№ 335
гр. Стара Загора, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –. СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500392 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. С. Д. от гр.С.З.,
чрез адв.Г. М. от АК Стара Загора против Решение № 273 от 18.04.2022г.,
постановено по гр.д. № 4304/2021г. по описа на Районен съд –. Стара Загора.
Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния
съд. Счита постановеното решение за неправилно, необосновано,
немотивирано и незаконосъобразно, както и вътрешно противоречиво.
Излага подробни съображения. Сочи, че решаващият съд е следвало на
основание чл.236, ал.2 от ГПК да изложи в мотивите си възраженията и
исканията на страните, преценката на доказателствата, фактическите
констатации и правни изводи на съда, а това не било сторено. Счита, че
безспорно се е доказала отговорността за причинени вреди по чл.45 от ЗЗД, а
именно вследствие виновното противоправно поведение на ответниците –.
причинители на вредата.
Претендира отмяна на обжалваното решение, с което са отхвърлени
предявените искове с правно основание по чл.45 от ЗЗД и постановяване на
ново, с което бъдат уважени изцяло предявените искове в пълен размер.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от
1
другите страни Г. Д. К., кмет на Община О., *** и Д. Ж. Д., кметски
наместник на с.Т., ***.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, съдът намира въззивната жалба за
допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по
съществото си.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства, както
и оплакванията изложени във въззивната жалба, намира за установено
следното:
Предявен е иск за сумата общо от 1000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу двамата
ответници съответно с цена на иска от по 500 лева против всеки един от
тях, с правно основание чл.52 ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.48 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от ищецът и въззивник Д. С. Д.,
който твърди в исковата си молба, че бил общопрактикуващ лекар, с
дългогодишна медицинска практика и много пациенти. По силата на договор
за наем от 2014 г., Община О., като наемодател, предоставила на „ЕТ
ИППМП Д-р Д. Д.“, като наемател, за временно и възмездно ползване
собствените на наемодателя недвижими имоти - част от едноетажна сграда,
предназначена за ФЗП, находяща се в УПИ I 248, кв. 33, по плана на с. Т.,
лекарски кабинет, манипулационна, санитарен възел и коридори, с обща
площ от 37.98 кв.м. за срок от 01.09.2014 до 31.08.2019 г. С анекс от
01.09.2016 г. към договора за наем била вписана и промяната в
наименованието и статута на наемателя „ИППМП - Здраве-Д-р Д.“ ЕООД.
Със заповед № 017/21.01.2020, издадена от Кмета на Община О. - Г. К., било
наредено извършено приемане - предаване на стопанския инвентар в Здравна
служба в с. Т., предаден с протокол на д-р Д. Д.. Освен предадените вещи,
представляващи „стопански инвентар“, в здравната служба в с. Т. останали
множество документи на пациенти на д-р Д. /40 бр. класьора, всеки от които
съдържал между 15-20 амбулаторни листа, 4 броя кашони, съдържащи
здравна документация/, негови лични вещи, медицински инструменти и
материали. Тези вещи не бил допуснат да си вземе, след прекратяване на
наемните отношения от представителя на община О. - Г. К., който разпоредил
устно на кметския наместник на с. Т. да не допуска д-р Д. Д. до здравната
служба. Кметският наместник на с. Т. - Д. Д., извършил оглед на
медицинската документация на пациентите на д-р Д. и изнесъл същата в
коридора на здравната служба, където всеки, който влизал там, имал достъп
до тях. За тези обстоятелства по жалба на ищеца до КЗЛД била образувана
проверка със Заповед от 31.07.2020г., с която Комисията за защита на личните
данни наредила проверка община О. и в здравната служба в с. Т.. Съставен
бил Констативен протокол от 21.10.2020г., в който било констатирано, че „В
коридора на лечебното заведение са налични 40 бр. класьора и 4 бр. кашони,
2
съдържащи здравна документация. В класьорите се съдържа между 15-20
амбулаторни листи на пациенти на д-р Д. с лични данни и данни за
здравословното състояние на патентите. В кашоните се съдържа и
несистематизирана медицинска документация, в присъствието на Д. Д.
наличната документация е била преместена в лекарски кабинет, собственост
на община О.. Кабинетът е бил заключен от Д. Ж. Д., който единствен има
достъп. Вследствие на неправомерните действия на ответниците, на много от
пациентите на ищеца, здравните документи останали заключени в лекарския
кабинет в с. Т., община О.. Ищецът, като общопрактикуващ лекар, не могъл
да изготви своевременно и забавил необходимите документи за явяване на
пациентите си пред ТЕЛК комисии, а оттам и невъзможността на пациентите
му да получават необходимата им пенсия по болест. Вследствие
неправомерно задържаните лични документи на пациентите му в здравната
служба в с. Т., ***, на ищеца пострадало доброто име на лекар с
дългогодишна практика като семеен лекар, изпълняващ съвестно дълга си
към пациентите и клетвата да им служи. Получил също така силен
емоционален стрес и физически страдания, изразяващи се в често главоболие,
ускорен пулс и високо кръвно налягане, безсъние и диабет вследствие на
причинения стрес. Наложило се да взема често болкоуспокояващи и
успокоителни, както и медикаменти за понижаване на кръвното налягане и
инсулин до края на живота си, както и глюкофаж. От действията на кмета на
с. О. - Г. Д. К., и на кметския наместник на с. Т. - Д. Ж. Д., ищецът и
пациентите му търпели само негативни последици, продължаващи и досега.
Някои от пациентите на д-р Д., предвид създалата се ситуация, оттеглили
доверието си от него, като избрали друг семеен лекар.
Моли съда ДА ОСЪДИ ДА МУ ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО: Г. Д. К.,
Кмет на Община О., ***, с ЕГН **********, с. О., *** да му заплати сумата от
500 /петстотин/ лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
силен емоционален стрес и физически страдания, изразяващи се в често
главоболие, ускорен пулс и високо кръвно налягане, безсъние и диабет
вследствие на причинения стрес, ведно с законната лихва от 21.10.2020г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; и Д. Ж. Д. - кметски наместник
на с. Т., общ. О., ***, с ЕГН **********, да му заплати сумата от 500
/петстотин/лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в силен
емоционален стрес и физически страдания, изразяващи се в често главоболие,
ускорен пулс и високо кръвно налягане, безсъние и диабет вследствие на
причиненият стрес, ведно с законната лихва от 21.10.2020г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Ответниците могат да заплатят дължимите по настоящото производство
суми по сметка в Уникредит Булбанк с IBAN BG 29 UNCR *************
клон С.З. с титуляр адв. Г. Н. Г. - М., описана в изричното адвокатско
пълномощно, приложено по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
Г. Д. К., в който твърди, че искът бил допустим, но неоснователен.
3
Съображенията му били следните: Сочи, че бил кмет на Община О..
Общината имала сключен договор за наем с ищеца в качеството му на
едноличен търговец на част от едноетажна сграда - лекарски кабинет,
манипулационна, санитарен възел и коридори с обща площ от 37.98 кв.м. в
с.Т. ***. Имотът бил публична общинска собственост. Договорът бил със
срок от 10.09.2014 г. до 31.08.2019 г. С негова Заповед № 17/21.01.2020 г.
назначил комисия, която да извърши предаване на стоковия инвентар в
здравната служба. На 28.01.2020 г. комисията в присъствието на Д. извършила
предаването на стопанския инвентар. Протоколът бил подписан от комисията
и ищеца, като му бил даден 10-дневен срок да предаде липсващи активи. С
това дейността на комисията приключила и помещенията следвало да бъдат
освободени от имуществото на Д.. Той следвало още тогава да създаде
нужната организация и да изнесе и си прибере цялата си медицинска
документация. След предаването на помещенията общината не носела
отговорност за имуществото на Д.. Никой не му бил пречил и не го бил
възпрепятствал да си вземе документацията. Не бил разпореждал устно на
кметския наместник на с. Т. - Д. Д., да не допуска ищеца до здравната служба
да си вземе медицинските документи. Няколко месеца след предаването на
помещенията ищецът подал жалба до РП - Ст. Загора за това, че негови
документи и лични вещи били задържани без правно основание. Извършена
била проверка и с постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 22.04.2020 г. РП - Ст. Загора констатирала, че липсвали
данни за престъпление по чл.319 от НК. Постановлението било обжалвано от
Д. пред Окръжна прокуратура, но тя потвърдила акта на РП - Ст. Загора.
Твърди, че не били налице негови неправомерни действия и нямал вина за
силния емоционален стрес и физически страдания на д-р Д..
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
Д. Ж. Д., в който твърди, че искът бил допустим, но неоснователен.
Съображенията му били следните: Ответникът Д. бил кметски наместник на с.
Т. Община О.. На 28.01.2020 г. комисията от общината в присъствието на Д.
извършила предаването на стопанския инвентар в здравната служба.
Протоколът бил подписан от комисията и ищеца, както и от ответника Д., тъй
като отговарял за сградния фонд. Д. изнесъл и си прибрал част от медицинска
документация. Договорили се за второ идване, когато Д. изнесъл още
документация и лични вещи с автомобила си. На 11.04.2020 г. /събота/, след
предварителна договорка, дошъл със сина си. Бил приготвил приемно-
предавателен протокол, но Д. огледал нещата си в коридора и заявил, че сега
нищо нямало да взема и си тръгнал. Ищецът не дошъл повече. При оглед на
помещенията в здравната служба ответникът Д. открил кашон със здравни
книжки и след разговор със РЗОК - Ст. Загора предал с протокол тази
медицинска документация. Не бил получавал от кмета К. устно разпореждане
да не допуска Д. да си вземе документацията. Ответникът Д. също не му
пречил. Винаги му съдействал и не му отказвал достъп до помещенията. Не
били налице негови противоправни действия, в резултат на които ищецът да е
4
преживял силния емоционален стрес и физически страдания.
От ангажираните по делото доказателства –. приложените материали по
първоинстанционното гр. дело под № 4304/2021г. по описа на Старозагорския
районен съд, приключило с Решение по същото дело, по делото е представен
договор за наем от датата 10.09.2014г., сключен между Община О., като
наемодател и ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ -
Д-р Д. Д.“, като наемател за срок от пет години с период на действие от
01.09.2014г. до 31.08.2019г.
Между страните впоследствие е сключен и Анекс към договор за наем
от 01.09.2014г. на дата 01.09.2016г., с който се урежда промяна в
наименованието на едната страна, а именно наемателят да бъде записан с
името „ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА
ПОМОЩ ЗДРАВЕ Д-Р Д.“ ЕООД.
Със Заповед под №017/31.01.2020г. на кмета на Община О. е наредено
да се извърши приемане-предаване на стопанския инвентар в Здравна служба
с. Т., предаден с Протокол на д-р Д. Д.. Назначена е комисия, като
инвентаризацията е трябвало да се извърши на 28.01.2020г.
Видно от Констативен протокол на КЗЛД от датата 21.10.2020г. е
извършена проверка в изпълнение на Заповед № РД-15-276/31.07.2020г. на
Председателя на КЗЛД. След извършен оглед на лечебното заведение се е
установило, че в коридора на същото са налични 40 броя класьора и 4 броя
кашона, съдържащи здравна документация. В класьорите се съдържали между
15-20 амбулаторни листи на пациенти на д-р Д. с лични данни и данни за
здравословното състояние на пациентите. В кашоните се съдържала и
несистематизирана медицинска документация. В присъствието на Д. Д.
наличната документация била преместена в лекарски кабинет, собственост на
община О.. Кабинетът е бил заключен от Д. Ж. Д., който единствен имал
достъп.
С Постановление от датата 22.04.2020г. по пр.пр. № 1090/2020г. на
Районна прокуратура, гр. Стара Загора е постановен отказ за образуване на
наказателно производство и делото е било прекратено на основание чл. 213,
ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 199 от НПК, а именно поради това, че не
са събрани данни, че някой от служителите на кметството в с. Т. или в
Община О. е укривал, унищожавал или е повредил чужди документи с цел да
причини на жалбоподателя Д. С. Д. или да набави за себе си или за другиго
облага.
От приложеното по делото гр.д. № 4546/2020 г. по описа на РС Стара
Загора се установява, че между страните е било образувано и предходно дело
за обезщетение за неимуществени вреди от Г. Д. К. срещу Д. Д.. С решение
под № 260330 от 13.04.2021г. Районен съд - Стара Загора е отхвърлил иска с
правно основание чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 1 лев, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - накърняване на чест и
достойнство, уронване на добро име, вследствие на подадена на 18.02.2020г.
5
жалба до РП - Стара Загора, и подаден на 18.05.2020г. сигнал до КЗЛД, като
неоснователен. Последното е било потвърдено с влязло в сила решение № 59
от 08.07.2021г., постановено по в.гр.д. по описа за 2021г. от Окръжен съд -
Стара Загора.
Ищецът по делото, явил се в о.с.з. от 08.12.2021 година пред
първостепенния съд заявява, че договорът за наем му бил прекратен през
месец декември 2019г., след това подал молба да му бъде продължен
договорът, но не получил отговор от кмета на с. О., който от своя страна
назначил комисия, на която да предаде техните вещи под опис. След това взел
част от своите вещи, намиращи се в кабинета, но тъй като били много, успял
да събере колкото е възможно в колата си. В началото на м. януари 2020г.
изнесъл още една част от вещите си, а в началото на м. февруари 2020г.,
когато отишъл да изнесе всичко останало - архива - досиетата на над
2000 пациенти, му бил отказан достъп до помещението. По нареждане на
кмета му било казано, че не можело да се влиза вътре. Поради тази
причина се обърнал към прокуратурата, за да може да получи
останалите документи. Целият архив се намирал на земята разсипан.
Ответникът по делото Д. Ж. Д. в обясненията си посочва, че не е
истина, че е бил отказан достъп на ищеца Д. до кабинета. Имали уговорка със
здравната каса да вземат и другите документи. Досиетата на пациентите
останали в коридора, защото ищецът не ги взел. Били му предоставени,
когато най-накрая дошъл да си ги вземе. Твърди, че не е имало случай Д. да
отиде на място и да не му бъде предоставено да влезе в кабинета. В
помещенията не е имало негови документи, нито документи на пациенти.
По делото са събрани и съответните гласни доказателства. Свидетелят
Х.В. посочва, че се познава с д-р Д. от 20 години, той бил негов личен лекар.
През месец февруари 2020г. ищецът го помолил да отидат в с. Т., за да вземат
документите на пациентите. Когато отишли на място, свидетелят твърди, че
им било казано, че кметът на с. О. не разрешавал да се влезе, за да вземат
документите. Свидетелят поддържал връзка с ищеца, който му споделил, че
от притеснения започнал да се разболява, получил диабет, страдал от високо
кръвно налягане и главоболие. Приемал лекарства за главоболие и диабет.
След този случай много от пациентите на д-р Д. се отказали да го посещават.
Ищецът имал кабинет както в с. Т., така и в гр. С.З..
След поставена очна ставка между св. В. и ответника Д. Д., Х.В.
посочва, че се видели за първи път с ответника, когато отишъл февруари
месец да взимат документите на д-р Д., което обстоятелство се потвърждава и
от думите на ответника Д.. Последният заявява, че когато е видял за първи
път свидетеля, с тях е имало и жена.
От показанията на свидетелката Я.Г. се установява, че познава
страните. Познавала и ищеца, като тя била счетоводител в община О.. Всяка
година трябвало да правят инвентаризация на имуществото, кабинетът на
ищеца бил общински имот. Преди две години той напуснал имота, защото му
се прекратил договора. Когато влезли в кабинета му за инвентаризация
6
всичко било разхвърляно и свидетелката го помолила да отдели имуществото
на общината от неговото. Установили, че липсват два инвентара, които не
намерили. След приключване на инвентаризацията, кметският наместник
заключил помещението и се разбрали в срок до една седмица ищецът да отиде
и да вземе документите на своите пациенти. Двата липсващи инвентара били
върнати на кметския наместник. Посочва, че със заповед на кмета отишла да
види инвентара.
Съдът кредитира по принцип кредитира с доверие показанията на
свидетелите. Същите са дадени вследствие непосредствени и лични
впечатления и са в съответствие с представените по делото доказателства. Но
въззивният съд намира, че изводите на първостепенния съд относно крайните
заключения на съда са неправилни и необосновани поради следното:
Съобразно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за
обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси
обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане: наличието на деяние, което да е противоправно, да
е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно –.
следствена връзка с извършеното.
В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи на
фактическия състав описан по–.горе. Предвид наличието на постановление за
прекратяването на наказателното производство за извършено престъпление
по смисъла на НК, фактът на деянието, неговото авторство,
противоправността му и виновността на двамата ответници следва да бъдат
безспорно установени и доказани именно от въззивника по делото.
В исковата си молба въззивникът е навел факти и обстоятелства относно
няколко групи твърдения: едната група твърдения е относно неправомерното
поведение на ответниците, които не са допуснали въззивникът да вземе
документите на пациентите си от здравната служба в с. Т. ***, които
факти и обстоятелства са вече доказани и по отношения на тези факти в
мотивите има произнасяне на две инстанции и влязло в сила Решение /
по възз.гр.д. № 1378/2021г на ОС Стара Загора, с което се потвърждава
Решение по гр.д. под № 4546/2020г.на PC Стара Загора, като настоящият съд
не може да преразглежда понастоящем въпроса дали ответниците: Г. Д. К. и
Д. Ж. Д. са осуетили достъп на въззивникът.
Освен това съобразно специалната разпоредба на Чл. 27. ал.(1) от
Закона за здравето /ЗЗдр./ Здравна информация са личните данни, свързани
със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на
лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските
рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска
документация. Според ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011
г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции,
лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите
7
медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше
немедицинско образование, работещи в националната система за
здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна
информация. Съобразно ал.(3) формите и съдържанието, както и условията
и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската
документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят
с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния
статистически институт.
Съгласно чл. 28. ал.(1) от ЗЗдр. здравна информация може да бъде
предоставяна на трети лица, когато:
1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;
2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица;
Според ал.(2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се
извършва след уведомяване на съответното лице. (3) Лицата по чл. 27, ал.
2 /в която категория лица се включват и личните лекари/ са длъжни да
дори да осигурят защитата на съхраняваната от тях здравна информация от
неправомерен достъп.
Втората група твърдения, са относно последиците от това
неправомерно поведение и как възпрепятстването на въззивникът да получи
документите си, касаещи именно неговите пациенти, за които безспорно
се събраха доказателства по настоящото дело, се е отразило негативно на
неговото здраве, на неговата работа, на неговото психическо, физическо
и емоционално състояние. По тази група твърдения съдът не е направил
правилната си преценка на доказателствата, фактически констатации и не е
навел свои правни изводи в настоящото решение.
Въззивникът е отговорил пред първоинстанционния съд и на въпросите
по реда на чл. 176 ГПК, като е изяснил и фактическата обстановка по спора.
Във връзка с прекратяване на договора му като общопрактикуващ лекар за
ползване на лекарски кабинет и амбулатория в с. Т. община О. се е наложило
да освободи заетите помещения, които са били 3 на брой в здравната служба
от съхраняваната там документация на пациенти, негови лични вещи и
медицинска апаратура. На 28.01.2020г е протекла инвентаризацията на
имуществото, собственост на здравния кабинет при с. Т., като още същия ден
доверителят е изнесъл с колата си, част от вещите си, след няколко дена се е
върнал за втори път и е взел други свои вещи и апаратура. В началото на м.
февруари 2020г.отново отишъл да изнесе каквото е останало, „ архива и
досиетата на пациентите му- над 2000 човека, но тогава му бил отказан
достъп. По нареждане на кмета му казали, че не може да се влиза вътре. След
което се обърнал към прокуратурата и близо година и нещо безкрайни
разправии, съдилища, като бил допуснат да си вземе архива, едва през есента
на 2021г и то по нареждане на Комисията за защита на личните данни, които
са констатирали, че документите са хвърлени на пода и всичко това му
коствало здравето... „
Ответника и втория въззиваем Д. Д. бе задължен да отговори на въпроси
8
по чл. 176 от ГПК, в о.с.з. на 08.12.2020г., като с отговора си потвърди
казаното от въззивника, че след инвентаризацията на 28.01.2020г. не е
допуснал въззивникът да си вземе документите и както казва св. Я.Т. е
заключил помещението. Ответника, твърди, следното: „Предния път,
когато той не си взе документите, дойде и каза, че трябва да вземе,
материали вътре от кабинета и казах, че не може. Нещата, които съм дал
в здравната каса, са здравни книжки не рецептурни. Досиетата на
пациентите останаха в коридора, защото той не ги взе“.
В мотивите си първоинстанционният съд прави и друга своя
интерпретация, на думите на ответника, като приема, че „ответника по делото
Д. Ж. Д. в обясненията си посочва, че не е истина, че е бил отказан достъпа на
ищеца Д. до кабинета. Имали уговорка със здравната каса да вземат и другите
документи. Досиетата на пациентите останали в коридора, защото ищецът не
ги взел. Това не е съвсем така. Налице е признание от ответника Д. Д. в о.с.з,
който заяви, че не е допуснал Д., както и сам е „ преценил“ и се е разпоредил
да предаде здравни книжки на пациенти на д-р Д. в здравната каса. А
класьорите с досиетата на пациенти на д-р Д. е изнесъл в коридора на
здравната служба, което е констатирано и с приложения по делото
Констативен Протокол от 21.10.2020г. на КЗЛД. Следва да се подчертае в
случая, че кметския наместник Д. Д. сам по собствено усмотрение е решил да
вземе от кабинета на д-р Д. здравно- осигурителните книжки/ за които
твърди, че намерил в едно помещение/ на голяма част от пациентите му от
Стара Загора и впоследствие ги предал самоволно в РЗОК Стара Загора, като
по този начин, възпрепятствал д-р Д. да извършва служебните си задължения
и е лишил пациентите му от правото им да ползват стоматологични
медицински услуги.
Съдът в абзац 6 /шести/ на страница 4 от Решението, приема, че
кредитира с доверие показанията на свидетелите. След като кредитира
показанията на всички свидетели, то съдът е кредитирал и показанията на
свидетеля Х.В., който опровергава твърденията на ответниците, а именно:
През месец февруари 2020г. същият е бил помолен от д-р Д. да отиде с него
до с. Т., за да му помогне да си вземе документи и вещи от кабинета в
здравната служба в с. Т.. Отишли в с. Т., по повод, д-р Д. да си вземе
документите на пациентите-здравни документи и други вещи. Свидетелят бил
на 2-3 метра зад д-р Д. и „ един наместник кмет на с. Т. казал, че не може да
си вземе документите, защото от с. О. кмет не разрешавал да ги вземат. Не ги
допуснали да влезнат вътре и се върнали.“ Твърденията на свидетеля изцяло
кореспондират със казаното от ответника Д. Д., който твърди , „че не може да
влезнат да си вземат нещата.“ Вследствие на отказа да бъде допуснат, д-р Д. е
сезирал прокуратура, КЗЛД за правата си, като в подкрепа на твърденията на
д-р Д. е и установеното от комисията на КЗЛД в Констативен протокол от
21.10.2020 г.
Също така от разпита на свидетелят В. се установяват и фактите
относно физическото състояние на ищеца, вследствие на продължилите дълго
9
проблеми на д-р Д. с прокуратура и съд и притесненията, които д-р Д. е имал
ежедневно. Той е започнал да се разболява, да вдига кръвното си налягане,
получил диабет, имал високо кръвно налягане и често главоболие. Много от
пациентите на Д-р Д. се отказали от него, тъй като не могли да си вземат
документите от него. Чак след една година, му върнали документите.
Съдът в мотивите си приема, че от проведената очна ставка между св.
Х.В. и ответника Д. Д. се установявало, че когато за първи път св. В. е видял
ответника Д. с тях е имало и жена, което се потвърждава от думите на Д. Д.,
само че с този извод съдът само констатира този факт, а не прави никакъв
правен извод. Не се спори и от свидетеля, че за първи път е отишъл в с. Т.
когато с д-р Д. не са били допуснати от ответника Д. Д. в здравната служба, с
тях е пътувала и близка на д-р Д. -М.. Това е бил първият път в който св. В. е
видял ответника Д., вторият път е бил след една година, когато след
нареждане на КЗЛД са задължили кметството да върнат документите на д-р
Д.. Но за д-р Д. това е било трети път в който е отивал да прибере свои
документи и вещи.
Въззивният съд счита, че с показанията на свидетелката Я.Г. не са се
доказали фактите релевантни за настоящия спор. Същата е присъствала
единствено на инвентаризацията на здравния кабинет на 28.01.2020г. На
други проверки не е присъствала.
Това означава, че свидетелката няма впечатления за друга дата освен за
28.01.2020г, когато е присъствала в качеството на председател на комисията
за приемане и предаване на стопанския инвентар на здравната служба в с. Т..
Въпреки това, в твърденията й се съдържат изявления поддържащи казаното
от въззивникът в исковата молба, а именно: „ След приключване на
инвентаризацията, кметския наместник заключи помещението и се разбраха в
срок до една седмица да дойде да си вземе неговите документи, документи,
касаещи лицата, които лекува. “
Но не само това е основното в настоящия спор, а и получените
увреждания от въззивникът вследствие на противоправното поведение на
ответниците.
Никъде с настоящото решение първоинстанционният съд не е обсъдил
представените от ищеца още с исковата молба и допълнително с молбата с вх.
№ 14412/06.12.2021г медицински документи, множество амбулаторни листи,
медицинско направление от ТДКЦ С.З. и резултата от прегледа от датата
03.12.2020г с диагноза тревожно -депресивно разстройство, които писмени
доказателства са приети от съда с Определение в о.с.з на датата 08.12.2021г.
По отношение на представените доказателства липсва и преценката на
съда, неговите констатации и правните изводи на основание чл. 236, ал.2 от
ГПК. Въззивната инстанция приема, че това е порок на Решението, като
първоинстанционният съд не е ценил всички доказателства приети по делото.
С тези доказателства въззивникът цели да докаже не само авторството на
деянието именно на двамата въззиваеми по делото, а неимуществените вреди,
вследствие на непозволеното увреждане, за които съдът е следвало да изложи
10
подробните си мотиви.
Първоинстанционният съд в абзац 3, на страница 5 на Решението си
приема „че от показанията на свидетеля Х.В. се установява, че ищецът не е
бил допуснат до кабинета, за да си вземе останалата част от наличните в
помещението вещи. Показанията на свидетеля навеждат доводи, че след
случая пациентите на ищеца се отказали от него, тъй като не могли да се
вземат документите.“ Нелогично и противоречиво звучи впоследствие извода
на съда, че „ тези действия обаче от страна на наемодателя не нарушават
правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение ши
общия принцип да не се вреди другиму “ . Съдът приема, че действията на
ответниците не представляват противоправно деяние, а само противоправно
деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност.
С оглед на така обсъдените по-горе доказателства и изложените
съображения съдът намира за безспорно установено по делото, че именно
двамата въззиваеми са причинили на въззивника д-р Д. сочените в исковата
молба и реално причинени на последния неимуществени и морални вреди.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд в
настоящият случай си противоречи, като едновременно приема, както че
ищеца не е бил допуснат да си прибере вещите и вследствие на това
негови пациенти са се отказали от него, така и приема, че това поведение
не било „противоправно“. Достатъчно ясно и категорично е установено и от
Констативният Протокол от КЗЛД от 21.10.2020г., че документите на
пациентите на Д-р Д. са открити на коридора на здравната служба в с. Т. ***.
Категорични са и доводите на двете инстанции по възз.гр.д. № 1378/2021г на
ОС Стара Загора, с което се потвърждава Решение по гр.д. с № 4546/2020г.на
PC Стара Загора в тази насока. На практика на въззивника д-р Д. е бил
забранен и отказан и от двамата въззиваеми кметове достъпа до собствената
му медицинска документация и тази на лекуваните от него пациенти, което е
довело и настъпването на непоправимите вреди в неговия правен
патримониум.
Съдът също така прави и недопустимия извод, че въззивникът е проявил
небрежност, като е отложил във времето изпразването на кабинета си. Този
извод не кореспондира с нито един факт и доказателства, събрани по делото.
Сам ответника и въззиваемия Д. Д. твърди в писмените си обяснения в
„сведение от Д. Ж. Д. от 06.04.2020г“ по прокурорска преписка с №1090/2020
на РП-Стара Загора, приложено по делото. „ Нещата, които не се водеха на
инвентаризационен опис се отделяха на страни и д-р Д. ги носеше в
автомобила си. Съставихме и приемо-предавателен протокол, който бе
подписан от членовете на комисията, д-р Д. и мен. С д-р Д. се разбрахме да
дойде следващата седмица за останалия негов багаж, т.к. в автомобила
му нямаше повече място. Така протече инвентаризацията на 28.01.2020г.
След седмица или две Д-р Д. дойде в Т. и отново напълни автомобила си с
негови вещи- книги, документи, апарат за нагревки и други. Останаха газова
печка, принтера и метално шкафче, които той така и не дойде да вземе. При
11
извършване на оглед във всички помещения открих един кашон здравни
книжки и медицински документи“.
Ако се съпоставят казаното от ответника Д. Д. пред Районна
Прокуратура, с казаното пред Районен съд /Поредния път, когато той не си
взе документите, дойде и каза, че трябва да вземе, материали вътре от
кабинета и казах, че не може“/, е видно, че въззивникът правилно твърди, че е
отишъл три пъти до здравната служба, като именно третия път е бил
възпрепятстван, а първите два пъти е взел и натоварил багажа си. По този
начин извода на съда, че д-р Д. не е отишъл повече от месец да си вземе
багажа е изолиран и неправилен, като именно цели да оправдае
неправомерните действия на ОТВЕТНИЦИТЕ.
В Решението липсват и мотиви по отношение на втория ответник Д. Ж.
Д., като съда се е ограничил единствено да приеме, че ответника Г. Д. К. е
упражнил едно свое облигационно право, като след преустановяване на
договорните правоотношения страните предприемали действия от преди
възникването им. От тези изводи на съда не става ясно, дали приема, че кмета
на О. Г. К. е разпоредил да не бъде допускан до кабинета д-р Д., именно
защото между страните договорните отношения са прекратени и поради това
той няма право да си вземе документите и трябва една година да пише жалби
до различни инстанции, да води дела, да търпи негативи, да се разболее, като
болестта му диабет е вече необратима. Не става ясно, какво приема по
отношение действията на ответника Д. Ж. Д. и твърденията, че същият не е
допуснал фактически въззивникът до кабинета в здравната служба в с. Т., ***.
Съда не е направил свои правни изводи. Не става ясно, след като приема, за
установено, че въззивникът не е бил допуснат да си вземе документите и
вещите, какво по вид поведение е това- правомерно ли или не?
Разпореждането с чужди вещи повече от една година - правомерно поведение
ли е? Заключването им и неосигуряването на достъп до помещението, за да си
прибереш вещите - правомерно поведение ли е или не?
Неразбираем за мен е извода на съда, с който мотивира поведението на
ответниците, в абзац 3, стр. 5 / предпоследното изречение/ Недопускането на
наемателя до имота след прекратяване на договора не представлява
противоправно деяние, още повече, че наемателят е разполагал с възможност
да си прибере вещите в рамките на повече от месец. Извода на съда, че
повече от месец след датата на прекратяването не кореспондира с нито едно
доказателство по делото, нито с обясненията на ищеца д-р Д. Д. дадени по чл.
176 ГПК, нито със свидетелските показания на свидетеля Х.В., нито дори с
твърденията на ответника Д. Д..
От казаното до тук, въззивният съд счита, че са налице достатъчно и
убедителни доказателства, че ответниците с поведението си са накърнили
общия принцип „ да не се вреди другиму“ и са причинили на въззивника Д.
именно твърдените в исковата молба морални и душевни вреди и
страдания.
Съдът се е ограничил да събира и проверява доказателствата единствено
12
и само касаещо осъщественото неправомерно поведение, като е неглижирал
представените доказателства касаещи настъпилите негативни последици,
вследствие неправомерното поведение на ответниците и причинените
неимуществени вреди на въззивникът.
Настоящият съд считам, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ищецът доказа по безспорен и категоричен начин, при
условията на пълно и главно доказване, претърпените от него неимуществени
вреди, както и в какво се изразяват те и пряката причинна връзка между тях. С
исковата молба са наведени твърденията за претърпени такива-
неимуществени вреди, като се, установи и доказа и пряката причинна връзка с
противоправност на деяние извършено от ответниците по делото и тяхната
вина.
Неимуществените са тези вреди, които засягат не имуществото, а
личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените
вреди се включва емоционалният живот на пострадалия, физическите и
моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други
лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Законът дава
възможността на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
Следва да бъде ангажирана отговорността и на двамата ответници и
въззиваеми, солидарно тъй като и двамата с действията си са препятствали с
достъпа на въззивника до собствената му медицинска докумлентация.
Поради изложеното съдът счита, че така предявеният иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява по принцип
основателен.
В случая, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
се установява, че при прекратяването на наемните правоотношения между
страните, част от документацията на ищеца е останала в наетото преди това
помещение. От показанията на св. Х.В. се установява, че ищецът не е бил
допуснат до кабинета си, за да си вземе и останалата част от наличните в
помещението вещи и медицински документи. Показанията на свидетеля
навеждат и доводи, че след случая пациентите на ищеца се отказали от
него, тъй като не могли да си вземат и съответните документи.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди въззивният съд възприе следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на
вредите. Тя е свързана с проявата на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат: характера на увреждането, начинът на
13
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г./. При неимуществените
вреди меродавни са характерът и интензитетът на претърпените душевни
болки и страдания.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на
ищеца д-р Д. са причинени увреждания с емоционален и морален характер,
като те са изисквали продължителен период на възстановяване и са били
свързани с много душевни болки и страдания, както и със значителни
затруднения, неудобства, физическо и емоционално неразположение за
въззивника д-р Д. Д..
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искът за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан в пълния му размер до
претендираните 1000 лева, като в отхвърлителната му част Решението на
първоинстанционният съд следва изцяло да се отмени изцяло. Следва да се
постанови друго, с което спора да се реши по същество, като следва двамата
ответници и въззиваеми да бъдат осъдени да заплатят на въззивника
обезщетение в претендирания размер от 1000 лева или по 500 лева за всеки
един от тях, както и в частта му относно всички присъдени с Решението
разноски. Въззивният съд намира, че по отношение на двамата ответници не
следва да се прилага института на “солидарността”, тъй като задължението на
всеки един от ответниците и въззиваеми е отделно и на отделни основания и
по отношение на техните задължения следва да се приложи института на
“разделността” на задълженията им.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК, двамата
въззиваеми следва да бъдат осъден да заплати на жалбоподателя всички
направени по делото разноски и пред двете съдебни инстанции общо от 860
лева - съразмерно с уважената част от исковете и въззивната жалба на този
жалбоподател. Общият размер на разноските, които следва да се присъдят и
за двете инстанции е в размер на 860 лева., от които пред първата инстанция
разноски в размер на 640 лева и пред въззивната инстанция общо в размер на
220 лева, съобразно представените договори за правна помощ и съдействие с
пълномощника на въззивника адв. Г. Н. М. от Адв. колегия Стара Загора, и
представените вносни бележки за заплатените Държавни такси по делата.
Следва да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят по сметка
на Бюджета на Съдебната власт сумата още от 80 лева дължима държавна
такса по уважената част от предявените искове.
Водим от горните мотиви,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 273 от 18.04.2022г., постановено по гр.д.
14
№ 4304/2021г. по описа на Районен съд –. Стара Загора, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН ********** - Кмет на Община О., ***, с адрес
в с.О., *** да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. С.З., *** на
основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 500 /петстотин лева/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален
стрес и физически страдания, изразяващи се в често главоболие, ускорен пулс
и високо кръвно налягане, безсъние и диабет вследствие на причиненият
стрес, ведно с законната лихва, считано от датата на увреждането 21.10.2020г.
до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Д. Ж. Д. ЕГН ********** - кметски наместник на с. Т., общ.
О., *** да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. С.З., *** на основание
чл. 45 от ЗЗД сумата от 500 /петстотин лева/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален
стрес и физически страдания, изразяващи се в често главоболие, ускорен пулс
и високо кръвно налягане, безсъние и диабет вследствие на причиненият
стрес, ведно с законната лихва от 21.10.2020г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН ********** - Кмет на Община О., *** и Д. Ж.
Д. ЕГН ********** - кметски наместник на с. Т., общ. О., *** ДА ЗАПЛАТЯТ
Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. С.З., *** на сумата от 860,00 лева
/осемстотин и шестдесет лева/, представляваща направените от последния
разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН ********** - Кмет на Община О., *** и Д. Ж.
Д. ЕГН ********** - кметски наместник на с. Т., общ. О., *** ДА ЗАПЛАТЯТ
по сметка на Бюджета на Съдебната власт сумата още от 40 /четиридесет/
лева, представляваща дължимата държавна такса за уважената част от
предявените искове от въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15