РЕШЕНИЕ
№ 1723
гр. Пловдив, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330115484 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от Д. С. А., ЕГН **********, с
адрес с. ***, ул. „***“ № *, чрез ***., против „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, с която е предявен установителен иск за признаване за установено,
че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 750,62 лв., уговорена в чл.
11 от Договор за кредит от *** г., сключен между страните, е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, неравноправна и нарушаваща изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК
относно задължителното съдържание на потребителските договори за кредит.
С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от дата *** г., с уговорена главница 1300 лв., с
фиксиран лихвен процент – 40,05 %, при ГПР от 49,81 %. Посочено е, че
съгласно чл. 5 от Договора, вземането по същия е следвало да бъде
обезпечено с едно от посочените в клаузата обезпечения – предоставяне на
банкова гаранция или осигуряване на поне две физически лице за
поръчители, които да отговорят на посочените в договора изисквания.
Поддържа се, че в чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено заплащане на
неустойка от потребителя в размер на 750,62 лева, ако не изпълни
задълженията си по чл. 5 от договора за предоставяне на обезпечение.
Изложени са съображения, че чрез начисляването на неустойката се
заобикалят материално-правни изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4
ЗПК, доколкото вземането за неустойка представлявало допълнителна
1
печалба за кредитора и водела до завишаване на разходите по кредита.
Аргументира се още, че така уговорената неустойка, предвид нейния размер и
условия за начисляването й, излизала извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, и била нищожна, предвид
тълкувателната практика на ВКС. Иска се прогласяване нищожността на
оспорената клауза и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „Сити кеш“ ООД признава, че между
страните е сключен посоченият договор за потребителски кредит, като
признава основателност на предявения иск. Развити са съображения, че
доколкото не бил дал повод за завеждане на делото, ответникът не дължал
разноски.
С молба за проведеното открито съдебно заседание на 20.03.2023 г.
ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска.
Като писмени доказателства са приети приложените документи към
исковата молба – процесния договор за потребителски кредит № *** г. към
искане № *** и погасителен план към същия, които подкрепят изложените от
ищеца твърдения. С оглед признанието на иска и становището на страните, не
са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното
дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до
съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То
не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито
такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради
което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това
основание.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да
постанови решение, основавайки се на признанието.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят сторените от ищеца
разноски по настоящото дело, а именно 50 лв. за държавна такса. В полза на
адв. С. Н. ще се присъди сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока
съдът съобрази приетото в част от актуалната практика на ВКС по
аналогични на настоящия казуси - Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., I т. о., ТК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. С.
А., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № *, и „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 750,62 лв.,
уговорена в чл. 11 от Договор за кредит от *** г., сключен между страните, е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна и нарушаваща изискванията на чл. 11, т. 9
и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителските
договори за кредит.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на Д. С. А.,
ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № *, сумата от 50 лева – държавна
такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на *** от ПАС със служебен адрес гр. П., ул. „***“ № ***,
сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ищеца по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3