Р  Е  Ш  Е  Н  И  E    

 

№ 74

 

гр. А., 21.06.2018 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на деветнадесети юни май две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 170 по описа  за 2 018 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на М.М.Х., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 17-0237-000963/05.01.2018 год. на Началника на ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което са му наложени следните санкции: за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП)  и на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 (шест) месеца и за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 200,00 (двеста) лева. Жалбоподателят не оспорва верността на установената в наказателното постановление фактическа обстановка, но моли за отмяната му, поради допуснати процесуални  процесуални нарушения при издаването му. Алтернативно се позовава на несъобразяване от страна на административнонаказващия орган на тежестта на нарушението и наложената санкция, поради което моли за изменение на обжалваното постановление – с намаляване размера на определеното наказание по чл.175, ал.1, т.4 към предвидения законов минимум. В съдебно заседание чрез пълномощника си  адв.А. от АК-Бургас поддържа оплакванията си за несъобразяване санкциите с разпоредбата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Не ангажира доказателства.

Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага мнение  по повод основателността на жалбата. Не представя доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното производство.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено частично, поради следните съображения :

На 23.12.2017 год., около 04:40 ч., в гр. А., по ул. „***”, с посока на движение към ул.” ***”, жалбопадателят М.Х. управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка ***. Свидетелите по акта В.С.Д. и Д.С.Д. (полицейски служители) направили опит да спрат за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя. Същият, въпреки подадения му сигнал продължил движение с несъобразена скорост, впоследствие загубил контрол над МПС и се блъснал в бетонните бордюри на градинката на кръгово кръстовище. При извършената му впоследствие проверка се установило, че водачът управлява автомобила след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1.25 /едно цяло, двадесет и пет/ на хиляда. На водача бил издаден талон за кръвна проба за химичен анализ, който М.Х. получил и съответно да даде кръвна проба за анализ.

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в съставения АУАН, материалите по образуваното по същия случай НОХД № 46/2018г. на АРС (относно престаплението по чл.343б, ал.1 от НК), както и от събраните по делото доказателства, които я установяват по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от приложената в делото (на л.5) разписка, е получено от жалбоподателя на 11.05.2018 г., като същото е обжалвано на 18.05.2018 г., заведено в РУ на МВР - А. с вх.№ 237000-1382/18.05.2018 г. (л. 3 от делото), т.е. в 7-дневния срок от връчване, поради което съдът приема, че обжалването е срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени в жалбата и в съдебното заседание, съдът намира следното:

От формална гледна точка поведението на жалбоподателя осъществява състава на всяко от санкционираните нарушения, доколкото същият в качеството на водач на МПС е управлявал същото без да спре на подадиния му сигнал и с несъобразена скорост, с концентрация на алкохол над 1,2 промила, установено след медицинско изследване на кръвта, за което последно деяние М.Х. е санкциониран за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с наказание: „ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от „ТРИ ГОДИНИ” (по НОХД № 46/2018г. на АРС).

Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че жалбоподателят с поведението си е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.103 от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, досежно установените нарушения на правилата за движение по пътищата, извън това, за което е понесъл наказателна отговорност.

От процесуална страна, съдът намира, че не са налице посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота, относно нарушението, което да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава  правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Обжалваното постановление съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на  защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. За деянието, за което нарушителят е понесъл наказателна отговорнсност (по НОХД № 46/2018г. на АРС), макар и да е посочено като установено В АУАН нарушение, в обжалваното НП не е определено адм.наказание.

С оглед  доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на всяко от вменените му нарушения. Безспорно установено е, че на посочената в акта дата, М.Х. е управлявал автомобила, като освен това е бил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, което е установено по надлежния ред, за което правилно е била ангажирана наказателната му отговорност, като в настоящото производство  - в обжалваното НП не е наложена друга санкция.

Предвид изложеното и при липса на спор между страните относно проверката на водача, съдът намира за установено извършване от негова страна на цитираните нарушения на правилата за движение по пътищата – неспиране при подаден сигнал от контролен орган и движение с несъобразена скорост, в резултат на което е настъпило ПТП. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която норма редовно съставените актове (какъвто е настоящият) се ползват с доказателствена сила до опровергаването им, чрез доказване на противното на отразеното в тях. Извършените от водача нарушения са подробно описани, поради което липсват съществени процесуални нарушения, доколкото самото деяние е правилно и категорично установено от събрания доказателствен материал, включително от признанията на жалбоподателя досежно верността на установената фактическа обстановка.   Конкретният случай, не съставлява  маловажен такъв, за който наказващият орган да е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Съгласно константната практика на съдилищата, при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Съгласно  чл.93, т.9 от НК "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай изпълнителното деяние – управление ва МПС след употреба на алкохол, не е обвързано с настъпването на каквито й да било вредоносни последици, а досежно концентрацията на съдържанието на алкохол законодателят е фиксирал конкретни параметри на адм. нарушениее – от 0,5 до 1,2 промила, като не е оставил на АНО преценката за "маловажност " на база на установеното количество.

Изложените в тази посока съображения съдът намира, че следва да се обсъдят като относими към размера на определената санкция. Съгласно разпоредбата на чл.27 ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при  определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Досежно наложеното наказание, съдът констатира, че размерът на същото е в съответствие със санкцията по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50,00 до 200,00 лв., който извърши нарушение по чл.103 от ЗДвП. Определените кумулативно наказания - глоба от 200,00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца, са в максималния законов размер, предвиден в санкционната норма на ЗДвП. Съпоставката между определеното конкретно наказание на М.Х. и санкционната норма сочи на извода, че административнонаказващият орган е наложил наказанието, като е възприел наличие на изцяло отегчаващи вината обстоятелства, доколкото и двете санкции - срокът за лишаване от правоуправление и  определената глоба са максималните. При липсата на събрани от АНО доказателства, включително относно личността и  имотното състояние на нарушителя, съдът намира, че обуславяща в случая следва да е била тежестта на нарушението. По отношение на определените санкции, при изложените оплаквания и при събраните писмени доказателства – регистрационна карта на земеделски стопанин и предвид ниската възраст на нарушителя, обуславящи по-леко санкциониране съдът приема, че целите на наказанието с оглед принципа на справедливост ще бъдат постигнати при законов размер около минималния, а именно глоба от 100,00 лв. и лишаване от права за срок от 1 месец. В подкрепа на направения извод следва да се цени и поведението на М.Х. по време и след полицейската  проверка, при пълно съдействие на контролните органи, включително в хода на НОХД № 46/2018г. на АРС. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, а и потвърдено в останалата част – при установена в хода на съдебното дирене правилност и законосъобразност. В останалата му част и досежно санкцията по чл.179, ал.2,т.1 от ЗДвП, доколкото законодателят е фиксирал размера й – глоба от 200 лв., който е правилно определен от АНО, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.  

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0237-000963/05.01.2018 год. на Началника на ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което на М.М.Х., ЕГН **********,***, на Началника на ОД на МВР – Бургас, РУ - А., са наложени следните санкции: за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП)  и на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 (шест) месеца и за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 200,00 (двеста) лева, като НАМАЛЯ размера на наказанията по чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата, както следва: на глоба в размер на 100,00 (сто) лева и  на лишаване от правоуправление на МПС – за срок от 1 (един) месец и потвърждава наказателното постановление в останалата му част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: