М
О Т И В И
по НОХД № 4033/2015г. на СГС, НО,
27 състав
Софийска градска прокуратура с
внесеният в съда ОА е повдигнала обвинение срещу Г.Р.А. за това, че: За
периода от 01.01.2009г. до 30.04.2011г., в гр.С., ТД
НАП-гр.С., в качеството си на собственик и управител на ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ ЕИК *******,
в условията на продължавано престъпление - когато са извършени две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
общо в размер на 43 103,25лв., като не подал в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ
декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във връзка с
чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО, както следва:
1. За времето от
01.01.2009г. до 30.04.2009г. , в гр.С., ТД НАП-С., в качеството си собственик и
управител на ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ ЕИК ******* , избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери- на 13 876,05лв, за придобит от
ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ ЕИК ******* доход от
таксиметрова дейност от 92 507,00лв. за 2008г., като не подал в срока по чл.
53, ал. 1 от ЗДДФЛ декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО.
2. За времето от 01.01.2010г. до 30.04.2010г., в гр.С., ТД НАП-С., в
качеството си собственик и управител на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ ЕИК *******, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - на
14 173,35лв. за придобит от ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ ЕИК ******* доход от таксиметрова
дейност от 94 489,00лв. за 2009г., като не подал в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във
връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО.
3. За времето от
01.01.2011г. до 30.04.2011г., в гр.С., ТД НАП-С., в качеството си собственик и
управител на ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ ЕИК *******, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - на 15 053,85лв. за придобит от
ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ ЕИК ******* доход от таксиметрова дейност от 100 359,00лв. за
2010г., като не подал в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ декларации по чл.50,
ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО- пр. чл. 255,
ал.3, вр. ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на СГП поддържа така
повдигнатото обвинение. Твърди, че в хода на съдебното следствие са били
събрани както писмени, така и гласни доказателствени средства, експертни заключения,
които са в подкрепа на обвинителната теза. Намира за установено по категоричен
начин, че подсъдимият е осъществил деянието за което е предаден на съд.
Предлага да бъде признат за виновен и му
бъде наложено наказание "лишаване от свобода" чиито размер да бъде
определен между минимума и средата на предвиденото в санкцията правна норма.
ЗАЩИТАТА, моли съда да признае подс. А.за
невиновен по така повдигнатото му обвинение, тъй като не се установява по безспорен
и несъмнен начин подс. А. да е извършил вмененото му деяние. Защитата сочи, че
подсъдимият е регистрирал фирма с оглед получаване на допълнителни доходи и
желанието му да се занимава с таксиметрова дейност, но понеже не познава
процедурите, упълномощил свид. С.И., да му помага при извършване на тази си
дейност, пълномощното е приложено по
делото и свидетелят не отрича, че е бил пълномощник на подс. А.. Защитата сочи,
че разпитаните по делото не познават подсъдимия, никога не са имали никакви отношения с него и
не са му предавали никакви парични средства, което оборва тезата на
прокуратурата, че в патримониума на ЕТ са постъпвали суми, които подсъдимият,
въпреки задължението си не е декларирал.
Това според защитата не се
опровергава от заключението на графологичната
експертиза, която сочи, че от
изследваните документи, подсъдимият е подписал едва осем от тях. Моли съдът да
постанови оправдателна присъда, алтернативно, ако съдът прецени, че все пак
същият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, то предлага да бъде съобразено, че към момента на
деянието, същият не е бил осъждан и наказанието следва да се определи при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ
дава обяснения по повдигнатото
му обвинение, в които не се признава за виновен
и моли за справедлива присъда.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Г.Р.А. е
роден на *** ***, с адрес по лична карта – гр. С., жк
„*******, българин, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран по
право/, образование основно, работи без трудов договор в строителството с ЕГН *********.
Подс. Р. е бил осъден с влязло в сила
определение от 14.04.2000г. на СРС, НО,
11 състав по НОХД 5694/ 99г. на
наказание осем месеца лишаване от свобода“ ,чието изпълнение е отложено за изпитателен
срок от една година, считано от влизане в сила на определението за пр. по чл.
195,ал.1,т.4,пр.2,вр. 194,ал.1 НК и чл. 346, ал.2, б.“а“, ал.1,вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
Подс.
Г.Р.А. през 2007г. регистрирал ЕТ “Е.Р.-
Г.А.“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление и адрес по чл. 8 от ДОПК
гр. С., ж.к. „*******. Фирмата била с посочена основна дейност търговия на
дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки.
През 2008 г. подс. Г.А. се насочил към сферата на таксиметровия превоз на
пътници и решил да развива такава търговска дейност. Подс. А. и свид.
С.И. се познавали, последния бил дългогодишен водач на таксиметров автомобил и
познавал много лица в този бранш, както водачи, така и фирмите в него, които
функционират на територията на гр. С.. На неустановена дата в периода
2009г-2010г., в гр. С., по инициатива на подс. А. се
срещнали и провели разговор. Подс. А. посочил на свид. И., че разполага с автомобили, които са наети под
наем и иска от свид. И. да му помага и
да го представлява пред НАП, ДАИ и таксиметровите компании. Свид. И. се
съгласил. За целта подс. А. с пълномощно,
нотариално заверено на дата
19.05.2010г. упълномощил свид. И. да го представлява пред ДАИ, както и пред
всички таксиметрови компании и превозвачи в гр. С., пълномощното бил безсрочно.
Ангажиментите на свид. И. били следните : след като подс.А.
като работодател сключил трудов договор с конкретно лице / повечето водачи на Т.с
изтекли разрешителни/ свид. И. следвало да придвижи
този договор в НАП, той получавал договора на хартиен носител лично от подс. А.,
в задълженията му влизало и да движи прекратените трудови договори между
фирмата на подс. А. и водачите. За последното обстоятелство свид. И. лично бил
уведомяван по телефона от подс. А.. Контактите
между двамата се осъществявали на различни места чрез лични срещи или по
телефон, но никога в офис.
В съответствие с
договореното свид. И. започнал да се занимава с
възложената работа.
Между таксиметровите водачи, сключили трудови
договори с подс. Г.Р.А., били св. Е.Ц., Б. В., С. А.Я.,
св.А.А., П.З., И.Г.Д., С.Й.С. и др.
След
регистрирането на тези договори, подс.Г.Р.А. чрез
своя пълномощник св. С.И. *** община по реда на чл. 62 от КТ, въз основа на
което СО издала на ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ 185 броя разрешителни за извършване на
таксиметрова дейност. Едно от условията за получаване на лиценз за
извършване на таксиметрова дейност било да има доказателства, че лицето на
което се издава разрешителното е наето на трудов договор при съответния
търговец. Разрешителното действа за период не повече от 1 година. Въз основа на издадените от СО във
връзка с тези трудови договори разрешения за таксиметрова дейност, всички тези
лица можели да работят като таксиметрови водачи. За да осъществяват тази
дейност, тези лица в качеството им на служители на ЕТ“Е.Р.-Г.А.“ започнали да
извършват таксиметрова дейност с ползвани по лизингови договори или свои
собствени автомобили, като използвали марките на вече утвърдени в тази дейност
фирми. Това ставало въз основа на сключени от ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ -собственост на подс.Г.Р.А.
договори с други фирми, които му давали правото да използва техните търговски
марки в своята търговска дейност, фирмения им знак и дизайна на означение на
телефонните номера за връзка с ЦДП при извършване на таксиметров превоз на пътници срещу заплащане, т.н. „Ф.“. Такива договори били сключени със „С.П.” ООД, „И.” ООД, „Р.СВ
т.” ЕООД, „ОКей С.” АД, „Т.- С - Е.” АД, ЕТ „Т.Е. - В.С.”,
„З.Е.Е.” ООД. В договорите за Ф. с приложение №1 се предава таксиметровия
автомобил на съответния водач ведно с разрешенията за извършване на таксиметров
превоз издадени от СО. Така посочените съдържат
подписи върху приложение № 1 срещу реквизита Предал /Ф.одател/
и Приел /Ф.ополучател/,
т.е там където се предава л.а и
разрешенията от СО, но липсват подписи на договора след текста на първа
страница/клаузите на договора/.
Таксиметровите
водачи, които били в трудови правоотношения с ЕТ“Е.Р.- Г.А.“, можели да
обозначат ползваните от тях автомобили с марките на посочените дружества, като
използваните за таксиметровата им дейност коли били оборудвани с електронни
таксиметрови апарати с фискална памет, регистрирани на ЕТ“Е.Р.- Г.А.“. Водачите били длъжни да издават с тези апарати
касови бележки в два екземпляра - един за клиента и втори за данъчното
задълженото лице - в случая ЕТ “Е.Р.- Г.А.“. По този начин се обобщавали
данните за паричния оборот от извършените за деня таксиметрови услуги. Този
оборот постъпвал в патримониума на ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ и
представлявал данъчната основа, по която следвало да се определи дължимия от
едноличния търговец данък.
ЕТ “Е.Р.-Г.А.“
дължал трудово възнаграждение на таксиметровите водачи, съобразно предвиденото
в сключените с тях трудови договори, повечето от които били регистрирани в НАП
и което възнаграждение било от порядъка на 175-200-330 лева месечно. При осъществяването
на трудовите си задължения водачите на таксиметрови автомобили са издавали
касови бележки чрез регистрираните на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ електронни таксиметрови
апарати с фискална памет . В края на всяка смяна водачите отпечатвали дневен
финансов отчет за дневния оборот, който се вписвал в пътните книжки.
Въз основа на
така формирания оборот водачите правили месечен отчет към фирмите, към които
били регистрирани ползваните таксиметрови автомобили. След това заплащали
лизинговите вноски за ползвания автомобил, таксата за ползваната търговска
марка по договорите за Ф. и остатъка от месечния оборот задържали за себе си.
Развивайки
търговска дейност ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ е данъчно задължено лице съгласно чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗКПО, „Данъчно задължени лица са:„едноличните търговци, както и
физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски стопани,
които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ- за данъците,
удържани при източника и в случаите, определени в ЗДДФЛ” по отношение на получения годишен доход от
оборота на таксиметровите водачи, чиито таксиметрови автомобили са оборудвани с
регистрирани на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ електронни таксиметрови апарати и е следвало да декларира получения от
таксиметровата дейност паричен оборот, т.е приходите от таксиметровата на
дейност на тези водачи, което данъчно задълженото лице- ЕТ “Е.Р.- Г.А.“
собственост на подс.А. не е сторило.
През 2010г. на електронния адрес на МФ С. постъпил сигнал от лицето Д. Д./ без други установъчни данни/, че се извършва дейност по таксиметрови
превози срещу които не се отчитат приходи, в сигнала били посочени
регистрационни номера на коли. След запознаване със сигнала ЦУ на НАП наредило на
ТД на НАП- С. да се извърши проверка на посочените в писмото водачи на
таксиметрови автомобили и за резултата да уведоми ЦУ на НАП. През същата
година била възложена ревизия на фирма ЕТ „Е.-Р.- Г.А.”, тъй като една от
посочените в сигнала коли е била с
работник от тази фирма. Ревизията обхващала задължения за данъци, осигурителни
вноски, както за наети лица, така и за самоосигуряващото
лице. Подсъдимият е заявил пред данъчните служители, че се занимава с
таксиметрова дейност и за него работят водачи на таксиметрови автомобили, както
и че не е ползвал счетоводни услуги в тази си дейност. При извършената ревизия
свид. В., К. и В. установяват, че проверяваният търговец не може да предостави никакви документи като първични счетоводни документи - фактури,
банкови документи, касови документи, вторичните–регистри, хронология на
счетоводни сметки, трудови договори, ведомости за работни заплати, банкови
документи, които да удостоверяват плащането на дължимите данъци към бюджета. Установило
се, че ЕТ е регистрирал извършване на
таксиметрова дейност, която е с разрешителен режим и съгласно информацията от
СД „Транспорт“ са били издадени 185 разрешителни за извършване на таксиметрова
дейност, а са регистрирани в НАП 155 договора до м. декември 2010г. Ревизията била
спряна през 2011г.
От заключението на СИЕ се установява, че за 2008г. придобитият доход от таксиметрова дейност е в
размер на 92 507лв., не е деклариран пред данъчната администрация
и органите по приходите не установили посочения доход и не начислили дължимия върху него данък в размер на 13 876,05лв. Подс. А. е следвало да декрарира този доход от 01.01.2009г.
до 30.04.2009г. в гр.С., ТД НАП-С. в срока
по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1
от ЗДДФЛ, във връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО.
За 2009г. придобитият
доход
от
таксиметрова дейност е в размер на 94 489лв.
и не е деклариран пред данъчната администрация. В резултат на
което органите по приходите не установили посочения доход, респ. не начислили
дължимия върху него данък в размер на 14 173,35 лв. Подс. А. е следвало да декрарира този доход от
01.01.2010г. до 30.04.2010г. в гр.С., ТД НАП-С.в
срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ
декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във връзка с
чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО.
За 2010г. придобития доход от таксиметрова
дейност е в размер на 100 359лв. и не е деклариран пред данъчната
администрация, в резултат на което органите по приходите не установили
посочения доход, респ. не начислили дължимия върху него данък в
размер на 15 053,85 лв. Подс. А. е следвало да декрарира този доход от
01.01.2011г. до 30.04.2011г. в гр.С., ТД НАП-С.. срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във
връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО.
Подсъдимият като собственик на ЕТ
„Е.-Р.- Г.А.” не е водил счетоводството си съгласно закона. От заключението на СИЕ се установява, че за
целия инкриминиран период общия размер на данъчните задължения, чието
установяване и заплащане подс. Г.Р.А. избегнал, възлиза на 43 103, 25лв.
От извършената почеркова експертиза
на наличните по делото копия от договори, придружителни писма и уведомления по
КТ, по протокол № 11/2017 г., се установява, че подписите в Трудов договор
- том I, лист 49, 52, 55, Заповед - том I, лист 51, придружително писмо - том
II, лист 110, Уведомление - том II, лист 111, Уведомление - том VIII, лист 6,7,8, придружително писмо - том IX, лист 3, Уведомление
- том IX, лист 2 са положени от подс. А..
За част от документите – уведомления, заключението сочи, че са с лошо качество
и не могат да бъдат изследвани, а в останалите подписите не са положени от
подсъдимия- уведомления, придружителни писма, договори за Ф.инг-
папка № 2.
От
извършената почерковата експертиза по протокол № 38/2016 г. се установява, че
ръкописния текст в протокол за разпит на свидетел не е изпълнен от свид. С.Й.С.,
но подписите срещу реквизита свидетел в протокола за разпит са положени от
него.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
следните доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: частично от обясненията
на подс.А., от показанията на свид.С.И.,
показанията на св. М.В., вкл. и
тези от ДП прочетени по реда на чл.
281,ал.4 НПК -том 1, л. 99-100, показанията на свид. К., показанията на
свид.В., показанията на свид.
И.Г.Д. от ДП, прочетени по реда чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 4, пр. последно от НПК в
том 11, лист 41-42 от ДП, показанията
на свид. Я., К., Р., А., В., свид. Е.Ц.
от с.з и тези прочетени по реда на чл. 281, ал.4- ал.5 от НПК, показанията на
свид. симеон г. от с.з и тези му от
ДП, прочетени по реда на чл. 281 НПК, справки за приети и отхвърлени
уведомления по КТ, придужителни писма и уведомления по КТ чл.62, ал.5 в том т.9
и т.8 от ДП, заявления за издване на
разрешение за таксиметров превоз- том 7 от ДП , копия от пътни книжки, оригинали
на пътни листове и др. класьор №1, копия
от пътни книжки -класьор 2, копия от справки, придружителни писма и уведомления
по чл. 62, ал.4 КТ – том 3, справка за всички подадени уведомления от работодател
по чл.62 от КТ - л. 7-67, том 2 от ДП , договори
за Ф. – папка 2 –л.4 и следващите, протоколи за смяна на ЕТАФП – папка 2 л.14,16 и сл., справка за актуално състояние
на трудовите договори – том 6 от ДП, копия от уведомления, справки и придружителни писма – чл.62,ал.4 от КТ в том 4 от Д П, заповед за възлагане на
ревизия – том 5 от ДП, пълномощно
оригинал –том 1, л. 23 от ДП, заключението на
почерковите експертизи в нохд, заключението на съдебно–икономическата експертиза - том 12, лист 4-51 от ДП, справка съдимост –л. 17-18 от нохд и др. писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свид. В., К., В.
–данъчни служители, които последователно
обясняват, обстоятелствата относно извършената проверка на едноличен търговец ЕТ
„Е.-Р.– Г.А.“ собственост на подс.А., повода за
същата и направените констатации, което
се потвърждава от получените писмени данни – отговор и сигнал от НАП, справка от СО
и от показанията на разпитаните свидетели. От
показанията им е видно, че ревизията е спряна и няма издаден РА на проверявания
ЕТ собственост на подс. А.. Това се потвърждава и от отговор от НАП- л. 29 , том
10 – съгласно Заповед за спиране № 1100168/02.03.2011г. Това обстоятелство няма значение за
наказателното производство, тъй като издаването на РА и влизането му в сила не
е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл.
255 от НК и за ангажиране на наказателната отговорност.
Съдът кредитира писмените документи
представени от фирмите
„С.П.” ООД, „И.” ООД, „Р. СВ т.” ЕООД, „ОК. С.” АД, „Т.- С - Е.” АД, ЕТ „Т.Е. -
В.С.”, „З.Е.Е.” ООД, от които
изведе фактите по сключените между тях и подс. А.
договори за Ф.. Това обстоятелството съдът намира за безспорно установено, независимо
от заключението на назначената експертиза, която относно тях, заключава, че
липсва подпис върху договорите от подс. А.. По начина
на оформяне на договорите, копия от които се съдържат по делото е видно, че е
налице подпис в тази част наречена Приложение №1 с вписани водачи, л.а и разрешения, т.е удостоверява включително и предаването на
леките автомобили на служителите на ЕТ „Е.-Р.–
Г.А.“ именно във
връзка със сключените трудови договори от тях с фирмата, респ. и наличието на
отношение на Ф.одателея с фирмата представлявана от подс. А., като аргумент за това се явяват и показанията на свид. З., който твърди,
че има в себе си копие от договор за Ф. и в него е записано, че колата се
предава с всичко необходимо.
Съдът
кредитира частично показанията на свид. С.И.
от с.з, и изцяло тези от ДП, прочетени
по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1 НПК. От тях изведе фактите по извършеното от него във връзка с дадените му пълномощия от подс. А., относно обстоятелствата че е държал в течение
на дейността си подс. А., че последният е предоставял на свид. И. сключените
трудови договори, че е уведомявал свидетеля за прекратените договори, с оглед
същия да подаде съответните уведомления, че свидетелят се е занимавал с
издаването на разрешителните за водачите,
че същите се издават поименно за всеки водач на база сключения трудов
договор с ЕТ. Съдът не кредитира показанията му
от с. з в частта в която сочи, че се е занимавал само с издаването на няколко
разрешителни за времето през което е
изпълнявал възложеното му от подс. А., тъй
като това се опровергава от справката от СО, от приложените уведомления подавани от
него до НАП.
Съдът не
кредитира показанията на свид. И. от с.з, в които твърди, че не знае водачите
на автомобили, в какви отношения са били с
подс. А. дали трудови или
граждански. Тъй като в показанията от ДП, които той, ясно сочи, че са му
предоставяни трудови договори на водачите и то от подсъдимия А. и без тях
разрешителни не могат да се издадат. Показанията на свид. И., които съдът кредитира
се подкрепят и от тези на свид. В., Ц., които са еднопосочни относно
обстоятелствата свързани с извършваната от тях дейност, как се е случило да започнат
работа, управляваните автомобили, начина
на отчитане, наличието на касов апарат в
таксиметровите коли на името на ЕТ собственост на подс. А. и уговорките между
тях и фирмите по договорите за Ф., респ. за наличието на договорки между Ф.одателите и подс. Г.А..
Общото между показанията на
разпитаните свидетели – водачи на таксиметрови автомобили е това, че същите
отричат да са предоставяли оборота от извършваната от тях дейност на някой друг,
напротив сочат, че са го задържали за себе си. Част от разпитаните свидетели
отричат наличието на трудови договори- свид. Я., З., С., които се опровергават от приложените
по делото писмени документи – уведомления до НАП за сключване на трудовите
договори с тях, респ. за прекратяването им, справка за актуално състояние на
всички трудови договори – том 6 от ДП, предоставените им л.а въз основа на
договорите за Ф., справка от СО за издадените разрешителни вкл. и за тези
свидетели на база сключени трудови договори.
В
показанията си свид. С. от ДП твърди, че
е работил във фирмата на подс. А., посочва
дори периода, както и че му е било издадено разрешително за таксиметрова
дейност. Тези му показания прочетени по реда на чл. 281, ал.4 от НПК, съдът
кредитира, тъй като се потвърждават от горепосочените писмени доказателства,
които съдът прие, че достоверно отразяват извършените действия, вписвания и издадените
въз основа на това разрешения от компетентните за това органи. Свид. С. в съдебно заседание не потвърждава прочетените му
показания от ДП, твърди, че това са думи
на следователя, а не негови.
Съдът счита, че тези изявления на лицето не следва
да се приемат за достоверни, тъй като липсват обективни данни за това му твърдение.
Свидетелят С. дори отрече да е подписвал протокола за разпит на свидетел от ДП, което също се
явява опровергано от научно издържаното и прието по делото, без възражения,
заключение на вещото лице С.П.А., ето защо съдът прие, че следва да кредитира
показанията му от ДП , а не тези в с.з.
Показанията на свид.
З. относно това дали е имал трудов договор, което той отрича, се явяват опровергани от горепосочените
писмени доказателства от НАП, в която фигурират трудовите договори на свид. Я.З., Д., Ц., С.- том 6 от ДП.
За други свидетели / К., Р. /
в инкриминираният период липсват данни в информационните масиви за сключени
трудови договори, които общо са били 155 бр., но издадените разрешителни са
били повече от трудовите договори – 185, и такива издадени разрешителни са
имали вкл. и тези двама свидетели, изводимо от показанията на свид. К. ***.
Показанията
на свид. Д. прочетени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК
са в синхрон с тези на свид. Ц. и В., от които е
видно, че са работили към фирмата на подс. А.. С уточнението,
че свид. Д. на ДП
сочи, че не сключвал нарочен трудов
договор, което се явява опровергано от
приложената справка за вписаните трудови договори в НАП , както и от
документите съдържащи се в том 4 / уведомления и др./
Свидетелите Ц. и В. не отричат,
нито в с.з, нито в ДП , че са имали трудови договори с ЕТ “Е.Р.- Г.А.“
и че таксиметровите автомобили са били фискализирани
именно с касов апарат регистриран на фирмата. За част от събитията у
свидетелите се констатира липса на спомени, което наложи прочитане показанията
им от ДП, които те потвърждават. Съдът счита , че следва да кредитира така прочетените
и потвърдени показания, тъй като се подкрепят и
от другите доказателства по делото–копия от трудови договори, молба за
назначаване, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение – том 4 от ДП.
Общото
между тези показания е и посоченото от свидетелите обстоятелство, че
управляваните от тях като водачи при осъществената дейност таксиметрови
автомобили са били оборудвани с фискален апарат регистриран на фирмата на подс. А. и че те са издавали касови бележки чрез
регистрираните на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ електронни таксиметрови апарати с фискална
памет, като в края на всяка смяна водачите отпечатвали дневен финансов отчет за
дневния оборот, който се вписвал в пътните книжки.
Свид. А.Н.С. и
свид. К.И.К. не дават показания, които да носят
информация от значение за делото, поради това съдът не ги кредитира.
При преценка достоверността на обясненията на подс. А., съдът отчете двояката им функция, произтичаща от
статута им на основно доказателствено средство, но и на средство на защита.
Изхождайки от това принципно положение, съдът подложи обясненията на подс. А.
на внимателна и критична преценка, в следствие, на която намери, че не следва да
кредитира обясненията на подс. А. в
цялост. Заслужават доверие тези от обясненията му, които се подкрепят от
събраните по делото доказателства, а именно че е имал регистрирана фирма, че се
познавал със свид. И. и че решил да се занимава с таксиметрова дейност, с цел
получаване на доход, че не е подавал данъчни декларации, не е декларирал
доходите от фирмата пред ТД на НАП. Останалите обяснения освен, че са вътрешно противоречиви, те се
явяват и защитна версия на подс. А., а
именно, че нищо не е подписвал, никого не е назначавал, не е знаел, че
таксиметровите коли са с касови апарат на неговата фирма, не е получавал доходи
от дейността на водачите, освен това тези обяснения се явяват опровергани от доказателствата
по делото, които са категорични, че във фирмата на подс. А. са назначавани на
трудови договора хора, че колите са били оборудвани с касови апарати на ЕТ, че
свид. И. е получавал трудовите договори именно от подс. А..
При
проведена очна ставка между свид. И. и подс. А. противоречията, между
обясненията на подс. А. и свид.
И. не бяха отстранени. С оглед преценка на кои от посочените доказателства да
се довери, съдът след анализ намери, че показанията на сивд. И. са като цяло
последователни, неточните между тези от с.з и от ДП бяха отстранени, чрез
прочитането им по реда на чл. 281,ал.4 НПК и които свид. И. потвърди.
Свид. И. няма неуредени отношения с подс. А. и
двамата потвърждават, че имат добри взаимоотношения, както преди така и сега,
т.е основания които да поставят под съмнение добросъвестността на свид. И. липсват. От друга страна, привлеченото към наказателна
отговорност лице, няма задължение да съдейства за разкриване на обективната истина
по делото и съобщава избирателно детайли, които нямат пряко отношение към
деянието или такива които носят неутрален характер, в останалата част, то отрича
знание за извършените действия с негово съгласие и по негово нареждане, и
най-вече тези обяснения на подс. А. се опровергават от
събраните по делото доказателства, поради съдът не ги кредитира. В това число
заключението на назначената по делото почеркова експертиза сочи, че подсъдимият А. е подписал
Трудов договор - том I, лист 49, 52, 55, Заповед - том I, лист 51, придружително писмо- том II, лист 110, Уведомление - том
II, лист 111, Уведомление - том VIII, лист 6,7,8, придружително писмо - том IX, лист 3, Уведомление - том IX,
лист 2.
Посоченото от вещото лице, че за част от документите–уведомления,
поради лошо качество на копията не могат
да бъдат изследвани, а в останалите подписите не са положени от подсъдимия-
уведомления, придружителни писма, договори за Ф.инг- папка № 2 не сочи на друг извод по отношение на
установените факти, тъй като свид. И. по пълномощно
дадено от подс. А. също е подавал уведомления, ведно
с придружителни писма, от друга страна договорите за Ф.
съдържат подписи само в частта относно Приложение 1-част касаеща
предаване на леките автомобили и документите за таксиметрова дейност на
водачите. С оглед на това съдът счита, че отрицателното заключение на
графическата експертиза в тази част не
променя фактическите констатации.
Съдът даде вяра на изготвените в хода на съдебното производство и приобщените към
доказателствения материал по делото експертни заключения – СИЕ, и почеркови експертизи,
ведно с уточненията на ВЛ дадени в с.з,
като прие, че те са дадени в съответствие със специалните знания и опит на
експертите, безпристрастни са, обективни и съответстващи на другите доказателства по делото, без да се опровергават от същите
напълно или частично, при това не се оспорват от страните по делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства по
делото, както от ДП така и от съдебна фаза / документи от ТД на НАП, копия от
трудови договори, пътни книжки, уведомления по КТ, справка от ДАИ и др., които
коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства включени в
предмета на доказване.
От правна страна:
От събрания по делото
доказателствен материал може да бъде
направен несъмнен извод, че подсъдимия е извършил престъплението, в което е обвинен по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК.
От обективна страна подс.
А. за периода от 01.01.2009г. до 30.04.2011г., в гр.С.,
ТД НАП-гр.С., в качеството си на собственик и управител на ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ ЕИК *******,
в условията на продължавано престъпление - когато са извършени две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери-общо
в размер на 43 103, 25лв., като не подал в
срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и
чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО, както следва:
1. За времето от 01.01.2009г. до
30.04.2009г. , в гр.С., ТД НАП-С., в качеството си собственик и управител на
ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ ЕИК ******* , избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери- на 13 876,05лв, за придобит от ЕТ “Е.Р.- Г.А.“
ЕИК ******* доход от таксиметрова
дейност от 92 507,00лв. за 2008г., като не подал в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във
връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО.
2. За времето от 01.01.2010г. до 30.04.2010г., в гр.С., ТД НАП-С., в
качеството си собственик и управител на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ ЕИК *******, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - на
14 173,35лв. за придобит от ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ ЕИК ******* доход от таксиметрова
дейност от 94 489,00лв. за 2009г., като не подал в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във връзка
с чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО.
3. За времето от 01.01.2011г. до 30.04.2011г., в гр.С., ТД НАП-С., в
качеството си собственик и управител на ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ ЕИК *******, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - на
15 053,85лв. за придобит от ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ ЕИК ******* доход от таксиметрова
дейност от 100 359,00лв. за 2010г., като не подал в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ декларации по чл.50, ал.7 вр. ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, във
връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗКПО.
Съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗКПО, „Данъчно задължени лица са: „едноличните търговци, както и
физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски стопани,
които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ- за данъците,
удържани при източника и в случаите, определени в ЗДДФЛ”.
Редът, по който подс.Г.Р.А. следвало да декларира годишния си доход от
търговска дейност, както и реда за данъчно облагане, се урежда от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, „Годишната данъчна декларация се подава до 30
април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.” Съгласно чл.
50, ал. 7 от ЗДДФЛ, „Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по
смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, както и физическите лица в
случаите по чл. 29а, декларират с годишната данъчна декларация по ал. 1
дължимите и внесените данъци върху разходите по реда на ЗКПО”.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ,
Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за
придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28”.
Съгласно чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ, „Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите
от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска
дейност почл. 29а, се определя, като годишната
данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто”.
За периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в резултат на упражняваната
търговска дейност по предлагане на таксиметрови услуги за превоз на пътници
чрез автомобили, управлявани от служители на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“, които били
оборудвани с регистрирани на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ електронни таксиметрови апарати с
фискална памет, в патримониума на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“
постъпил доход в размер на 92 507 лв. Съгласно задълженията си, произтичащи от
изброените по - горе законови разпоредби, подс.Г.Р.А.
в качеството си на собственик на едноличния търговец, следвало да декларира
този доход пред НАП - ТД - С. в периода 01.01.2009 г.
- 30.04.2009 г. Той не изпълнил това си законово задължение, в резултат на
което органите по приходите не установили посочения доход, респ. не начислили
дължимия върху него данък в размер на 13876,05 лв. По този начин обв. Г.Р.А. избегнал установяването и заплащането на
данъчно задължение в размер на 13876,05 лв.
За периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. в резултат
на упражняваната търговска дейност по предлагане на таксиметрови услуги за
превоз на пътници чрез автомобили, управлявани от служители на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“,
които били оборудвани с регистрирани на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ електронни таксиметрови
апарати с фискална памет, в патримониума на ЕТ “Е.Р.-
Г.А.“ постъпил доход в размер на 94 489 лв. Съгласно задълженията си,
произтичащи от изброените по - горе законови разпоредби, обв.
Г.Р.А. в качеството си на собственик на едноличния търговец, следвало да
декларира този доход пред НАП - ТД - С. в периода 01.01.2010г.-30.04.2010г.
Той не изпълнил това си законово задължение, в резултат на което органите по
приходите не установили посочения доход, респ. не начислили дължимия върху него
данък в размер на 14173,35 лв. По този начин обв. Г.Р.А.
избегнал установяването и заплащането на данъчно задължение в размер на
14173,35 лв.
За периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. в
резултат на упражняваната търговска дейност по предлагане на таксиметрови
услуги за превоз на пътници чрез автомобили, управлявани от служители на ЕТ “Е.Р.-
Г.А.“, които били оборудвани с регистрирани на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ електронни
таксиметрови апарати с фискална памет, в патримониума
на ЕТ “Е.Р.- Г.А.“ постъпил доход в размер на 100 359 лв. Обявяването и
внасянето на данъчните задължения върху облагаемия доход от 100 359лв. в размер
на 15 053,85лв. е задължение на ЕТ „Е.-Р.- Г.А.”. Подс. Г.Р.А. в качеството си на собственик на едноличния
търговец, следва да декларира този доход пред НАП - ТД - С. в периода 01.01.2011 г. -30.04.2011г.. Той
не изпълнил това си законово задължение, в резултат на което органите по
приходите не установили посочения доход, респ. не начислили дължимия върху
него данък в размер на 15053,85 лв. По този начин подс. Г.Р.А. избегнал установяването и заплащането
на данъчно задължение в размер на 15053,85 лв.
Подсъдимият е възнамерявал да изкарва допълнителни доходи именно чрез
организирането на таксиметрова дейност, предприел всички изискуеми действия от
закона, необходими за администриране на тази дейност - подаване на заявление до
всички институции, регистриране на трудови договори, сключени с водачите на
таксиметрови автомобили, получаване на разрешителни за извършване на
таксиметрова дейност. Обстоятелството, че с тези действия е използван и
пълномощник в лицето на свид. И., по никакъв начин не
може да промени извода, че именно подсъдимият е отговорен за фактическото
извършване на тези действия и регулирането на техните правни последици. Липсват
каквито и да е доказателства, че някой друг е бил натоварен, чрез
упълномощаване или друг начин да подава
данъчни декларации, да води счетоводството или да извършва други функции по
фактическото изпълнение на задълженията на търговеца възложени му от съответния
данъчен закон по смисъла на ТР4/2016г. на ОСНК, ВКС, освен данъчно задълженото
лице, което в случая е физическото лице, надлежно вписано в качеството му на
едноличен търговец, което лично осъществява търговската дейност– подс. А., установи се по делото, че същият е сключвал
трудови договори, прекратявал е същите и е бил представляван от свид. И. за обявяване на тези обстоятелства пред НАП и пред
СО за издаване на разрешителни, без на последния да са му предоставяни други
правомощия, установи се, че подс. А. реално не е
притежавал офис, въпреки развиваната дейност, липсват счетоводни документи, не
водил счетоводство съгласно изискванията на закона, изводимо от показанията на
разпитаните свид. И., В., К., В., относно придобитите
доходи същите се установяват от приложените
писмените документи, пътни книжки, отчети, справки от СО, НАП, обективно
анализирани от съдебно счетоводната експертиза,
приета по делото и неоспорена от страните.
В случая се установи, че придобитият доход от
стопанска дейност от ЕТ „Е.-Р.е с произход предоставяне на платени услуги (таксиметрова дейност и превоз на пътници) чрез наети лица на трудов договор към
фирмата, че този доход не е деклариран,
като по този начин подс. А. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери. Придобитите доходи се установяват от приложените писмените
документи, пътни книжки, отчети, справки
от СО, НАП, показания на свидетелите, писмени документи от фирмите Ф.одатели и съдебно счетоводната експертиза, приета по делото
и неоспорена от страните
Събраните по делото доказателства сочат, че управляваните от разпитаните
по делото свидетели таксиметрови автомобили, са били оборудвани съгласно
законовите изисквания с касови апарати, регистрирани на името на ЕТ „Е.Р.-Г.А.“.
С тези фискални устройства, водачите на колите са издавали на пътниците касови
бележки, отразяващи получения доход за предоставените превозни услуги. Този
доход става част от активите на данъчно задълженото лице, което е следвало да
организира счетоводното документиране на този доход и последващото
му деклариране за нуждите на изчисляването от страна на данъчната администрация
на дължимия за него данък. Задълженията в тази насока са били вменени от закона
именно на подсъдимия. Наличието на
правоотношения между различни търговски субекти по повод начина на
осъществяването на търговската дейност и по повод използването на различни
търговски марки по Ф. договори, правените разплащания, отчисления за дължими Т.за
използване на съответната марка и др., както и наличието на финансови уговорки
между водачите и фирмите, към които били регистрирани таксиметровите
автомобили, не влияят върху задължението на ЕТ“Е.Р.- Г.А.“ да декларира
получения от таксиметровата дейност паричен оборот, което той не изпълнил, освен това същия е бил наясно с развиваната
търговска дейност, с оглед накачването на лица на съответните трудови договори.
Съгласно чл.93, т.14 от НК данъци в особено
големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
Съдът прие, че в случая са налице законовите
изисквания за квалифициране на разследваната престъпна дейност на подс. А. като продължавано престъпление по смисъла на чл.26
ал.1 от НК, тъй като той е извършил три деяния, които поотделно осъществяват
един и същи състав на едно престъпление – това по чл.255, ал.3 от НК, тези
деяния са извършени през непродължителен период от време при идентична обстановка, при еднородност на
вината и имат един и същи престъпен резултат, съгласно ТР № 1/2009г. на ОСНК
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Всички
данни по делото несъмнено сочат, че подс. А., е съзнавал
характера на осъществяваната търговска дейност, за която е бил данъчно
задължено лице чрез притежавания от него едноличен търговец. Не е изпълнил
законно установеното си задължение по декларирането на получавания в резултат
на дейността приход. Получените приходи са били укрити от знанието на компетентната данъчна администрация, която не
е получила възможността да установи същата и да изчисли и събере дължимите
данъчни задължения. Подс. А. добре е разбирал, че извършва нещо нередно и
непозволено, имал е ясна представа, че избраният от него начин да прикрие
получените облагаеми доходи и да избегне установяването и плащането на данъчни
задължения е непозволен от закона. Следователно, подсъдимият несъмнено е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
По вида и
размера на наказанието:
За
престъплението по чл. чл. 255, ал.3, вр.
ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено от подс. Г.Р.А. е
предвидено наказание „лишаване от свобода” от 3 до 8 години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.
При индивидуализация
на наказанието на подс. А., съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство
–чистото му съдебно минало, личността
на подс. А. не сочи на завишена обществена опасност.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства липсват. Самият размер на предмета на
престъплението не следва да се преценява като отегчаващо обстоятелство, тъй
като той е обхванат от квалификацията на деянието по чл.
255, ал. 3 от НК, при привръзката му с чл. 26,
ал.1 НК.
Съдът прецени, че следва да определи
наказанията при засилен превес на смекчаващите обстоятелства при условията на чл. 54
от НК. Не са налице условия за прилагане на чл. 55
от НК. За извършеното деяние съдът прецени, че справедливото наказание е
лишаване от свобода за срок от 3 години.
За осъждането на
подс.А. по НОХД 5694/99г. на наказание осем месеца
лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от една
година, считано от влизане в сила на определението -14.04.2000г. е настъпила
реабилитация по чл. 86, ал.1, т.1
НК на 14.04.2001г.
При липсата на
формални пречки и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила, като прецени, че за
постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не е необходимо неговото ефективно изтърпяване.
От доказателствата по делото не се установява подс. А. да притежава
имущество, което частично или изцяло да бъде конфискувано по см. на чл. 45 от НК, каквото наказание се предвижда наред с
лишаването от свобода в чл. 255, ал.3, вр.ал.1, т.1 от НК
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подс. Г.Р.А., да заплати както
следва: в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СГС направените по
делото разноски в съдебна фаза в размер на 640
лв. /шестстотин
и четиридесет лева/,
в полза на СО при СГП направените по делото разноски от органите на
разследването в досъдебното производство
в размер на 560 лв. /петстотин и шестдесет
лева/ и по 5 /пет/ лв. държавна
такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: