Решение по дело №670/2017 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 163
Дата: 13 март 2018 г. (в сила от 4 декември 2018 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20171820100670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Елин Пелин, 13.03.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 670/2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1  ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” № 5, срещу „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, ул. „Средна гора“ № 5, представлявано от КАТЯ АЛЕКСАНДРОВА ГЕОРГИЕВА,  с която иска се признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца: 12207,54 лева, представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 23.04.2008 г.; 933,78 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2016 г. до 21.10.2016 г.; 1062,95 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.03.2016 г. до 23.02.2017 г.;  148,75 лева, представляваща неплатена такса за управление за периода от 10.08.2016 г. до 23.02.2017 г.; ведно със законна лихва от 24.02.2017 г. до изплащане на вземането. Твърди се, че ищецът предоставил на „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД, ЕИК *********, кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 25000 лева. С договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 09.03.2016 г. ответното дружество „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД е придобило търговското предприятие на кредитополучателя „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД, като съвкупност от права и задължения и фактически отношения. По ч.гр.д.№ 145/2017 г., Районен съд Елин Пелин била издадена заповед  за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 27.02.2017 г. срещу длъжниците „КРЕСНА- ЕЛЕКТРИК“ ООД, ЕИК *********, „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* и Тодор Георгиев Димов, ЕГН ********** да заплатят солидарно процесните суми. Ответникът на 23.05.2017 г. е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, а с определение от 01.06.2017 г. са дадени указания на ищеца на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е закупил предприятието на длъжника по специален ред по ЗОЗ, затова не са приложими разпоредбите на чл. 15 и сл. ТЗ и ответникът не отговаря солидарно за задълженията на предприятието.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа исковете. Твърди се, че са налице основания за солидарна отговорност за правоприемника за дълга на търговското предприятие без значение от изтичането на срока по чл. 16а ТЗ.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва исковете. Твърди се, че чл. 15 и сл. ТЗ предвижда солидарна отговорност за прехвърлителя и приобретателя, а извършената продажба е по реда на Закона за особените залози. Сочи се, че предприятието на длъжника е закупено от заложния кредитор, поради което ответникът не е солидарно отговорен.  

            Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 147/2017 по описа на РС Елин Пелин, че на 27.02.2017 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу длъжниците „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД, „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД и Тодор Георгиев Димов. Искането е уважено, като е издадена заповед № 103/ 27.02.2017 г., с която е разпоредено посочените длъжници да заплатят солидарно на ищеца претендираната по заявлението сума – 12207,54 лева, представляваща главница; 933,78 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2016 г. до 21.10.2016 г.; 1062,95 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.03.2016 г. до 23.02.2017 г.;  148,75 лева, представляваща неплатена такса за управление за периода от 10.08.2016 г. до 23.02.2017 г.; ведно със законна лихва от 24.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство; допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и на 27.02.2017 г. е издаден изпълнителен лист на заявителя. На  23.05.2017 г.  е подадено възражение от „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД, към което е приложена платежно нареждане за сумата от 18369,10 лева и е поискано спиране на изпълнението. Според представените преписи от разписките за получаване на покана за доброволно изпълнение с приложени преписи от заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, същите са били връчени на 17.05.2017 г. на „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД.  С определение от 01.06.2017 г. е било спряно принудителното изпълнение срещу длъжника „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД. Със съобщение, получено на 19.06.2017 г., е указано на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД. На 05.07.2017 г. в срока по чл. 415 ГПК ищецът е подал исковата молба, по която е образувано настоящето производство.

Между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД - кредитор и „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД – кредитополучател е бил сключен договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 23.04.2008 г., въз основа на които банката е предоставила ползването на кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка в размер до 25000 лева.

С допълнително споразумение № 1 / 15.02.2013 г. към горепосочения договор между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД е постигнато съгласие, че към 18.02.2013 г. дължимата сума по кредита е в размер на 25560 лева, като същата представлява договорен и усвоен кредитен лимит. Кредитополучателят се е задължил да издължи посочената сума на 60 равни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 580,09 лева всяка, считано от 03.2013 г. на 15 число на месеца.

С допълнително споразумение № 2 /15.02.2013 г., е уговорено, че кредитът на „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД по горния договор да бъде обслужван чрез сметка на титуляра Тодор Георгиев Димов, като последният нямал претенции за сумите.

С договор за встъпване в дълг от 15.02.2013 г., Тодор Георгиев Димов е приел да стане солидарен длъжник на задълженията по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 23.04.2008 г.

С договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 09.03.2016 г., ответното дружество „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД е придобило търговското предприятие на кредитополучателя „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД, като съвкупност от права и задължения и фактически отношения.

Видно е от представените уведомления с приложени известия за доставяне, че ищецът е обявил на длъжниците предсрочната изискумост на цялото задължение по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 23.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 / 15.02.2013 г. и допълнително споразумение № 2 /15.02.2013 г., като „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД е получила известието на 24.10.2016 г., Тодор Георгиев Димов – на 23.11.2017 г., „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД – на 19.01.2017 г.

Видно е от договор за особен залог на търговско предприятие от 30.10.2008 г., че същият е сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД – кредитор и „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД-залогодател, като последният е учредил в полза на банката залог върху цялото си търговско предприятие с наименование „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ за обезпечаване на всички вземания на банката, произтичащи от договор за банков кредит от 30.10.2008 г. за главница в размер на 552678 евро, лихви и неустойка. Договорът за особен залог на търговско предприятие от 30.10.2008 г. е с нотариална заверка на подписите peг. № 19022/03.12.2008 г. на нотариус Искра Кутева, с район на действие Районен съд Благоевград, peг. № 241 на НК, вписан в Търговския регистър към агенцията по вписванията с вх. peг. № 20081110095857, вписан в Централен регистър на особените залози към Министерството на правосъдието под № 2008111002205 и в Служба по вписвания гр. Сандански с вх. peг. № 3396/11.11.2008 г., акт№ 4 том 1, учреден върху цялото търговско предприятие на залогодателя „Кресна електрик” ООД, ЕИК *********, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения както и върху отделни активи на заложеното търговско предприятие, подробно посочени в чл.1, ал. 1 от договора за залог на търговско предприятие.

С договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 03.02.2016 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД-цедент и „ХИДРОСТРОЙКОМЕРС“ ООД-цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера срещу уговорена цена в размер на 230552,39 евро вземанията си към „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД по договор за инвестиционен банков кредит от 30.10.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/29.03.2012 г.; допълнително споразумение № 2 от 11.10.2012 г.; допълнително споразумение № 3 от 27.06.2013 г.; Допълнително споразумение № 4 от 07.02.2014 г.; допълнително споразумение № 5 от 26.08.2014 г., сключен между ,Кресна електрик” ООД и ОББ АД, обезпечен с: договор за особен залог на търговско предприятие от 30.10.2008 г. ;  договор за залог върху вземания от 29.03.2012 г., вписан в ЦРОЗ към МП под № 2012032902876, с който е учреден особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания по всички банкови сметки на залогодателя „Кресна електрик” ООД, ЕИК ********* в ОББ АД; договор за залог върху вземания от 29.03.2012 г., вписан в ЦРОЗ към МП под № 2012032902883, с който е учреден особен залог на съвкупност от настоящи и бъдещи с вземания, произтичащи от договор за изкупуване на електрическа енергия, сключен с ЧЕЗ Електро България АД; договор за поръчителство от 30.10.2008 г. с Тодор Георгиев Димов.

На 03.02.2016 г. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД е изготвила потвърждение за цесия на вземания до „ХИДРОСТРОЙКОМЕРС“ ООД за вземанията си срещу „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД договор за инвестиционен банков кредит от 30.10.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/29.03.2012 г.; допълнително споразумение № 2 от 11.10.2012 г.; допълнително споразумение № 3 от 27.06.2013 г.; Допълнително споразумение № 4 от 07.02.2014 г.; допълнително споразумение № 5 от 26.08.2014 г.

Според кредитно авизо на 03.02.2016 г. е била заверена сметка по превод с вальор 03.02.2016 г. с наредител „ХИДРОСТРОЙКОМЕРС“ ООД,  основание за плащане договор за цесия от 03.02.2016 г. със сума на превода 230552,39 евро.

Според потвърждение за вписване в ЦРОЗ към 25.02.2016 г., издадено на „ХИДРОСТРОЙКОМЕРС“ ООД, е било извършено изменение към първоначално вписване № 2008111002205 въз основа на разпореждане за вписване № 2016022501533 за заявление за вписване на пристъпване към изпълнение.

Със съобщение с изх. 0201/ 16.02.2016 г. по реда на чл. 33 от Закона за особените залози от „ХИДРОСТРОЙКОМЕРС“ ООД до „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД, последният бил уведомен за пристъпване към удовлетворяване на вземане в размер на 230552,40 евро по по договор за инвестиционен банков кредит от 30.10.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/29.03.2012 г.; допълнително споразумение № 2 от 11.10.2012 г.; допълнително споразумение № 3 от 27.06.2013 г.; Допълнително споразумение № 4 от 07.02.2014 г.; допълнително споразумение № 5 от 26.08.2014 г., обезпечено с договор за особен залог на търговско предприятие от 30.10.2008 г. Представени са декларация по чл. 38 ЗОЗ и декларация по чл. 414, ал. 3 ТЗ.

Установява се от заключението на съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Е.М., които съдът кредитира като пълно и компетентно, че на 19.02.2013 г. е усвоен кредита по процесния договор в размер на 25560 лева. Общият размер на внесените погасителни вноски е 21769 лева, от които: 13352,46 лева за главница, 7531,31 лева за договорни лихви и 885,70 лева за заемни такси. Общият размер на непогасената главница към 27.02.2017 г. е 12207,54 лева. Общият размер на непогасените договорни лихви за периода от 15.03.2016 г. до 21.10.2016 г. е 933,78 лева. Общият размер на непогасените наказателни лихви за периода от 15.03.2016 г. до 23.02.2017 г. е 1062,95 лева. Неплатена е такса за управление в размер на 148,75 лева за периода от 10.08.2016 г. до 23.02.2017 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, с който се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже, че вземането съществува и че е изискуемо, както и юридическият факт, от който произтича вземането и неговия размер.  Предявеният иск е допустим с оглед наличието на правен интерес за ищеца да установи вземането си след подадено от ответника възражение.

Не се спори между страните, а и се установява от представените доказателства, че ищецът е предоставил банков кредит на „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 23.04.2008 г. От заключението на вещото лице се установява, че кредитът е бил усвоен, като към датата на подаване на заявлението не са платени задължения в размер на претендираните от ищеца суми.

След процедура по Закона за особените залози чрез договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 09.03.2016 г., ответното дружество „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД е придобило търговското предприятие на „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД, като съвкупност от права и задължения и фактически отношения. Според чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ е предвидено, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Паричните задължения са носими т. е.
се престират в местожителството на кредитора, поради което последното условие не е приложимо в случая. Според чл. 16а, ал. 1 ТЗ правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето. В срока по ал. 1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на вписването на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник.

В практиката на ВКС/решение № 612 от 28.V.1996 г. по гр. д. № 851/95 г., V Г.О., решение № 491 от 22.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 119/2005 г. на I Г.О., решение № 454 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2008 г., I Г.О./ е разяснено, че Търговският закон урежда две различни хипотези за прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец - чрез правна сделка съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ, и чрез наследяване при смърт- чл. 60, ал.2 от ТЗ. Разпоредбите на чл. 15, 16 и 16а от ТЗ се отнасят за първата хипотеза-прехвърляне на предприятие посредством правна сделка, при която продължават да съществуват като правни субекти праводателят и правоприемникът. Търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прехвърлянето му по своята същност е преминаване на съвкупността от един правен субект на друг. Прехвърлителят престава да бъде носител на правата и задълженията и те преминават в патримониума на приобретателя. Следователно същността на правната сделка /прехвърлянето на предприятие/ изключва възможността прехвърлителят да продължи да бъде титуляр на правата и носител на задълженията след сключването и. След прехвърлянето на предприятието правоотношенията и фактическите отношения преминават върху приобретателя. За да не се злепоставят интересите на лицата, които са станали кредитори на предприятието преди прехвърлянето посредством намаляване на имуществото, което обезпечава техните вземания, са създадени разпоредбите на чл. 15, 16 и  чл. 16а от ТЗ. Тези норми предвиждат уведомяване на кредиторите, вписване, обнародване на прехвърлянето, разделно управление и солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника до размера на получените права. Това означава, че като изключение и в полза на старите кредитори е въведено задължение за приобретателя да носи солидарна отговорност за задълженията, възникнали преди прехвърлянето, но само до размера на получените права (Определение № 61 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60194/2016 г., III г. о., ГК). Солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ на отчуждителя и правоприемника е законова и е уредена като вид лично обезпечение на кредиторите на предприятието на отчуждителя (прехвърлителя) и право на ищеца е да избере, срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска. Солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ не е ограничена със срока по  чл. 16а, ал. 1 ТЗ, който има значение единствено и само за отделното управление на преминалото търговско предприятие от правоприемника - приобретател, но не и за предявяването на искове срещу прехвърлителя и приобретателя, които се изсрочват с общата петгодишна давност (Решение № 148/05.03.2008 г. по т. дело № 694/2007 г. на ВКС, ТК; Определение № 833 от 21.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2015 г., III г. о., ГК; Определение № 730 от 21.09.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 558/2011 г., II т. о., ТК).

С процесния договор за продажба на търговско предприятие ответникът е придобил в цялост търговското предприятие на „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД като съвкупност от права и задължения и фактически отношения. Цялото предприятие на търговеца включва съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност и отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца, поради което ответникът като правоприемник отговаря за задълженията на „КРЕСНА-ЕЛЕКТРИК“ ООД по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 23.04.2008 г. Неоснователни са доводите на ответника, че при прехвърляне на предприятие по Закона за особените залози, Търговският закон не защитава кредиторите. Обстоятелството, че договорът за покупко-продажба на търговско предприятие от 09.03.2016 г. е бил сключен след проведена процедура по Закона за особените залози, не променя правната му същност и не означава, че правоприемникът придобива само активи. Ирелевантно е и обстоятелството, че търговското предприятие е придобито от заложен кредитор „ХИДРОСТРОЙКОМЕРС“ ООД, тъй като при продажбата но ЗОЗ заложният кредитор продава от свое име, но за сметка на залогодателя (чл. 37, ал. 1 ЗОЗ), а правоприемството в материалните права несъмнено е между залогодателя и купувача.

По горните съображения предявените срещу ответника установителни искове за дължимостта на сумите по приложеното заповедно производство, като основателни, следва бъдат уважени изцяло.

Ответникът следва да заплати на ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото, както следва: 287,06 лева, държавна такса в заповедното производство; 838,60 лева, разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 287,06 лева, държавна такса в исковото производство; 300 лева, разноски за вещо лице; 1152,71 лева, разноски за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, ул. „Средна гора“ № 5, дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” № 5, сумата от: 12207,54 лева, представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 23.04.2008 г.; 933,78 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2016 г. до 21.10.2016 г.; 1062,95 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.03.2016 г. до 23.02.2017 г.;  148,75 лева, представляваща неплатена такса за управление за периода от 10.08.2016 г. до 23.02.2017 г.; ведно със законна лихва от 24.02.2017 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „КЕЙ ДЖИ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, ул. „Средна гора“ № 5, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” № 5, сумата от: 287,06 лева, държавна такса в заповедното производство; 838,60 лева, разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 287,06 лева, държавна такса в исковото производство; 300 лева, разноски за вещо лице; 1152,71 лева, разноски за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: