържан начин,
действията в негово присъствие са били насочени към неговата майка.
Към момента на постановяване на съдебното решение законодателят не
е изпълнил задължението си да изготви методика за оценка на риска в
ППЗЗДН. При това положение съдът е в невъзможност да изпълни вмененото
в чл. 15, ал. 4 ЗЗДН задължение за извършване на такава оценка, тъй като при
липса на методика, критериите, по които ще бъде направена, няма да бъдат
еднакви за всички извършители на домашно насилие, респективно налице е
реална възможност ответницата да бъде третирана неравно спрямо други
лица, извършили домашно насилие.
На основание чл. 16, ал. 4 ЗЗДН препис от решението и заповедта следва
да се връчат на ДСП по адреса на страните, като бъде указано на
компетентните дирекции чрез директора да проследят случая за срок до
29.08.2025 г.
Във връзка с отправеното със Заявление с вх. № 231338 / 15.07.2024 г. на
СРС, следва се напомни, че съгласно ТР № 12/2012 г. по ТД № 12/2012 г. на
ОСГК на ВКС, приложимо и в случаи като настоящия поради аналогичната
разпоредба на чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, когато решението е вписано след датата,
обявена на страните от съда, предвид невъзможността да се гарантира целия
срок по чл. 259 и чл. 283 ГПК, то началният момент, от който започва да тече
13
срокът за обжалване, е връчването на съобщението, с което страните се
уведомяват, че актът е изготвен и получават препис от него. В този случай
приложими са правилата на общия исков процес. Пренесено на плоскостта на
ЗЗДН това означава, че 7-дневният срок за обжалване, предвиден в чл. 17, ал 1
ЗЗДН, започва да тече от връчване на решението на страните. Поради това не е
необходимо да се отменя определението, с което е сложен край на устните
състезания и е указано на страните, че решението подлежи на обжалване,
считано от 01.07.2024 г. В случай, че молителката чрез процесуалния си
представител желае да подаде въззивна жалба, това трябва да бъде сторено в
предвидения от закона едноседмичен срок.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника Марков, която съгласно чл. 3 от
Тарифата е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителката в
размер на 1100 лева, следва да бъдат възложени на ответника.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Г. Г. К., ЕГН
**********, с която търси защита за себе си и малолетните М. Г. К., ЕГН
********** и Б. Г. К., ЕГН ********** от М. Р. М., с ЕГН ********** и
ОТКАЗВА да издаде заповед за защита.
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Г. Г.
К., ЕГН **********, като му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо М. Р. М., ЕГН **********,
ЗАБРАНЯВА да приближава М. Р. М., ЕГН **********, жилището й в
жилището й в гр. Благоевград, ж.к. „Ален Мак“, ул. „Астра“ блок 8, ет. 1, ап.
3, местоработата й, местата, които тя посещава за отдих, местата, където
осъществява социални контакти, на по-малко от 300 метра за срок до
07.11.2025 г. и ЗАБРАНЯВА да осъществява контакт с М. Р. М., ЕГН
********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок до 01.02.2024 г.
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Г. Г.
К., ЕГН **********, като му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо М. Г. К., ЕГН **********,
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето М. Г. К., ЕГН **********
при пострадалия родител М. Р. М., ЕГН ********** на адреса й в гр.
Благоевград, ж.к. „Ален Мак“, ул. „Астра“ блок 8, ет. 1, ап. 3, като при
промяна на адреса тя следва да уведоми ответника Г. Г. К., ЕГН **********
най-малко 7-дни по-рано, за срок до 01.02.2024 г., при следните условия:
14
В периода на изпълнение на мярката Г. Г. К., ЕГН ********** има право
срещи контакти с детето всеки първи, трети и пети петък от месеца с
продължителност от не повече от три астрономически часа, в присъствието на
социален работник или психолог, определен от директора на ДСП по
местоживеене на детето, като продължителността на всяка среща и началният
й час, условията и мястото на провеждане (което може да бъде и подходящо
помещение Център за обществена подкрепа) се определя от социалния
работник или психолога.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от М. Р. М., ЕГН
**********, в частта с която се търси защита за малолетната Б. Г. К., ЕГН
********** от Г. Г. К., ЕГН ********** и ОТКАЗВА да издаде заповед за
защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Г. Г. К., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Г. Г. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Г. Г. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. М., ЕГН
**********сумата от 1100 лева - разноски в производството на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта за защита да се изпрати на страните,
РУ на МВР по настоящия и установения в хода на производството адрес на
ответника и пострадалата на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на ДСП по адреса на
страните, като указва на компетентните дирекции чрез директора да
проследят случая за срок до 29.08.2025 г. на основание чл. 16, ал. 4 ЗЗДН.
Препис от заповедта за защита да се изпрати по ГД № 5993/2024 г. на
СРС на основание чл. 15, ал. 9 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването на страните, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15