Решение по дело №2402/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2075
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20193110202402
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..         2019година      гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на осми октомври  през две хиляди деветнадесета година в състав:

 

                                                      СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

           при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2402  по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано по жалба на С.Т.Д.  ЕГН**********,***-0819-003287/ 25.09.2018г. на Началник  група към ОД на МВР- Варна- сектор ПП, с което  на въззивника са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 300лв. и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

           Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

           С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно,необосновано и незаконосъобразно, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не е била изяснена фактическата обстановка  и не е изяснен въпросът за виновно поведение,приема се, че както АНО, така и актосъставителят не са преценили посочените от жалбоподателя обстоятелства, счита се, че е ограничено правото на защита на нарушителя и се иска отмяна на НП..

           В  съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се  представлява от адв.А.Д., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново моли за отмяна на НП, като счита, че не може въз основа на един АУАН да бъдат издадени две НП, твърди се, че друго лице, а не жалбоподателя е собственик на управляваното МПС и че въззивникът не е бил уведомен както от Гаранционния фонд, така и от сектор ПП за прекратяването на регистрацията на процесното МПС, визира се липса на съставомерност от субективна страна и се твърди, че не е установено кой точно е управлявал автомобила.

            Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява и не взема становище в хода на делото по същество.

            След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

            На 17.07.2018г., в жк“Изгрев“ в гр.Варна, в близост до бл.№40  настъпило ПТП между л.а. „Ауди А6” с рег.№ В7422ВК, управляван от  Христо А.ов  и л.а.“Опел Астра“ с рег.№ В 2815 СР, като лекият автомобил „Опел Астра“ напуснал  местопроизшествието.

             За настъпилото ПТП бил подаден сигнал в сектор ПП-ОД на МВР-Варна и същото било посетено от полицейски екип, в който участвал и св.Г.- мл. автоконтрольор.На место св.Г. провел разговор с водача на л.а. „Ауди А6”, който му обяснил как е настъпило ПТП и посочил рег.№ на автомобила, причинил ПТП.След извършена проверка било прието за  установено, че собственик на автомобила, предизвикал настъпването на ПТП, е въз.Д., който пред св.Г. обяснил, че е предоставил процесния автомобил на друго лице, но не можал да посочи точно кое е лицето, като обяснил, че няма никаква представа как е настъпило ПТП.Предвид горното на жалбоподателя била предоставена за попълване декларация по чл.188 от ЗДвП, като в същата въз.Д. отразил че не може да посочи от кого се е управлявал автомобила на процесната дата и в процесния час.

           Предвид горното св.Г.  съставил АУАН срещу въз. Д., за нарушения на чл.5 ал.1т.1, чл.123 ал.1т.1, чл.140 ал.1,чл.100ал.1т.2, чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, в които изрично се сочило, че въз.Д. няма нищо общо с процесния автомобил, не го управлява и няма документи за него, тъй като го е продал преди години на А. М. от с.Въглен и автомобилът се управлява в с.Каменар от лице, известно като „Татара“.АНО възложил проверка от комисия, която изготвила становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен, тъй като собственик на автомобила е именно жалбоподателя, поради което въз основа на материалите по преписката на 20.09.2018г. АНО издал НП за четири от нарушенията, описани в АУАН,  в което изрично отразил, че по отношение на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП е образувано ЗМ по описа на сектор ПП.

           Тъй като с постановление на ВРП от 29.08.2019г. било отказано образуването на ДП, тъй като прокурорът приел, че въззивникът не е осъществил от субективна страна престъпление по чл.345 ал.2 от НК, тъй като не са били събрани доказателства, че въззивникът е управлявал автомобила на процесната дата и че е бил уведомен за предстоящото прекратяване на регистрацията на управляваното МПС, както и за последвала служебна дерегистрация на процесното МПС.Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно поведение, въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, на 25.09.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

              В с.з. се приобщиха и материалите от преписка на ВРП № 10589/18г., от които е видно, че липсват доказателства както за това по надлежния ред жалбоподателят да е бил уведомен, че застрахователната полица е прекратена/ няма доказателства изпратеното уведомление от ГФ да е било получено от адресата, който не е жалбоподателя, а лицето С. А. В./, както и за това жалбоподателят да е бил уведомен, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.

              Съдът  изцяло кредитира показанията на св.Г., разпитан в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и конкретни, напълно кореспондиращи с приетата за установена фактическа обстановка.

              Съдът кредитира писмени доказателства, приобщени  по делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка.          

              Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- показанията на св.Г., дадени в съдебно заседание,  писмените доказателства по преписката на ВРП, декларация, материали от електронната папка на НАХД № 5135/18г. на ВРС, заповеди и от останалите писмени доказателства по делото..

              Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

              Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Съгласно приложената и приета от съда заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.

              Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

              Очевидно второто НП е издадено след приключване на проверката по ЗМ, посочена в обжалваното НП, поради което съдът не констатира наличие на съществено процесуално нарушение поради издаването на две НП въз основа на един АУАН и не споделя възраженията в тази насока, а и в този смисъл е и Решението на Адм. съд-Варна, с което делото е върнато за ново разглеждане.

              Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

              Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени  по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, а съгласно нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката  наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорни обстоятелства.

              Видно от събраните по делото гласни доказателства, още след установяването му жалбоподателят е заявил пред св.Г., че макар да фигурира като собственик е предоставил процесния автомобил на друго лице, но не е бил в състояние да посочи точно кое е лицето и именно този факт в последствие е отразил и в предоставената му декларация.След съставянето на АУАН, обаче, въз.Д. е депозирал писмени възражения, в които вече е посочил и лицето, на което първоначално е продал автомобила и местоживеенето му и прякор на лицето, за което е установил, че управлява автомобила в с.Каменар.Въпреки, че вече са били посочени конкретни данни ,въз основа на които би могло да се установи в действителност кое лице на процесната дата и в процесния час е управлявало л.а.“Опел Астра“, АНО се е ограничил до справката, изготвена от комисията, съгласно която въз.Д. следва да отговаря за нарушенията като собственик по документи на процесния автомобил, без да бъде извършена каквато и да било проверка съществуват ли лицата, посочени във възражението и кой точно е управлявал процесния автомобил.В този смисъл в хода на АНП в действителност не е била изяснена фактическата обстановка, не са били събрани безспорни доказателства за авторството на нарушението и формално е приложена разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП.

              На второ място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по  същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя.

             В конкретния случай, видно от материалите по преписката,в действителност НП е било издадено единствено въз основа на  съставения АУАН, което наложи материалите от горепосочената преписка да бъдат изискани служебно от съда/ в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП/.

             Необорени по никакъв начин са твърденията  на въззивника, че последният по никакъв начин не е бил уведомен както за обстоятелството, че е прекратена застрахователната полица/ до него дори не е било адресирано уведомление от ГФ/, така и за обстоятелството, че автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред, въпреки, че по смисъла на Наредбата, касаеща регистрациите и пререгистрациите, е наложително собственикът на автомобила да бъде уведомен за служебната дерегистрация.Табелите очевидно са били поставени на автомобила,  Гаранционният фонд не представя никакви доказателства, че собственикът на процесното МПС   е получил изпратеното уведомление за липса на валидна застраховка, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя/ ако той е управлявал процесното МПС, което не е доказано/, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз. е осъществил състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.Няма доказателства въззивникът виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС и няма никакви доказателства по преписката, такива не се ангажираха и в с.з., които да оборват твърденията му, че изобщо не е знаел за дерегистрацията на процесното МПС и че е могъл да посочи кой го е управлявал на процесната дата.

             В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на прокурора, касаещи проведеното ДП, но и е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.Изцяло в горния смисъл е и Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 1791/19г. по описа на съда.

            Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна проверка.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ НП №18-0819-003287/ 25.09.2018г. на Началник  група към ОД на МВР- Варна- сектор ПП, с което  на въззивник С.Т.Д.  ЕГН**********,*** са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 300лв. и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

            Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна  в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

 

                                                                   СЪДИЯ при ВРС: