РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 966/14.5.2021г.
гр. Пловдив, 14 май 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3316 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК във връзка с
чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на О.Б.А., ЕГН **********,***,
против разрешение за строеж № 151/09.12.2016 г. на гл.архитект на Район
Централен Община Пловдив.
Твърди се нищожност на РС.
Алтернативно се иска да се установи, че
административното право да се реализира строителството по оспореното разрешение
не съществува, тъй като разрешението за строеж е загубило правното си действие
съгласно чл.153, ал.2, т.1 от ЗУТ.
В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират се разноски.
За ответника, гл.архитект на Район Централен Община
Пловдив, се заема становище за неоснователност на жалбата.
За ЗЛ, Н.М.Т., Г.К.Т. и К.Д.К., също се заема
становище за неоснователност на жалбата като подробни съображения се излагат в
представена писмена защита.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
(представената административна преписка и СГрЕ), намира жалбата за допустима по
отношение претенцията за нищожност на РС, която не е ограничена със срок за
подаването ѝ. Жалбоподателят е и ЗЛ съгласно чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ в
качеството му на съсобственик, притежаващ една четвърт от таванското помещение,
обект на процесното разрешение за строеж – НА на л.9 по делото.
Самото
разрешение за строеж е надлежно връчено на жалбоподателя на 16.12.2016 г. –
обратна разписка на л.30 по делото.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото производство, по
отношение на неговата нищожност, е разрешение за строеж № 151/09.12.2016 г. за
обект: „Преустройство - промяна на
предназначение на таванско помещение в жилище, без промяна на кота корниз и
кота било на съществуваща жилищна сграда в УПИ VI-129, кв.8 по плана на кв.“Младежки
хълм“.
Същото е издадено от компетентен орган – на основание
§1, ал.4 от ДР на ЗУТ на гл.архитект на Район Централен при Община Пловдив са
предоставени правомощия с т.6 на заповед № ОА-730 от 12.05.2004 г. на
гл.архитект на Община Пловдив по отношение на жилищни сгради с височина до 15 м,
помещения или части от тях, да издава разрешения за строеж по чл.148 ал.2 от ЗУТ.
Процесната сграда, попада в горепосочената хипотеза -
видно от проектната документация към РС същата е на три етажа, четвърта категория като сграда на средно
застрояване, а съгласно чл.23 т.2 от ЗУТ средно застрояване е това с височина
до 15 м.
Предвид изложеното се налага извода, че РС, като
издадено от компетентен орган, не е нищожно на това основание.
Съдът не констатира да са налице и други основания за
обявяване нищожността на процесното РС.
Действително, по делото (посредством приетата като
компетентно дадена и неоспорена от страните СГрЕ) се доказаха твърденията по
жалбата, че заявленията, довели до издаването на процесното РС не са подписани
от жалбоподателя.
Видно от заключението по СГрЕ (л.148) подписът под №4
в Заявление вх.№ 94006-2315/6/ от 25.11.2016 г. до гл.архитект на Район
Централен при Община Пловдив на л.14 по делото не е изпълнен от жалбоподателя.
Подписът под №4 в заявление вх. №
94006-2315/5/ от 18.10.2016 г., адресирано до кмета на Район Централен при
Община Пловдив също не е изпълнен от жалбоподателя. Подписите на ред 4-ти срещу
името О.Б.А. във всеки документ – графична част на одобрен технически проект на
07.12.2016 г. от гл.архитект на Район Централен на л.88, л.89, л.90, л.91,
л.93, л.94, л.95, л.96, л.97 и л.98 от делото не са изпълнени от жалбоподателя.
Едновременно с това обаче подписът на ред №4 срещу
името О.Б.А. в одобрен технически проект на л.87 от делото е изпълнен от него.
Самото
разрешение за строеж е надлежно връчено на жалбоподателя на 16.12.2016 г. – известие
за доставяне на л.30 по делото.
Т.е.
макар и жалбоподателят да не е подписал самите заявления и документите от графична част на
одобрен технически проект, същият е запознат с него предвид това, че одобрен технически проект на л.87 от делото
е подписан от него. Жалбоподателят е надлежно уведомен и за издаването на
самото разрешение за строеж.
Съпоставяйки горните обстоятелства, настоящият състав
на Административен съд – Пловдив приема, че действително е налице допуснато
нарушение в хода на административното производство. Същото обаче не е в степен
да формира оспорения акт като такъв, който е напълно лишен от основание,
съответно това да доведе до неговата нищожност. Налице е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, но то не е от такова естество, че да води до нищожност на крайния акт. Този извод
следва от обстоятелството, че жалбоподателят се е запознал със самото
разрешение за строеж, което му е било надлежно връчено и за него към онзи
момент е съществувала възможността да го обжалва като по този начин защити
правата си в пълна степен, вкл. срещу допуснатото от администрацията нарушение
на административнопроизводствените правила.
В тази връзка следва да се вземе предвид и нормата на
чл.156, ал.8 от ЗУТ, според която влезлите в сила разрешения за строеж не
подлежат на отмяна.
Действително, същата се отнася до
забрана за отмяна на унищожаем акт, а не за обявяване на нищожността му, но
така или иначе при преценка интензитета на установен порок при издаването на
РС, настоящият състав счита, че следва да се отчете засиленият стабилитет,
предвиден в ЗУТ, на разрешенията за строеж предвид обществените отношения,
които се регулират с този акт. Засиленият стабилитет на строителното
разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 ЗУТ, цели
предвидимост и сигурност на инвестиционния процес.
По тези съображения и като счете, че
констатираният порок при издаването на процесното РС не е дотолкова тежък, че
последиците му да са правно нетърпими,
настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира жалбата за
неоснователна в частта й касаеща обявяване нищожността на оспорения акт.
По
отношение
на второто алтернативно направено искане да се установи, че административното право да се
реализира строителството по оспореното разрешение не съществува, тъй като
разрешението за строеж е загубило правното си действие съгласно чл.153, ал.2,
т.1 от ЗУТ, съдът счита, че същото следва да бъде отделено за разглеждане в
самостоятелно исково производство.
По разноските:
При този изход
на спора и липсата на претенция от ответната страна за присъждане на разноски,
такива се следват единствено на ЗЛ Н.М.Т. за изплатен адвокатски хонорар, тъй
като само те са доказани като извършени видно от договор за правна защита и
съдействие на л.152. За заплащането на адвокатски хонорар от останалите две ЗЛ
не са представени доказателства, съответно не следва да бъдат присъдени и
разноски за целта по представения списък с разноски на л.153 по делото.
Съдът приема за неоснователно
възражението за прекомерност на разноските
като съобрази фактическата и правна сложност на спора.
Водим от
горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Б.А., ЕГН **********,***, против
разрешение за строеж № 151/09.12.2016 г. на гл.архитект на Район Централен Община Пловдив.
ОТДЕЛЯ за разглеждане в самостоятелно
производство искане
на основание чл.128, ал.2 от АПК за установяване, че административното право да се реализира
строителството по разрешение за строеж № 151/09.12.2016 г. за обект:
„Преустройство - промяна на
предназначение на таванско помещение в жилище, без промяна на кота корниз и
кота било на съществуваща жилищна сграда в УПИ VI-129, кв.8 по плана на кв.“Младежки
хълм“ не съществува. Същото да се докладва за разпределение.
ОСЪЖДА О.Б.А., ЕГН **********,***, да
заплати на Н.М.Т., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1100 лева.
РЕШЕНИЕТО, в отхвърлителната му част, подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, а в частта му с характер на определение не
подлежи на обжалване.
Административен съдия: