№ 739
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С протоколно определение от 25.08.2022 г. по н.ч.д. № 5270/2022 г. по описа на СРС,
18-ти състав на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ спрямо осъденото лице Б. Б. Б. в размер на 4 години. На
осн. чл. 24 от НК наказание е увеличено с 2 години. С определението е приложена и
разпоредбата на чл. 59 от НК.
Срещу постановения първоинстанционен съдебен акт е постъпила въззивна жалба от
адв. А. – преупълномощена от служебния защитник на осъдения. Оспорва приложението на
чл. 24 от НК. В жалбата се излагат съображения относно недопустимост на преразглеждане
в процесното производство на въпросите за степента на обществена опасност на деянията и
дееца, въз основа на което да се отегчи допълнително положението на осъдения. Счита
увеличаването на определеното общо най-тежко наказание за незаконосъобразно и
несправедливо, поради което се отправя искане към въззивния съд за отмяна на
определението в частта, с която се прилага чл. 24 от НК.
Постъпила е въззивна жалба и от осъдения Б., с която се оспорва приложението на чл.
24 от НК като незаконосъобразно. Моли първоинстанционният акт да бъде отменен в
обжалваната част.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че обжалваното определение е от категорията актове, подлежащи на контрол
пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване
по делото, не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В открито съдебно заседание осъденият Б. се явява лично и с адв. Б.. Защитникът
1
намира, че така увеличеното наказание не е съответно на целите на чл. 36 от НК и се явява
прекомерно. Пледира за уважаване на въззивната жалба, като препраща към изложените в
нея съображения.
Представителят на СГП поддържа становище относно правилност на атакувания
първоинстанционен акт. Намира за законосъобразно и обосновавано увеличаването на
наказанието с 2 години, позовавайки се на 39-те осъдителни съдебни акта и обществената
опасност на деянието и лицето.
В правото си на лична защита осъденият Б. не оспорва изцяло приложението на чл.
24 от НК. Потвърждава, че многократно е извършвал престъпления и е рецидивист, поради
което осъзнава необходимостта от завишаване на санкцията, но счита, че увеличението с 2
години е прекомерно. Посочва, че в затвора е отговорник по спорта, учи и работи. В
заключение моли да бъде редуцирано завишаването на санкцията.
В правото си на последна дума осъденият Б. моли да се намали размера на
увеличението по реда на чл. 24 НК с колкото съдът прецени.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от
защитата, както и доводите, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното:
За да постанови определението си, районният съд е изпълнил задълженията си по
изясняване на правното положение на осъдения, изисквайки информация за предходната
съдимост на Б., както и справка от ГДИН относно изтърпяната част от наложените му
наказания. Въз основа на така събрания доказателствен материал относно престъпната
деятелност на Б. и спазвайки разпоредбите на чл. 23-25 от НК, обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че на групиране подлежат
наказанията, наложени на осъдения Б., както следва:
- с присъда, постановена по НОХД № 4483/2020 г. по описа на СГС, НО, 27 състав,
влязла в законна сила на 24.02.2021 г., осъденият Б. е признат за виновен в извършено на
22.10.2019 г. престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което на осн. чл. 58а,
ал. 1 от НК е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и
шест месеца.
- с присъда, постановена по НОХД № 16272/2020 г. по описа на Софийския районен
съд, НО, 112 състав, влязла в законна сила на 13.03.2012 г., осъденият Б. е признат за
виновен в извършено на 12.09.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години.
- с присъда, постановена по НОХД № 8680/2020 г. по описа на Софийския районен
съд, НО, 112 състав, влязла в законна сила на 19.04.2021 г., осъденият Б. е признат за
виновен в извършено за времето от около 18:30 часа на 18.10.2019 г. до около 13:20 часа на
30.11.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“
от НК, за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер четири години.
- с присъда, постановена по НОХД № 3409/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, НО, 3 състав, влязла в законна сила на 30.04.2021 г. осъденият Б. е признат за виновен в
извършено на 05.10.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ и „б“ от НК , за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години.
- с присъда, постановена по НОХД № 11287/2020 г. по описа на Софийския районен
съд, НО, 104 състав, влязла в законна сила на 05.05.2021 г., осъденият Б. е признат за
виновен в извършено на 02.10.2019 г,престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
2
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 4 месеца.
- с присъда, постановена по НОХД № 2552/2020 г. по описа на Софийския районен
съд, НО, 94 състав влязла в законна сила на 24.06.2021 г., осъденият Б. е признат за виновен
в извършено на 15.10.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК , за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 2 години.
- с присъда, постановена по НОХД № 5824/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, НО, 136 състав, влязла в законна сила на 09.10.2021 г., осъденият Б. е признат за
виновен в извършено в периода от около19:30 часа до около 20:30 часа на 04.11.2019 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което на
осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2
години.
- с присъда, постановена по НОХД № 15920/2020 г. на Софийския районен съд, НО,
20 състав, влязла в законна сила на 08.11.2021 г., осъденият Б. е признат за виновен в
извършено на 26.11.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ и „б“ от НК, за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 години.
- с присъда, постановена по НОХД № 11762/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, НО, 19 състав, влязла в законна сила на 09.12.2021 г., осъденият Б. е признат за виновен
в извършено на 11.08.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 2 години.
- с присъда, постановена по НОХД № 8392/2020 г. по описа на Софийския районен
съд, НО 18 състав, влязла в законна сила на 07.04.2022 г., осъденият Б. е признат за виновен
в извършено на 12.12.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 4 години.
- с присъда, постановена по НОХД № 9662/2021 г. по описа на Софийския районен
съд влязла, НО, 20-ти състав, влязла в законна сила на 21.04.2022 г., осъденият Б. е признат
за виновен в извършено на 21.11.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК , за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години.
- с присъда, постановена по НОХД № 8778/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, НО, 10 състав, влязла в законна сила на 10.05.2022 г. осъденият Б. е признат за виновен
в извършено на 26.11.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ от НК, за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 2 години
- с присъда, постановена по НОХД № 3547/2020 г. по описа на Софийския районен
съд, НО, 96 състав, влязла в законна сила на 09.02.2021 г., осъденият Б. е признат за виновен
в извършено на 01.08.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ от НК, за което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е било наложено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 3 години.
Съпоставяйки времето на извършване на деянията и датите, на които осъдителните
актове по горепосочените производства са влезли в сила, въззивният съд намира за правилни
изводите на контролираната инстанция досежно наличието на предпоставките на чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като всяко едно от деянията Б. е извършил преди да
е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, което води до извод, че
същите са извършени в условията на реална съвкупност. Прилагайки правилно разпоредбите
3
на чл. 25 НК и чл. 23 НК, районният съд обосновано и законосъобразно е групирал
наказанията, наложени на осъдения по гореизброените наказателни производства. Следва да
бъде споделена и преценката на първата инстанция, че най-тежкото наложено наказание на
осъдения Б. измежду изброените 13 присъди се явява „лишаване от свобода“ в размер на 4
/четири/ години. Ето защо, законосъобразно СРС е групирал на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК наложените с горните влезли в сила присъди наказания на осъдения Б., като е
определил общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години.
Посочения извод на първата инстанция не се оспорва и от страните по делото, поради което
по-задълбочен анализ не е необходим.
Както е отбелязал и районният съд, спорен е въпросът налице ли са предпоставките
за приложение на чл. 24 от НК и при положителен отговор, то с какъв размер следва да бъде
увеличено общото най-тежко наказание. Възможността, предвидена в посочената
разпоредба представлява способ за постигане на справедлива санкция спрямо осъденото
лице с оглед включените в съвкупността деяния. При преценка дали да бъде увеличено
общото най-тежко наказание съдът е длъжен да обсъди извършените в условията на реална
съвкупност престъпления, както по отделно, така и в тяхната съвкупност от гледна точна на
техния характер, тежест, последователност във времето и други обстоятелства, при които са
извършени, на която плоскост следва да даде отговор за обществената опасност както на
цялостната престъпна деятелност на дееца, така и на неговата лична такава. Практиката в
тази насока е константа, поради което неоснователни се явяват възраженията на защитника
на осъдения, че в настоящото производство е недопустимо да се преценява обществената
опасност на извършените от осъдения Б. престъпни посегателства и личната му такава.
Според настоящият съд законосъобразно СРС се е възползвал от предвидената
възможност общото най-тежко наказание да бъде увеличено. Следва да бъдат споделени
изводите на районния съд относно високата обществена опасност на осъдения Б.. Напълно
резонно СРС е отчел, че деянията, включени в процесната група, са извършени
непосредствено след като Б. е изтърпял предходно наказание „лишаване от свобода“ и е бил
освободен от затвора. Последното се установява от справката от ГДИН, видно от която Б. е
освободен на 10.06.2019 г.. Съпоставка със справката за съдимост сочи, че първото
включено в по-горе описаната група деяния е осъществено на 01.08.2019 г., т.е. по-малко от
два месеца, след като Б. е освободен от затвора. Впоследствие за период от около 5 месеца
или до декември 2019 г. той е осъществил останалите, общо 13 деяния, включени в
съвкупността. Краткият период, в който Б. е реализирал престъпните деяния, разгледано
съвкупно със скорошното му освобождаване от затвора завишават обществената опасност на
осъдения.
На следващо място, следва да бъде отчетено обстоятелството, че почти всички
включени в съвкупността престъпления /освен едно/ са насочени срещу обществените
отношения, гарантиращи необезпокоявано упражняване правото на собственост от страна на
гражданите. От 13-те влезли в сила присъди 12 касаят извършени от осъдения Б. кражби в
условията на опасен рецидив, които престъпления са тежки умишлени по смисъла на закона.
Установява се, че начинът на извършване на деянията е еднотипен – осъденият влизайки в
различни предимно търговски обекти набелязва конкретни чужди движими вещи, които
отнема, а впоследствие се отдалечава от мястото на извършване на престъплението. Тук е
мястото да се обърне внимание, че този престъпен модел на поведение е характерен и
последователно следван от Б., който е осъждан за подобен вид деяния, реализирани преди
престъпленията, включени в настоящата съвкупност. Видно от справката за съдимост
спрямо Б. са налице 26 осъдителни акта /кумулирани от предходни състави в 5
съвкупности/, от които с 15 осъдителни присъди Б. е признат за виновен в извършване на
кражби, осъществени по сходен начин като включените в съвкупността. Престъпната
деятелност на осъдения Б. води до извод, че същият е с изградени престъпни навици и
изграден конкретен престъпен модел на поведение. Предвид броя и времевия диапазон, в
4
който са извършени престъпленията, както и с оглед формираните трайни престъпени
навици осъденият Б. се отличава с висока обществена опасност, което налага изолирането му
в местата за лишаване от свобода за по-дълъг период от време.
Не може да бъде подминат и фактът, че реализираната вече спрямо Б. наказателна
репресия не е постигнала своя превъзпитателен ефект. Основна цел на наказанието,
предвидена в чл. 36 от НК, е поправянето на дееца към законосъобразен начин на живот.
Видно е с оглед съдебното минало на осъдения, че тази цел не е постигната. В тази насока
следва да бъдат отчетени няколко обстоятелство. Първо, осъденият Б. неколкократно е
престъпвал закона и извършвал престъпни посегателства непосредствено след
освобождаването му от затвора. Същият Съгласно справката от ГДИН е бил освободен от
затвора поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на 21.12.2012 г.. Около два
месеца по-късно /на 28.02.2013 г./ Б. е извършил друго престъпление, за което е осъден с
влязъл в сила съдебен акт. Следващото общо най-тежко наказание Б. изтърпял на 15.05.2015
г., когато бил освободен от затвора, а впоследствие е осъден за извършено в период 17.11.-
30.11.2015 г. престъпление по чл. 196 вр. чл. 26, ал. 1 НК . Следователно спрямо осъдения Б.
се разкрива негативна тенденция, сочеща на липса на изградени адекватни и
законосъобразни стратегии за справяне с проблемите си извън местата за лишаване от
свобода, въпреки оказаното върху него корекционно въздействие . На следващо място,
следва да бъде отчетен и размера на предходните наказания „лишаване от свобода“, които Б.
е изтърпял и по-конкретно най-тежкото, а именно лишаване от свобода в размер на 3 години
и 4 месеца. Предвид обстоятелството, че така реализираната спрямо Б. наказателна репресия
не е постигнала своя превъзпитателен ефект, настоящият съдебен състав намира, че срокът
на общото най-тежко наказание по настоящата съвкупност в размер на 4 години се явява не
само несправедлив и несъответен на обществената опасност на дееца и деянията, но не е и
от характер да постигне предвидените в чл. 36 от НК цели.
Гореизложеното мотивира извод за законосъобразно приложение на чл. 24 от НК от
първоинстанционния съд. Въпреки това въззивната инстанция не може да се съгласи с
изводите на СРС относно необходимостта наказанието да бъде увеличено с максимума
предвиден в посочената разпоредба, т.е. с ½ от наложеното общо наказание или в
конкретния случай с 2 години. В действителност осъденият Б. се отличава с висока
обществена опасност, но по-голямата част от реализираните от него престъпления,
включени в съвкупността, касаят нисък по размер предмет на посегателство. Самият Б. е
спомогнал за приключване на наказателните производства в разумни срокове. Пред
настоящият състав макар и да не проявява някакъв вид разкаяние или съжаление за
стореното, Б. не отрича нито факта на извършените от него деяния, нито отрича
необходимостта от увеличаване на определеното общо най-тежко наказание. Преди
задържането си по негови данни същият е работил като главен пицар, а в затвора твърди, че
работи и учи. Макар и да няма доказателства по делото в тази насока, въззивният съд
намира, че следва да се довери на изложеното от осъдения Б. и приема, че въпреки
многократните му осъждания същият разполага с ресурс за поправяне и е необходимо той да
бъде стимулиран. Предвид изложеното въззивният съд счита, че увеличението с 2 години е
несъразмерно тежко, като общото най-тежко наказание следва да бъде увеличено с 1 година
и 6 месеца. По този начин окончателният размер на наказанието „лишаване от свобода“ от 5
години и 6 месеца се явява справедлив, съответен на обществената опасност на включените
в съвкупността деяния и на личната опасност на осъдения Б.. Именно чрез наказание в
посочения размер ще бъдат постигнати, предвидените в чл. 36 от НК цели. Така
определената санкция ще въздейства коригиращо и възпиращо върху осъдения Б., а от друга
страна – ще окаже предупредително въздействие върху другите членове на обществото.
Законосъобразно се явява определението на първия съд касателно приложението на
чл. 25, ал.2 НК и чл. 59 НК, както и относно определения първоначален режим на
изтърпяване на общото най-тежко наказание, поради което в тази част същото не подлежи
5
на ревизия.
Въз основа на изложеното и при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от
НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция констатира основания за изменение на определението на СРС в частта относно
приложението на чл. 24 от НК, като вместо с 2 години общото най-тежко наказание следва
да бъде увеличено с 1 година и 6 месеца. В останалата част първоинстанционният акт
подлежи на потвърждаване.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 25.08.2022 г. по н.ч.д. № 5270/2022 г. по описа
на СРС, 18-ти състав, в частта относно допуснатото на осн. чл. 24 НК увеличение с 2 години
на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, като вместо
това УВЕЛИЧАВА на осн. чл. 24 НК общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с
1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, а именно до 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ И 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6