и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 от НПК. С определение № 121/21.11.2008 г., постановено по ч. н. д. № 1105/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура гр. Кърджали от 01.08.2008 г. по досъдебно производство № 754/08.12.2006 г. по описа на РПУ Кърджали, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 296 ал.1 от НК, поради липса на престъпление. Против така постановеното определение е постъпила жалба от адв. Вл. Трифонов, пълномощник на Мелиха Иляз Ахмед от гр. Кърджали с молба да бъде отменено като незаконосъобразно като се отмени и постановлението на Районна прокуратура Кърджали и делото бъде върнато за ново разглеждане. Излага съображения, че двата изпълнителни листа за главница и законни лихви върху главницата, били представени на Кмета на община Черноочене за изпълнение на 18.11.2004 г. съобразно разпоредбата на чл. 399 ал. 2 ГПК /отм./, за да бъдат изплатени на Ахмед сумите по тези листове. Сочи се, че решенията, постановени от Кърджалийския окръжен съд, въз основа на които били издадени изпълнителните листове, подлежали на изпълнение без да са влезли в законна сила. Счита, че след като изпълнителните листове били представени на Кмета на общината за изпълнение, същият в това си качество, носел отговорност за тяхното неизпълнение, а не директора на училището. И до сега двата изпълнителни листа се намирали в община Черноочене, без да било изплатено присъденото обезщетение и единствено виновен за това бил кмета на общината. Сочи се също, че за разлика от лечебните заведения, едва от тази година училищата получавали субсидии от общините, в рамките на които извършвали своите разходи за издръжка. До тази година училищата били на пълна общинска издръжка, включително и задължението им да плащат обезщетения по чл. 225 от Кодекса на труда и поради това изпълнителните листове били представени не на директора на училището, а на кмета на общината, който в продължение на години не изпълнил задължението си. Законосъобразни и обосновани били изводите, които Окръжен съд Кърджали направил с определение № 272/10.08.2007 г. по в. н. ч. д. № 202/2007 г. и не било допустимо съдът да има противоречиви становища по един и същи казус. При извършената проверка при и по повод подадената жалба, въззивният съд констатира: Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано по делото лице- пострадал от инкриминираното деяние, за което е било водено наказателното производство. Досъдебното производство № 754/08.12.2006 г. по описа на РПУ- Кърджали е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 296 ал.1 от НК за това, че през периода 18.11.2004 г. до настоящия момент в с. Черноочене, общ. Черноочене, обл. Кърджали попречил или осуетил по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение № 73/31.05.2004 г. по гр. дело № 117/2004 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Лясково, общ. Черноочене е осъдено да заплати на Мелиха Иляз Ахмед, с ЕГН ********** от гр. Кърджали обезщетение в размер на 1440 лв. по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, считано от 01.09.2003 г. до 28.02.2004 г., поради уволнението, но за не повече от шест месеца. С постановление от 01.08.2008 г. Районна прокуратура гр. Кърджали прекратила наказателно производство № 754/08.12.2006 г. по описа на РПУ Кърджали, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК, поради липса на престъпление. В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка: Жалбодателката в настоящото производство Мелиха Иляз, сезирала районен съд Кърджали с трудов спор, за което било образувано гражданско дело, по което първоинстанционния съд постановил съдебен акт. Последният бил обжалван пред Кърджалийския окръжен съд, за което било образувано в. гр. дело № 117/2004 год., по което било постановено решение № 73/2004 год. Последното е оßжалвано пред ВКС. Въз основа на осъдителното въззивното решение били издадени от Председателя на Окръжен съд Кърджали, изпълнителен лист № 56/16.06.2004 год., с който ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Лясково, общ. Черноочене е осъдено да заплати на Мелиха Иляз Ахмед обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от 01.09.2003 год. до 28.02.2004 год. в размер на 1440 лв. и изпълнителен лист № 94/17.11.2004 год., с който ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Лясково, общ. Черноочене е осъдено да заплати на Мелиха Ахмед, законна лихва върху присъденото обезщетение от 1440 лв., считано от 29.10.2003 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С молба от 18.11.2004 г. до кмета на Община Черноочене, Мелиха Ахмед представила двата изпълнителни листа и на основание чл. 399 ал. 2 от ГПК /отм./ поискала да й бъдат изплатени сумите по изпълнителните листове, ведно със законната лихва. На Мелиха Иляз Ахмед не били изплатени сумите по посочените изпълнителни листове. Установено е също, че същата не е представила на директора на ОУ „Н. Й. Вапцаров" с. Лясково, общ. Черноочене като представител на ответника и осъденото лице по трудово- правния спор, изпълнителните листове за изплащане. На 01.03.2006 година Мелиха Иляз подала лично жалба до кмета на община Черноочене, но обезщетението не й било платено. В отговор на ново искане от Мелиха Иляз Ахмед с писмо от 26.02.2008 г. от Община Черноочене посочили, че тъй като решението по трудовия спор се отнасяло не до Община Черноочене, а до ОУ „Н. Й. Вапцаров" с. Лясково общ. Черноочене, както и поради това, че от 01.01.2008 г. всички общински училища били на делегирани бюджети, като училищата били второстепенни разпоредители с бюджетни средства, а първостепенен разпоредител- Министерство на образованието, не може да бъде удовлетворено искането за изплащане на сумите. Не се спори по делото, че ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Лясково, общ. Черноочене, е общинско училище и съгласно чл. 10 ал. З от Закона за народната просвета се финансира от общинския бюджет, в случая- този на община Черноочене, а по силата на чл. 10 ал. 4 от Закона за народната просвета, общинските училища са юридически лица. Няма спор и за това, че Мелиха Иляз е имала сключен трудов договор с училището в с. Лясково, чрез неговия директор. Или, работодател на ищцата, който дължи трудово възнаграждение и дължимите по КТ обезщетения, свързани с трудовото правоотношение, е било училището, което е и било ответник по трудовия спор, респ. трудовото правоотношение е възникнало и впоследствие прекратено със съответното училище, което е и било пасивно легитимирано да отговаря по иска за заплащане на търсеното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗНП и тези на ППЗНП, средствата за издръжка и развитие на материално- техническата база на детските градини, училищата и обслужващите звена се осигуряват от държавния бюджет, от бюджетите на общините, от източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет, и от собствени приходи, като директорите на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващите звена съставят бюджет и го представят на финансиращия орган, който утвърждава бюджета/бюджетната сметка на второстепенните или от по- ниска степен разпоредители с бюджетни кредити. Директорът осигурява изпълнението му, за което се отчита пред финансиращия орган и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетните средства. Общините осигуряват и контролират средствата за издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на училищата, детските градини и обслужващите звена. Кметовете на общини упражняват контрол върху начина на изразходване на предоставените средства на общинските детски градини, училища и обслужващи звена, а финансово- счетоводните взаимоотношения на общинското училище с общината, се уреждат отнеговия директор. Съществено е в случая, кой е бил задължен- кмета на община Черноочене или общинското училище в с. Лясково, чрез своя директор, да разпореди изплащане на сумите на Мелиха Иляз по издадените изпълнителни листове, респ. пред кого е следвало да се предявят за изплащане сумите по изпълнителните листове. Този състав на съда приема, че Мелиха Ахмед неправилно е предявила двата изпълнителни листа на кмета на Община Черноочене, обл. Кърджали за изплащане на присъдените парични суми за обезщетение. С оглед изложените по- горе съображения, съдът приема, че изпълнителните листове е следвало да бъдат предявени на работодателя на Мелиха Иляз- училището в с. Лясково, който е отговорен за заплащане на присъденото й обезщетение.В случая Мелиха Иляз Ахмед е потърсила изпълнение от кмета на община Черноочене, а не от директора на ОУ „Н. Й. Вапцаров" с. Лясково, общ. Черноочене в качеството му на осъден длъжник. Престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е умишлено, което означава, че са необходими доказателства обвиняемият да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и да е искал или допускал настъпването на тези последици. Разпоредбата на чл. 296 ал. 1 от НК предвижда наказателна отговорност за всеки, който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение. За да е осъществен съставът на чл. 296 ал. 1 от НК, следва да е попречено или осуетено по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, подлежащо на изпълнение. Субект на престъплението може да бъде всяко лице, което попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение. В конкретния случай на първо място следва да се има предвид, че с преамбюла на Конституцията на Републиката, са издигнати във върховен принцип правата на личността и нейното достойство. Съгласно ал. 2 на чл. 2 от Закона за администрацията, същата осъществява своята дейност в интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и с другите нормативни актове. А съгласно ал. 1 на същия текст от ЗА, Администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи: законност; откритост и достъпност; отговорност и отчетност; ефективност; субординация и координация; предвидимост. По силата на чл. 2 ал. 4 от Закона за администрацията, последната е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес и тези задължения са вменени и на общинската администрация, която е част от териториалната администрация по силата на чл. 38 ал. 2 т. 2 от ЗА. Кметът на общината като териториален орган на изпълнителна власт и подпомаган от администрация, съгласно разпоредбата начл. 44 от ЗМСМА, ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи; назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, с изключение на тези по чл. 46, ал. 1, т. 4, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания; отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби; организира изпълнението на общинския бюджет; организира изпълнението на дългосрочните програми; организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно; организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет; възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете при изпълнение на техните правомощия по чл. 46, ал. 1 и има право да отменя техните актове и други, подробно посочени в текста. Действително вслучая, както вече се посочи, св. Мелиха Иляз е предявила изпълнителните листове пред орган, който не е бил задължен да изплати сумите по тях. Въпреки това обаче, с оглед посочените по- горе задължения на кмета на общината и подпомагаща го Администрация, на свидетелката Мелиха Иляз по никакъв начин не е съдействано, не е указано и същата не е била подпомогната да реализира правата си. Напротив, установено е по делото, че на същата в продължение на близо четири години не е указано съдействие да получи защита на своето право за изплащане на дължимото й обезщетение. Същата неколкократно е посещавала различни лица, работещи в Община Черноочене, за да търси отговор на молбата си за изплащане на дължимите й суми по изпълнителните листове, била е препращана от едно длъжностно лице до друго и обратно, неколкократно в тази връзка е подавала жалби, но без резултат, а представените от нея изпълнителни листове и до момента се намират в Община Черноочене, като не става ясно защо, ако кметът на Общината е считал, че не той е задължен за изпълнението, не е разпоредил евентуалното връщане на изпълнителните листове на Мелиха Иляз, за да бъдат предявени на компетентния орган, а и не са били препратени на директора на училището, което в крайна сметка е било финансирано именно от Община Черноочене, и както обяснява директора на училището, същото е било на „обединено счетоводство към общината при отдел „Образование” като всички средства за разходи и приходи са били в обединеното счетоводство, или най- малкото, работодателят на св. Иляз, не е бил уведомен за постъпилите в общината изпълнителни листове, за да бъдат заложени сумите в проекто- бюджета на училището и да бъде одобрен от финансиращия орган. Съставът на съда приема, че от изложеното по- горе би могло да се направи извод за наличието на бездействие от лица в Община Черноочене, което е попречило и осуетило изпълнението на съдебното решение, още повече, че разпоредбата на чл. 296 ал. 1 от НК не изисква някакви определени действия, за да се попречи или осуети изпълнението на съдебно решение, а деянието може да бъде осъществено по „какъвто и да е начин”. Или, съдът намира, че по делото са налице данни, от които би могло да се направи извод, че поведението на дадено лице, е било насочено към осуетяване, попречване, препятстване на изпълнението на съдебното решение и за наличие на деяние по чл. 296 ал. 1 от НК. С оглед изложеното, съставът на съда приема, че първоинстанционният съд, както и Районна прокуратура- Кърджали неправилно са приели, че не е установено престъпно бездействие от определено лице. Тази инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира жалбата за основателна, а атакуваното определение, с което е потвърдено постановлението на Районна прокуратура- Кърджали, с което е прекратено досъдебното производство, за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. При доразследването следва да се установи защо молбата на Мелиха Иляз от 18.11.2004 г., ведно с приложените два изпълнителни листа, не е била заведена в регистъра на Община Черноочене и чие е било това задължение; кои длъжностни лица от Община Черноочене е посещавала през периода от 18.11.2004 г. и до настоящия момент Мелиха Иляз във връзка с осъществяване на правата й по подадената от нея молба от 18.11.2004 г.; какви действия са били предприети по повод подадените от Мелиха Иляз жалби до кмета на Община Черноочене във връзка с неизплатеното й обезщетение, чие е било задължението за това и какъв е резултата по тях; чие е било задължението да предприеме действия по съдействие, указване, насочване и подпомагане на лицето, подало молбата на 18.11.2004 г., или за препращане на молбата, ведно с изпълнителните листове на компетентния орган и защо тези действия не са били извършени. Водим от изложеното и на основание чл. 243 ал. 6, ал. 7 във вр. с ал. 5 т. 3 от НПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 121/21.11.2008 г., постановено по ч. н. д. № 1105/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура гр. Кърджали от 01.08.2008 г. по досъдебно производство № 754/08.12.2006 г. по описа на РПУ Кърджали, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 296 ал.1 от НК и връща делото на Районна прокуатура- Кърджали за доразследване. Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|