№ 75
гр. Бургас, 24.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600059 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор И. К..
Жалбоподателят подсъдим О. А. П. , редовно призован, се явява
лично, конвоиран от органите на РД „Охрана“-Бургас и с упълномощен
защитник адв. П. Н. от АК-С..
Явява се жалбоподателят частен обвинител Д. И. Р. лично и с
повереника адв. В. С. от АК-С..
Не се явява жалбоподателят частен обвинител М. Р. Р. , редовно
призована.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм днес да се разгледа делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази
обстоятелството, че неявяването на частния обвинител М. Р., която е редовно
1
призована за днешното съдебно заседание и се представлява от повереника
адв. В. С., не е пречка за разглеждане на делото в настоящото съдебно
заседание,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. С.: Няма да сочим доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р.: Няма да соча доказателства.
АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановената присъда
се обжалва пред настоящата инстанция от защитата на подсъдимия О. А. П.
като неправилна, с доводи за необоснованост, неправилно приложение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, въз основа на които се прави искане за
преквалификация на деянието по състава на чл. 119 от НК, както и за
намаляване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Постановената присъда се обжалва и от повереника на частните
обвинители в процеса като неправилна, с доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, като се претендира за налагане
на наказание „доживотен затвор“.
Считам жалбите са неоснователни и моля да ги оставите без уважение.
В жалбите не са изложени доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.
2
Доколкото са направени общи и лишени от конкретика възражения за
превратно тълкуване и игнориране на доказателства в жалбата на защитата,
ще посоча само, че постановеният от Окръжен съд-Сливен съдебен акт
отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложените в него
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи са
подробно мотивирани, като е анализирана в цялост доказателствената
съвкупност по делото, съответно - взето е отношение по всички направени от
защитата възражения и изрично е посочено, кои доказателства съдът
кредитира като достоверни и защо, и кои не се кредитират.
Основните възражения на защитата са свързани с твърдения за
необоснованост на фактическите констатации в съдебния акт поради липса на
доказателства за конкретни факти и обстоятелства. С подадената жалба
защитата не оспорва и авторството на деянието, т.е. че подсъдимият е
извършил убийството, в което е обвинен. Не се оспорват и изводите на съда
за времето и мястото на извършване на престъплението, броя, вида и
характера на причинените травматични увреждания на пострадалото лице
като резултат от множество удари нанесени с иззетия като веществено
доказателство нож, както и причините за настъпване на неговата смърт.
На първо място, защитата на подсъдимия оспорва фактическите
констатации относно поведението на подсъдимия преди деянието, като
твърди, че същите са необосновани, поради което това поведение е
интерпретирано неправилно в мотивите към съдебния акт. Считам
направеното възражение за неоснователно, като в хода на съдебното
следствие е изяснен характерът на отношенията между свид. С., пострадалия
И. и подсъдимия П., както и между последните двама. Въз основа на цялостен
анализ на събраните доказателства, по безспорен начин са установени
проявите на ревност от страна на подсъдимия, недоволството му от връзката
на свид. С. с пострадалия, претенцията му за преустановяване на тази връзка
и действията, които е предприел за нейното прекратяване, както и
враждебното му, негативно отношение към И.. Факт е, че именно развитието
на отношенията на близост между него и свид. С. е довело до отправяне от
страна на подсъдимия на множество заплахи и закани с физическо насилие,
включително и с убийство, не само спрямо пострадалия И., но и спрямо
неговите родители, чрез използване на телефон или чрез социалните мрежи.
3
Посочените факти са изводими от последователните, ясни и
безпротиворечиви показания на свидетелите С., С., Р. и Р., които са подробно
анализирани и приети за достоверни след съпоставянето им с множеството
обективни доказателства по делото, съдържащи се в разпечатките за
проведените интензивни телефонни разговори и комуникация в социалните
мрежи, подробно описани в мотивите към съдебния акт, поради което няма да
ги повтарям. Поради това възраженията на защитата в тази насока са
неоснователни, като в тях напълно се игнорира съдържанието на
горепосочените преки гласни доказателства по делото, които не са оспорени
пред съда. Безспорно е също, че пострадалият И. не е влизал в конфликт с
подсъдимия, не го е предизвиквал или отвръщал на заплахите и заканите.
Доводите на защитата за това, че свид. С. не е била обект на принуда или
неправомерно въздействие в случая са безпредметни, защото в мотивите към
съдебния акт не са изложени аргументи за наличие на такова въздействие,
което да бъде предмет на оспорване с жалбата.
На следващо място - събраните доказателства установяват също
хронологията на действията на подсъдимия преди деянието, както и фактът,
че същият многократно е пребивавал в района на мястото, където са се
срещали свид. С. и пострадалия, което място му е било известно и е
проследявал тези срещи. Безспорни са и доказателствата, че през вечерта на
29.10.2021 г., около 20.00 ч., т.е. повече от час преди убийството, той се е
намирал на място, откъдето е имал пряка видимост към мястото на срещата
между двамата и преднамерено и напълно съзнателно е изчакал пристигането
на лекия автомобил управляван от пострадалия И., който факт подсъдимият
не оспорва. Не е оспорен и фактът, че след пристигането на автомобила, за
периода от 21.17 ч. до 21.20 ч., т.е. в рамките на около три минути,
подсъдимият е влязъл в него през предна дясна врата и е нанесъл 10 удара с
нож в лявата страна на тялото на пострадалия в областта на лявата част на
главата, в частта от шията, като прерязва вътрешната и външна сънни артерии
и вена и други артериални венозни съдове, както и в областта на лявата
половина на гръдния кош и левия горен крайник, които наранявания за около
4-5 минути са причинили смъртта на пострадалия в резултат на хеморагичен
и травматичен шок. В тази насока защитата на подсъдимия оспорва изводите
на съда относно механизма на причиняване на установените телесните
увреждания, както и извода, че тежкият съставомерен резултат е причинен
4
целенасочено и преднамерено от нанесените от подсъдимия удари с нож.
Видно от заключението на вещото лице изготвило
съдебномедицинската експертиза по делото, установените прободно-порезни
рани по лявата половина на тялото на пострадалия са причинени в резултат на
множество силни замахвания с нож държан от подсъдимия в дясната ръка, в
посока отгоре и отстрани, надолу и навътре, при нанасянето на които той е
бил с лице към предната повърхност на тялото на пострадалия, или поне
горната половина на тялото му е била пред тялото на пострадалия. Нанесъл е
10 бързи, последователни и силни удари насочени съзнателно в една и съща
област на тялото. Заключението на съдебномедицинската експертиза е
изградено въз основа на изследване на всички обективни характеристики на
нараняванията, съпоставени с местоположението на пострадалото лице и
подсъдимия към момента на причиняване на тези наранявания, поради което е
ясно, безпротиворечиво и обосновано. Обективните данни по делото и
констатираните травматични увреждания установяват, че поради изненадата и
обвързването на тялото му с предпазния колан, пострадалият не е имал
обективна възможност да разкопчае колана, да избяга и да се отбранява в
тясното пространство на предна лява седалка на автомобила, но се е опитал да
се предпази от ударите, като вдигнал десния си долен крайник и се е опитал
да промени позицията на тялото си и да избута нападателя.
Защитата претендира да се приемат за достоверни обясненията на
подсъдимия, който обяснява друг механизъм на причиняването на
смъртоносните наранявания като резултат от отбрана срещу противоправно
нападение с нож, осъществено от пострадалото лице. Считам доводите в тази
насока за неоснователни и доказателствено необезпечени, като същите не се
основават на обективните данни по делото, а са изградени единствено върху
обясненията на подсъдимия като доказателствено средство в процеса, без тези
обяснения да бъдат съпоставени с всички събрани по делото доказателства в
тяхната цялост, както е сторил подробно в мотивите си решаващият съд.
Доказателствено е опровергано и твърдението му за причината да се намира
на местопроизшествието и да изчаква появата на пострадалото лице, обяснена
с някакви заплахи, отправени по рано през деня от неизвестни лица. Така
изградената защитна версия противоречи на данните за местоположението му
при проведената през деня кореспонденция чрез телефон и социални мрежи,
5
както и на доказателствата за времето, в което е постигната договорката за
среща по-късно вечерта между свид. С. и пострадалото лице, която е
причината те да се намират на това място и друга причина установена за това,
няма.
Посоченият механизъм от подсъдимия за нанасяне на телесните
увреждания с нож по тялото на пострадалия е противоречив и нелогичен,
защото е невъзможно твърдяните действия - за проведен спокоен разговор с
човека, който никога не е срещал лице в лице, когото е заплашвал и е
изненадал с появата си, за проведена в една спокойна и направо дружелюбна
обстановка кореспонденция по мобилните телефони и от двамата, както и за
внезапното изваждане на нож и нападение от страна на пострадалия и
сборичкване с него, да са осъществени в безспорно установената времева
рамка за по-малко от три минути. Дадените от него обяснения не
съответстват и на установеното разположение на двамата в автомобила,
лишаващо пострадалия от обективна възможност да извърши твърдяните от
подсъдимия движения и да осъществи нападение с нож, не съответстват на
нараняванията на пострадалия и липсата на такива по подсъдимия. Поради
това, правилно и обосновано решаващият съд е приел за недостоверни
твърденията на подсъдимия, като е изложил подробно мотивите си за това,
позовавайки се на обективните данни от доказателствата по делото.
Несъстоятелни са и доводите, с които защитата се опитва да
опровергае факта, че подсъдимият е нанесъл ударите с предварително
подготвен от него нож, които се опровергават не само от механизма на
осъществяване на деянието в много кратка времева рамка, но и от цялостната
преценка за достоверност на обясненията му, чрез които се изгражда
защитната му позиция, променяна съобразно събраните по делото
доказателства. Обстоятелството, че именно той, а не пострадалият е държал в
себе си или в колата си нож, е потвърдено и от показанията на свид. С., като в
случая не е от значение кога и от кого е придобит този нож, а фактът, че
същият, като оръжие на престъплението, е предварително подготвен и е
донесен именно от него.
Гореизложеното опровергава и доводите на защитата за неправилно
прилагане на материалния закон, с които се претендира за оправдаването на
подсъдимия по обвинението за деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и т. 9 от
6
НК и преквалификация на деянието по чл. 119 от НК. По делото няма никакви
доказателства, че установените активни действия на подсъдимия за нанасяне
на 10 бързи, последователни и силни удари с нож в една и съща област на
лявата част от тялото на пострадалия, причинили настъпване на смъртта му,
са извършени при отблъскване на едно противоправно и агресивно нападение,
аргументи за което изложих по- горе. Съгласно константната съдебна
практика и най-вече с Постановление № 12/1973 г., неизбежна отбрана се
допуска при непосредствено противоправно нападение, при което е
започнало увреждането или е създадена реална опасност от увреждане, когато
то не е прекратено. Предвид гореизложеното, по делото не са налице никакви
доказателства, факти, установяващи наличието на такова нападение спрямо
подсъдимия, съответно, неговите действията не са резултат на неизбежна
отбрана, както и на превишаване пределите на такава отбрана, поради което
искането за преквалификация на деянието по чл. 119 от НК е неоснователно.
При така установената фактическа обстановка не са допуснати
нарушения при прилагането на материалния закон. Доказателствената
съвкупност установява, че се касае за причиняване на смърт с особена
жестокост спрямо жертвата по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. трето от
НК и при умъртвяване на пострадалия И., подсъдимият е проявил
изключителна ярост, ожесточеност и отмъстителност, обективирани в броя на
нанесените удари и тяхната интензивност и сила, характерът и тежестта на
множеството причинени телесни увреждания. Ожесточението, с което са
предприети всички тези действия, надхвърля необходимото за причиняване
на смъртта и сочи на отношение на гняв, ярост, отмъстителност и озлобление,
както и на проявена коравосърдечност към жертвата.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че е налице и
правната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК, като деянието е
извършено предумишлено, за което е изложил своите аргументи, които
напълно споделям. Проследяването на хронологията на поведението и
действията на подсъдимия установява, че деянието е извършено след
предварително решение, взето в спокойно и хладнокръвно състояние, същото
е планирано и обмислено много подробно, след което е предварително
подготвено и целенасочено реализирано. В тази насока са и установените
последващи убийството хладнокръвни действия на подсъдимия по заличаване
7
на следите от престъплението и укриване на оръжието, с което е извършено.
Всички изложени до този момент факти и обстоятелства са от
съществено значение при определяне на наказанието. Първоинстанционният
съд е индивидуализирал същото въз основа на анализ на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, приемайки, че справедливо за
извършителя е наказанието по най-леката алтернатива, а именно „лишаване
от свобода“. Възраженията на частните обвинители, че следва да бъде
определено по-тежкото по вид наказание „доживотен затвор“ считам за
неоснователни, като споделям аргументите, изложени в мотивите към
съдебния акт в тази насока.
Неоснователни са и доводите на защитата на подсъдимия за
определяне на по-малко по размер наказание „лишаване от свобода“.
Приетите за установени смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало, процесуалното поведение на подсъдимия и съдействието му
за изясняване на някой от конкретните факти и обстоятелствата по делото,
изразеното съжаление за стореното, са взети предвид при определяне на вида
на наложеното наказание. Същите обаче не могат да обосноват налагането на
наказание „лишаване от свобода“ в занижен размер, т.е. два пъти да бъдат
преценени като такива, доколкото в случая водещи са изводите свързани с
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, които напълно
споделям. В жалбата не се твърдят факти и обстоятелства, които не са взети
предвид от решаващия съд или не са преценени в достатъчна степен при
определяне на размера на наказанието, като в случая не са налице особености,
които могат да смекчат допълнително неговата отговорност.
Степента на обществена опасност на личността на извършителя не
може да бъде преценявана изолирано от престъплението и начинът му на
осъществяване, а данните в тази насока са красноречиви. В случая, от
значение е и наличието на две квалифициращи обстоятелства, както и
установените други неправомерни действия, извършени от подсъдимия,
свързани с отправени заплахи и закани с физическо насилие и убийство.
Поради това, наложеното му наказание не е явно несправедливо и няма
основание за намаляване на размера му.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, ние поддържаме депозираната
8
от нас въззивна жалба и допълнението към нея, като считаме, че относно
фактическата обстановка, първоинстанционният съд подробно и в пълнота е
анализирал по безспорен начин всички кредитирани доказателства, които са
част от производството. Подробно изложените съждения в тази насока са
подкрепени с безспорни доказателства, събрани в хода на производството,
които по безспорен начин са доказали авторството на извършеното
криминално деяние от страна на подсъдимия, който на инкриминираната дата
и час, е извършил престъплението, за което е осъществен подробен анализ,
установил времеви диапазон за извършване на тежкото криминално деяние –
три минути.
Първоинстанционният съдебен състав подробно е анализирал всички
гласни и писмени доказателства, като същият се е произнесъл както по
отношение на потвърдителната, така и на отхвърлителната част. Ние считаме,
че по отношение на обсъдените от първоинстанционния съд мотиви, които
подробно обсъждат действията демонстрирани от подс. П. в частта, в която
същият извършва тежкото умишлено престъпление и лансираната както от
него в досъдебното, а така и в хода на съдебното дирене версия, за
неоснователна, недоказана както по същество, така и от фактическа гледна
точка. Доказателствената съвкупност налага извод, че решението, което
подсъдимият е взел за извършване на тежкото престъпление, е взето в
сравнително описана последователност и обстановка, което е напълно
тенденциозно търсен ефект. Неговите подредени целенасочени действия
сочат, че в него е възникнал умисъл, който е основата за извършване на това
престъпление. Същият безспорно е действал по предварително тактически
изграден план, как да бъдат проведени всички мероприятия от него, т.к.
същият предварително е изготвил план, с който е узнал действията както на
пострадалото лице, така и на свид. С., движенията им във времето през
определен период от време, мястото на което са били на инкриминираната
дата, както и всички предходни техни действия. В деня на престъплението
подсъдимият е поддържал контакт със свид. С., като този контакт е целял с
точност да бъде установено от него времето, в което пострадалото лице ще се
намира на обичайното, предварително вече опознато от него място, за да
може да извърши това престъпление.
Напълно правилно и първоинстанционният състав е възприел факта, че
9
това решение е взето предварително, в сравнително спокойна среда и е добре
обмислено. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил и състоянието
касаещо двете форми на афекта и като такива ги е обсъдил и те не следва да
бъдат уважени, както лансира защитната теза.
По отношение на неизбежната отбрана и искането за
преквалифициране на деянието, което защитата предлага, следва да бъде
отхвърлено същото, като неоснователно такова.
При събирането на данни по отношение както на характеристичните
качество на подсъдимия, така и неговите тактически, безспорно се установи,
че същият представлява жесток човек, който с изключителна ярост,
ожесточение, отмъстителност, дори и садизъм, е извършил това тежко
криминално деяние. Нанесените, определени от вещото лице 10
последователни удара като шевна машина, представляват именно това, че
подсъдимият е целял да нанесе максимален брой удари в областта на главата
и шията, както и на други жизнено важни зони от човешкото тяло, напълно
съзнавайки и знаейки, че тези удари ще нанесат летален край на пострадалото
лице. Фактът, че защита се опитва да лансира друга теза, която да представи
механизъм, различен от този установен в хода на съдебното следствие
означава, че именно подсъдимото лице е следвало да разговаря, както каза
той самият, с пострадалия, а не е търсил ефект, постигнат в последствие, или
това, което той заяви, че двамата са прекарали определен период от време в
автомобила разговаряйки, дори използвайки мобилните си телефони, е крайно
цинично и невярно твърдение, което не е подкрепено по никакъв начин с
каквото и да е годно доказателство.
Считам, че направеният от първоинстанционния съд извод за
настъпването на смъртта, подкрепен изцяло от съдебномедицинската
експертиза и изложените от вещото лице обстоятелства, че именно
настъпването на леталния край на пострадалото лице е във времеви диапазон
между 4 и 5 минути означава, че същото не е било мъчително за жертвата, е
необоснован. Напротив, настъпването на този летален край е бил неизменен.
Честотата на нанесените удари от подсъдимия са целели именно това и то е
постигнато. Фактът, че при пространствения анализ първоинстанционният
съд е базирал това свое заключение единствено и само на една част от
съдебномедицинската експертиза, а именно тази, която вещото лице е
10
посочило, че малко преди настъпването на смъртта, пострадалото лице е
изпаднало в безсъзнателно състояние вследствие на мозъчна хипоксия, което
означава, че през по-голямата част от определените 4-5 минути преди
смъртта, същият е страдал и това следва да бъде кредитирано.
Не споделям изводите на първоинстанционния съдебен състав за
липсата на правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл.2 от НК, тъй като
считам, че изложените съображения по отношение на правната доктрина и
липсата на особени поражения при пострадалия, както и липсата на
доказателства за изживени прекалени мъки преди настъпването на смъртта на
пострадалото лице, не са достатъчни, това решение да бъде категорично.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза, настъпването на
смъртта е неминуемо пряка последица от причинените множество прободно-
порезни рани от нож, подробно изложени и описани в съдебномедицинската
експертиза. Според същата обаче, не би могло да бъде установено, кое от
нараняванията е причинено от първия удар, както и какъв е размерът на
страданията и кои от тези страдания и болки са били най-силни. Точно
поради това считаме, че така изведеният правен извод от
първоинстанционния съд по отношение на настъпването на смъртта - дали
същата е по особено мъчителен за жертвата начин, считам че болките и
страданията, които са претърпени, са особено жестоки за жертвата. По
останалите факти, които първоинстанционният съд е направил
пространствени анализи, изразил е своето становище касаещи прекия умисъл,
авторството на деянието, механизмът, по който същото е извършено,
предварително взетото решение за извършване на тежкото престъпление и
именно тази съвкупност на всички гласни и писмени доказателства съдът
напълно ги е кредитирал и е извел от тях последвалите правни изводи. Също
считам, че правилно първоинстанционната инстанция е възприела
изложените от подсъдимия обяснения за случилото се на инкриминираната
дата, като след това правилно ги е анализирал, преценил е истинността на
всеки един от тях и е постановил своя съдебен акт.
Няма да се спирам на смекчаващите и на отегчаващите вината
обстоятелства, тъй като първоинстанционният съд правилно и в пълнота ги е
обсъдил, но като едно единствено отегчаващо вината обстоятелство считам,
че това тежко престъпление е в следствие на една несподелена любов, която е
11
прераснала в едно много тежко криминално деяние, което би следвало да
бъде наказано справедливо, тъй като един човешки живот, който е бил в
разцвета на своите сили, е прекъснат, без това да е имало някаква
предистория. В хода на производството се установи, че именно свид. С.
многократно е контактувала с подсъдимия, с пострадалото лице, че тя е
причината за това тежко престъпление и именно несподелените чувство на
свид. С. към подсъдимото лице са довели до това планиране и за съжаление
реализиране на това тежко престъпление.
Считам, че са налице завишена обществена опасност от деянието на
подсъдимия, тъй като същият не би могъл да поправи своето поведение, тъй
като той вече е на възраст, когато е формирал своя характер и не би могъл да
постигне целите на превенцията на наказанието за поправяне.
За това считам, че от изложените както във въззивната ни жалба, така
и от допълнителната, както и в днешното заседание, би следвало да бъде
определено едно наказание в горната граница на предвидената в хипотезата, а
именно – доживотен затвор.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. Р.: Поддържам пледоарията на моя
повереник и подадената въззивна жалба. Искането ми е подсъдимият да бъде
наказан с доживотен затвор.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам депозираната
въззивна жалба и допълнението към същата, разбира се и искането, което сме
внесли с тази жалба. Това искане е концентрирано върху това, да бъде
изменена постановената присъда както в частта досежно издадената правната
квалификация от Сливенския окръжен съд, така и досежно определеното
наказание на моя подзащитен. В допълнението към въззивната жалба
подробно сме развили доводите си относно това, защо считаме, че
първоинстанционният съдебен акт е неправилен, включително и досежно
неправилно възприети факти и неправилно приложен закон.
Безспорно е по-скоро, че както от страна на Сливенския окръжен съд,
така и от страна на държавното обвинение, включително и днес, така и не
бяха посочени обективни данни, които и въз основа на които да се приеме, че
ножът, с който е осъществено деянието, е принадлежал на подсъдимия и
фактически е бил предварително подготвен от него, с цел същият да извърши
инкриминираното деяние. Такива данни не само няма, но ако подсъдимият е
12
целял да прикрие извършеното от него, включително и оръжието, с което е
постигнат резултатът, той не би отвел разследващите органи на мястото,
където го е изхвърлил.
Разсъжденията и по-скоро съжденията както на държавното
обвинение, така и на повереника на частните обвинители за това, че моят
подзащитен предварително е бил подготвил в спокойна обстановка решението
да отнеме живота на пострадалия, по никакъв начин не са установени и няма
нито едно доказателство в тази посока.
Моля изключително критично да разгледате заключението на
съдебномедицинската експертиза изготвена от вещо лице д-р Т. Ч.,
включително и дадените от него обяснения в хода на съдебното заседание
пред Сливенски окръжен съд. Описаният от него механизъм е абсолютно
невъзможен. Според вещото лице както подсъдимият, така и пострадалото
лице са били лице в лице при нанасяне на ударите. Това няма как да стане,
при положение, че дори съдът приема, че пострадалият е седял на седалката
на шофьорското място, а моят подзащитен е бил на седалката до него отпред.
Разбира се и днес не чухме, на какво се дължи нараняването на дясната ръка
на моя подзащитен, за което нараняване същият е дал абсолютно подробни
обяснения от началото, в момента, в който е бил задържан, до приключване
на производството пред Сливенски окръжен съд. Неговите обяснения са
абсолютно непроменени до настоящия момент и в този смисъл е абсолютно
несъстоятелно твърдението на прокурора, че едва ли не поведението на моя
подзащитен било адаптирано според доказателствата, които може би са
разкрили в рамките на съдебното, а преди това и на разследването по делото.
Такова нещо няма. Всеки един елементарен прочит и сравнение на неговите
обяснения ще потвърди твърдението ми, че тези негови обяснения не търпят
абсолютно никаква промяна от самото начало.
Въпросът, който е поставен за това, дали моят подзащитен е имал
предварително нож в себе си, е от съществено значение, защото до голяма
степен предопределя приложимата правна квалификация на деянието по
смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК, т.е. доколко би могло изобщо да се
допусне, че инкриминираното деяние е извършено от него предумишлено.
Липсата на доказателства за произхода на този нож не би следвало да поставя
в неблагоприятно положение моя подзащитен, при положение, че
13
доказателствата тежест в крайна сметка се носи от държавното обвинение и
именно то следваше по безспорен начин да установи този факт.
Твърденията и на останалите страни досежно времето, през което е
продължила срещата между подзащитния ми и пострадалия, а именно в
рамките на едва ли не 3 минути, е лишен също от обективна доказателствена
подкрепа. В кой момент именно пострадалият е пристигнал на мястото,
където са се срещнали с моя подзащитен, е въпрос за който няма никакви
обективни данни. Поради това, няма как да се счита поддържаната от
подзащитния ми теза за продължителността на разговора, който е бил
проведен между тях двамата, за опровергана.
Освен това, няма никакви данни, които да разколебават обясненията на
моя подзащитен, които същият от самото начало е депозирал, а именно, че на
същия ден, прибирайки се от работа, е бил пресрещнат от две непознати за
него лица, които са му предали, че пострадалият иска среща с него в
определен час именно в района, където фактическа е осъществена в по-късен
момент тази среща. Поради това, не би следвало тази теза на моя подзащитен
да бъде приемана единствено като защитна такава. Няма нито едно
доказателство, което да разколебава неговото обяснения, включително и за
онова, което се е случило в автомобила, където е вероятно възникнал - дали
вербален или физически спор между тях двамата. Освен това, никой от нас не
би могъл с категоричност да твърди как би реагирал, когато спрямо него е
осъществено нападение и то с нож, което до голяма степен предопределя
реакцията в конкретния случай на подзащитния ми. Именно поради това, ние
твърдим, че правилната правна квалификация следва да бъде по чл. 119 от
НК, т.е. че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната
отбрана от страна на подзащитния ми.
Безспорна е ролята на свид. С. относно създаване на конфликта, за
което има достатъчно доказателства. В заключение обаче, няма как да се
приемат съжденията на държавното обвинение и повереника на частните
обвинители относно високата обществена опасност на дееца, в случая на
подсъдимия. Не би следвало да има спор, че обществената опасност на самото
деяние е възприета и тя естествено е разписана в разпоредбите на чл. 115 и сл.
от НК, но относно характеристичните данни и личността на моя подзащитен,
безспорен е фактът, че същият до извършване на деянието е бил неосъждан.
14
Безспорно е също, че по делото няма нито едно доказателство, което да сочи
прояви на моя подзащитен преди деянието, които да го определят като
агресивен, гневен отмъстителен и т.н., тоест при липсата на такива обективни
данни, няма как в конкретния случай да се приемат и му се пришият тези
качества по предположение, по каквото предположение са изградени,
включително и част от съдебните мотиви, които са предмет на критика от
предявената от нас въззивна жалба и допълнението към същата.
По отношение на обществената опасност на дееца, както казах, има
достатъчно данни, които опровергават тезата на останалите страни.
В заключение, коментирайки характеристични данни, по делото има
приложен протокол с разпита на полицейския служител - мл.разузнавач Х. П.,
който е изготвил една характеристична справка за моя подзащитен, като по
време на разпита тези негови абсолютно измислени твърдения, написани
незнайно как и почерпени от незнайно какви източници, бяха не разколебани,
а тотално практически отречени.
В този смисъл и като съобразите и останалите конкретни, логични и
правно съобразени доводи, които сме заявили въз въззивната си жалба, моля
да постановите съдебен акт, с който уважите исканията, които сме заявили с
въззивната си жалба, като измените постановената първоинстанционна
присъда във вида, в който беше поискана.
РЕПЛИКА на АДВ. С.: По отношение на това, което лансира защитата
за времевата линия, в която същият твърди, че няма достатъчно годни
доказателства, считам, че на първо място следва да се отбележи, че в
кориците на делото безспорно е установено времето, в което пострадалото
лице е пристигнало на инкриминираното място, както и фактът, че от
приложената по делото справка за кореспонденцията между него и свид. С. е
видно, че същият е изпратил съобщение в 21.16 часа, с което е казал, че се
намира на уговореното място, в 21.17 часа е получил отговор, след което в
21.20 часа до 21.22 часа има три изходящи разговора осъществени от свид. С.
към свид. М. Р.-*** на пострадалото лице. Тоест, в този времеви диапазон от
21.17 часа до 21.20 часа подсъдимият е извършил това деяние, а по
отношение на изложеното от защитата по отношение на оръжието на
убийството – в кориците на делото се съдържа достатъчно информация, която
безспорно доказва, че това оръжие не се е намирало в автомобила и не е било
15
притежание на пострадалото лице.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия О. П..
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам въззивната
жалба и пледоарията на моя защитник. Исканията ми са за намаляване на
наказанието.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да ми бъде
намалено наказанието.
Не искам да кажа, че искам да ме оправдаят напълно. Аз съм го
извършил престъплението и трябва да си понеса наказанието, но не и 19
години. Искам минимума. Предоставям на съда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16