Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………..
2021 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, Втори касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 09.09.2021 г., при секретаря Наталия
Зирковска, с участието на прокурора Вл.Томов, изслуша докладваното от съдия Гергана
Стоянова касационно административно дело
№ 1348/2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ЛУКОЙЛ
Ейвиейшън България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. *****,
представлявано от М.С., срещу Решение №
260509/15.04.2021 г., постановено от ХXII-ри състав на ВРС
по НАХД №576/2021 г., с което е потвърдено НП № 95/21.01.2021г., издадено от
директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници (сега ТД“Митница Варна“).
С
него за нарушение на чл. 238а от Закона за митниците на дружеството касатор е
наложено административно наказание
имуществена санкция в размер от 300
лв.
Касаторът
твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на закона.
Твърдението
се основава на единствения довод, че АУАН е съставен при неспазване на срока п чл. 34, ал.1 от ЗАНН. В
подкрепа на тази си теза обширно
изложил аргументи относно началния
момент, от който нарушителят се счита за открит, като според разбирането на
касатора началната дата, на която следва
да се счете, че е извършено
нарушението е посочената от него дата 11.06.2019 г. Пак според разбирането на касатора
тримесечният срок за издаване на Акта изтичал на 11.09.2021 г., АНО е издал
АУАН № 104/20.10.2020 г. –повече от година след изтичането му.
Тезата
си за установяване на извършителя именно на 11.06.2019 г. обосновава с признанието
за подадена опростена декларация МРН19BG002003AA008459/07.05.2020 г. и неподадена допълнителна декларация за
изнесените с опростената декларация акцизни стоки в срок до 10.06.2019 г.
Касаторът счита, че от датата 11.06.2019 г. – първия ден след крайния срок за
подаване на допълнителната декларация -
10.06.2019 г. , на митническите органи вече е бил известен извършителят
на нарушението, а дали АО „ ще узнае“ този факт било въпрос на полагане на
дължимата грижа.
Фактическите
констатации и правни изводи на въззивния
съд относно приложението на материални закон
не се оспорват, напротив -
касационната жалба както се каза съдържа признание за неизпълнение на законово
вменено задължение.
Предвид
горното касационният контрол се
ограничава до проверка и
произнасяне само по това възражение.
Ответникът
чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание оспорва
касационната жалба, счита за правилен изводът на въззивния съд относно
началната дата, на която митническите органи са узнали за извършеното
нарушение. Твърди, че е срокът по чл. 34 от ЗАНН спазен. Пледира за отхвърляне на касационната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Съдът
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение въззивният съд потвърдил издаденото срещу дружеството касатор наказателно
постановлеиние, като приел за безспорно установено извършеното от него
нарушение на чл. 238а от Закона за митниците.
Предвид ограничения от касационната жалба съдебен контрол касационната инстанция дължи произнасяне само по релевираните в нея
доводи.
Касационната
инстанция в настоящия си състав намира за
необходимо само да подчертае, че решението е постановени при пълно изследване
на фактите и обстоятелствата по делото , а взетите въз основа на фактическите
констатации правни изводи се споделят изцяло, като правилни , аргументирани и
обосновани.
Относно
оплакването за неспазване на срока по
чл. 34, ал.1 от ЗАНН , поддържано и във
въззивното производство решаващия състав на първоинстанционния съд е изложил
конкретни мотиви, като е счел, че давностният срок по отношение на митнически
нарушения е двугодишен, същият към
датата на издаване на АУАН е бил спазен.
Касационната
инстанция намира този извод за принципно
правилен. Актосъставителят няма нормативно вменено задължение да проверява
ежедневно информационните масиви на митническата администрация относно спазване
на срока за подаване на съответните декларации, по делото не е установено, не
се и твърди да е налице техническа
обезпеченост за ежедневно
получаване на обобщени данни относно неподадени в срок декларации във връзка
със задължението по чл. 238а от ЗМ още на първия ден след изтичане на срока.
Задълженото лице е в нарушение от този момент нататък, но е установено с извършването на разпоредена
официална проверка – мониторинг за изпълнение на условията и критериите по чл.
39, букви „б“ и „г“ от Митническия
кодекс на Съюза , констатациите от която са обективирани в изготвен от митническите
органи доклад от 08.09.2020 г.
Съдът
намира, че и визираната в чл. 34,
ал.1, предпоставка е изпълнена – индивидуализирането на нарушителя
е извършено именно на тази дата с
коментирания в решението доклад. АУАН е издаден на 20.10.2020 г. – месец и
дванадесет дни след официализиране на данните от мониторинга.
Решението
е правилно и следва да се потвърди.
Предвид
приетия по спора краен правен резултат и своевременно претендираното от
ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
съдът намира същото за основателно, следва да го уважи, при условията на чл.
78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, ВТОРИ касационен състав при Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260509/15.04.2021 г., постановено от ХXII-ри състав на ВРС по НАХД №576/2021 г., с което е
потвърдено НП № 95/21.01.2021г., издадено от директора на ТД „Северна морска“ в
Агенция „Митници (сега ТД“Митница
Варна“).
ОСЪЖДА „ЛУКОЙЛ Ейвиейшън България“ ЕООД , със
седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от М.С., да заплати
на ТД „Митница“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 (осемдесет)
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ:
1. ………..
2. …………