№ 12877
гр. ХХХХХХХ, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Е. М. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20241110208833 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. В. А., явява се, доведен от Следствения арест в
гр.ХХХХХХХ, бул. „Д-р Г.М.Димитров” № 42.
В залата се явява адв. С. С. от САК, служебен защитник на обв. А. по
досъдебното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
Л. В. А., роден на ХХХХХХХХХХХ г. в гр. ХХХХХХХ, българин,
български гражданин, осъждан, женен, работи без трудов договор, с начално
образование, ученик в девети клас, живущ в гр. ХХХХХХХ, ж.к.
„ХХХХХХХ“ бл.148, вх.Б, ет.3, ап.9, ЕГН **********.
1
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството,
включително правото на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, както и по реда на съдебното
следствие.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи. Нямам искания по реда на
следствието. Запознах се с материалите по делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания. Запознат съм с материалите по
делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз
основа на искане на прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Л.
В. А. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 604/2024 г.
по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 29057/2024 г. по описа на СРП.
СЪДЪТ предостави възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам какво да добавя, поддържам искането.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането. Искам си кучето, само него. Няма
да се допирам до Снежана и да разговарям с нея. Имам си друг адрес, на който
да живея.
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Председател, оспорвам искането на СРП.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ЗАЩИТАТА: Няма да соча доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени
2
действия, на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че са налице
кумулативно изискуемите от закона предпоставки за определяне на мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия Л. В. А..
На първо място от събрания на настоящия момент доказателствен
материал може да се направи обосновано предположение, че А. е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода”.
Обоснованото предположение за съпричастността на обвиняемия се
извежда пряко от гласните доказателства, а именно от разпита на пострадалата
Снежана А.а и останалия доказателствен материал.
От материалите по делото се установява реална опасност обвиняемият
А. да се укрие, доколкото същият не обитава установения му адрес, който се
явява и постоянен такъв на пострадалата. В днешното съдебно заседание
обвиняемият посочи същия адрес. Не е посочил друг, въпреки, че твърди да
има такъв. Отделно от това няма сключени трудови договори, което показва
неговата необвързаност към конкретен работодател.
Относно опасността обвиняемия да извърши друго престъпление,
считам, че от материалите по делото се установява, че А. е осъждан за
престъпления против собствеността, но е бил реабилитиран. Трябва да се
отбележи, че деянието, за което е привлечен А., е осъществено в условията на
домашно насилие. Налице е висока степен на обществена опасност на дееца,
което се подкрепя от наличните лоши характеристични данни. Това навежда
на наличие на реална опасност обвиняемият А. да извърши друго
престъпление.
По така изложените съображения става ясно, че спрямо обвиняемия са
налице предпоставките за налагане на мярка за неотклонение „задържане под
стража” на основание чл.63, ал.1 от НПК и същата единствено би реализирала
целите на чл.57 от НПК
Моля да се произнесете в този смисъл.
3
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Съдия, моля на основание чл.64, ал.1 от
НПК да не определяте най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража” по отношение на обвиняемия Л. А..
Считам, че не са налице основанията на чл.63, ал.1 НПК, тъй като
предпоставките, предвидени в закона, са дадени кумулативно, а не
алтернативно.
На първо място, действително за престъплението, за което е повдигнато
обвинението, се предвижда наказание „лишаване от свобода” и същото е
тежко по смисъла на закона, доколкото предвиденото наказание е над пет
години "лишаване от свобода" съгласно чл.93, т.7 от НК. Така, както е
повдигнато обвинението на този етап, считам, че не е налице обосновано
предположение за авторството на деянието. Обвиняемият не се признава за
виновен по така повдигнатото обвинение. За това считам, че на този етап не е
доказано обоснованото предположение в пълна степен.
От събраните доказателства се установява, че А. живее със С. А.а от
2018 г. и имат граждански брак. Същите отглеждат децата си Десислава
Димитрова, която е на 15 години, Силвия Младенова на 14 г., която е негово
дете от друга жена и Гергана Ефтимова на 4 години, на която са станали
приемни родители от началото на 2023 г. Самата С. А.а заявява в своите
показания, че са живели много добре, разбирали са се, но напоследък има
конфликти. Майката на пострадалата – Йорданка Велева, също твърди, че
същите живеят заедно, но на 18.06.2024 г. тя е чула единствено караница, но
не и удари, нанесени от обвиняемия на пострадалата. Не е присъствала на
физическа, по-сериозна разправа между тях. Ето защо считам, че това деяние
е от битов характер, а не представлява домашно насилие.
Считам, че не са налице и другите предпоставки, предвидени в закона, а
именно реална опасност А. да се укрие и да извърши друго престъпление.
Обвиняемият А. е посочил постоянен адрес на пребиваване, като няма данни
да се е укривал от органите на досъдебното производство и не би затруднил
провеждането на процесуално-следствени действия както на досъдебното,
така и на съдебното производство. Той живее на посочения от него адрес,
който е общинско жилище. Заповедта за ползване на това жилище е издадена
както на съпругата му С. А.а, така и на него.
Считам, че няма данни за опасност обвиняемият да извърши друго
4
деяние, доколкото до момента няма никакви висящи производства,
наложените наказания са изтърпени. Той има две присъди - по НОХД №
2960/2018 г., която е влязла в сила на 11.04.2018 г. Наказанието, което му е
наложено е „лишаване от свобода” за срок от девет месеца с изпитателен срок
от три години. Другата му присъда е по НОХД № 15684/2017 г., присъдата е
влязла в сила на 31.10.2018 г. Осъден е на „лишаване от свобода“ за срок от
две години с изпитателен срок от пет години. Считам, че този изпитателен
срок е изтекъл. Ето защо считам, че това не би могло да наведе на реална
опасност А. да извърши друго престъпление. С оглед на това считам, че
предвидените от закона кумулативни предпоставки не са налице.
Моля да имате предвид младата възраст на обвиняемия А.,
обстоятелството, че работи, грижи се за децата, а също така, че съжалява и
дори изрази искрено съжаление за случая.
Предвид на това, моля да определите по-лека мярка за неотклонение.
Считам, че мярката за неотклонение не следва да бъде санкция, а да служи за
обезпечаване явяването на същия в хода на досъдебното производство.
Моля да бъде определена мярка за неотклонение „подписка” или
„парична гаранция” в по-малък размер, съобразена с неговото финансово
състояние. Може и „домашен арест”, която е втора по-тежест след мярката за
неотклонение „задържане под стража”. Тя би имала същия превантивен
ефект. Тя ограничава неговите права, но би му дала възможност да си бъде
вкъщи и да полага грижи за децата. Същата би изпълнила целите на чл.57
НПК .
ОБВИНЯЕМИЯТ: Аз Ви моля да не ме връщате в ареста, за да мога да
си гледам кучето и децата. Съжалявам, че съм заплашвал жена ми, никога не
съм й посегнал до днеска. Съжалявам, това имам да кажа.
На основание чл.297, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ОБВИНЯЕМИЯ НА ПОСЛЕДНА ДУМА
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съжалявам много за това и няма никога да се
повтори.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като взе съобрази доводите на страните и
5
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл.64 НПК.
Образувано е въз основа на искане на прокурор при СРП за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Л. В. А. с
ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 604/2024 г. по
описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 29057/2024 г. по описа на СРП.
Първата, формална по своя характер предпоставка, по отношение на А.
да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под стража” се
установява от материалите по досъдебното производство. С постановление от
23.06.2024 г. А. е привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за
извършено престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. ал.1 от НК, което е
тежко умишлено престъпление наказуемо с наказание „лишаване от свобода”.
За да бъде определена мярка за неотклонение в това число и „задържане
под стража”, следва да е налице обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия към деянието, за което му е повдигнато обвинение. В
настоящето производство законът не изисква обвинението да е доказано по
несъмнен и категоричен начин, а единствено при един най - общ преглед на
материалите по делото да може да се изведе разумно подозрение, че
обвиняемият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. В
настоящия случай съдът намери, че от гласните доказателствени средства -
показанията на пострадалата свидетелка С.Д. А.а, както и от показанията на
нейната майка, свидетелката Йорданка П. Велева, може да се изведе
обосновано предположение, че в сутрешните часове на 19.06.2024 г.
обвиняемият Л. А. е отправил вербална закана за убийство към своята
съпруга, пострадалата С. А.а, на домашния им адрес – гр. ХХХХХХХ, ж.к.
„ХХХХХХХ” бл.148, вх.б, ет.3. На този извод сочат и показанията на
свидетелите Енис Шерефи и Стоян Стоянов, които макар и да са посетили
адреса на 22.06.2024 г., са възприели обвиняемия да разбива входната врата на
апартамента, както и да крещи, заканвайки се, че ще убие свидетелката С. А.а.
Макар датата 22.06.2024 г. да не е инкриминирана от държавното обвинение,
то съдът намира, че показанията на свидетелите Ш. и С. за събитията на тази
дата обосновават вероятния извод, че няколко дни по-рано обвиняемият
отново е отправил закана за убийство по отношение на своята съпруга. Съдът
6
намери, че от събраните на този етап доказателства може да се направи
разумно подозрение, че тази закана е съставомерна по смисъла на чл.144 от
НК и надхвърля границите на битовия конфликт, именно и предвид
последвалите действия на обвиняемия, който няколко дни по-късно е направил
опит да разбие вратата на жилището, използвайки тесла, която е предал с
протокол за доброволно предаване по досъдебното производство.
По отношение на наличието на опасностите от укриване и извършване
на престъпление, съдът намери следното:
В отклика от доводите на прокурора, съдът не констатира опасност от
укриване по отношение на А.. Същият е с установена самоличност, притежава
документ за самоличност, съобщава и адрес, на който е адресно регистриран.
Единствено от данните по делото, че поради възникналия семеен конфликт
свидетелката С. А.а е изгонила обвиняемия от семейното им жилище и е
ограничила достъпа му до него, не може да се направи извод, че е налице
опасност от укриване на обвиняемия.
По отношение наличието на опасност от извършване на престъпление,
съдът констатира следното: Както посочи прокурорът в днешното съдебно
заседание, обвиняемият към настоящия момент не е осъждан, тъй като по
отношение на предходните му осъждания са настъпили последиците на
непълната реабилитация по право с изтичане на петгодишния изпитателен
срок, определен му с определение по ЧНД № 21275/2018 г.,по описа на СРС,
НО, 121 състав. Изпитателният срок е изтекъл на 26.04.2024 г. Прави
впечатление и че осъжданията на А. по дело № 2960/2018 г. по описа на СРС и
по дело № 15684/2017 г. по описа на СРС, касаят деяния, различни от
деянието, предмет на настоящето наказателно производство, а именно
престъпления против собствеността, а и освен това времево те са отдалечени
от деянието, предмет на настоящето производство, тъй като са извършени
през 2017 г.
Опасност от извършване на престъпление в случая може да се изведе
единствено от последващите действия на обвиняемия, който, както съдът вече
посочи, няколко дни след инкриминираната дата е посетил адреса на своята
съпруга и е направил опит да разбие вратата на жилището, използвайки тесла.
По този повод пострадалата С. А.а е потърсила съдействието на органите на
МВР. Същевременно обаче конкретната закана с убийство е единствено
7
словесна и не е била съпроводена с физическо насилие по отношение на
пострадалата. Самата тя твърди в своите показания, че макар отношенията им
да са се влошили, обвиняемият не е упражнявал по отношение на нея
физическо насилие. Отделно от това от показанията на пострадалата се
установява, че след инкриминираната дата двамата с обвиняемия са
провеждали комуникация по вайбър, а на 20.06.2024 г. той е посетил адреса,
за да занесе храна на кучетата си, като на тази дата пострадалата не съобщава
за някакви действия на обвиняемия, свързани с упражняване на насилие по
отношение на нея или на другите живущи в жилището, а единствено за
продължаващ словесен конфликт между двамата. Отделно от това не може да
не се съобрази обстоятелството, че конкретното деяние, за което на А. е
повдигнато обвинение, е извършено в условията на влошени семейни
отношения и е по отношение конкретно на едно лице, а именно неговата
съпруга, с която обвиняемият има семеен конфликт. Не се установява от
справката му за съдимост обвиняемият да е личност, която трайно нарушава и
не спазва установения в страната законов ред. В този смисъл съдът ще посочи,
че за пострадалата, както и за прокуратурата, остава възможността да се
инициира производство по чл.67 от НПК за определяне на мерки за защита на
пострадал в случай, че пострадалата направи такова искане и че счита, че по
отношение на нея следва да бъдат определени такива мерки.
Предвид всичко изложено обаче, съдът намери, че констатираната
опасност от извършване на престъпление не с дотолкова висок интензитет, че
да е преодолима единствено с определяне на най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „задържане под стража”.
Съдът намери, че целите на чл.57 от НПК биха могли да бъдат
постигнати с определяне на друга по-лека по вид мярка за неотклонение. Като
адекватна съдът прецени мярка за неотклонение „парична гаранция”. Съдът
намери, че определянето й би въздействало в достатъчна степен по отношение
на обвиняемия, така че да предотврати укриването му във връзка с воденото
наказателно производство, както и да преодолее опасността от извършване на
престъпление.
При определяне размера на гаранцията съдът съобрази от една страна
обстоятелството, че обвиняемият съобщава, че работи и реализира трудови
доходи, макар и без трудов договор. От друга страна следва да се съобрази, че
8
размерът на гаранцията следва да е такъв, че е от една страна той да не е
непосилен за обвиняемия и да се превръща в основание за продължаващото му
фактическо задържане, а от друга страна гаранцията следва да е такава, че
отнемането й в полза на държавата при наличие на предпоставките по чл.66 от
НПК, да представлява достатъчно сериозна санкция по отношение на
обвиняемия. При съобразяване на горните обстоятелства съдът намери, че
адекватна се явява „парична гаранция” в размер на 900,00 лева, което е около,
но под размера на една минимална работна заплата за страната към настоящия
момент. Доколкото се касае за първоначално определяне на мярка за
неотклонение „парична гаранция”, съдът намери, че следва да определи срок
за внасянето й. Предвид размера на гаранцията съдът намери, че този срок
следва да е 7-дневен.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Софийска районна прокуратура
за определяне на мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по
отношение на Л. В. А. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно
производство № 604/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 29057/2024 г.
по описа на СРП.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на
900,00 (деветстотин) лева по отношение на Л. В. А. с ЕГН ********** –
обвиняем по досъдебно производство № 604/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР,
пр. пр. № 29057/2024 г. по описа на СРП, като определя 7-дневен срок за
внасянето й от днес.
Определението подлежи на незабавно изпълнение и обвиняемият следва
да се освободи незабавно освен ако не се задържа на друго законово
основание.
Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва делото за разглеждане
в открито съдебно заседание пред СГС на 02.07.2024 г. от 10:00 ч., за когато
страните - уведомени от днес.
9
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:15 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10