Р Е Ш Е Н И Е
гр. Б.Слатина, 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публичното съдебно заседание
на 16 декември, Две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д. № 754 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р.Н.В. с ЕГН
********** *** и допълнителна уточняваща молба против Община Б.С., ЕИК
********* със седалище гр.Б.С., обл.В., ул.“Климент Охридски“ № 68
представлявана от Кмета инж.И.Ц., с която е поискал съдът да издаде решение по
силата на което да осъди ответната община да му заплати исковата сума от
1282,00 лв. представляваща неизплатено обезщетение за дължимата му се безплатна
храна за всяко отработено дежурство/чл.285,ал.1 от КТ/ и ободряващи тонизиращи
напитки за всяко нощно дежурство/чл.140,ал.3 от КТ/ за периода от 17.07.2017г.
до 17.08.2020г.
С определение постановено в с.з. на
11.11.2020г. на основание чл. 232 от ГПК
съдът прекратил производството по гр. дело № 754/2020г., по описа на РС-Б.С. по
предявеният от Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, ЕИК ********* със седалище гр.Б.С.,
обл.В., ул.“Кл.Охридски“ № 68 представлявана от Кмета инж.И.Ц., иск с правно
основание по чл.140,ал.3 от КТ, в частта за сумата от 326.00 лв. представляваща
дължимото обезщетение на ищеца от ответника за ободряващи тонизиращи напитки за
периода от 17.07.2017г. до 17.08.2020г., поради оттегляне на иска в тази част от
ищеца Р.В..
Със същото определение на основание
чл.214, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал намаляване размера на иска предявен от Р.Н.В.
с ЕГН ********** ***, ЕИК ********* със седалище гр.Б.С., обл.В.,
ул.“Кл.Охридски“ № 68 представлявана от Кмета инж.И.Ц., с правно основание
чл.285,ал.1 от КТ от сумата 1282.00 лв. на
сумата от 956.00 лв. представляваща неизплатено обезщетение за дължимата
полагаща се безплатна храна на ищеца от ответника за периода 17.07.2017г. до
17.08.2020г., за всяко отработено дежурство.
С определение постановено в с.з. на
16.12.2020г. съдът на основание чл.214, ал. 1 от ГПК допуснал намаляване
размера на иска предявен от Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, ЕИК ********* със
седалище гр.Б.С., обл.В., ул.“Кл.Охридски“ № 68 представлявана от Кмета инж.И.Ц.,
с правно основание чл.285,ал.1 от КТ, от сумата 956,00 лв. на сумата от 924.00
лв. представляваща неизплатено обезщетение за дължимата полагаща се безплатна
храна на ищеца от ответника за периода
17.07.2017г. до 17.08.2020г., за всяко отработено дежурство.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 285,ал.1 от КТ.
Ответника в едномесечния срок по чл.131
от ГПК е представил писмен отговор по предявената искова молба, видно от
полученият отрязък от съобщението, с който заявява, че иска е неоснователен и
недоказан по изложените в него съображения. Приложил е писмени доказателства.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е трудовото досие на ищеца.
Допусната е ССчЕ, чието заключение частично
е оспорено от ищеца, но не и ответника и възприето от съда като компетентно и
обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
В исковата молба и от приложеното по
делото трудово досие на ищеца Р.В. се установява, че той се намирал в трудово
правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор№ 05/15.01.1992г.
за длъжността „дежурен по съвет” към дейност „Отбранително-мобилизационна
подготовка” /ОМП/ в ответната Община Б.С.. Трудовото правоотношение
първоначално е било срочно, а впоследствие е било предоговорено, като такова за
неопределен срок. В течение на съществуване на трудовоправната връзка
наименованието на длъжността е търпяло промени; изменения е имало и в
структурата към която същата принадлежи. Към 01.04.1998г. до настоящият момент
ищецът заема длъжността “оперативен дежурен в Община Б.С., Дейност
„ОМП”(Отбранително-мобилизационна подготовка).
В исковата молба ищеца навежда доводи,
че оперативни дежурни за носене на денонощно дежурство са „Експерти със спомагателна
функция“ или „специалист“ съгласно класификатора на длъжностите под № 312
уточнено в чл.3,ал.2,т.2 от ПМС № 258/2005г.
Посочва, че съгласно § 2 от ЗП на ПМС №
258/2005г. в чл.2, ал.2 на ПМС № 212/1993 г. за организиране на денонощното
дежурство за оповестяване при привеждане от мирно във военно положение, при
стихийни бедствия и крупни производствени аварии, денонощното дежурство в
администрацията на изпълнителната власт се носи от 5 души оперативни дежурни.
Пояснява, че работата му е на смени, от които 12 часа дневна и 12 часа нощна
смяна, съгласно изготвени месечни работни графици, приложени с и.м.
Предвид специфичният характер на работа (12
часови работни смени) и непрекъснатият режим на работния процес, отчитането на
труда на всеки служител би следвало да се изчислява по реда на Наредбата за
СИРВ. Работодателят се задължава при този непръснат работен процес на основание
чл.285,ал.1 от КТ да осигурява безплатна храна и ободряващи тонизиращи напитки
на служителите си. Въпреки законните разпоредби, работодателя на ищеца, т.е.
ответната община Б.С. е нарушил това негово право и го е ощетил финансово.
Предвид неизлащане на исковата сума от
ответника на ищеца, за последният се породил правен интерес от търсената
съдебна защита.
Ответника в едномесечния срок по чл.131
от ГПК е представил писмен отговор по исковата молба на ищеца, с който оспорва
иска по основание и размер. Приложил е писмени доказателства. В с.з. е
представил писмено становище от Служба по трудова медицина (СТМ) към „Медико
Инженеринг“ ООД-В. във връзка с
настоящето производство.
По делото е допусната ССчЕ, чието
заключение частично е оспорено от ищеца, но не и ответника и възприето от съда
като компетентно и обосновано.
Вещото лице отговорило на поставените
задачи, като посочило, че ищеца е назначен на длъжност „Оперативен дежурен“ и
изпълнява функциите си по график. Продължителността на работната смяна е 12
часа в денонощието.
При изчисляването на отработените часове
от ответната Община-работодател не се прилага системата за сумарно изчисление
на работното време(ССИРВ).
Експерта в заключението си посочи, че
работодателя на ищеца т.е. ответната Община Б.С. не прилага Наредбата за
сумарно изчисляване на отработените часове на лицата, изпълняващи длъжността „
Оперативен дежурен".
За фактически отработените часове вещото
лице е ползвало графиците за
дежурства и присъствените форми за процесния период на ищеца, предоставени от Общината.
При съпоставяне на тримесечното нормативно установеното работно време и
фактически отработените часове от ищеца за процесния период, експерта
констатирал следното: за три от тримесечните периоди ищецът е отработил над
нормативно установеното работно време, съответно- 24 часа, 16 часа и 24 часа
или общо 64 часа, за един от периодите
нормативно установеното работно време съвпада с фактически отработеното работно
време, а за останалите девет тримесечни периода фактически отработените часове
са по-малко от нормативно установеното работно време или общо 552 часа.
За тези периоди видно от представените
фишове за начислена и изплатена работна заплата ищецът е получавал пълният
размер на работната заплата.
В с.з. експерта поясни, че при прилагане
системата СИРВ, при щат от пет души дежурни в рамките на действително
отработеното време, винаги ще има един човек с фактически по-малко отработени
часове, тъй като графика следва да бъде направен съобразно действителното време
по закон.
При прилагане на ССИРВ(изготвено в табличен вид) вещото лице
пояснило, че на ищеца ще трябва да му се удържа от трудовото възнаграждение за
неотработено време, защото сумарно на тримесечен период, той има периоди, в
които действителното отработено време не съвпада с календарното или нормативно
действително отработено време. В този случай, ако Общината Б.С. прилага ССИРВ,
или трябва да съкрати един човек и 4-мата
души, които ще останат на работа следва да им се изплаща извънреден труд,
защото механизма на системата е да се установи, какво е съотношението между
нормативно установено работно време и действително отработено време от
служителя.
В случая от направените от експерта изчисления
в повече от 70% ищеца има неотработено нормативно установено работно време по
графиците, които са направени. Това означава, че той няма положен извънреден
труд и въпреки това, че не полага труд за пълното нормативно установено време,
той получава пълното си трудово възнаграждение.
В
заключението си вещото лице отразило, че прилагането от работодателя на
Наредбата за сумарно изчисляване на работното време за по- голяма част от
процесния период би нарушило интересите на ищеца, защото размерът действително
отработените часове е по- малък от нормативно установеното работно време.
В с.з. експерта поясни, че за да се
вземе сумарното изчисляване на работното време, чиято максимална продължителност
е 56 часа, следва да има 2 часа преди и 2 часа след работния ден, полагане на
извънреден труд, за да може да бъде
въведена тази система.(ССИРВ). Тогава ще се получава действително повече
отработено време от колкото е нормативно установено работното време.
Нормативно установено работно време е 21
дни в месеца, по 8 часов работен ден и това прави 161 часа или по 40 часа
седмично.
Общината има бюджет, който бюджет е
извън списъчния състав. Утвърждава се всяка година и на база на този утвърден
бюджет, общината има право да назначи 5 души.
Ищеца няма нито един месец, в който да има отработени 56 часа.
Болничните и отпуските се изключват от
нормативно отработеното време и няма как да бъдат включени в графика. Поради
тази причина не са включени в заключението му, тъй като задачата му е за
действително отработено време.
В Община Б.С. не се води специалната
книга за отчитане на извънредния труд, защото в общината не се полага
извънреден труд, който да отговаря на изискванията на КТ и Наредбата за работното
време, почивките и отпуските.
Общия брой на отработените часове от
ищеца за посочения период са 462 бр. Данните са взети от графиците и от
фишовете за работни заплати.
Експерта посочи, че размерът на сумата,
която евентуално би се изплатила на ищеца, съгласно Наредба № 11/21.12.2005 г.
от работодателят му е 924,00 лв.(462 бр. отработени от ищеца смени умножени по
2,00 лв. на ден). От тази сума следва да се приспадне сумата от 92,40 лв.
съгласно ЗОДФЛ и съответно размерът на
сумата, която евентуално би била изплатена на ищеца в нетен размер е 831.60 лв.
Ищецът оспорил заключението на вещото
лице в частта, в която посочило, че не му се полага възнаграждение за
извънреден труд и ответника не прилага ССИРВ.
Съдът намира, че това са оспорвания от
юридически характер и не са в компетентността на експерта.
Настоящият съдебен състав кредитира
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, на база на
събрания доказателствен материал по делото и нормативната уредба.
По делото е разпитан свидетеля Борис
Борисов(без родство със страните по делото), който заяви, че работи в Община Б.С.
от 38 години на длъжността „оперативен дежурен“. С ищеца са колеги и работят на
смени: нощна по 12 часа и дневна по 12 часа. В тази служба работят 5 души,
включително и ищеца, който има дългогодишен трудов стаж на тази длъжност.
Борисов посочи, че работодателят им не
изплаща пари за храна, нито им предоставя такава в натура.
Отправяли са устни запитвания до
работодателя по този повод, но не получили
отговор. Единствено им предоставят само
тонизиращи напитки.
Във фишовете им за заплати не е посочена
сума за изплащане на храна. Размера на работната им заплатата е 610.00 лв., т.е.
минималния размер към момента.
Получават по 0,25 лв. за час за положен извънреден
труд само за празничните дни, но не и за почивните дни.
Борисов заяви, че не знае дали на ищеца Р.В.
са му изплащали пари за храна, докато лично на него не са му изплащали.
Свидетелят заяви, че всяка година получавали
по 60.00 лв. за храна в купони. Това били коледни бонуси. Тези купони били за
храна, не за дрехи и могли да пазаруват само в определени магазини.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.285 ал.1 от КТ работодателят осигурява безплатна храна и/или
добавки към храната на работниците, които работят в предприятия със специфичен
характер и организация на труда.
Съгласно алинея 2 на
нормата условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или
добавките към нея по ал.1, се определят с наредба на министъра на труда и
социалната политика и министъра на здравеопазването.
Предназначението на
безплатната храна е обвързано със здравословните и безопасни условия на труд,
поради което тя се дължи само в случаите, изрично предвидени в чл.285 КТ във връзка с чл. 4, ал. 2
Наредба № 11/2005 г., като замяната й с паричната й равностойност е
недопустимо. Получаването на безплатната храна е в зависимост от пребиваването
на работника в работна среда, т.е. при изпълнение на трудовите му задължения с
оглед неутрализиране вредното въздействие на работната среда, а при
неизпълнение на задължението за предоставянето и на работниците, за работодателя
е предвидена административна санкция. Предоставянето на безплатна храна и
добавки е задължение на работодателя. Той трябва да осигури както финансовите
средства, така и самата храна и добавките. Нормативните актове /чл.285 КТ и
Наредбата/ изрично предписват, че предоставянето им е безплатно за работниците
и служителите. Ето защо необходимите
средства не се включват в състава на индивидуалната работна заплата. Касае
се до безплатна храна и/или добавки, които следва да се получават в натура, а
не като парична равностойност. Този извод следва от условията, при които те се
предоставят, и от предназначението им - въздействие върху здравето на работника
или служителя и за него е без значение отмяната на ал. 3 на чл. 285,
установяваща забраната за компенсирането на безплатната предпазна храна и
противоотровите с парично обезщетение.
Следва да се посочи, че е налице съществена
разлика между безплатната предпазна храна по чл.285 КТ и храната, предоставяна
на работниците и служителите по чл.269 КТ. Последната е допълнително натурално
трудово възнаграждение, предвидено в акт на МС, в КТД или в индивидуалния
трудов договор. То представлява доход и се включва към трудовото
възнаграждение, за разлика от безплатната храна по чл.285 КТ, която е с целево
предназначение. В този смисъл е Решение № 216 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. №
718/10 г. на IV г. о.
В чл.2,ал.1 от Наредба № 11/21.12.2005г. за определяне на условията и
реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея е посочено, че под
специфичен характер на труда се разбира работа под земята в мини, геологопроучвателни
обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ; водолази, в среда
на йонизиращи лъчения; при много ниски и много високи температури, в лечебни
заведения и др.вредни условия.
Алинея 2
на същата разпоредба гласи, че за работи при
специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки
към нея на работниците и служителите, които: са ангажирани в предприятието
преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два
часа; работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното
време; работят в производства с
непрекъсваем процес на работа; работят в
отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.
Право на
безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба имат работниците и
служителите, само за дните, когато работят при условията на чл. 2.
При сравнение между ал.1 и ал.2 на чл.2
от наредбата, е видно, че едната хипотеза, за която се предвижда осигуряване на
безплатна храна е, когато видът на извършвана от служителя работа по
необходимост е свързана с вредни или опасни за здравето условия на труд, като
целта на безплатната храна е да бъдат неутрализирани вредните последици от
извършваната работа.
Втората хипотеза, в която се предвижда
осигуряване на безплатна храна е, когато естеството на работата няма увреждащо
въздействие, като безплатната храна се предоставя с цел да бъде осигурен
нормален режим за хранене, който иначе би бил затруднен поради организацията на
труд.
Тези две
условия следва да действат кумулативно съгласно чл.285,ал.1 от КТ, за да породи
задължение на работодателя за осигуряването им и е подробно обяснено в Указание за прилагането на Наредбата.
Според длъжностната характеристика за
заеманата длъжност, връчена на Н. на 01.03.2012г., основните задължения на
служителя са се изразявали в следното: да следи за поддържане в изправност и
правилно използване на технически средства и комуникативни съоръжения в
дежурната стая, отговаря за недопускане на нарушения по време на дежурство в
дежурната стая, проверява редовността на документите при приемане и сдаване на
дежурство, координира дейността на ОбСС(Общински съвет за сигурност) при
привеждане им в готовност за работа от мирно време във военно време, при
стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Дежурният по ОбСС е подчинен
на Председателя, на неговият заместник и секретаря на ОбСС и ст.специалист
„ОМП“. Смяната на дежурните се извършва през 12 часа ежедневно от 08:00 часа и
в 20:00 часа. След 17:30 часа до 08:00 часа в делнични дни, както и в празнични
и почивни дни следи и отговаря за пропускателният режим в общината. Изпълнява и
други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността от компетентните органи
в общината.
В
длъжностната характеристика са посочени задълженията на служителя във връзка с
възлагане, планиране и отчитане на работа, както и отговорностите, свързани с
организацията на работата.
От същата е видно,
че ищеца В. не работи в предприятие със специфичен характер и организация на
труда.
В представеното от
ответника становище на Служба по трудова медицина (СТМ) към „Медико Инженеринг“
ООД-В.(л.128 от делото) е посочено, че няма основание
за получаване на безплатна храна на работещите на длъжността „Оперативен дежурен“
по врече на 12 часови дежурства.
От
показанията на св.Борисов се установи, че всяка
година получавали от работодателят по 60.00 лв. за храна, в купони, която могли
да пазаруват само в определени магазини.
В
разглеждания случай има основание да се предполага, че по своя инициатива
работодателят е осигурявал безплатна предпазна храна във ваучери/купони/.
Предоставяните купони не представляват основание за задължаване на работодателя
към служителя да предоставя безплатна предпазна храна.
Носещият доказателствената
тежест ищец не установи в настоящото производство твърдението си, че ответната
Община Б.С., в която работи е със специфичен характер или организация на труда.
Ищецът не установи при пълно главно доказване наличието на предпоставките по
чл.2, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата, на които основава иска си.
Освен това по делото
не се установи работодателят да е издал заповед по чл.7 от Наредбата, в която
да са определени работниците и служителите, които имат право на безплатна храна
и /или добавки към нея, видът и стойността на тази храна.
При така установени факти съдът приема,
че ищецът не е имал право на безплатна храна на основание чл.2, ал.2, т.1 и т.2
от Наредба № 11/ 21.12.2005г.
Следователно предявеният от ищеца Р.Н.В.
***, представлявана от Кмета инж.И.Ц., иск с правно основание чл. 285, ал.1 от КТ и Наредба № 11/2005г. на МТСП, за заплащане на исковата сума от 924.00 лв.
представляваща неизплатено обезщетение за дължимата полагаща му се безплатна храна за периода 17.07.2017г. до 17.08.2020г. е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
С исковата молба ищецът не е поискал
прилагане на чл.242 от ГПК, а едва с писмената си защита. Следва да се
отбележи, че предявеният иск е по чл.285,ал.1 от КТ и не представлява
обезщетение за работа, нито възнаграждение, поради което дори и при положителен
резултат за ищеца, решението не подлежи
на предварително изпълнение.
РАЗНОСКИ:
Ищеца не е поискал разноски, такива не е
направил и съответно не му се дължат.
Ответната община е представила списък с
разноските по чл.80 от ГПК съгласно който претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лв. и 250,00 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ
или общо 610,00 лв.
Производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално
качество - ищци или ответници по трудов спор /чл. 359 КТ
и чл.83,ал.1,т.1 ГПК/.
Безплатността се отнася за всички
държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и
пр./и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните,
но касае задължението на работника или служителя към съда.
Разпоредбата на чл.359 от КТ не
освобождава обаче ищеца от отговорността за заплащане на разноските, направени
от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана
от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на
делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание(чл. 78, ал. 3 ГПК- Определение № 58 от
8.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 496/2010 г., III г. о., ГК), но когато са
поискани и съобразени с ТР № 6/2012г. на ОСГК.
Изхода на делото и нормата на чл.78 ал.3
от ГПК обосновават основателност на претенцията на ответника за разноски/за
адвокат и вещо лице/ в доказаните размери.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, ЕИК
********* със седалище гр.Б.С., обл.В., ул.“Климент Охридски“ № 68
представлявана от Кмета инж.И.Ц., иск с правно основание чл. 285, ал.1 от КТ
и Наредба № 11/2005г. на МТСП, за
заплащане на сумата от 924.00 лв.
представляваща неизплатено обезщетение за дължимата полагаща му се безплатна
храна за периода 17.07.2017г. до 17.08.2020г., за всяко отработено дежурство,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Н.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Б.С., ЕИК ********* със седалище гр.Б.С., обл.В.,
ул.“Климент Охридски“ № 68 представлявана от Кмета инж.И.Ц., направените пред
настоящата съдена инстанция деловодни разноски в общ размер от 610,00 лв., от които: 360,00 лв.
адвокатски хонорар и 250,00 лв. депозит за вещо лице за ССчЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ВрОС в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Препис от решението, на основание чл.7
ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: