РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Перник, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500431 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от М. Д. М., чрез
адвокат Д. Д., срещу Решение № 260140 от 15. 05. 2022г., постановено по гр.
д. № 06648 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която
са допуснати до делба двата гаража /в съсобственост с трети лица/. Моли
решението да бъде отменено в тази му част, тъй като такива гаражи не
съществуват в поземления имот с идентификатор 55871.504.38, с
административен адрес ***, а освен това за тях съдът се е произнесъл по
непредявено искане по чл. 341, ал.2 от ГПК. В съдебно заседание
жалбоподателката поддържа жалбата си, чрез адвокат Д. Д..
Съделителят Й. Н. Й., чрез адвокат Л. Н., в срок е подал писмен отговор.
С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени
направените разноски пред настоящата съдебна инстанция. Поддържа
писмения си отговор в съдебно заседание чрез адвокат Н..
1
Останалите съделители Д. Й. Й. и Е. Д. Й. не са изразили становище по
въззивната жалба.
Пернишкият районен съд е обсъдил заключението на съдебно –
техническата експертиза, според което при извършен оглед на място, вещото
лице е констатирало, че в процесния имот са изградени 2 гаража – в южния
ъгъл на имота със ЗП 28 кв. м., с едноскатен покрив, покрит с LT ламарина и
голяма дървена двойна врата, и гараж, долепен до северозападната граница на
имота от към ул. „***“, като няма данни за годината на построяване на
гаражите. Според вещото лице строителното разрешение № 401, одобрения
арх. проект и декларация вероятно се отнасят за гаража в южния ъгъл на
имота с ид. 55871.504.385.3., който е с по-големи размери и площ от
определените в проекта и строителното разрешение. Отбелязал е, че не са
представени строителни книжа за другия гараж. Посочил е, че според
експерта процесните гаражи отговарят на изискванията за търпимост по
смисъла на пар. 16, ал.1 от ЗУТ. Отбелязал е, че в съдебно заседание вещото
лице е пояснило устно, че обектите отговарят външно на понятието за гараж,
че на регулационната линия са построени два гаража, като съседният е
изграден съгласно проекта, а този на страните е малко по-голям. При
предявяване на архитектурния проект вещото лице е уточнило, че
предвиждането е за една сграда с два гаража, като пояснява, че в имота има
два гаража – един на регулационната линия и един между нея и жилищната
сграда, което е допустимо по ЗУТ. Сочи, че сградите са много стари, поне на
20 години.
По отношение на гаражите.
Пернишкият районен съд е отбелязал, че съгласно Решение №
233/27.11.12 г., постановено по гр. д. № 195/12 г. на Второ г.о. на ВКС,
Решение № 56 от 3.02.1997г. по гр.д. № 1018/96г. на І г.о. и Решение № 234 от
18.03.1998г. по гр.д. № 1177/96г. на І г.о. на ВКС, незаконни строежи,
подлежащи на узаконяване, могат да бъдат предмет на разпоредителни
сделки, както и е допустима делба на сграда, която е незаконна.
Посочил е, че с решение № 600871 от 28.06.21 г., постановено по гр.д.
№ 3984/20 г. на ВКС, Второ г.о., е даден отговор на въпроса за значението на
уредения в преходните разпоредби на ЗУТ режим на търпимост на незаконни
строежи и на удостоверението за търпимост при спорове за собственост на
2
незаконен строеж. Според дадените разяснения самостоятелен обект на
вещни права е строеж, който съществува фактически /с погиването на вещта
се погасява и правото на собственост върху нея/ и който отговаря на
юридическите критерии за обособеност /съобразно вида и предназначението
на построеното/.
Съдът е проследил исторически разрешителния режим на строежите,
премахването на незаконните строежи и режима на търпимост, ако за строежа
е могло да бъде издадено строително разрешение, до режима на търпимост по
ЗУТ касаещ само строежите, извършени до влизането му в сила, т.е. до
31.03.2001 г. , а изградените след тази дата строежи са нетърпими. Отбелязал
е, че понастоящем /след изтичане срока по § 184, ал.2 ПР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.65
от 22.07.2003 г. и § 127, ал.3 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.82 ат 26.10.2012 г./ липсва
възможност за узаконяване на незаконни строежи, независимо от времето на
построяването им и дали са се считали търпими по някои от специфичните
условия на отмененото законодателство или съобразно § 16 ПР ЗУТ. Посочил
е, че незаконните строежи подлежат на премахване съгласно глава ХХI ЗУТ,
както и че незаконен е всеки строеж, за който собственикът не може да
представи строителна документация и за който в общините не се съхранява
такава. Съдът е посочил, че доказването на законността се извършва само със
съответните строителни разрешения и документация. Посочил е, че строежът
е незаконен и ако е осъществен въз основа на строителни книжа, но
строителното разрешение е отменено. Отбелязал, че за строежите, изградени
след 31.03.2001 г. критериите за определяне строежа като незаконен са
посочени в чл.225, ал.2 ЗУТ.
Посочил, че до влизане в сила на ЗУТ не е имало изискване за
установяване законността на строеж при извършване на разпоредителни
сделки, т.е. всеки самостоятелен обект на вещни права е можел да бъде
предмет на прехвърлителна сделка независимо дали е законен или не.
Отбелязал е, че изискването за установяване законността на строежа, респ. на
търпимостта на незаконен строеж, е въведено с § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР
ЗИДЗУТ /ДВ бр.82/2012 г./. и то с оглед на нотариалното производство.
Посочил, че липсва изискване за установяване законността, респ.
търпимостта на строежите за държавните и общински имоти-частна
собственост, които се прехвърлят с писмен договор или в процеса на
приватизация. Посочил е, че липсва подобно изискване при индивидуалното
3
принудително изпълнение или универсалното принудително изпълнение в
производство по несъстоятелност.
Посочил е, че в практиката на ВКС преобладаващо се приема, че
удостоверението за търпимост урежда правното положение на незаконните
строежи от гледна точка на благоустройствените закони /установява, че няма
да бъдат премахнати от държавата/, но е неотносим към вещноправните
последици от незаконното строителство. Отбелязал е, че е налице е съдебна
практика, според която в производство по съдебна делба съдът дължи
установяване дали строежа е законен или незаконен в режим на търпимост,
като е относима нормата на § 16 ПР ЗУТ /гр.д. № 7365/2013 г., I гр.о. ВКС/.
Посочил е, че е налице и тълкуване, че незаконният строеж, дори в режим на
нетърпимост, е годен обект на вещни права и съответно на прехвърлителни
сделки /решение № 280 от 6.12.2016 г. по гр.д. № 2394/2013 г., IV г.о./, както
и практика на граждански съдилища, че нормата на § 16 ПР ЗУТ не е
императивна и сделка с незаконен строеж без удостоверение за търпимост е
валидна, тъй като смисълът на уредената в § 16, ал.1 ПР ЗУТ забрана за
прехвърляне на строежи, за които няма строителни книжа, без да е
представено удостоверение за търпимост не е да извади тези строежи от
гражданския оборот, а единствено да обърне внимание на приобретателя, че
ако строежът подлежи на премахване като незаконен, той ще поеме разходите
по премахването му. Посочил е, че тълкуването в практиката на
административните съдилища е, че единствената цел на издадено
удостоверение за търпимост е да позволи нотариалното прехвърляне на
строежите, но удостоверенията не обвързват органите на строителния
контрол, когато те се стремят да определят дали даден строеж е незаконен и
като такъв подлежи на премахване, нито съдилищата, които извършват
контрол на техните заповеди. В такова производство органите на строителния
контрол и съдилищата трябва сами да се уверят в търпимостта на строежа
/т.е. придобиването на незаконен строеж с удостоверена от администрацията
търпимост, не е пречка държавата да премахне този строеж/.
При липсата на изрична правна норма и от посоченото неизчерпателно
изброяване на нормативната уредба и начина на прилагането й от
гражданските и административните съдилища, съдът е направил извод, че
законодателят не е изключил незаконните строежи от обектите, върху които
4
могат да съществуват вещни права, нито ги е изключил от гражданския
оборот. Изискването на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ за
удостоверяване търпимостта на незаконния строеж в нотариалното
производство цели уведомяване на приобретателя за риска, че придобива
незаконен строеж, който може да бъде премахнат от органите на строителния
контрол или който не би могъл да ползва по предназначението, за което го
придобива. Липсата на удостоверение за търпимост, както и статута на
нетърпимост на строеж не е пречка за прехвърлянето му по нотариален ред,
но в тази хипотеза нотариусът в изпълнение задължението по чл.25 ЗННД е
длъжен да провери в Единния публичен регистър за устройство на
територията по чл.5а ЗУТ дали има издадена заповед по чл.225 или чл.225а
ЗУТ /след създаването на регистъра съобразно срока по § 50 ПЗР ЗИД ЗУТ,
ДВ бр.16 от 23.02.2021 г./, както и да уведоми страните за последиците с
оглед статута на незаконност, респ. на нетърпимост на незаконния строеж.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд е направил извод, че след
като незаконният строеж е годен обект на вещни права, то същият може да
бъде придобиван от субектите по всички уредени в закон придобивни
способи, т.е. процесните гаражи са годен обект на делба.
Съдът е обсъдил възраженията, че двата гаража не съответстват като
площ на посочената в представените декларации и в тази насока е отбелязал
следното: Разпоредбата на чл.92 ЗС въвежда правилото, че собственикът на
земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не
е установено друго. Изключението е налице когато е било учредено право на
строеж и то е реализирано в рамките разрешеното - чл.63 ЗС. Когато е
надхвърлен обемът на правото на строеж вещноправният режим на
допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа
характеристика. Чл.92 ЗС ще намери приложение когато постройката
представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато
обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се
приложи чл. 97 ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на
учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща
сграда, както и на разрешена нова пристройка или надстройка. Това
тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне
върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл.97 или 98
ЗС – той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към
5
земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ. В този смисъл
при надлежно учредено право на строеж за 18 кв. м., респ. 20 кв. м., а при
построени с 28 кв.м. и 32 кв.м. с оглед обема на превишението, то ще се счита
собственост на собственика на гаража, на кого е учредено право на строеж,
макар и в по-малък обем.
Съдът е посочил, че представената декларация с нот. заверка от М. М. е
с неясна година, която той е разчел като 1970 г., датата и месеца на нот.
заверка е 14.XI. Представената декларация, подписана от М. М. и Ф.И.Г. и
А.И.Г., собственици на парцел *** в кв. ***, за даване на съгласие за
построяване на гаражи на регулационната линия от 1967 г., от която година е
одобрен и архитектурния проект за изграждане на гараж от 30 кв. м. на А.И. и
Д.И.. Строителното разрешение на името на Д.И. за изграждане на гараж от
18 кв.м. е от 1970 г. ъз основа на представеното удостоверение за наследници,
съдът е приел, че М. М. М. е починала на ***. Съдът е дал вяра на отразеното
в представената данъчна декларация, дотолкова доколкото същото се
подкрепя от останалите свидетелски показания. В същата е заявено, че има
изграден гараж от 18 кв. м. в имота през 1966 г., което преценено съвкупно с
останалите писмени доказателства формира извода, че гаражът, построен на
регулационната линия, с площ 28 кв. м. е построен 1966-1967 г.
Съдът е посочил, че към 1967 г., когато е подписана декларацията
съгласие за изграждане на гаражи на регулационната граница на съседите
имоти, в която не е посочено правоимащо лице, и към 1970 г., когато е
подписана декларацията – съгласие от М. М., в сила е бил Законът за планово
изграждане на населените места /ЗПИНМ/, който е бил обнародван в ДВ, бр.
227 от 1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г. и отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила
от 1.06.1973 г и Правилникът за планово изграждане на населените места
обнародван в ДВ, бр. 51, на 2 март 1950 г.
Съдът е отбелязал, че при действието на тези два нормативни акта -
ЗПИНМ (отм.) и ППИНМ (отм.), е нямало законова разпоредба, която да
предвижда учредяване право на строеж с нотариално заверена декларация.
Това вещно право е могло да се учреди само с нотариален акт съгласно чл. 18
от ЗЗД (Обнародван, ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г.), поради което
подписаните декларации не са учредили право на строеж.
За да може едно лице да придобие изключително право на собственост
6
по отношение на построеното от него в чужд или съсобствен имот,
собственикът/ останалите съсобственици на терена трябва да му отстъпят
своето право чрез учредяване на суперфиция (чл. 63, ал. 1 ЗС), в противен
случай ще намери приложение института на приращението по чл. 92 ЗС.
Облекчена процедура по учредяване на право на строеж е въведена едва с
приемането на разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (Обн., ДВ, бр. 29 от
10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г. и отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от
31.03.2001 г.), която е предвиждала, че право да строят в чужд имот имат
съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия
неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако
извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено
заявление до съответните специализирани органи на общинската
администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на така даденото
съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя. По
този начин не се е изисквало учредяването да става с нотариален акт по чл. 18
ЗЗД. Така, основанието, посочено от страните, че е било учредено право на
строеж в полза на наследодателя им Д.И. по силата на нотариално заверената
декларация не може да се възприеме, защото съгласно действащите по време
на подписване на декларацията нормативни актове - ЗПИНМ (отм.) и
ППИНМ (отм.), правото на строеж е могло да се учреди единствено в
нотариална форма по чл. 18 ЗЗД (Решение № 339 от 8.03.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1774/2007 г., I г. о., ГК; Решение № 684 от 28.09.2000 г. на ВКС по гр.
д. № 95/2000 г., I г. о.).
Съдът е посочил, че и приетият Правилник за приложение на Закона за
планово изграждане на населените места (утвърден с ПМС № 194 от
22.08.1960 г., обн., Изв., бр. 76 от 20.11.1960 г., отм., бр. 62 от 7.08.1973 г.),
който с § 311 е отменил Правилника за планово изграждане на населените
места, също не е предвиждал облекчена процедура по учредяване на право на
строеж – т.е. уредената в § 189, ал. 2, т. 2 от ППЗПИНМ (отм.) декларация
също не е води до учредяване на право на строеж, тъй като е предвидена в
подзаконов нормативен акт и има само административно-технически
характер, а лицето, строило въз основа на такава декларация, става само
добросъвестен подобрител (Решение № 1139 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 3397/2007 г., IV г. о., ГК; Решение № 762 от 25.III.1965 г. по гр. д. №
319/65 г., II г. о. Решение № 1340 от 23.V.1963 г. по гр. д. № 811/63 г., I г. о.,
7
Решение № 1442 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6274/2007 г., V г. о., ГК).
По изложените съображения, Пернишкият районен съд е направил
извод, че общият наследодател на страните не е придобил в индивидуална
собственост въз основа на надлежно упражнено право на строеж
собствеността върху двата процесни гаража, поради което същите по силата
на чл. 92 ЗС като приращение са собственост на собствениците на земята.
Отбелязал е, че прехвърлянето на правото на собственост върху земята
следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и
насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на
договора, т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на
разпореждане, в който случай правото на собственост върху построеното се
отделя от земята по установения в чл.63 ЗС принцип като прехвърлителят го
запазва за себе си. Без наличието на изрично изявление правото на строеж не
би могло да се отдели от общо притежаваното право на собственост върху
терена и постройките, които собственикът му е изградил, тъй като същото
може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост върху
терена само ако е надлежно учредено. В същия смисъл е и разрешението,
дадено в решение №529/09.07.2010г. по гр.д.№1129/2009г. на І ГО на ВКС, в
което е прието, че щом продавачът не е изключил изрично от продажбата
вещи /подобрения/, които се намират в мястото, то купувачът придобива
всичко, което се намира в мястото: сградата, посажденията, оградата и др.
като запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото трябва
да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена
презумпцията по чл.92 ЗС.
Съдът е отбелязал, че собственик на дворното място е била М. М., като
с договора за дарение тя е учредила право на строеж за втори етаж и таванско
помещение, като е останала собственик на дворното място и правото й на
собственост върху него е наследено от децата й И.Ц.И., Д.Ц.И., Б.Ц.Д.,
Н.Ц.П., Т.Ц. Д., З.Ц.Т.. С нот. акт № ***, дело № 688/1992 г., наследниците на
М. М. М., продават на Е.С.Б. и М.П.Б. 166/390 ид. части от дворно място,
съставляващо парцел ***, в кв. **, заедно с първи етаж от жилищна сграда от
88 кв.м. и след като няма изрично изключване на построените в дворното
място гаражи, то с придобиване правото на собственост върху идеални части
от същото, купувачите са придобили идеални части и от гаражите – 166/ 390
ид. част.
8
Пернишкият районен съд е направил извод, че правото на собственост
върху двата гаража принадлежи общо не само на наследниците на Д.Ц.И., а по
приращение на всички наследници на М. М., като собственици на земята и на
лицата, придобили идеални части от земята с договора от 1992 г.,
респективно с последващите от 2002 г.и 2007 г., като е отбелязал, че в
процеса не е въведено като основание за собственост придобивна давност.
Съдът е направил извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 345
ГПК, която предвижда, че когато е предявен иск за делба на имот, който
наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, делбата се
допуска, но ако до извършването й не бъде прекратена съсобствеността с
третите лица, този имот се изключва от делбата като хипотезата е приложима
и в случаите на обикновена съсобственост - решение № 713 от 11.III.1981 г.
по гр. д. № 163/81 г., I г. о.
В тази насока съдът е направил извод, че следва да се допусне делба на
посочените гаражи спрямо правата на страните, съответни на дела на Д.Ц.И. -
1/7 ид.ч. от 224/390 ид.части, останала наследствена или 32/390 ид.части или
16/195 ид.части.
Посочил, е че от гаражите правото на собственост на страните е 16/195
ид. части или 16/585 ид. части за М. Д. М., 16/585 ид. части за Е. Д. Й. , 8/585
ид. части за Й. Н. Й. и 8/585 ид. части за Д. Й. Й..
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на
решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява
допустимо.
По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки доводите
във въззивната жалба, тези на насрещната страна Й. Й., както и
9
доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Доводите във въззивната жалба са два – първият, че тези два гаража не
съществуват на място и вторият – че тези две незаконни постройки не са
предмет на делбата, тъй като по отношение на тях в срок не е предявено
искане за тяхната делба. В останалата част решението не е обжалвано и то е
влязло в сила. Съдът намира, че и двете оплаквания са неоснователни:
Наличието на двата гаража се установява от заключението на вещото
лице инж. Р.Н.Н., прието в с.з. на 15. 04. 2022г., както и от обстойните устни
обяснения на вещото лице, дадени в същото съдебно заседание. Вещото лице
обяснява, че тези два гаража са много стари - поне на двадесет години.
Съдът следва да отбележи, че и двата гаража представляват незаконни
постройки, които отговарят на изискванията за търпимост по смисъла на § 16,
ал.1, от ЗУТ – видно от последния ред от заключението на вещото лице.
Видно от писмена молба, депозирана от адвокат Л. Н., в качеството му
на пълномощник на Й. Н. Й., в първото по делото съдебно заседание на 16.
06. 2021г. /л.45 от първоинстанционното производство/, същият е направил
изрично писмено искане за включване в делбената маса и на двата гаража,
което е залегнало и в протокола от съдебното заседание. Следователно
налице е надлежно направено искане за включване на двата гаража в
делбената маса.
При това положение оплакванията във въззивната жалба се явяват
неоснователни.
За пълнота на изложението съдът следва да отбележи следното :
Съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване.
По делото са представени две декларации с нотариални заверки на
подписи.
С едната декларация /л. 68 от първоинстанционното производство/,
А.И.Г., като собственик на парцел *** в кв. *** по плана на гр. *** и М. М. М.
– собственик на парцел *** в кв. *** по плана на гр. ***, взаимно декларират,
че са съгласни да се построят гаражи на границата между двата парцела на
уличната регулационна линия. Тази декларация не е подписвана от Ф.И.Г. и
заверката на подписите от 9. VI. 1967г. не касае същата, а само подписите на
А.И.Г. и на М. М. М..
10
С другата декларация /л.29 и л.69 от първоинстанционното
производство/, М. М. М. е заявила, че е съгласна и дава разрешение на сина си
Д. Ц. И. да построи гараж в собственото й място представляващо парцел ***
в кв. *** по плана на гр. ***, като гаражът ще бъде със застроена площ от 18
кв. м.
Изхождайки от приложеното строително разрешение № 401 от 14. 01.
1970г. и от архитектурен проект, съдът намира, че процесните два гаража са
били построени през периода 1967г. - 1970г. Декларацията на М. М. обаче не е
породила вещноправно действие на учредяване на право на строеж на гараж в
полза на Д.Ц.И., тъй като към 1970г. единствената възможност за учредяване
на право на строеж е била тази по чл.18 от ЗЗД – с нотариален акт. След като
изискуемата форма не е била спазена, то построените два процесни гаража,
които съществуват и към настоящия момент, се явяват приращения по
смисъла на чл. 92 от ЗС и следователно съсобствениците имат идеални части
от тях. След като и трети лица, извън съделителите, имат съсобственост в
тези два гаража то делбата им следва да бъде допусната при условията на чл.
345 от ГПК.
Разпоредбата на този текст гласи – когато в наследството има имоти,
които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти
се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна и
третите лица – от друга, не се извърши делба преди съставянето на
разделителния протокол. Дотук по делото няма никакви доказателства такава
делба с третите лица да е започнала.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като въззивният съд изцяло възприема обстойните и
аргументирани мотиви на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК
относно двата процесни гаража.
По делото няма данни Й. Й. да е направил разноски в производството
пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното в същия смисъл Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
11
Потвърждава решение № 260140 / 15. 05. 2022г., постановено по гр. д.
06648 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част, с
която е допусната съдебна делба при условията на чл. 345 ГПК на гараж с
идентификатор 55871.504.385.2, разположен в ПИ с идентификатор
55871.504.385 и гараж с идентификатор 55871.504.385.3, разположен в ПИ с
идентификатор 55871.504.385 по КККР за гр. ***, одобрена със заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, притежаван от
наследодателя на страните Д.Ц.И. в съсобственост с третите лица Р.Ц.Р.,
наследниците на И.Ц.И., наследниците на Б.Ц.Д., наследниците на М.Ц.П.,
наследниците на Т.Ц. Д., наследниците на З.Ц.Т., и приобретателите П.Т.А. и
П.С.А., от който собственост на наследодателя са 16/195 ид. част, между
съделителите М. Д. М., ЕГН **********, с делбена квота 16/585 ид. части, Е.
Д. Й., ЕГН **********, с делбена квота 16/585 ид. части, Й. Н. Й., ЕГН
**********, с делбена квота 8/585 ид. част и Д. Й. Й., ЕГН **********, с
делбена квота 8/585 ид. част от притежаваната от наследодателя им 16/195 ид.
част от имотите.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12