Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059
гр. Силистра, 07 юли 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми юни 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 556 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Биосфера Фарм“ ЕООД твърди, че страните се намирали в трайни търговски правоотношения по повод продажбата на фуражни добавки и стоки за животновъдния сектор, както и че извършил доставки към ответника по конкретни фактури, цената по които последният не заплатил. Моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми:
-сумата от 119,85 лв., представляваща продажната цена по фактура № ********** от 15.05.2017 г., стоките по която са предадени на купувача на 16.05.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.06.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 32,64 лв.;
-сумата от 8938,86 лв., представляваща продажната цена по фактура № ********** от 18.08.2017 г., стоките по която са предадени на купувача на 19.08.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.09.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2197,48 лв.;
-сумата от 8938,86 лв., представляваща продажната цена по фактура № ********** от 06.09.2017 г., стоките по която са предадени на купувача на 08.09.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 07.10.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2150,30 лв.;
-сумата от 8938,86 лв., представляваща продажната цена по фактура № **********/14.03.2017 г., стоките по която са предадени на купувача на 17.03.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 14.10.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2132,92 лв.;
-сумата от 23681,67 лв., представляваща продажната цена по фактура № ********** от 03.05.2018 г., стоките по която са предадени на купувача на 04.05.2018 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4124,56 лв.;
-както и законна лихва върху сумите по главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2020 г., до окончателното им плащане. Претендира и направените по делото разноски, включително и тези, свързани с обезпечаване на исковата претенция.
Ответникът „Екопродукт“ ЕООД оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Твърди, че не е получавал фактура № ********** от 15.05.2017 г. и фактура № ********** от 18.08.2017 г., нито описаните в тях стоки, като в тази насока отбелязва, че складовите разписки за получаването им не съдържат данни за получателя и не става ясно кой от негово име е получил доставката. Оспорва, че е получавал и стоките по фактура № ********** от 06.09.2017 г., както и самият счетоводен документ, като уточнява, че е получавал доставки на по – ранна и на по – късна дата – на 05.09.2017 г. и на 12.09.2017 г., които е заплатил, но не и на 08.09.2017 г., както е посочено в представената складова разписка. Твърди също така, че установява разминаване между единичната цена на стоката, отразена във фактурата и складовата разписка, и отново възразява, че от складовата разписка не става ясно кой е получил стоката, тъй като за получател било изписано единствено името „В.“. Твърди, че не е получавал нито фактура № ********** от 03.05.2018 г., нито описаната в нея стока, и заявява, че в дружеството не работи и не е работил служител с името, посочено в представената по делото складова разписка. Оспорва и получаването на стоки по фактура № **********/14.03.2017 г., както и самия счетоводен документ. Възразява и против претенцията за заплащане на разноските по обезпечаване на исковите претенции с довода, че обезпечителната заповед е обезсилена, а изпълнителното обезпечително производство – прекратено. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
От представените по делото пет процесни фактури е видно, че същите отразяват сключени между страните сделки по продажбата на фуражи за изхранването на прасета и по конкретно следните продукти, количества и цени, а именно:
-фактура № ********** от 14.03.2017 г., отразяваща продажбата на Ingaso Altaprot, количество 1000 кг., на стойност 8938,86 лв. с включен ДДС;
-фактура № ********** от 15.05.2017 г., отразяваща продажбата на Ingaso Lactocream 1MH, количество 25 кг., на стойност 119,85 лв. с включен ДДС;
-фактура № ********** от 18.08.2017 г., отразяваща продажбата на Ingaso Altaprot, количество 1000 кг., на стойност 8938,86 лв. с включен ДДС;
-фактура № ********** от 06.09.2017
г., отразяваща продажбата на Ingaso
Altaprot, количество 1000
кг., на стойност 8938,86 лв. с включен ДДС;
-фактура № ********** от 03.05.2018 г., отразяваща продажбата на Ingaso Lactocream 1MH, количество 1000 кг., Ingaso Altaprot, количество 1000 кг. и Ingaso Lotus, количество 720 кг., на обща стойност 23681,67 лв. с включен ДДС.
Всички фактури са подписани от съставилото ги лице от „Биосфера Фарм“ ЕООД и носят печат на дружеството, но върху тях липсва подпис на представител на насрещната страна, получател на доставката.
Според назначената по делото съдебно – биологична експертиза Ingaso Lactocream 1MH представлява фураж за ранно отбити прасета, за стимулиране на прасета, отглеждани от изкуствени майки, маломерни прасета, преболедували прасета и изостанали прасета, Ingaso Altaprot е допълващ фураж за производство на предстартерна смеска за прасета, който допринася за ранното и бързо адаптиране на бозаещите прасенца към твърдия фураж, а Ingaso Lotus е допълващ фураж за производството на готов стартерен фураж за прасетата, като този продукт осигурява храненето на прасенцата до 70-дневна възраст. Съгласно изискана от вещото лице информация от ОД на БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) ответното дружество притежава два обекта за отглеждане на свине – животновъден обект в с. В.с капацитет 9529 броя свине с технология на отглеждане: групово, свободно боксово и животновъден обект в с. П.с капацитет 17576 броя свине при технология на отглеждане: интензивно. От заключението по назначената ССЕ се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца, включени са в дневниците за продажби и дължимия ДДС е начислен, същите обаче не са отразени в счетоводството на ответната страна, не са включени в дневниците за покупки, не е упражнено право на данъчен кредит по тях и съответно не е извършвано плащане на обективираните в тях задължения.
Между страните не се спори, че са се намирали в трайни търговски отношения във връзка с доставката на фуражи за изхранване на животните във фермите на ответното дружество, като от разпитаните по делото свидетели се установява наложената помежду им практика във връзка с поръчката на необходимите продукти и изпълнението на доставките, по който въпрос бяха изслушани свидетелите Е. Д., служител в ищцовото дружество и съпруга на неговия управител, и М.Е., бивш служител (програмист) при ответника. Според свидетелката Д., отговорна от страна на „Биосфера Фарм“ ЕООД за получаването на заявки и за тяхното изпълнение, поръчките се приемали по телефона от нея или от самия управител, обработвали се в рамките на същия ден, а транспортът се осъществявал чрез куриер (най - често Т. и С.) за сметка на ищеца, като доставената стока била придружавана от фактура и складова разписка. При всяка доставка свидетелката проверявала по телефона дали „Екопродукт“ ЕООД е получил стоката и дали има забележки към опаковката; същевременно складовите разписки, които се връщали в дружеството понякога били неподписани, а често върху тях бил положен подпис от лице, неиндивидуализирано със своите имена, но с изключение на процесните пет фактури плащанията били извършвани без оглед на начина на оформление на тези удостоверяващи получаването на стоката документи. Свидетелят М.Е. също отбеляза, че заявките на фуражните смеси са се извършвали по телефона и стоките били изпращани чрез куриер, освен когато маршрутът на някой от автомобилите на „Екопродукт“ ЕООД преминавал в района на базата на ищеца, в който случай стоката се превозвала с транспорт на това дружество. Доставките се съпровождали от фактура, стокова разписка и сертификат и били разтоварвани в самите животновъдни бази, а придружаващите стоката документи били събирани през деня от охраната на обекта и в края на работното време били предавани в офиса на дружеството.
Във връзка с доставката на стоките по процесните фактури по делото са събрани следните доказателства:
-по фактура № ********** от 14.03.2017 г., касаеща продажбата на Ingaso Altaprot, количество 1000 кг.:
По делото е представена фактура № 8746 от 17.03.2017 г., чрез което е осчетоводена задължение на ищеца към спедитора „Рафа БГ“ ЕООД за осъществен транспорт на 1000 кг. Ingaso Altaprot – вътрешен транспорт от гр. К.(Биосфера Фарма) до гр. П.(Екопродукт). От писмо от „Т.“ ООД до „Р. БГ“ ЕООД е видно, че превозът е осъществен чрез тази куриерска фирма, както и че стоката е взета на 16.03.2017 г. от база на „Р. БГ“ ЕООД и доставена до „Екопродукт“ ЕООД, П.на 17.03.2017 г., където е приета от г-жа В.. В куриерски лист от 17.03.2017 г. срещу посочената доставка фигурира името „В.“, както и подпис на това лице. Разпитана в качеството си на свидетел И.В., служител в „Екопродукт“ ЕООД, с месторабота на портала на обекта на дружеството в с. П., заяви, че името „В.“ върху куриерския лист не е изписано от нея, но потвърди, че подписът е неин и че с полагането му е удостоверила получаването на стоката, посочена в документа.
-по фактура № ********** от 15.05.2017 г., касаеща продажбата на Ingaso Lactocream 1MH, количество 25 кг.:
Представено е удостоверение от Спиди, от което се установява, че на 15.05.2017 г. е изпратена пратка от „Биосфера Фарм“ ЕООД, гр. К.до Н. Й., за което е съставена товарителница № 50245511925; пратката е получена на 16.05.2017 г. от лицето Ц., като от друг документ на Спиди е видно, че нейното съдържание е кашон с фуражни добавки с тегло 25,5 кг. В представената от ищеца складова разписка към тази фактура фигурира подпис на получателя, макар под него да не е изписано името на лицето, приело въпросната доставка.
-по фактура № ********** от 18.08.2017 г., касаеща продажбата на Ingaso Altaprot, количество 1000 кг.:
От посоченото по - горе удостоверение на С. се установява, че на 18.08.2017 г. куриерската фирма е приела пратка от „Биосфера Фарм“ ЕООД от с П. до „Екопродукт“ ЕООД, гр. С., офис на С., с декларирано съдържание „фуражни добавки“, за което била съставена товарителница 60465872010. Според удостоверението стоката била доставена на получателя на 19.08.2017 г. и получена от лицето Е.. Ищецът представя и складова разписка към тази фактура, която носи подпис на получател, но не съдържа индивидуализация на лицето, положило същия. -по фактура № ********** от 06.09.2017 г., касаеща продажбата на Ingaso Altaprot, количество 1000 кг.:
От писмо на куриера Транспрес е видно, че на 07.09.2017 г. същият е приел от „Биосфера Фарм“ ЕООД от с П. пратка за „Екопродукт“ ЕООД, съдържаща 1 бр. палет с тегло 1000 кг., като същата е доставена на получателя на следващия ден 08.09.2017 г. и приета от М.Е.. Според представената от ищеца складова разписка стоката по фактурата е получена от лицето „В.“, като разпитаната свидетелка И.В., отрече да е полагала подписа и изписвала името си под него. По делото бяха извършени две съдебно – графически експертизи, от заключенията на които стана ясно, че подписът под разписката действително не е изпълнен от посоченото в нея лице.
-по фактура № ********** от 03.05.2018 г., касаеща продажбата на Ingaso Lactocream 1MH, количество 1000 кг., Ingaso Altaprot, количество 1000 кг. и Ingaso Lotus, количество 720 кг.:
От писмо на куриера Т. е видно, че на 03.05.2018 г. същият е приел от „Биосфера Фарм“ ЕООД от с П. пратка за „Екопродукт“ ЕООД, П., съдържаща 3 бр. палети с тегло 2786 кг., като същата е доставена на получателя на следващия ден 04.05.2018 г. и приета от лицето Р.. От представен по делото куриерски лист, установяващ получаването на пратката, е видно, че същата е предадена на лице, индивидуализирано като „Р.“, като по същия начин е оформена и стоковата разписка. Установи се, че въпросният Р. е свидетелят Р.Р., работил към датата на доставката в строителна фирма в с. П., собственост на Н. Й., който ищецът определя като действителен собственик и на капитала на ответното дружество. Свидетелят потвърди, че подписите в куриерския лист и стоковата разписка са изпълнени от него, като обясни, че полагайки подписа си, той е удостоверил получаването на стоки за фуражната кухня в с. П., собственост на г-н Й., неговият работодател, които стоки той разтоварил от камиона, с който са доставени, и ги пренесъл в склада, като съхранил придружаващите стоката документи до завръщането на работа на свидетелката И.В., която отговаряла за предаването на същите в счетоводния отдел.
Накрая следва да се добави, че в показанията си свидетелката Д. заяви, че именно тя е приела заявките по процесните пет фактури, като за тази цел е контактувала по телефона със свидетеля М.Е., който впоследствие потвърдил пред нея получаването на всяка от пратките. Свидетелката си спомни с по – голяма конкретност за доставката по фактура № ********** от 14.03.2017 г., стоката по която била пренасочена към животновъдните обекти на ответника директно от една пратка от И. чрез фирмата - вносител „Р. БГ“ поради необходимостта от експедитивност, породена от закъснение при пристигането в страната на съответната партида продукти.
В заключението си вещото лице по назначената по делото съдебно – биологична експертиза стига до извода, че продуктите, предмет на процесните пет фактури, следва да са вложени в изхранването на животните, отглеждани в двата животновъдни обекта на ответното дружество, тъй като необходимото количество храна за животните включва и фуражните продукти по тези фактури, прибавени към доставките по фактурите, сделките по които ответникът не оспорва, и чиято цена е заплатил на своя съконтрахент. Този извод е условен и изграден върху обобщена информация, тъй като не се базира на точни данни за броя на животните във всеки един момент от изследвания период след началото на доставките на процесните продукти (23.02.2017 г. – 26.12.2018 г.), а на осреднени стойности и при допускането, че продукти със сходно съдържание не са били закупувани от друг доставчик. Вещото лице не успя да даде категорично заключение дали другите закупувани от ответника продукти за хранене на прасета са достатъчни по количество и състав, за да заменят фуража по спорните пет фактури, но от показанията на свидетелката М. М., зооинженер в “Екопродукт“ ЕООД в периода от 2013 г. до 2019 г., става ясно, че след 2016 г. изхранването на животните в двете ферми се осъществявало изцяло с продукти на „Биосфера Фарм“ ЕООД, а от други доставчици били закупувани единствено микро и макроелементи, които не представлявали тяхна основна храна.
При така изложените данни съдът намира, че предявените искове са основателни, поради което същите следва да се уважат. На първо място от писмата и доказателствата, представени от куриерските служби, се установява, че възложеният им превоз е осъществен и стоката по него – предадена на получателя, като се установява, че теглото на пратките съответства на теглото на описаните във фактурите продукти и превозът им е възложен в деня на издаването на счетоводния документ или до два дни след това. Действително част от стоковите разписки към фактурите не съдържат индивидуализация на лицето, получило фактически стоката, но нейното получаване се установява от писмата и доказателствата на самия куриер, като се вземе предвид, че обема на пратката не позволява тя да бъде изгубена или погрешно доставена на друг получател. От показанията на свидетеля Р. стана ясно, че стоката по фактура № ********** от 03.05.2018 г. действително е получена от него в съответствие с данните от писмото на куриерска служба, като обстоятелството, че той не упражнява трудова дейност в ответното дружество, не променя факта на нейното получаване от ответника, при положение че според показанията на свидетеля тя е пренесена в неговия склад. Установи се по категоричен начин и получаването на стоките по фактура № ********** от 14.03.2017 г., който факт е удостоверен от подписа на свидетелката И.В. върху куриерския лист от 17.03.2017 г. и е потвърден от нея в съдебно заседание. Въпреки липсата на логично обяснение относно причината, поради която е съставен неистински документ за приемането на стоките по фактура № ********** от 06.09.2017 г. от свидетелката И.В., се налага изводът, че продуктите по тази фактура също са били доставени на ответника съгласно приетото като доказателство по делото писмо на куриера, чиито удостоверявания отделно от това имат силата на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК (в този смисъл определение № 153 от 04.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 114/2006 г., IV-А г.о., решение № 6699 от 06.10.2017 г. на СГС по в.гр.д. № 15217/2016 г.). От съдебно – биологичната експертиза стана ясно, че продуктите по процесните пет фактури са били вложени в отглеждането на животните, като се вземе предвид и обстоятелството, установено от свидетелката М., че сходни продукти не са били набавяни от друг доставчик, съответно произвеждани от самия ответник. Накрая следва да се обърне внимание и върху показанията на свидетелката Д., от които стана ясно, че стоките по всяка от петте процесни фактури е била поръчана от представител на ответника и че тя е проследявала движението на всяка от доставките до ответното дружество и се е уверявала в пристигането на куриерските патки до тяхното предназначение. Поради свързаността на тази свидетелка с управителя на ищцовото дружество, съдът преценява нейните показания при условията на чл. 172 ГПК, т.е. като се вземе предвид нейната възможна заинтересуваност от изхода на делото, но кредитира същите, тъй като те кореспондират с останалите доказателства по делото – справките от куриерските служби, куриерските листове, съдебно – биологичната експертиза, показанията на свидетелите М., Е., В. и Р., както и обстоятелството, че фактурите са отразени в счетоводството на ищеца. Тези показания представляват пряко доказателство за сключването на сделките и бидейки подкрепени от всички косвени доказателства по делото, следва да се приемат за достоверни, като се отчете и липсата на данни, които разколебават тяхната истинност, както и съответствието на изложените чрез тях факти с обичайната търговска практика между страните по делото.
При така изложените данни съдът приема, че страните са встъпили в договорни отношения по повод продажбата на продуктите по посочените в исковата молба пет фактури срещу цената, посочена в същите документи, която е идентична с цената на същите продукти по останалите договори между страните, която стана ясно, че е трайно установена в отношенията им през целия период, за който фактурите се отнасят (в този смисъл е заключението по назначената ССЕ). Чл. 327, ал. 1 ТЗ гласи, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Поради изложените причини предявените искове за заплащане на цената по процесните пет договора за продажба са основателни и следва да се уважат, като на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ сумите по фактурите следва да се присъдят заедно с претендираното обезщетение за забава, което според заключението по ССЕ съответства по размер на законната лихва за периода на забавата (с начало падежа, посочен във фактурите – един месец след издаването им, а не от деня на получаването на стоката съгласно диспозитивната норма на чл. 327, ал. 1 ТЗ), както и заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.02.2020 г. (с изключение на периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците) до окончателното плащане на сумите.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на насрещната страна направените по делото разноски в размер на 2449,90 лв. за държавна такса, 4440 лв. за адвокатски хонорар, 400 лв. за ССЕ, 600 лв. за СБЕ, 330 лв. за СГЕ, 90 лв. за депозити за разпити на свидетели, 40 лв. държавна такса за обезпечителното производство, 2441 лв. адвокатски хонорар за същото производство, 2000 лв. за адвокатски хонорар по изп. д. № 329 по описа на ЧСИ Г. Г. за 2020 г., 66 лв. такси по същото изпълнително дело. Съдът счита, че разноските за адвокатски хонорари, заплатени на процесуалния представител на ищеца, не следва да се намаляват поради прекомерност, тъй като фактическата сложност на делото оправдава техният размер – по делото са проведени 6 съдебни заседания, и назначени и изслушани 6 експертизи, разпитвани са близо 10 свидетели, включително и чрез изготвяне на съдебна поръчка. Разноските за адвокатски хонорар по обезпечителното производство също следва да бъдат присъдени, тъй като с определение от 06.03.2020 г. по ч.гр.д. № 155 по описа за 2020 г. Софийски окръжен съд е отменил определението на първата инстанция и е обезсилил обезпечителната заповед единствено с аргумента, че следва да бъде внесена гаранция, като със същото определение е допуснал търсеното обезпечение при именно това условие, т.е. в крайна сметка искането на ищеца в тази насока е било удовлетворено. Същевременно тази ситуация е наложила образуването на две изпълнителни дела за налагане на допуснатите обезпечителни мерки, като съдът счита, че ответникът дължи разноски само по едното от тях, образувано по издадената от СОС обезпечителна заповед, но не и разноските по първото изпълнително дело, образувано въз основа на обезсилената впоследствие обезпечителна заповед. Възраженията на ответника за недължимост на разноските за обезпечението на иска поради липса на обезпечителна нужда са неоснователни, тъй като установяването на такава е било предмет на обезпечителното производство, което е констатирало нейното наличие. Поради цялостното уважаване на предявените претенции, искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК …….. и адрес на управление:с. П., общ. С., обл. С., ул. „М.“ № .., представлявано от М. А. М., да заплати на „Биосфера Фарм“ ЕООД с ЕИК … и адрес на управление: с. П., общ. К., обл. С., ул. „Х. Б.“ № ., представлявано от Д. Г. Д.,
-сумата от 119,85 лв. (сто и деветнадесет лв. и 85 ст.), представляваща продажната цена по фактура № ********** от 15.05.2017 г., стоките по която са предадени на купувача на 16.05.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.06.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 32,64 лв. (тридесет и два лв. и 64 ст.);
-сумата от 8938,86 лв. (осем хиляди деветстотин тридесет и осем лв. и 86 ст.), представляваща продажната цена по фактура № ********** от 18.08.2017 г., стоките по която са предадени на купувача на 19.08.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.09.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2197,48 лв. (две хиляди сто деветдесет и седем лв. и 48 ст.);
-сумата от 8938,86 лв. (осем хиляди деветстотин тридесет и осем лв. и 86 ст.), представляваща продажната цена по фактура № ********** от 06.09.2017 г., стоките по която са предадени на купувача на 08.09.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 07.10.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2150,30 лв. (две хиляди сто и петдесет лв. и 30 ст.);
-сумата от 8938,86 лв. (осем хиляди деветстотин тридесет и осем лв. и 86 ст.), представляваща продажната цена по фактура № **********/14.03.2017 г., стоките по която са предадени на купувача на 17.03.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 14.10.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2132,92 лв. (две хиляди сто тридесет и два лв. и 92 ст.);
-сумата от 23681,67 лв. (двадесет и три хиляди шестстотин осемдесет и един лв. и 67 ст.), представляваща продажната цена по фактура № ********** от 03.05.2018 г., стоките по която са предадени на купувача на 04.05.2018 г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4124,56 лв. (четири хиляди сто двадесет и четири лв. и 56 ст.);
-както и законна лихва върху сумите по главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2020 г., до окончателното им плащане (с изключение на периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците).
ОСЪЖДА „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК … и адрес на управление:с. П., общ. С., обл. С., ул. „М.“ № ., представлявано от М. А. М., да заплати на „Биосфера Фарм“ ЕООД с ЕИК … и адрес на управление: с. П., общ. К., обл. С., ул. „Х. Б.“ № ., представлявано от Д. Г. Д., направените по делото разноски в размер на 2449,90 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и девет лв. и 90 ст.) за държавна такса, 4440 лв. (четири хиляди четиристотин и четиридесет лв.) за адвокатски хонорар, 400 лв. (четиристотин лв.) за ССЕ, 600 лв. (шестстотин лв.) за СБЕ, 330 лв. (триста и тридесет лв.) за СГЕ, 90 лв. (деветдесет лв.) за депозити за разпити на свидетели, 40 лв. (четиридесет лв.) за държавна такса за обезпечителното производство, 2441 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и четири лв.) за адвокатски хонорар за същото производство, 2000 лв. (две хиляди лв.) за адвокатски хонорар по изп. д. № 329 по описа на ЧСИ Г. Георгиев за 2020 г., 66 лв. (шестдесети и шест лв.) такси по същото изпълнително дело, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски над така посочените суми.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК ……….. и адрес на управление:с. П., общ. С., обл. С., ул. „М.“ № .., представлявано от М. А.М., за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/