Определение по дело №4989/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 185
Дата: 21 януари 2019 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330104989
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 185/21.1.2019г.

 

                                                           21.01.2019 г.,  гр. Ямбол

 

Ямболският районен съд                                                                16-ти граждански състав

На двадесет и първи януари                                      две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                          Председател: Георги Георгиев

 

 

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 4989/2018 г. по описа на Ямболския районен съд, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от П.С.К.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 6,чрез адв.Драгова-ЯАК, против Д.И.К., с която ищеца моли да бъде прекратен сключеният между страните на 26.02.1989 г. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, като ответницата запази фамилното име К. и да бъде разпределено ползването на семейното жилище,находящо се в гр.Павел Баня,обл.Стара Загора,ул.“П.Р.Славейков“ № 25 между двамата съпрузи. Представя се писмено доказателство. Прави се искане за разпит на свидетел.

             В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 14,кант.507,чрез адв.Сотирова-ЯАК  е депозирала отговор, в който е заявила,че не оспорва претенциите по отношение на развода,като също желае такъв,но оспорва изцяло обстоятелствата изложени в исковата молба,довели до разстройството на брака,като счита,че вината затова е на ищеца,също желае разпределение на посочения недвижим имот в режим на СИО,като желае след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име Недева.Не представя писмени доказателства,прави искане за разпит на двама свидетели.

             Съдът, след като прецени, че исковата молба е редовна, а претенцията – допустима, намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            Представеното от ищеца писмено доказателство е допустимо и относимо и следва да бъде допуснато.

            Основателно е искането на страните за ангажиране на гласни доказателства и същото следва да се уважи.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, Ямболският районен съд

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

             НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2019 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

             ДОПУСКА представеното с исковата молба удостоверение за граждански брак.

             ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажиране по един свидетел в с.з.,при режим на довеждане.

            Указва на страните, че следва да се явят лично в съдебното заседание на 07.03.2019 г. При неявяване на ищеца без уважителни причини, производството по делото се прекратява.

            По брачни искове не се постановява неприсъствено решение или решение при признание на иска.

            Съобщава на страните проекта за доклад на делото:

            В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 26.02.1989 г., като от брака си имат родени две деца,пълнолетни.Сочи се,че първоначално брачният им живот протичал добре,като отгледали децата си и построили посочения недвижим имот в гр.Павел баня. От повече от петнадесет години им започнали проблемите,основно от битов характер,които прераствали в скандали. Също така ответницата обвинявала ищеца,че има връзка с друга жена. Понеже и двамата работили на едно и също място,скандалите се пренесли и на работното им място,като в последствие ищеца потърсил помощ от децата им.Отношенията им били променени,като настъпило пълно отчуждение помежду им,като бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен,като в интерес и на двете страни било същия да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, като бъде разделено помежду им семейното им жилище и ответницата запази фамилията си отпреди брака. Не претендира издръжка.

            Правното основание на предявения иск е чл. 49, ал.1 от СК.

            Ответницата,чрез пълномощника си не оспорва иска за разтрогването на брака,като също желае развод. Заявява, че брачната им връзка се запазила досега благодарение на нейното търпение и огромни компромиси. Твърди,че никога не е депозирала обвинения към съпруга си,не е провокирала скандали,не е обиждала и унижавала ищеца,напротив тя била тази която била унижавана. Твърди се,че още след първата година на брачният им живот,съпруга и се оказал неподготвен за брачен живот и отговорности към семейството. Издръжката за семейството я осигурявала само тя,като ищеца не внасял в семейството заработените от него пари. Поддържал връзки с приятели,отсъствал по цели нощи,както скандалите ставали по тези поводи,като в нетрезвото му състояние прераствали в насилие. Семейното жилище било изградено предимно с нейни средства,в  дворно място,собственост на дядо й. В тази връзка ответницата теглила кредит,който изплащала,като били подпомогнати от нейната майка която заминала да работи в Италия. През цялото време на строителството ищеца злоупотребявал с алкохол,продължително време бил без работа,проявил необоснована ревност,както я обиждал и унижавал пред приятели и колеги. През 2018 г. майка й заживяла при тях,като това още повече засилило недоволството на ищеца, поради което също иска разтрогване на брака,по вина на ищеца; желае разпределението на семейното жилище да бъде между страните,като след прекратяването на брака желае да носи предбрачното си фамилно име Недева.

            В тежест на ищеца е да докаже настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака съобразно изложените от него твърдения в исковата молба, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за тези твърдения.

            На основание чл. 321, ал. 2 от ГПК, съдът напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, вкл. към постигане на споразумение по чл. 51 от СК.

 

          Препис от определението да се връчи на страните по делото, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.

 

 

        Определението е окончателно.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: