№ 24067
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110113597 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от Г. Х. С.
за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем №4945070/03.11.2023 г., под
евентуалност иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД на клаузата на чл. 4 от договора; и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата 10,00 лева – част от
парично вземане в общ размер от 53,50 лв., представляваща платена при липса на
основание възнаградителна лихва по Договор за паричен заем №4945070/03.11.2023 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане, срещу „И А М“ АД.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК,
прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция
№4945070/03.11.2023 г., и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на
сумата 50,00 лева – част от парично вземане в общ размер от 276,50 лв.,
представляващо платено при липса на основание възнаграждение по Договор за
предоставяне на гаранция №4945070/03.11.2023 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на искова молба до окончателното й изплащане, срещу „Ф Б“ ЕООД.
В искова молба, с молба-уточнение от 14.03.2025г., са изложени твърдения, че между
ищеца и „И А М“ АД е сключен договора за паричен заем. В изпълнение на клаузата
на чл. 4 от договора е сключен договор за предоставяне на поръчителство/гаранция
между ищеца и „Ф Б“ ЕООД. Заемните средства от 600,00 лева са усвоени и всички
задължения по договорите са заплатени от ищеца-кредитополучател. Посочва се, че в
договора за заем е обявен ГПР от 40,25 %, като размерът на месечния лихвен процент
не е посочен. Уговорено е възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция –
276,50 лв., а според чл. 3 заемодателят е овластен да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за неговото плащане. Ищецът твърди, че
договорът за паричен заем е нищожен като сключен в противоречие със закона, а
именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - обявеният ГПР не съответства на действителните
разходи по кредита, каквото е възнаграждението на гаранта, по съображения, че двете
ответни дружества са свързани лица, а правата и задълженията по двете съглашения се
намират във взаимна връзка и следва да се разглеждат като едно общо съглашение,
чиято недействителност претендира. Поддържа, че дължи само чистата стойност на
кредита, а всичко останало, което е заплатил се явява недължимо.
Ответното „И А М“ АД не спори по сключването на договора за заем, който настоява,
че е действителен и сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, за което излага
подробни съображения, в т.ч. ГПР е изчислен към момента на сключване на договора.
Счита, че с оглед на съдържанието на отделните уговорки договорът за предоставяне
на гаранция /поръчителство/ е второ, акцесорно, облигационно правоотношение и
1
възнаграждението по него не би могло да се включи в ГПР по договора за заем, а
изпълнението по двата договора не е обвързано. По клаузата на чл. 4 пояснява, че е
предоставена за нея предварително информация с СЕФ на ищеца и е индивидуално
уговорена. Пояснява, че кредитът е предсрочно погасен, съответно редуцирано
задължението за лихва.
Ответното „Ф Б“ ЕООД оспорва исковете и поддържа, че договорът за предоставяне на
поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода,
престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите
нрави, а договорът е възмезден за услуга. Оспорва наличието на представки по чл. 38,
ал.1 от ЗА.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, под евентуалност поч л. 26, ал.4, във вр.
чл. 22 от ЗПК, е да установи пълно и главно, че договора за заем/клаузата на чл. 4, и
договора за предоставяне на гаранция са сключени в противоречие със ЗПК, съобразно
изложеното в искова молба. В доказателствена тежест на ответника „И А М“ АД е да
установи, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е индивидуално уговорена.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД
необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на
ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване
на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно
основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на
ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани,
ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства.
Тъй като отв. „Ф Б“ ЕООД твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ на ответника по приложения към отговор на искова молба
договор, както и че според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана
в Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о.,
Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. и др., ако
„противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са
договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като
опровергае наличието на поддържаното основание.“, то за този ответник е тежестта на
доказване да опровергае, че не са налице предпоставки по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за
което съдът указва, че не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между ищцата и отв. „И А М“ АД е сключен Договор за паричен заем
№4945070/03.11.2023 г.; между ищцата и „Ф Б“ ЕООД - Договор за предоставяне на
гаранция №4945070/03.11.2023 г.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, и искането за ССчЕ, във
вр. с твърдението за нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а останалите му искания
неотносими. Искането на отв. „Ф Б“ ЕООД да се задължи ищеца да представи
декларация за имотно състояние е неоснователно, доколкото в тежест на ответника е
да установи друго за материалното състояние на ищеца, ако претендира безплатна
правна помощ, а искането за справки следва да се формулира ясно и точно.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
2
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147
от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства.
УКАЗВА на отв. „Ф Б“ ЕООД, в 3-дневен срок от получаване на съобщението,
да се формулира ясно и точно искането за справки до НАП и общината по
местоживеене. При неизпълнение искането не се разглежда.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори
на задачите, поставени с искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице 350,00 лв., вносимо от ищеца по
сметка на Софийски районен съд, в 3-дневен срок от получаване на съобщението. При
неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще приложи спрямо страната чл.
161-162 от ГПК като приеме за недоказани обстоятелствата в полза на ищеца, предмет
на експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.07.2025
година от 09,40 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и преписи
от отговори на искова молба, с приложения.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3