Решение по адм. дело №301/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС), вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано след предявена жалба от Д. В. О., С. В. О., и В. В. О., чрез пълномощник адв. В. Х.. Жалбата е насочена срещу Решение № 212/04.04.2025г. на Министерски съвет на Р България, с което се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане обект: „Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход [населено място] от км. 0+ 500 до 76+040 на територията на област Русе.

Оспорването е касателно определеното с това решение парично обезщетение за отчужден имот, собственост на жалбоподателите, а именно: ПИ с [идентификатор] - област Русе, община Иваново, [населено място], м. Дъбравата, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 17 326 кв. м, стар номер 015037, в размер на 14 294 лева.

Обжалва се решението на МС, като се иска съдът да го измени по отношение размера на обезщетението, което е определено за отчуждения имот.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт относно определените размери на паричните обезщетения в него. Развитите в жалбата съображения са досежно обстоятелството, че за отчужденият имот пазарната цена на отчуждаваната нива е определена в нарушение на изискването за актуалност на оценката на имота. Сочи се, че определените обезщетения за имота са занижени с оглед актуалните пазарни цени за такъв вид имоти, като се дава и пример за такива.

Искането към съда е за изменение на решението на МС в оспорената част, досежно размера на определеното с него обезщетение. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, в представената по делото преписка с писмо, вх. №2336/13.05.2025г. и в придружителното до съда писмо вх. № 2725 от 23.05.2025г., както и с писмо вх. №4568/27.10.2025г. счита жалбата за неоснователна и недоказана. Предлага да бъде кредитирано заключението на вещото лице в частта по пункт II, а в останалите части да не се зачита, като се оспорва в част III и част IV. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на търсеното адвокатско такова от жалбоподателите.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт П. П., в писмена молба вх. № 2199/08.05.2025 по описа на АС-Русе, с която са представени част от доказателствата, свързани с образуваното административно производство по издаване на частично оспореното решение, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, гл. юрисконсулт М. Ц., в писмена молба вх. № 2161/07.05.2025 по описа на АС-Русе, оспорва жалбата и излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител - юрисконсулт Р. П., в с.з. оспорва жалбата.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и след като съобрази заключението по назначената и приета съдебно-икономическа и оценителна експертиза, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи :

Предмет на съдебен контрол е Решение № 212/04.04.2025г. на Министерски съвет на Р България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в частта, досежно определеното с това решение парично обезщетение за отчуждените части от имоти, собственост на жалбоподателите - Д. В. О., С. В. О., и В. В. О., а именно: Поземлен имот ПИ с [идентификатор] - област Русе, община Иваново, [населено място], м. Дъбравата, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 17 326 кв. м, стар номер 015037. Същият е посочен в позиция №5 на Приложение към т. 1 на Решение № 212/04.04.2025г. на МС на РБ, като определената с това решение цена за обезщетяване е в размер на 14 294 лева.

Посоченият земеделски имот е собственост по наследство на жалбоподателите Д. В. О., С. В. О., и В. В. О., видно от приложените по делото Договор за доброволна делба вх. рег.№ 6653/22.09.1997 г и Удостоверение за наследници на В. С. О., както и скица на ПИ, издадена от СГКК-[населено място].

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.

С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от 10.10.2022 г., изменена със Заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г., и двете на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По приложението на материалния закон:

Отчуждаването на частите от имоти, собственост на жалбоподателя, е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект – одобрен парцеларен план /ПУП-ПП/.

За отчуждените имоти или части от имоти законът дава възможност два алтернативни варианта, по които или да се предостави като равностойно обезщетение имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост, или да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда.

В хода на административното производство по възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване, е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на лицензиран оценител фирма „Бачовски консулт” ООД [населено място].

От изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението с оспореното решение, е видно, че Оценката за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждените имоти е направена въз основа на разпоредбите на Закона за държавната собственост. В доклада е записано, че след преглеждане на представените от СВ Русе документи е установено, че има една съотносима сделка за периода от 15.09.2022 г до 15.09.2023 г. за землището на [населено място], общ. Иваново. Така оценяването е извършено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти. За имот с [идентификатор] с площ 17,326 дка, нива, трета категория е определено обезщетение на стойност 14 294 лева.

В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени конкретно в определението за насрочване разглеждане на спора в открито съдебно заседание. Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС.

Съгласно заключението на в.л., за периода от 15.09.2022г. до 15.09.2023г. за землището на [населено място], общ. Иваново няма две съотносими сделки за имоти с подобни характеристики на отчуждавания имот. Съответно, на основание чл.32, ал.3 т.2 от Закона за държавната собственост оценката е направена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти.

Така е определено паричното обезщетение за отчужденият [имот номер] по КККР на [населено място] с площ 17,326 дка х 725 лева/дка = 12 561 лева. Обяснява се, че в приложената оценка на фирма „Бачовски консулт“ ООД били допуснати грешки - приети били коефициенти, различни от Наредбата.

С оглед указания към в.л., дадени в определение № 1403 от 07.05.2025 г. на РАС, че следва да провери за съотносими сделки за имоти с подобни характеристики на отчуждавания имот за период от 04.04.2024г. до 04.04.2025г., от СлВп-Русе са представени 6 бр. нотариални актове. За тях в.л. посочва, че не може да бъдат ползвани за аналози.

Така в.л. е достигнало до необходимостта при липса на пазарни аналози, да определи оценката на отчуждавания имот и във вариант отново по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти, но при съобразяване не на началните цени, посочени в таблицата по чл. 3, ал.1 от Наредбата, а на началните цени, определени съобразно заложената в същата разпоредба формула, приложена към актуалните размери на поземлената рента — въз основа на капитализираната поземлена рента /годишно рентно плащане на един декар х 25/ според категорията на отчуждаваните земеделски земи и актуалните към датата на отчуждаването - към 04.04.2025 г. пазарни условия в страната.

Съответно, стойността на ПИ с [идентификатор] - област Русе, община Иваново, [населено място], м. Дъбравата, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 17 326 кв. м, стар номер 015037 по този метод е определена на 25 555.85 (Двадесет и пет хиляди, петстотин петдесет и пет лева и 55 ст.) лева.

Вярно е, че с ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 8.08.2025 г. чл.3, ал.1 е изменен и е дадена от законодателя друга формула, по която да бъде изчислявани началните цени на земеделските земи по категории, оттам и размера на паричните обезщетения. Тази промяна обаче не може да бъде взета от съда и приложена новата разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредбата, защото е материално-правна норма и по общото правило, разписано в ЗНА действа занапред. В настоящият случай и изготвената в хода на административното производство експертна оценка, и тази в съдебното такова е преди изменението на Наредбата, и като цяло самата процедура по отчуждаване е преминала при действието на все още непроменената към него момент, към него период Наредба.

Самото заключение на в.л. по приетата съдебно-оценителна експертиза съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено с изискванията на закона и Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България. В него изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. Това разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята /чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Според същото решение следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, в противен случай би се допуснало нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи.

Съдът счита, че равностойното парично обезщетение за отчуждения имот следва да се определи именно в посочения от вещото лице размер. В тази връзка решението на МС, в оспорената му част досежно определеното обезщетение за ПИ с [идентификатор] - област Русе, община Иваново, [населено място], м. Дъбравата, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 17 326 кв. м, стар номер 015037, посочен в позиция №5 на Приложение към т. 1 на Решение № 212/04.04.2025г. на МС на РБ е незаконосъобразно и следва да се измени като паричното обезщетение се увеличи от 14 294 лева на 25 556 (Двадесет и пет хиляди петстотин петдесет и шест) лева.

По отношение разноските.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. С оглед изхода на спора жалбоподателите имат право на направените по делото разноски. Такива те са сторили за всеки един от тях в размер на 1200 лева възнаграждение за адвокат, както и по 10 лева – внесена държавна такса или общо 30 лева за д.т. и общо 450 лева – депозит за вещо лице.

Делото е с материален интерес в размер на 25 556 лева, общо за тримата оспорващи или по 8 518.67 лева за всеки от тях. Д. В. О., С. В. О. и В. В. О. претендират сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева за всеки един от тях. Тази сума е над минимума, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според която норма при този интерес минимума по Наредбата е 1151.86 лева. Разликата между претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева и това по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е минимална и съобразно фактическата и правна сложност на делото и предвид ненакърняване на правата на страните по сключения договор за правна защита и съдействие, съдът отхвърля направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като неоснователно.

Решението по настоящото дело е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.

Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение № 212/04.04.2025г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход [населено място] от км. 0+ 500 до 76+040 на територията на област Русе, в частта, в която са определени размерите на паричните обезщетения за отчуждените за държавна нужда за изграждане на обекта:

ПИ с [идентификатор] - област Русе, община Иваново, [населено място], м. Дъбравата, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 17 326 кв. м, стар номер 015037, посочен в позиция №5 на Приложение към т. 1 на Решение № 212/04.04.2025г. на МС на РБ, за който е определено парично обезщетение от 14 294 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за имота на 25 556 (Двадесет и пет хиляди петстотин петдесет и шест) лева.

Осъжда Министерският съвет на Република България да заплати на Д. В. О., [ЕГН], направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1 210 (Хиляда двеста и десет) лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 1 200 лева – възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.

Осъжда Министерският съвет на Република България да заплати на В. В. О., [ЕГН], направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1 210 (Хиляда двеста и десет) лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 1 200 лева – възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.

Осъжда Министерският съвет на Република България да заплати на С. В. О., [ЕГН], направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1 210 (Хиляда двеста и десет) лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 1 200 лева – възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.

Осъжда Министерският съвет на Република България да заплати на Д. В. О., [ЕГН], С. В. О., [ЕГН] и В. В. О., [ЕГН], направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 450 (Четиристотин и петдесет) лева, депозит за вещо лице.

Решението е окончателно.