ПРОТОКОЛ
№ 167
гр. Пловдив, 15.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева
Въззивно търговско дело № 20255001000095 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:51 часа се явиха:
Жалбоподателят „Д“ ЕАД, редовно призован, се представлява от адв. К
Г, упълномощен от по-рано.
Въззиваемият Р. М. А., редовно призован, не се явява. За него - адв. М.
Т., упълномощен от по-рано.
Адв. Г: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка да бъде даден ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 12313 от
17.12.2024 г. от „Д. - О. з.“ ЕАД против решение № 199 от 28.11.2024 г.,
постановено по т.д. № 7/2024 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Р. М. А., ЕГН ********** от гр. Х., ул.
“З. № * сумата от 20 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от настъпило на 22.11.2018 г. в гр. Х. на ул. “Б. м.“ до дом № ** станало
1
пътно‐ транспортно произшествие между л.а. “О.“ с рег. № ********,
управляван от Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. Х., бул. “Р.“ № ***, ап. * и
ищеца като пешеходец, ведно със законната лихва върху сумата от 19.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят развива съображения за неправилност и материална
незаконосъобразност на решението, както и същото да е постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и заявява искане същото да
бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, а евентуално
присъденото обезщетение да бъде намалено, като се приеме процент на
съпричиняване от страна на пострадалия 90 %. Претендира присъждане на
разноски. С въззивната жалба е заявено и доказателствено искане за
допускане на повторна САТЕ.
Постъпил е отговор от Р. М. А., с който оспорва жалбата и по
съображенията, изложени в отговора, заявява искане решението да бъде
потвърдено като правилно, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА за адв. М. Т.. Възразява против заявеното
доказателствено искане и моли същото да се остави без уважение.
Адв. Г: Поддържам подадената от нас въззивна жалба по подробно
изложените в нея съображения. Твърдим от една страна, че Д. не следва
въобще да отговаря за вредите, причинени на ищеца.
Поддържаме искането си за назначаване на повторна експертиза, тъй
като първата се явява неправилна, непълна и необоснована.
Адв. Т.: Оспорваме въззивната жалба по подробни съображения,
изложени в отговора й.
Моля да оставите без уважение искането за назначаване на повторна
екскпертиза. Подробни съображения съм изложеил в т. 2 от отговора. Само
ще маркирам защо считам, че не се налага назначаването на такава повторна
експертиза. Съгласно чл. 201 от ГПК повторна експертиза се назначава, когато
заключението е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Във въззивната жалба има направено такова искане, има едно твърдение, но
няма никакви конкретни мотиви, а именно в какво се изразява тази
необоснованост на заключението, дадено в първата инстанция и какви
съмнения възникват за правилността на това заключение. Първата инстанция
2
мотивирано отхвърли това искане. Окръжният съд прие, че водачът на МПС,
извършил произшествието, своевременно е забелязал пешеходеца – в случая
пострадалият ищец и забележете - тези данни са, както от обективните данни
по делото, така и от свидетелските показания на самия водач Тодоров, а
именно, че той е забелязал пешеходеца на пътното платно, но явно е разчитал,
че няма да предприеме пресичане. Вече в един по-късен момент той е решил,
че трябва да спре и това е същността на заключението пред първата
исннстанция – че, ако действително водачът беше реагирал своевременно, а
той е имал такава възможност, той щеше да предотврати пропизшествието.
Затова моля да не допускате такава повторна експтертиза.
Адв. Г: Считаме, че неправилно са изследвани началния момент на
възникване на опасност спрямо нашия застрахован, било е в тъмната част на
денонощието, съответно следва да се изследва особена видимост при къси
светлини, макар че е имало улично осветление в града. В тази връзка
видимостта е по-малка. Нашият застрахован не е можел своевременно да
забележи пешеходеца, времето за реакция трябва да е по-малко, отколкото е
отразено в експертизата, съответно и ударът се явява непредотвратим.
Такива са нашите твърдения, поради които сме оспорили заключението и
искаме да се назначи нова повторна експертиза.
Адв. Т.: Всички тези факти и обстоятелства, които твърди въззивникът, са
изследвани подробно в заключението пред първа инстанция. Повтарям –
самият водач добросъвестно заяви, че го е забелязал. Не каза навреме, но
пешеходецът е забелязан своевременно, в зоната на осветеност на фаровете.
Просто не е предприета своевременна реакция и това е безспорно. Няма
никакви нови данни по делото, които да обосноват искане за някаква нова
експертиза. Това, че заключението не се харесва, не е основание да бъде
назначавана повторна експертиза. Окръжният съд в мотивите си е дал
подробни отговори на всички поставени въпроси.
Във връзка със заявеното от жалбоподателя доказателствено искане,
съдът намира да не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
От изложените от жалбоподателя съображения не може да се приеме
заключението да е необосновано или евентуално неправилно, поради което и
при неговото своевременно оспорване съдът, оставяйки искането за повторна
експертиза без уважение, не е допуснал процесуално нарушение, като е
3
изложил съображения, за да постанови това си определение.
Ето защо заявеното с въззивната жалба и поддържано днес
доказателствено искане за назначаване на повторна експертиза следва да се
остави без уважение, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на
повторна СТЕ.
Адв. Г: Други доказателства по делото няма да сочим.
Представям само списък на разноските.
Адв. Т.: Също нямаме доказателствени искания.
Списък на разноските и договор за правна защита и съдействие съм
представил с отговора на въззивната жалба.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представения с отговора на въззивната жалба договор за
правна защита и съдействие и пълномощно.
ПРИЛАГА представените от пълномощниците на страните списъци на
разноските.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Г: Уважаеми апелативни съдии, считаме, че въззивната жалба е
основателна. Изложени са доводи във връзка със събраните в първата
инстанция доказателства, че исковете са неоснователни, недоказани. Спрямо
нашия водач са били налице условия за непредотвратимост за настъпване
сблъсъка, който той въобще не е имал възможност да предотврати и не са
налице предпоставките за присъждане на обезщетение на пострадалия.
Алтернативно, считаме, че определеният размер е завишен, предвид и
съпричиняването на вредоносния резултат, предвид на което считаме, че
обезщетението следва да се намали. Моля за решение в този смисъл.
Поддържаме за 90 % съпричиняване, ако приемете, че са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение на пострадалия.
4
Адв. Т.: Моля да оставите без уважение жалбата, да потвърдите
решението на първоинстанционния съд и на основание чл. 38 от ЗАдв да
осъдите ДЗИ да заплати разноски – възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Подробни съображения по същество съм изложил в писмена защита,
която представям.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано
от днес, т.е. до 14.05.2025 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:09 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5