№ 11023
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110119071 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 03.10.2016г. по гр. д. № 38987/2016г. по описа на СРС е
допуснато обезпечение на предявен иск в полза на ответното дружество за сумата от 30
209,62лв., като е издадена обезпечителна заповед. На 06.10.2016г. върху банковата сметка
на ищцовото дружество в /фирма/ бил наложен запор от ЧСИ В. М. по изп. дело №
1164/2016г., образувано въз основа на обезпечителната заповед. В рамките на исковото
производство, с влязло в сила решение от 03.08.2021г. на СГС исковете на ответното
дружество били в по-голямата си част отхвърлени, като ищецът бил осъден общо за сумата
от 6807,66лв. Посочва, че на 11.10.2021г. запорът върху банковата сметка бил вдигнат.
Поддържа, че за периода 06.10.2016г.- 11.10.2021г. е претърпял вреди в резултат от
наложения запор върху сумата от 23 401,96лв., за която исковете били отхвърлени, като
имал право на обезвреда, която претендира в размер на законната лихва върху тази сума.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 11 909,95лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди предвид невъзможността да ползва запорираната сума от 23 401,96лв. в
периода 06.10.2016г.-11.10.2021г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице доказана възможност за сигурно
увеличаване имуществото на ищеца. Оспорва по банковата сметка на ищеца да е имало
налична сума, която да е била блокирана. Посочва, че до отмяна на първоинстанционното
решение законосъобразно е било упражнявано правото на обезпечение. Поддържа, че не е
налице причинно-следствена връзка между запора и претендираните вреди.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 403 ГПК вр. чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде
отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде
1
прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на
обезпечението вреди. В съдебната практика /Решение № 59/04.05.2017г. по гр. д. №
2817/2016г., III ГО на ВКС и др./, се приема, че отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е
специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от обезпечението /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. Вредата в хипотезата на чл.
403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва върху
учредения като обезпечение залог в пари за периода като пряка и непосредствена последица
от същото това обезпечение – Решение № 156/18.12.2017г. по т. д. № 449/2017г., II ТО на
ВКС.
В настоящия случай, по делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че с oбезпечителна заповед, издадена на 05.10.2016г. по гр. д. № 38987/2016г.
по описа на СРС, 75-ти състав, е допуснато обезпечение на предявените от /фирма/ срещу
/фирма/ искове чрез запор на банковите сметки на ответника в /фирма/ до размер на сумата
от 30 209,62лв.
По молба от 06.10.2016г. на /фирма/ въз основа на издадената му обезпечителна
заповед е образувано изп. дело при ЧСИ В. М. и е поискано налагане на запор върху
банковата сметка. Видно от запорно съобщение изх. № 34923/06.10.2016г., същото е
получено в /фирма/ на 07.10.2016г., като с него е наложен запор върху банкова сметка на
дружеството с IBAN: **************, за сумата от 30 209,62лв. Със съобщение изх. №
129212/21.10.2016г. банката е отговорила, че по сметката на задълженото лице има
достатъчна наличност и задължението е обезпечено в пълен размер.
С Решение № 192368/14.08.2019г., постановено по гр. д. № 38987/2016г. по описа на
СРС, 75-ти състав, са уважени искове на обща стойност от 28 958,08лв. и е отхвърлен иск за
сумата от 1251,54лв. Решението е обжалвано само в частта, с която исковете са били
уважени. С въззивно решение от 03.08.2021г., постановено по в. гр. д. № 16150/2019г. по
описа на СГС, II-В състав, е отменено първоинстанционното решение в частта, с която
/фирма/ е осъден да заплати на /фирма/ сумата от 22 150,42лв. и вместо това е отхвърлен
искът. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част за сумата
от 5687,27лв. и за сумата от 1120,39лв. По делото не е спорно, че въззивното решение не е
обжалвано пред ВКС и е влязло в сила.
От изложеното следва, че предявените искове са били уважени за сума в общ размер от
6807,66лв. и отхвърлени за сума в общ размер от 23 401,96лв.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че запорът върху
банковата смета на ищеца за сумата от 23 401,96лв. е вдигнат на 11.10.2021г. С оглед на
това, сумата от 23 401,96лв., за която исковата претенция на /фирма/ е била отхвърлена, е
била блокирана /запорирана/, което е препятствало ищецът да я ползва, в периода
07.10.2016г.-11.10.2021г. Както бе посочено, от събраните писмени доказателства /отговор
на запорно съобщение – л. 55; банкови извлечения и референция – л. 38-40/ и експертното
заключение се установява, че сумата е била налична през цялото време на запора по
банковата сметка на ищцовото дружество, тоест запорът е бил реално обезпечен.
При горните обстоятелства, съдът намира, че ответникът следва да отговаря по чл. 403,
ал. 1, пр. 1 ГПК за причинените му вследствие на наложения запор вреди, които следва да
бъдат оразмерени със законната лихва за забава върху сумата за периода на наложения
запор. Тези вреди представляват пряка и непосредствена последица от наложената
обезпечителна мярка, тъй като в резултат от нея ищецът не е разполагал с възможността да
ползва средствата и да оперира с тях. Ищецът, по чието искане е допуснато и наложено
обезпечението, и чийто иск е отхвърлен с влязло в сила решение, е материалноправно
легитимиран да отговаря за тези вреди. От заключението по ССчЕ се установява, че
законната лихва за забава върху сумата от 23 401,96лв. за периода 07.10.2016г.-11.10.2021г.
възлиза на 11 902,51лв. Именно до този размер предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 11 909,95лв. подлежи на
отхвърляне.
2
Върху уважената част от исковата претенция следва да бъде присъдена и законна лихва
за забава, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Противно на
доводите на ответника, изложени в откритото съдебно заседание, това не представлява
анатоцизъм, тъй като присъждането на законната лихва представлява последица от
уважаване на исковата претенция, а самото главно вземане не е лихва, а обезщетение, чийто
размер единствено се съизмерява с лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 476,40лв. за държавна такса, 300лв. депозит за
експертиза и 800лв. платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
тъй като същото е под минималния размер по Наредба № 1/2004г. От общия размер на
разноските – 1576,40лв., на ищеца следва да се присъдят 1575,42лв.
Ответникът не претендира и не доказва направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 403, ал. 1, пр. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 11 902,51лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат от наложен запор върху
банкова сметка на ищеца в /фирма/ въз основа на обезпечителна заповед от 05.10.2016г.,
издадена по гр. д. № 38987/2016г. по описа на СРС, 75-ти състав, за периода 07.10.2016г.-
11.10.2021г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 08.04.2022г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
11 902,51лв. до пълния предявен от 11 909,95лв.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 1575,42лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3