№ 6552
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110121296 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
11.04.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на първи април през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ДЛ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 68640/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от С. Р. Д. срещу „Х 2023“ ЕООД, като се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на
трудов договор № 013/14.04.2021 г. за длъжността „монтажник“. Поддържа, че стриктно е
изпълнявал трудовотите си задължения въпреки, че от м.09.2022 г., работодателят не му бил
възлагал на него, но и на колегите му обекти където да се явяват за извършване на
уговорената работа, но сочи, че имал прави на трудово възнаграждение при условията на
престой. Навежда доводи, че е прекратил трудовото възнаграждение на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ на 19.01.2023 г. Излага съображения, че работодателят бил декларирал пред
различни държавни органи неверни данни във връзка с трудовото правоотношение и
прекратяването му, като от 01.02.2023 г. било посочено, че трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърди, че наложеното дисциплинарно
уволнение било незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение било прекратено
1
преди това. Освен това сочи, че не била спазен процедурата по чл. 193 КТ. Обосновава, че
уволнителната заповед била незаконосъобразна, тъй като била и немотивирана, като в
случая била налице злоупотреба с право от страна на работодателя, което аргументира.
Поддържа, че размера на БТВ за последния пълен отработен месец, които предхождал
месеца на уволнението бил в размер на 1400,00 лева, като поради незаконосъобразност на
уволенението се дължало и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Прави доказателствени
искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускането
изслушването на заключението на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба, както и
за допускането събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели при
режим на довеждане за обстоятелства свързани с явяването на работа и инструкциите на
работодателя, както и извършената работа. Иска уволнението да бъде признато за
незаконосъборазно, да бъде осъден ответника да заплати претендираното обезщетение,
както и да бъде променено основанието вписано в трудовата книжа за извършеното
прекратяване на правоотношението.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове, като преписа от исковата молба е връчен на ответника по
реда на чл. 50 ГПК.
С Определение от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 21296/2023 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав, съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по
гр. д. № 21296/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта по предявения иск от
С. Р. Д., срещу „Х 2023“ ЕООД в частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 8400,00 лева, представляващи
обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от
01.02.2023 г. до 30.07.2023 г.
С Определение от 20.06.2023 г., постановено по гр. д. № 21296/2023 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав, съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по
гр. д. № 21296/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта по предявения иск от
С. Р. Д., срещу „Х 2023“ ЕООД в частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ за поправка на основанието вписано в трудовата книжка за прекратяване на
трудово правоотношение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело, който по силата на § 1, т. 1 КТ е
работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания „дисциплинарно
уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр.
чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на
нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.
195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник
или служител.
Приложен е Трудов договор № 013/14.04.2023 г., сключен между „ФПГ“ ЕООД от
една страна в качеството на работодател и С. Р. Д. от друга страна, в качеството на
служител. По силата на договора работодателят възлага, а служителят приема да извършва
длъжността „Монтажник“ срещу заплащането на уговореното по договора трудово
2
възнаграждение.
Трудовият договор е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните,
поради което при липсата на доказателства по отношение неговата неавтентичност,
последният обвързва страните във връзка с обективираните в договора изявление и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Приложено е Уведомление от 16.01.2023 г., с което ищеца е отправил едностранно
адресирано изявление до работодателя, като е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ.
От неоспорена справка от електронната система на „Спиди“ (л. 10-11 в кориците на
делото се установява, че Уведомление от 16.01.2023 г. е било връчено на ответника на
19.01.2023 г.
Представена е Заповед № 27/31.01.2023 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради дисциплинарно уволнение.
От извършени служебно справки по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНЦ се установява, че
ответника е променил търговската си фирма (т.е. налице е несъщинско правоприемство),
като същата от „ФПГ“ ЕООД е „Х 2023“ ЕООД.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в случая страните са се намирали в
трудово правоотношение.
Предвид разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че ответника по
делото, който се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е провел пълно и
главни доказване, за да се установи, че надлежно е извършено дисциплинарно уволнение.
Нито е доказано, че са поискани обяснения по чл. 193 КТ, нито заповедта за уволнение е
мотивирана по смисъла на чл. 195 КТ.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението
– арг. чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на
определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както
предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и
правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на
работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът
на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
дисциплинарното наказание.
Според нормата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на
фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се
осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение
на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
уволнението. Следва да се отбележи, че изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е
3
конкретизирано в достатъчна степен – с оглед защитата на работника или служителя и за да
бъде осъществен съдебния контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания
са налице когато – в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание
– нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между
работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се
установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното
нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ. Липсата на
дадени писмени обяснения от страна на работника (по връченото му искане за даване на
обяснения), когато в искането – нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по
разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с
причините за уволнението му. – така напр. Решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2015
г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о., ГК.
Според нормата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Отделно от горното, както е отбелязано по-горе доказателствения стандарт по чл.
154, ал. 1 ГПК не е изпълнен, поради което съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
За пълнота трябва да бъде отбелязано и обстоятелството, че връчването на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води
до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице
посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за
прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ
води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е
налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно
(без основание) прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ,
работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя
обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия
договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово
правоотношение – така Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV
г. о., ГК . Следователно, доколкото в случая е доказано, че работника или служителя е
прекратил по-рано трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, то същото е
прекратено, като работодателят има право само на обезщетение, доколкото по делото нито
се твърди, нито се доказва наличието на злоупотреба с права. При това положение – при
прекратено по-рано трудово правоотношение, последващото дисциплинарно уволенение се
явява незаконосъобразно.
С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателна, като уволнението следва да бъде признато за незаконно и да бъде отменено.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че е сторил
такива, поради което съобразно уважената част от исковете и прекратената част от
производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от 200,00 лева,
представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстационното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на разноски по прекратената част от
4
производството (арг. чл. 78, ал. 4 ГПК), нито е доказал, че действително е сторил такива,
поради което не следва му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението извършено по отношение на С. Р. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. .................. извършено със Заповед № 27/31.01.2023 г., с която
е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради
дисциплинарно уволнение, издадена от управителя на „Х 2023“ ЕООД (с предишна
търговска фирма „ФПГ“ ЕООД), ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр.
.................., като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Х 2023“ ЕООД, ЕИК: ................ да
заплати на С. Р. Д., ЕГН: **********, сумата от 200,00 лева, представляващи дължимо
адвокатско възнаграждение за първоинстационното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от 15.04.2024 г., на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК, пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5