Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 05.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1565
по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт С.П. против П.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 16.03.2020г. дружеството е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
пред Районен съд Пазарджик за вземанията си към П.Д.П. в размер на 160,43 лв.
По входираните документи е образувано ЧГД №809/2020г. По посоченото дело е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 ГПК, поради което дружеството-ищец подава настоящата искова молба на
основание чл.415 ал.1, т.2 ГПК в срока по чл.415 ал.4 ГПК.
Твърди, че „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно
чл.35 ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.
Сочи, че съгласно чл.94а от
Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Твърди,
че до този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика
на електроенергия.
Твърди, че П.Д.П. има качеството
на битов клиент, съгласно §1, т.33а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката, тъй като ползваната от същия ел. енергия е за битови нужди с
оглед вида на обекта на потребление - къща. По силата на чл.7, т.1 от общите
условия на ищцовото дружество, ищецът се е задължил да снабдява с ел. енергия
обект на ответника с ИТН 3105520, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“Рила“ №14,
ап.18. За П.Д.П. е открит клиентски номер **********.
Твърди, че ответникът от своя
страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27 ал.1 от
общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Твърди, че в
изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл.94а ал.1 от
Закона за енергетиката за периода 02.08.2018г.-01.11.2018г. ищецът е доставил
до обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 139,95 лв., която до този
момент не е заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница, П.Д.П.
дължи законна лихва в общ размер от 20,48 лв. за периода
21.09.2018г.-15.03.2020г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една
фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване
на настоящото производство. Сочи, че издадените фактури, техният падеж и
период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно
описани в приложения препис-извлечение от клиентската сметка на ответника.
Моли съда да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към П.Д.П.,
както следва: 139,95 лв.,
представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода 02.08.2018г.-01.11.2018г.; 20,48 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава
за периода 21.09.2018г.-15.03.2020г. и законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 16.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли съда на
основание Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело
№4/2013г. т.12 да осъди П.Д.П. да им заплати присъдените в заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№809/2020г. по описа на Районен съд-Пазарджик разноски.
Моли, в тежест на
ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени доказателства.
Прави доказателствено искане - за изискване и прилагане на ч.гр.д.№809/2020г.
по описа на Районен съд-Пазарджик.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, с който оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва иска, както по основание, така и по размер и
период. Оспорва също така и дължимостта на сумите. Твърди, че искът по същество
е допустим, но неоснователен. Сочи, че искът за установяване на вземането цели
да се установи съществуването на вземането му пред съда със сила на присъдено
нещо. Следователно за да се разреши спорът следва да се отговори на въпросите,
касаещи има ли възникнали договорни отношения между ищеца и ответника, изпълнени
ли са поетите задължения по процесния договор за доставяне на ел.енергия. Смята,
че въпреки че има облигационни отношения между страните по делото по договор за
доставяне на ел.енергия, не е доказано, че ответникът е бил запознат с общите
условия при сключване на договора, за да могат същите да произведат действия
/чл.16 от ЗЗД/.
Счита, че ищецът не
е представил доказателства, че ответникът е потребител на ел.енергия. В §1, т.2а от ДР на
ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според посочената
правна норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел.енергия е
доразвито в чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, където е
посочено, че под „клиент" следва да се разбира „потребител на електрическа
енергия“, който пък от своя страна е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди
по смисъла на §1, т.41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент,
който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес. Няма представено по делото заявление - декларация за започване
продажба на ел. енергия, за да се установи, че ответникът е битов клиент по
смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, т.е. П. няма качеството на „потребител“. Счита,
че от събраните писмени доказателства не се установява реално доставена и
правилно отчетена ел.енергия. Смята, че представените по делото фактури
представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за ищеца
доказателства, поради което нямат материална доказателствена сила. Друг
интересен факт е, че към всяка фактура има уведомяване, че при неплащане 10 дни
след крайния срок е възможно преустановяване на електрозахранването на обекта.
Сочи, че въпросът, който стои е защо ищцовото дружество в продължение на тримесечен
период при неплащане на изразходваната ел.енергия не е прекъснало същата на
ответника по делото?
Счита, че спорът в
настоящия казус между страните е дали за посочения в исковата молба период и
адрес, количествата ел.енергия са реално потребени и съответно правилно
отчетени. Твърди, че няма представени по делото доказателства какво
количеството ел.енергия е реално доставена в жилището на ответника П. и само на
това основание счита иска за неоснователен.
Счита предявеният
иск за допустим, но недоказан. Представените фактури по делото са относими и
моли да бъдат приети, но да не бъдат кредитирани като доказателства.
Представените фактури за доставена ел.енергия на ответника с посочена в тях
обща сума и срок за плащане, представляват частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за ищеца доказателства, поради което нямат материална
доказателствена сила.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за приемане за установено
по отношение на ответника П.П., че съществува вземане в полза на ищеца „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД за сумата от 160,43 лв., от които: 139,95 лв. –
главница, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
ел.енергия за периода 02.08.2018г.-01.11.2018г. и 20,48 лв. - представляващи
законна лихва за забава за периода 21.09.2018г.-15.03.2020г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№809 по описа за 2020г. на Районен съд-Пазарджик като неоснователен и
недоказан.
С молба с
вх.№261755/01.10.2020г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е признал,
че след образуване на настоящето гражданско дело, длъжникът по делото П.Д.П. е
извършил доброволно плащане, с което е заплатил главницата и лихвата, предмет
на делото в пълен размер. Заявил е, че неизплатени към момента са останали
единствено направените разноски за настоящото и за заповедното производство.
Заявил е, че предвид изложеното, счита, че с направеното плащане ответникът е
признал исковете като основателни.
В проведеното по
делото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца заяви, че с оглед извършеното
доброволно плащане по делото, с което са погасени главницата и лихвата, моли да
бъде постановено решение, с което исковете им се отхвърлят, поради признанието
им с извършеното плащане. Претендира заплащане на разноските по заповедното и
по настоящото производство, тъй като плащането е извършено след подаване на
исковата молба. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на ответника
взе становище, че с оглед заявеното от процесуалния представител на ищеца и
извършеното плащане, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като се запозна с
твърденията на ищеца и с възраженията на особения представител на ответника,
като и със заявеното в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 16.03.2020 год., ищцовото дружество
е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано
ч.гр.дело №809/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било
уважено и съдът е издал Заповед №388 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на 22.04.2020 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да
заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 139,95 лева – главница, сумата от 20,48 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 21.09.2018г. до 15.03.2020г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.03.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева – разноски по делото за държавна такса и сумата от 50,00
лева – за юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Стойност
на електрическа енергия, доставена за периода от 02.08.2018г. до 01.11.2018г. на основание Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и
чл.98а от Закона за енергетиката. Електрическата енергия е доставена по партидата на П.Д.П.,
с клиентски номер №**********, отнасяща се за обект на потребление: гр.Пазарджик, ул.“Рила“ №14, ап.18, ИТН: 3105520.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
С депозираната по делото писмена
молба, а и в проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител, призна извършено от ответника доброволно
плащане на главницата и лихвата, предмет на делото, в пълен размер, след
подаването на исковата молба и образуването на настоящото производство.
Направеното от ответника
доброволно плащане сочи на признание на исковите претенции.
При тези данни и въз основа на представените
по делото и неоспорени писмени доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че през процесния период от време, ищецът е доставял на ответника
електрическа енергия и че ответникът е консумирал такава в количествата,
посочени в писмените документи и на посочената стойност.
Установи се по делото, че след подаването
на исковата молба и образуването на настоящото исково производство, ответникът
е изплатил доброволно и изцяло на ищеца претендираните от него суми за главница
и лихви. Тези обстоятелства, съдът отчита на основание разпоредбата на чл.235
ал.3 от ГПК. Поради извършеното плащане, към момента не са налице вземания на
ищеца от ответника за претендираните главница и лихви.
Предвид гореизложеното, предявеният
установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК се явява неоснователен,
поради погасяването на вземанията, чрез извършеното доброволно плащане от
ответника и следва да се отхвърли.
Тъй като плащането на главницата
и лихвата е направено от ответника след подаването на исковата молба, предмет
на разглеждане и в хода на настоящия исков процес, то ответникът дължи на ищеца
сторените от него разноски, както в заповедното, така и в исковото производство
в размер общо на 400 лева, съгласно представения списък на разноските по чл.80
от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт С.П. против П.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и с
постоянен адрес:*** иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК – за установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към П.Д.П.,
както следва: 139,95 лв., представляващи
стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 02.08.2018г.-01.11.2018г.; 20,48
лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
21.09.2018г.-15.03.2020г. и законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
16.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен,
поради погасяване на вземанията, чрез доброволно плащане.
ОСЪЖДА П.Д.П., с ЕГН **********, с
адрес: *** и с постоянен адрес:*** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37 сторените разноски в заповедното и в исковото
производство в размер общо на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: