РЕШЕНИЕ
№ 2167
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110120506 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявения от „ФИРМА“ЕООД с ЕИК
************* срещу К. К. Р. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 240 , ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено по отношение на ответницата , че му
дължи ЧАСТ от вземанията , предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 67474/19г. на СРС,
69с-в , а именно – сумата от 1139,51лева представляваща остатък от
незаплатено задължение по договор за потребителски кредит №
************, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
погасяване на вземането.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
по силата на Договор за потребителски паричен кредит №
************ между „ФИРМА“ като кредитор и К. Р., М.С.Р. и
В.В.В. , като длъжници в условията на солидарна отговорност, е
предоставен потребителски паричен кредит за сумата от 2500лева ,
със срок на издължаване на кредита 24 месеца , на месечни вноски от
по 154,55лева , като общото задължение по кредита възлиза на
3709,20лева. Поддържа, че са закупени и допълнителни услуги с
договора на стойност 1875,12лева , като размерът на вноската по
1
пакета от допълнителни услуги възлиза на 78,13лева . Поддържа, че
длъжниците се задължили в условията на солидарност да издължат
кредита за срок от 25месеца с месечна погасителна вноска от по
232,68лв. , включваща и пакета от допълнителни услуги, с падежна
дата на 25-то число на всеки месец. Поддържа, че длъжникът не е
изпълнила поетите договорни задължения , като крайният срок за
погасяване на кредита съгласно погасителния план към договора бил
26.12.16г., с изтичане на който настъпила изискуемостта на
задължението в пълен размер.
С исковата молба се твърди още , че към момента на завеждането
й, размерът на погасеното от ответника К. Р. задължение по кредита е
в общ размер на 5121,40лв. , като с плащанията била погасила част от
задълженията , от които номинал в размер на 4444,81лв. / главница -
1360,49лв., договорно възнаграждение в размер на 1209,20лв. , и
допълнителни услуги – 1875,12лв./ , като сумата от 35,24лв. отишла
за погасяване на лихви за забава по кредита, сумата от 529,67лв.- за
погасяване на законна лихва , а със сумата от 111,68лева са погасени
съдебни разноски / 61,68лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение/. Предвид изложеното ищецът претендира остатък от
непогасена главница в размер на 1139,51лева, което вземане моли да
бъде признато за установено.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор на
исковата молба и не е взела становище по иска. В заповедното
производство по ч. гр.д. № 67474/19г. К. Р. е възразила , че не дължи,
като е приложила разписки за извършени заплащания към заявителя
от 2021г.
В съдебното заседание ищцовото дружество не се представлява,
като депозира молба чрез процесуалния си представител, в която
заявява, че поддържа исковата претенция за сумата, за която е
предявена и моли да бъде уважена. Претендира разноски за
производството.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се
представлява в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и
отговора, събраните доказателства по делото, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от
2
доказване в процеса са обстоятелствата, че ищцовото дружество в
качеството на заемодател е предоставило в полза на ответницата
твърдяната с исковата молба сума по Договор за потребителски
кредит №************ при посочените в исковата молба параметри.
Безспорно е също така, доколкото са ангажирани по заповедното
производство доказателства в тази посока и предвид признанието на
неизгоден за ищцовата страна факт, че е налице извършено от
ответницата заплащане на сума в общ размер от 5121,40лева по
договора за паричен заем .
С извършеното плащане ищецът поддържа да е погасено
задължението за лихви, разноски, договорно възнаграждение , закупен
пакет от допълнителни услуги и част от главница, като претендира
единствено остатък от незаплатена главница в размер на 1139,51лева /
с уточняваща молба с вх. № 300508/25.10.23г.
С оглед уточняващата молба на ищеца , спорен между страните
е единствено въпроса за непогасения остатък по договора за паричен
заем, с оглед на извършеното заплащане от ответницата на сума в общ
размер от 5121,40 за погасяване на задължението по договора.
Съдът намира, че с извършеното заплащане на сума в горния
размер , ответницата изцяло е погасила задълженията си по договора
за паричен заем спрямо ищеца , като претендирания остатък от
главница в размер на 1139,51лева се явява недължим.
Сключеният между страните договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като
изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция -
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период
на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят –
физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Законодателят
предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Ответникът като физическо лице- длъжник по договора има и
качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
сключеният кредит представлява търговска сделка за предоставяне на
финансова услуга, поради което договорът попада в приложното поле
3
на специалния ЗЗП.
СЕС многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да
компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика,
като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Както бе вече посочено, в случая приложение намира и
специалния ЗЗП. Принципно, неравноправна клауза по смисъла на чл.
143 от ЗЗП е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика от една страна, и потребителя - от друга. Неравноправните
клаузи са нищожни, освен, ако те са уговорени индивидуално по чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. От процесния договор е видно, че
погасителният план е инкорпориран като приложение към него и е
част от съдържанието на съглашението между страните, но това не е
достатъчно, за да се приеме, че клаузите му могат да бъде
квалифицирани като индивидуално уговорени, защото при всички
положения следва да се установи, че те са били предмет на
индивидуално договаряне и длъжникът е имал възможността да влияе
върху съдържанието им към момента на сключване на договора.
Тежестта на доказване на това обстоятелство пада върху ищеца, като
подлежащ на доказване положителен факт, установяващ изгодни за
кредитора обстоятелства и на основание специалната норма на чл. 146,
ал. 4 от ЗЗП. По делото обаче такова доказване въобще не е проведено
и доказателства за установяване на извършено индивидуално
договаряне между небанковата финансова институция и длъжника, на
което договаряне предмет да е било съдържанието на клаузите не са
ангажирани. В този ред на мисли съдът намира договорната клауза за
закупен пакет от допълнителни услуги, претендирана със заявлението
в размер на 1015,69лева , и за която ищецът поддържа да е заплатено
от ответницата в размер на 1875,12лева , за нищожна.
Както вече бе посочено, договорът за заем между страните е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит – Обн.,
ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., като
регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9. Приложимите в
частност разпоредби на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК /по арг. за противното от
4
чл. 4 от закона/, които са императивни, указват последиците при
забава на потребителя – в този случай кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
размерът на обезщетението за забава е лимитиран до законната лихва.
В случая, в договора е уговорено заемополучателят да дължи
вноска за закупен пакет от допълнителни услуги или по 78,13лв.
месечно допълнително към погасителната вноска, като не е ясно в
какво се изразява допълнителната услуга
Съдът намира посочената клауза в договора за неравноправна и
като такава нищожна, доколкото същата представлява въвеждане на
допълнителни такси и разноски за заемополучателя. Съдът намира, че
тази клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, според която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Посочената клауза е именно такава -
свързана с усвояването и управлението на кредита, поради което
кредиторът не следва да събира подобна такса.
След като е извършено заплащане от страна на ответника на сума
в общ размер на 5121,40 лева , и при извод за нищожност на клаузата
за допълнителен пакет от услуги, то ищецът не е имал основание да
погасява с това плащане посоченото вземане, доколкото същото е
недължимо. Или съдът приема , че със сумата , която ищецът е
отнесъл за погасяване на задължение по нищожна клауза от договора
за допълнителен пакет от услуги в размер на 1875,12лева, ответницата
всъщност е погасила задължението си за главница , и не дължи
остатък по договора за потребителски кредит .
С оглед изхода на делото , поради отхвърляне на исковата
претенция в цялост, на ищеца не се следват разноски за настоящото
исково производство , а тези по заповедното са били вече заплатени от
ответницата с извършеното от нея плащане.
Доколкото за част от сумите по издадената заповед за изпълнение
не е предявен иск по чл. 415 ГПК, в тази част издадената заповед за
изпълнение срещу ответницата подлежи на обезсилване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА „ЕООД ,ЕИК
5
************* срещу К. К. Р. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД , вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД относно признаването за установено по отношение
на ответницата К. К. Р. с ЕГН ********** , че дължи на ищеца
ЧАСТ от вземането , предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.04.2020г. по ч. гр. д. № 67474/19г.
на СРС, 69с-в , в размер на главница от 1139,51лева ,
представляваща неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № ************/23.12.14г. , ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.11.19г. до изплащане на
вземането .
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 27.04.2020г. по ч. гр. д. № 67474/19г. на СРС, 69с-в в
ЧАСТТА по отношение на длъжника К. К. Р. с ЕГН ********** ,
за сумите 518,97лева главница по договор за потребителски кредит
№ ************/23.12.14г., заедно със законна лихва от 25.11.19г. до
изплащане на вземането, сумата от 409,83лв. , представляваща
договорно възнаграждение за периода 25.12.15г.- 25.12.16г. , заедно
със законна лихва от 25.11.19г. до изплащане на вземането, сумата от
1015,69лв.- възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги
, заедно със законна лихва от 25.11.19г. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Софийски градски съд. В частта, в
която е обезсилена заповедта за изпълнение по отношение на
ответницата , решението има характер на определение и подлежи на
обжалване в 1-седмичен срок с частна жалба пред Софийски градски
съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6