№ 4461
гр. Варна, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502872 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 19979 от 8.11.2021 г., подадена по изпълнително дело
№ 20217120400786 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712, от взискателя – ЕМ. П.
Й., ЕГН: **********, чрез адв. П.Х. срещу разпореждане на съдебния изпълнител от
3.11.2021 г., постановен по горепосоченото изпълнително дело, с което взискателят е
уведомен, че наложеният запор по изпълнително дело № 20187370400793 по описа на ЧСИ
Лусия Тасева, рег. № 737, ще бъде изпълнен след постъпване на сума по изпълнително дело
№ 20217120400786.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания акт. Сочи, че ЧСИ не
се явява трето задължено лице, което следва да се съобразява с наложен запор по друго
изпълнително производство. Счита, че не са налице основания за намаляване на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение по образуваното изпълнително дело №
20217120400786 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712. Оспорва съществуването на
задължение по ч. гр. д. № 878/2009 г. по описа на Районен съд – Варна, ч. гр. д. № 3933/2013
г. по описа на Районен съд – Варна, както и по ч. гр. д. № 7021/2013 г. по описа на Районен
съд – Варна.
В уточняваща молба с вх. № 20378 от 12.11.2021 г. е направено искане за
прогласяване на нищожността на запора, наложен по изпълнително дело № 20217120400786
поради смесването на качествата на кредитор и длъжник. Оспорва възможността ЧСИ да
бъде едновременно длъжностно лице и трето задължено лице. Моли получената сума да му
бъде изплатена, ведно със законна лихва за забава. Претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на длъжника –
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, чрез юрк. Антоанета Цветкова. В същия се излагат доводи
за недопустимостта на жалбата, доколкото обжалваните действия не попадат в
приложението на чл. 435, ал. 1 ГПК. В условията на евентуалност се релевират аргументи и
за неоснователността на жалбата. Твърди, че в случая взискателят не обжалва запор, който е
1
наложен по изпълнителното дело, а плащане, извършено от ЧСИ Станчева като трето
задължено лице, въз основата на запорно съобщение по изпълнително дело №
20187370400793 по описа на ЧСИ Лусия Тасева, рег. № 737. Моли за прекратяване на
производството, евентуално за оставяне на жалбата без уважение. Претендира разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбата на чл.
435, ал. 4 ГПК намира, че жалбата е недопустима, поради следното:
Съдът при изграждане на своите изводи, съобрази, че в разпоредбата на чл. 435 ГПК
законодателят лимитативно е изброил действията на съдебния изпълнител, които подлежат
на обжалване и разширително тълкуване е недопустимо. Не е предвидена генерална клауза
за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да
обжалват само конкретни действия, изрично посочени в тази разпоредба.
Иницииращата настоящото производство, жалба с вх. № 19979 от 8.11.2021 г. е
депозирана от ЕМ. П. Й., чрез адв. П.Х. и е против акт на ЧСИ от 3.11.2021 г., постановен
по изпълнително дело № 20217120400786, с който взискателят – Е.Й. е уведомен, че след
постъпване на сума, наложеният запор по изпълнително дело № 20187370400793, по описа
на ЧСИ Лучия Тасева, с рег. № 737 ще бъде изпълнен.
В разглеждания случай, жалбоподателят се легитимира като взискател въз основа на
издадения в негова полза изпълнителен лист № 8 от 4.10.2021 г. по ч. гр. д. № 313/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, с който „Райфайзенбанк България“ ЕАД е осъдено да му
заплати сумата от 300 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, както и сумата от
5.91 лева, представляваща разноски по снабдяване с изпълнителен лист.
На следващо място, съдът съобрази разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК, според която
взискателят може да обжалва: 1/. отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително
дело или да извърши исканото изпълнително действие; 2/. отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 ГПК и чл. 485 ГПК, както и 3/. спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
Обжалваното действие по изпълнително дело № 20217120400786 касае
съобразяването на ЧСИ Станчева като трето задължено лице по наложения запор по
изпълнително дело № 20187370400793 по описа на ЧСИ Лусия Тасева, рег. № 737.
Уведомяването на взискателя от страна на ЧСИ Станчева, че ще се съобрази със запорното
съобщение, не попада в нито една от споменатите хипотези по чл. 435, ал. 1 ГПК,
обуславящи допустимостта на обжалването, инициирано от страна на взискателя по
принудителното изпълнение. Следователно, жалбата е насочена срещу действия, които не
попадат в предвидените от закона хипотези, поради което не подлежат на съдебен контрол.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че на обжалване би подлежало
изпълнителното действие по налагането на запора по другото изпълнително дело №
20187370400793 по описа на ЧСИ Лусия Тасева, рег. № 737. Същото обаче не е предмет на
проверка в настоящото производство, поради което и съдът не би могъл да се произнесе по
законосъобразността му.
Предвид гореизложеното, доколкото посочената регламентация въвежда
ограничителен режим на обжалване до само изрично посочените в закона лица и действия
на посочените основания, следва да се приеме, че разглежданата жалба не покрива
нормативно предвидените основания, поради което е процесуално недопустима и като
такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство, да се
прекрати.
2
По разноските: Съобразно изхода от спора, разноски се дължат в полза на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД. Същото дружество претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на горното, като съобрази минималните размери
на юрисконсултското възнаграждение за изготвянето на писмен отговор, съдът намира, че в
полза на банката следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева, на
основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 а от НЗПП.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 19979 от 8.11.2021 г., подадена от
взискателя – ЕМ. П. Й., ЕГН: ********** срещу разпореждане от 3.11.2021 г., постановено
по изпълнително дело № 20217120400786 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712, с
което е уведомен взискателят, че наложеният запор по изпълнително дело №
20187370400793 по описа на ЧСИ Лусия Тасева, рег. № 737 ще бъде изпълнен след
постъпване на сума.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 2872/2021 г. по описа на Окръжен
съд-Варна.
ОСЪЖДА ЕМ. П. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***** да заплати на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „***** сумата от 50 лв. /петдесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на чл. 78, ал. 4,
вр. ал. 8 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3