Решение по дело №39864/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2586
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20221110139864
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2586
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110139864 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД.
Ищцата Б. Й. И. твърди, че на 4.4.2022г. около 2,40 часа в град София, ж.к.Разсадник
Коньовица, на тротоара пред блок 23, се спънала в необезопазена неравност – един от
бетонните капаци на шахтите и паднала. Оказало се, че четонните капаци на шахтата на
тротоара не е захванат добре. Ищцата твърди да е приета в болница, където й е поставена
диагноза навяхване и разтягане на ниво пръст, поставена й е гипсова шина. Сочи, че била
затруднена да извършва пълноценно трудови, домакински задължения, появил се оток,
остри болки. Имала малко дете, за което полага ежедневно грижи сама, което било
затруднено. Сочи се, че ответникът отговаря за общинските пътища, като тротоарът,
прилежащ към общинска улица и шахтите, се твърди да са общинска собственост, а СО, не е
положила дължимата грижа и не е упражнила контрол по поддръжката на настилката. Ето
защо, се предявява иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за период от
4.4.2022г. до предявяване на иска – частичен, за сумата 3000лева, част от цялата претенция
за 5000лева.
Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска като неоснователен. Самата ищца
сочи, че често минава по маршрута, защото живее на място, което предполага познаване на
тротоара. Сочи се, че предвид времето на инцидента – през нощта, ищцата е следвало да се
движи с повишено внимание, поради което и е проявена небрежност, която може да е
допринесла за настъпването на резултата. Подобен тип травма може да се дължи на
множество причини. Ответникът счита, че неясно е как ищцата е стигнала до болницата, не
е изключено инцидентът да е станал вкъщи, неясно е къде точно се е случило. Прави се
възражение за завишеност на претенцията, тъй като ищцата е допринесла за инцидента, като
1
не е положила достатъчна грижа за собствената си безопасност. Сочи се, че не са подавани
сигнали или оплаквания за тротоар пред блок 23.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че към 4.4.2022г., ищцата има постоянен адрес в град София, ж.к.Разсадник Коньовица, блок
23, че на сочената дата, ищцата се спънала в един от бетонните капаци на шахта на тротоара
пред блок 23, че в 3,06 часа е прегледана в МБАЛСМ Пирогов, освободена с поставена шина
в 3,51 часа. Безспорно е, че пътят пред блок 23 е общински, като тротоарът пред блока е
пътна принадлежност по смисъла на ЗП. Предвид липсата на оспорване от ответната страна,
на определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото в о.с.з. от 24.11.2022г.,
неоснователни са възраженията, че недоказано е останало твърдението на ищцата, че се е
спънала в бетонен капак на шахта.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Христо ***
който сочи, че през м.4., бил на гости до дома на ищцата. Решил да си тръгне в малките
часове на денонощието, ищцата го придружила до денонощния магазин. Ищцата вървяла
пред него, тя се спънала и паднала, свидетелят я вдигнал. Ищцата споделила, че я боли
ръката. После разбрал, че са ходили до болница „Пирогов”, където я превързали. Свидетелят
сочи, че там тротоарът бил неравен, липсва осветление, както и че ищцата не употребява
алкохол, същата вечер, също не била употребила алкохол.
От неоспорената от страните и приета от съда съдебно – медицинска експертиза се
установява, че ищцата е освидетелствана на 4.4.2022г. с диагноза навяхване и разтягане на
ставите на ниво пръст. Състоянието е лекувано с поставянето на гипсова шина, като вещото
лице сочи, че пълното оздравяване от това състояние отнема 20-25 дни.
Пред СРС са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел ***,
съседка на ищцата, която сочи, че помагала около месец на ищцата в домакинството.
Ищцата се грижи за възрастна жена, която живее у тях, която жена е трудно подвижна.
Свидетелката помагала на ищцата да се къпе, в чистене и готвене. Детето на ищцата също
помагало, като пазарувало. Съпругът й нямал възможност да помага, защото се прибира
вечерта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск предмет на
разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответното дружество за противоправно поведение на лица,
на които е възложило работа, което поведение се изразява в бездействие по обезопасяване
на шахта, намираща се на тротоара пред блок 23 .
За ангажирането на отговорността на възложителя ищецът носи тежестта да докаже
2
по делото пълно и главно следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на
работа, 2) противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод
изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите
лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, за вредите, причинени от
техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по
силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на
посочените лица (в този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.)
Задължението на общината за обезопасяване на шахтата, намираща се на тротоара,
за който не е било спорно, че пътят пред блок 23 е общински, като тротоарът пред блока е
пътна принадлежност по смисъла на ЗП, поради което и на основание ЗП, ответната община
следва да обезопаси същата. Точното изпълнение на част от това задължение предполага
предприемането на такива мерки, които да отстранят неравностите по тротоара, или да
предупреждават гражданите, че на тротоара има неравности от такъв тип.
Поради изложеното, съдът намира, че Общината не е изпълнила задължението си да
обезопаси шахтата, включително чрез поставянето на предупредителни табели за наличието
на опасност, до обезопасяването на шахтата чрез замяната й.
По изложените съображения искът за ангажиране на гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД е установен по основание.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че ищцата е следвало да съобрази
наличието на неравност по пътя, тъй като живее в същия блок и навярно е минавала стотици
пъти през мястото. От показанията на свидетеля *** се установи, че на мястото липсва
осветление, инцидентът се е случил в тъмната част на денонощието, следователно не може
да се приеме, че ищцата не е положила дължимата грижа, за да предпази здравето си. При
доказана липса на обезопасяване или ремонтиране на тротоара, или подмяна и
обезопасяване на шахтата, и липса на осветление на мястото,, не може да се очаква, че
пешеходец, който иска да използва тротоара по предназначение, като премине безопасно по
него, следва да предполага, че във всеки един момент може да се спъне в неосветена
неравност.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
вида на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията,
възстановителния период и перспективите за окончателното оздравяване. Касае се
пострадала на сравнително млада възраст, от 34 години, към датата на инцидента, пълният
оздравителен период на ищцата, според заключението на вещото лице, е продължил около
20-25 дни, като ищцата е започнала да се грижи самостоятелно за домакинството си, без
помощ от свидетеля Петкова, около месец след травмата. Не се установиха усложнения за
живота и здравето на ищцата от инцидента.
3
Не се доказва ищцата да търпи болки в повече от типичните за такава травма.
Нормално очаквано за всеки човек е при инцидент като посочения да са налице психически
болки и страдания, като съдът съобразява, че по делото не е проведено доказване за болки,
нетипични със своята интензивност, продължителност, за психични страдания, в повече от
обичайното, поради което и като съобрази, че по делото не се установяват последици от
траен характер, поради което и намира, че справедливо обезщетение за неимуществени
вреди е от 1000 лева, за които искът е основателен, а за горницата, следва да се отхвърли.
Сумата, съобразно диспозитивното начало, следва да се присъди ведно със законната
лихва от предявяването на иска, до плащането.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата е освободена
от заплащането на разноски за СМЕ, поради което и на основание чл.77 ГПК, разноските за
СМЕ, платени от бюджета на СРС, следва да се разпределят между страните – на ищцата,
съобразно неоснователната част от иска в размер 267,67 лева, а на ответника – съобразно
основателната от 133,33 лева.
Ищецът е заплатил сумата 600 лева адвокатско възнаграждение, което не е
прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, тъй като минималният
размер на възнаграждението възлиза на сумата от 600 лева /чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, в
актуалната й редакция/. От сторените от ищеца, за адвокатско възнаграждение и държавна
такса от 120 лева, съразмерно с основателната част на иска, се следва сумата от 240 лева.
Ответната страна претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи на 150 лева, на основание чл.25,ал.2 НЗПП, от което на ответната страна да се
присъди сумата от 100 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** с адрес – ***, да заплати на Б. Й. И. ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл. 49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите сумата 1000 лв.,
по предявения като частичен иск, част от цялата претенция от 5000лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, за период от 4.4.2022г. до предявяване на иска –
25.7.2022г., представляващи претърпени болки и страдания, причинени от падане на ищеца
на 25.7.2022г., претърпяно вследствие на необезопасена шахта на тротоара пред блок 23, на
същия адрес – ***, ведно със законната лихва от увреждането 25.7.2022г. до плащането,
сумата от 240 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над уважения размер от 1000лева до пълния предявен размер от 3000лева / по
предявения като частичен иск, част от цялата претенция от 5000лева/
ОСЪЖДА *** с адрес – ***, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд
4
сумата от 133,33 лева от платеното възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА Б. Й. И. ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд сумата от 267,67 лева от платеното възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА Б. Й. И. ЕГН ********** с адрес *** да заплати *** с адрес – ***,
сторените по делото разноски от 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5