Р Е Ш Е Н И Е
№6000/30.12.2019г.
гр. Варна, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на
секретар Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№12055/2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди,
че въз
основа на подадено заявление по чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
породи което за ищеца възниква правен интерес от завеждане на усатновителен иск за вземанията на дружеството. Твърди, че
между „Ф**** Б****“ ЕООД като кредитор и ответника Н.Т.И. като
кредитополучател е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във
формата на електронен документ Договор за кредит № **** от 23 юли 2016г.. Твърди, че съгласно
сключения договор кредитополучателя е декларирал, че приема всички условия
посочени в преддоговорната информация за предоставяне
на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, както и тези посочени в Общите условия.
Твърди, че по силата на сключения договор за кредит, на кредитополучателя е
отпуснат кредит в размер на 400 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с
лихва представляваща печалба за кредитора в 47,96лв., за срок от 180 дни.
Твърди, че кредитополучателя е предложил обезпечение, предоставено от Гарант -
„Ф*** Б****“ ЕООД , като е сключен Договор за гаранция №****, по силата на който гарантът се задължава в
полза на кредитора да гарантира изпълнението на задължението на
кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Твърди , че
съгласно чл.5 от Общите условия които се прилагат към договор за гаранция № **** сключен между ответника и „Ф**** Б***“
ЕООД, кредитополучателя се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне
на гаранция в размер на 236,04лв. Твърди, че ответника не е изпълнил
договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество гарант
„Ф**** Б***“ ЕООД Т, което е погасило дължимата сума в
пълен размер и е встъпило в правата на
кредитор. Твърди, че датата на последната вноска по кредита е на 19.01.2017г.,
като вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата. Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл.10 от Общите условия, в случай, че кредитополучателя изпадне
в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява така, в зависимост от просрочието, която към настоящия размер е в размер на 100
лева и представлява административна такса за събиране на вземането. Твърди, че
на 1.12.2017г. е сключен договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужени потребителски кредити/цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017г. между
ищеца и „Ф****“ ЕООД с
регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
ищеца, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като длъжника
е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14
декември 2017г. от цедента с писмо с обратна
разписка. Твърди се че ответника не е извършвал плащания по договора за кредит,
поради което предявява
искане, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.“
ООД има следните вземания срещу Н.Т.И. по договор за кредит № *** от 23 юли 2016г. във връзка с Договор за
гаранция от 23 юли 2016г.: 400лв. главница, 47,96лв договорна лихва за периода
от датата на първа вноска 22 август 2016г. до 19.януари 2017г. –датата на
последната вноска, 100лв. административна такса за събиране на вземането,
236,04лв. такса за гаранция, 11,05лв. мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата 20
януари 2017г. до 22 март 2018г. датата на подаване на заявлението, както и
законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника, чрез назначения му особен представител изразява
становище, че предявените установителни искове са
допустими, но неоснователни.
Възразява, че договора за кредит с ответника сключен чрез средства за
комуникация от разстояние във формата на електронен документ не е надлежно
сключен и въз основа на него не е възникнало заемно правоотношение между „Ф*** б***“
ООД и ответника. Възразява, че праводателя на ищеца
не е изпълнил задълженията си произтичащи от чл.8 от ЗПФУР, като не е
предоставил пълна преддоговорна информация относно
предлаганата финансова услуга, относно размера на дължимата възнаградителна
лихва, изразена в процентно съотношение, както и за общия размер на кредита,
формиран от дължимата главница, лихви, такси. Възразява, че доставчика не е
предоставил на ответника договора за кредит от 23.07.2016г. с конкретните
условия в него, както и Общите условия. Възразява, че ответника не е получил и
усвоил сумата от 400 лева, за която се твърди в исковата молба че е отпусната
като кредит. Възразява, че ответника не е бил запознат с пълното съдържание на
договора и не е изразил изрично съгласие че приема същия.Моли да се отхвърлят
предявените искове.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
чл.422 от ГПК вр.
чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Съдът след
преценка на направените от страните изявления и събраните по делото
доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна по предявения иск следното:
Съдът в рамките на
ч.гр.д.№*** /***г.
на ВРС, 10 състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на
ищеца 400лв. главница по договор за кредит №**** заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда – 28.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, 47.96лв.
договорна лихва за времето от 22.08.2016г. до 19.01.2017г., 236.04лв. гаранция
по кредитната сделка, 100лв. такси, 11.05лв.
мораторна лихва за времето от 20.01.2017г. до
22.03.2018г. и разноски.
Ищеца
за доказване на твърдението си за възнакване на
договорното задължение и за цедирането му е представил
копия от информация за заявка за кредит, общи условия към договор за гаранция,
договор за придобиване и уведомление до ответника.
Представената
информация за заявка за кредит представлява разпечатка без подпис на която и да
било от страните по нея. Посочено е, че заявката е подадена от IP адрес 91.139.157.64, имената на ответника,
ЕГН и друга информация вкл. и размер на кредита 400 без да се сочи валута и
лихва по него в размер на 47.96 без да се сочи това конкретна сума ли е или
лихвен процент, а в графата гаранция е изписано 236.039 без отново да се сочи
това сума ли е или код, а ако е сума не е посочена валута на същата. Представените
общи условия към договор за гаранция съдържат условията за уреждане на
отношенията между „Ф**** б*** л***“
в качеството му на гарант на неограничен кръг лица имащи качеството
кредитополучатели на потребителски кредит от „Ф*** Б****“ ЕООД. Посочените общи условия не са подписани от която и да
било от страните. Съгласно представения договор за придобиване сключен между
ищеца и „Ф**** б****“ от 1.12.2017г. на ищцовото
дружество се продава пакет от кредити сред които и задължение записано на името
на ответника за суми идентични с посочените в исковата молба-представеното
приложение №4 л.22. Представеното уведомление до ответника е оригинал и съдържа
изявление на ищеца, че в качеството си на пълномощник на цедента
уведомява длъжника за настъпилото прехвърляне на дълга му.
От правна страна
решаващия състав приема следното:
Ищецът носи задължението
за главно и пълно доказване на ползващите го и твърдени положителни факти. При
това положение ищцовото дружество на първо място носи
задължение за доказване на твърдението си, че ответника е страна по заемен
договор. Посоченото твърдение се разглежда от настоящия състав като останало
недоказано по следните съображения:
Представената
неподписана разпечатка от л.9 по делото съдържа множество неясноти, като липсва
посочена валута там където със сигурност са изписани с цифри определени
суми-„размер на отпуснатия кредит“, а на места където може да са посочени както
суми така и цифри на проценти липсва конкретика-„лихва
по кредит“ и „гаранция по кредит“. При това положени решаващия състав
съобразявайки липсата на своевременен отговор с оспорване приема, че между
ответника и „Ф**** Б****“ ЕООД е сключен договор за заем, но в
рамките на задължението на съда за служебна проверка за редовност на
договорното отношение констатира липса на постигнато съгласие между страните
относно основни елементи на договора-валута на отпускания кредит и размер на
дължимото се възнаграждение, както и вид на гаранцията по кредита.
Следва да се има
предвид също така и настъпилото през 2019г. публично оповестяване на лични
данни на почти цялото българско население родено към тази дата което напълно
компрометира обвързващия характер на посочването на ЕГН в обсъжданата
разпечатка, макар същата да е посочено че е за по-ранна дата.
От друга страна по
делото липсват каквито и да било доказателства от които да се установява, че „Ф*** банк“ ЕООД е
станало гарант на ответника по твърдения договор за кредит. Представените общи
условия не са подписани от ответника и липсват каквито и да било други
доказателства, че той е отправял искане и е встъпвал в договорни отношения с ТД
сочено като гарант по задължението му, както и че то е заявило пред кредитора
готовността си да гарантира дълга на И.. Липсват също така доказателства, че ТД
сочено като гарант е изпълнило вместо ответника твърдяното негово договорно
задължение за да последва от това придобиване на права спрямо И. в качеството
на поръчител изпълнил задължението на длъжника. Липсата на доказателства за
договорно отношение между ответника и ТД сочено като поръчител предпоставя прякото прилагане на разпоредбите на чл.138 и
сл. от ЗЗД, но това от своя страна изисква представянето на доказателства за
изпълнение от страна на поръчителя, а доказателства в тази насока няма. При
това положение няма как да се приеме, че „Фератум банк“ ЕООД е придобило правата които после е прехвърлило на
настоящия ищец с договора за цесия озаглавен Договор за придобиване
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от
1.12.2017г., който договор следва да се отбележи, че е единственото издържано
от правна страна доказателство по делото, тъй като има страни, предмет, цена и
е двустранно подписан. Този договор обаче сам по себе си по изложените вече
причини за останали недоказани предхождащи го договорни отношения не доказва
активната материално правна легитимация на ищеца.
Що се отнася до
въпроса стигнало ли е уведомлението за цесия до длъжника, то съдът приема, че
това е станало по силата на искането обективирано в
исковата молба и с оглед факта, че като доказателство към нея е представено и
уведомление по чл.99 от ЗЗД.
Воден от горните
съображения решаващия състав приема, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен, тъй като на първо място се е установило, че твърдения договор за
кредит е нищожен и не се е доказало, че продавача на вземането в полза на ищеца
е придобил такова по силата на качеството си на поръчител изпълнил вместо
длъжника.
При горните
съображения Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А***“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** срещу
Н.Т.И. ЕГН********** *** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че физическото лице дължи на търговското дружество сумите:
400лв. главница,
47,96лв договорна лихва за периода от датата на първа вноска 22 август 2016г.
до 19.януари 2017г. –датата на последната вноска, 100лв. административна такса
за събиране на вземането, 236,04лв. такса за гаранция, 11,05лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на настъпване на забавата 20 януари 2017г. до 22 март 2018г., както и
законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми придобити по силата на договор за
придобиване (цесия)от 1.12.2017г. присъдени по ч.гр.д.№*** /**** на
ВРС, 10 състав, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: