Решение по дело №10122/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261309
Дата: 24 ноември 2023 г. (в сила от 6 септември 2024 г.)
Съдия: Радост Красимирова Бошнакова
Дело: 20201100110122
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.11.2023 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10122 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за собственост по чл. 108 от ЗС.

Ищецът Ц.Й.М. излага в исковата молба и уточняващи я молби (л. 50 от делото на СРС и л. 6 от делото) следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: принадлежност въз основа на договори за дарения от 1995 г. и 2016 г. на собствеността върху жилищна сграда (къща), със застроена площ по документи от 117.40 кв.м, състояща се от две стаи, дневна, кухня – столова, входно антре, баня, клозет, с мазе под етажа и таван (подпокривно пространство), представляваща сграда с идентификатор 68134.1976.2238.1 и застроена площ от 126 кв.м по КККР на гр. София, застроена в дъното на имот, представляващ УПИ ХV-251 от кв. 62 по плана на кв. Драгалевци в гр. София, ул. *****, и в който имот въз основа на учредена суперфиция е съществувала и друга застроена към страната на улицата жилищна сграда с надстроен тавански етаж от общия наследодател П.Г., прехвърлил я заедно със съпругата си въз основа на договор за дарение от 1994 г. на своя син и баща на ответника И.М. – В.В.; прехвърляне на таванския етаж от В.В. на П.К., а от нея на В.Г.; снабдяване от В.В. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство № 62 от 2006 г., съставен въз основа на документите за прехвърления му с договора за дарение тавански етаж, по отношение на ½ идеална част от тавански етаж, находящ се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. *****, с площ от 116 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня с тоалетна, антре и балкон и тераса, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, прехвърлена въз основа на договор за дарение по нотариален акт № 42 от 17.09.2008 г. от него на дъщеря му и ответник по производството И.М.; установена от ответника И.М. фактическа власт върху притежаваната от нея по дарение жилищна сграда (къща) с подмяна на ключа и поставяне на катинар на входната й врата без основание с твърдения за собственически права върху намиращ се в сградата тавански етаж, какъвто тавански етаж не е обособен в процесната сграда като самостоятелен обект на собственост и съответно за него няма идентификатор и схема по КККР на гр. София, и с искания за осигуряване на достъп до таванския етаж; относимост на документите за собственост на ответника И.М. към другата сграда в имота, понастоящем намираща се в имот с идентификатор 68134.1976.2239, различен от поземления имот на нейната жилищна сграда, част от която е и таванът, а именно поземлен имот с идентификатор 68134.1976.2238, образувани след изменение на регулационен план и договор за доброволна делба, и съществуване в притежаваната от нея сграда само на таван, представляващ подпокривно пространство, без обособени помещения в него. Иска установяване на собствеността върху сградата във фактически съществуващия й вид, включваща и таван (подпокривно пространство), и предаване на владението върху същата от ответника. Претендира разноски.

Ответникът И.В.М. в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки че същият е недопустим, респ. – неоснователен, поради: съществуване на таванския етаж от сградата като самостоятелен обект на право на собственост и придобиването от нея на ½ идеална част от същия въз основа на нотариален акт за дарение № 42 от 17.09.2008 г., чиято отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК не се иска; надстрояване на притежавания и от нея тавански етаж в съществуващата в поземления имот стара сграда от общия на страните наследодател П.Г. въз основа на отстъпено му право на строеж с декларация от 05.03.1951 г. от неговия баща Величко Фудулов, който тавански етаж е различен като самостоятелен обект в същата сграда от построения по-късно тавански (мансарден) етаж, прехвърлен на трети на производството лица; осъществявано владение на сградата не от нея, а от ищеца Ц.М., осъществила и увреждащи действия върху таванския етаж, за който има самостоятелен вход, различен от входа за останалата част от сградата. Претендира разноски.

С влязло в сила определение от 05.02.2021 г., на основание чл. 130 от ГПК, производството по делото, в частта, по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че И.В.М. не е собственик на ½ идеална част от тавански етаж от жилищна сграда (къща), представляваща сграда с идентификатор 68134.1976.2238.1 по КККР на гр. София, е прекратено поради липса на правен интерес.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156 от 29.03.1995 г., въз основа на който П.В.Г.и съпругата му Стоянка Петрова Георгиева, са дарили на своята внучка Ц.Й.М. придобит през време на брака им недвижим имот, представляващ ½ идеална част от едноетажна жилищна сграда, застроена в дъното на дворното място, цялата на 117.15 кв.м, състояща се от две стаи, дневна, кухня-столова, входно антре, баня, клозет, с мазе под етажа, без мястото, цялото с пространство от 1275 кв.м, а по скица – 1265 кв.м, представляващо парцел XV-251 от кв. 62 по плана на гр. София, кв. Драгалевци, върху който дарителите са запазили правото си на ползване. При съставянето на акта заедно с другите описани в приложение документи е представен и представеният по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, завещание, съдебна делба и давност нотариален акт № 9 от 13.01.1994 г., с който П.В.Г.е признат за собственик на дворно място, находящо се в землището на кв. Драгалевци, гр. София, ул. *****, цялото с пространство от 1265 кв.м. от кв. 62 по плана на кв. Драгалевци, без сградата, построена върху същото дворно място.

С друг нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72 от 25.10.1994 г. П.Г. и съпругата му С.Г.са дарили на внука си И.Й.М.¼ идеална част от дворното място заедно с ½ идеална част от жилищната сграда по горепосочения нотариален акт за дарение, но като застроена на 117.40 кв.м. Дарителите са запазили правото си на ползване върху дарения имот.

Върху същото дворно място, видно от нотариален акт № 124 от 02 февруари 1974 г., П.Г. е учредил безвъзмездно на сина си – В.П.В., правото да построи върху дворното място (парцел) към страната на улицата жилищна сграда на един първи етаж от 100 кв.м застроена площ, състояща се от две стаи, хол, кухня и други сервизи, с вграден гараж в жилищната сграда.

С договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 73 от 25.10.1994 г., съставен въз основа на нотариален акт № 9 от 13.01.1994 г. за дворното място и акт за узаконяване № 61 от 25.08.1994 г. на ТОА Витоша на тавански етаж на 116 кв.м, състоящ се от входно антре, тоалетна, кухня-стая и три тавански стаи (л. 25 от делото), П.Г. и съпругата му С.Г.са дарили на сина си В.Г.½ идеална част от гореописаното дворно място заедно с целия тавански мансарден етаж от жилищната сграда, застроена в мястото към улицата, състоящ се от: стая; кухня; три тавански стаи, входно антре и баня-клозет, с площ от 116 кв.м, и прилежащите му части от общите части на сградата. Дарителите отново запазили правото си на ползване върху дарения имот.

След смъртта на дарителите П.Г. и С.Г., настъпила по представените удостоверения за наследници (на л. 34 и 35 от делото на СРС) съответно на 01.09.1997 г. и 13.03.1999 г. и оставили за наследници – сина им В.В. и по право на заместване на дъщеря им З.М., нейните низходящи Ц.М. и И.М., техният син и надарен по нотариален акт № 73 от 25.10.1994 г. В.В., видно от договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 133 от 28.12.1999 г., е продал на П.В.К. (негова дъщеря) таванския мансарден етаж в жилищната сграда, застроена в мястото в близост до улицата, гараж в североизточната част от приземния етаж на същата сграда и ½ идеална част от дворното място. Със същия акт той е запазил правото си на ползване върху имотите. Тези имоти, като дворното място само за 1116/1265 идеални части от ½ идеална част от дворното място, представляващ парцел XV-428 по плана от 2001 г. и за който се установява идентичност с парцел XV-251 от кв. 62 по предходния план на гр. София, кв. Драгалевци (видно от скица от 23.02.2007 г., издадена от Отдел ТСУ при район Витоша, на л. 36 от делото на СРС), са прехвърлени с договор за продажба по нотариален акт № 175 от 21.06.2007 г. от П.К. на В.Г.. Последният според направено в акта удостоверяване с друг договор за продажба по нотариален акт № 153 от 30.09.2005 г. е придобил и останалата част от притежаваната от П.К. ½ идеална част от дворното място.

За дворното място е представен и съставен нотариален акт № 113 от 21.12.2000 г., с който ищецът Ц.М. е призната за собственик по наследство и завещание на ¼ идеална част от същото място. За мястото е сключен след обособяването му на четири поземлени имота договор за доброволно делба от 07.11.2013 г. с нотариална заверка на подписите между съсобственици В.Г., П.Г., И.М. и Ц.М., но без построените в него сгради. Въз основа на договора за доброволна делба И.М. и Ц.М. са получили в общ дял и собственост поземлен имот с идентификатор 68134.1976.2238 по КККР на гр. София.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 62 от 22.06.2006 г. В.В. – син на П.Г., видно от представените удостоверения за наследници, на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК, е признат за собственик по наследство на ½ идеална част от тавански етаж, находящ се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. *****, с площ от 116 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня с тоалетна, антре, балкон и тераса, заедно със съответните части от общите части на сградата, без поземления имот, върху който е построена, съставляващ УПИ XV-428 от кв. 62 по плана на гр. София, местност кв. Драгалевци, целият с площ от 1400 кв.м. При съставянето на акта са представени и описани в приложение към него нотариален акт № 9, том I, дело № 12/1994 г., акт за узаконяването по чл. 162 от ЗТСУ № 61 от 25.08.1994 г. на ТОА Витоша, скица № СТ-94-В-645 от 11.12.2003 г. на Район Витоша – СО, одобрен архитектурен проект за узаконяване от 12.03.1994 г. на ТОА Витоша, данъчна оценка, удостоверения за наследници и квитанция, част от които са представени по делото и послужили за изводите на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза.

Тази ½ идеална част от тавански етаж, видно от нотариален акт № 42 от 17.09.2008 г. (л. 32 от делото), В.В. е прехвърлил на И.М. – ответник по производството, с договор за дарение, като е запазил правото си на ползване върху даряваната част от имота.

По делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10 от 30.08.2016 г., с който И.М. е дарил на Ц.М. – ищец по производството, собствените си ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1976.2238 по КККР на гр. София и построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 117.40 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня – столова, входно антре, баня, клозет, с мазе под етажа, съставляваща сграда с идентификатор 68134.1976.2238.1 по КККР на гр. София.

Представени са по делото и препис от подадени от И.М. и В.В. искови молби срещу Й.М., И.М. и Ц.М. през 2007 г. и 2009 г. с искания за разпределение на ползване, възстановяване на нарушено владение и делба на тавански етаж със застроена площ от 116 кв.м, заедно със съответните общи части на сградата и правото на строеж върху мястото. Не е спорно между страните, че образуваните въз основа на тези искови молби производства са прекратени и не е постановяван съдебен акт по съществото на спора.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изводите на което съдът възприема като обективно и компетентно дадени от вещото лице въз основа на задълбочен анализ на данните по делото. От същото се установява, че по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, процесната сграда представлява сграда с идентификатор 68134.1976.2238.1, с адрес: гр. София, район Витоша, ул. *****, вид собственост - частна, функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 1, застроена площ 126 кв. м, без обособени обекти в нея. Към 1974 г. сградата се е намирала в парцел XV-251, кв. 62 по плана на м. Драгалевци, който парцел включвал сегашните поземлени имоти с идентификатори: 68134.1976.2239; 68134.1976.2238; 68134.1976.2237 и 68134.1976.2240 - улица тупик, като към настоящия момент сградата се намира в самостоятелен УПИ XX - 428, квартал по регулация 62, местност Драгалевци, утвърдена с решение № 4 по протокол № 21 от 19.02.2001 г. от СОС и решение № 24 по протокол 33 от 24.01.2013 г. от СОС.

Според заключението по представените документи, сред които и декларация от 05.03.1951 г., с която В.Г.Ф.разрешава на сина си П.В.Г.да построи в собствения му парцел № 17, кв. 62, къща на около 50 кв.м (л. 49 от делото), чертеж - част от проект за пристройка и надстройка на П.В.Г., в парцел XV, кв. 62, Драгалевци, одобрен от РНС - 9-ти септември, Отдел Архитектура и благоустройство на 20.05.1974 г. с текст „Одобрява се пристройката”, както и обяснителна записка към проекта, и извършения оглед на място, първоначално около 60-те години на миналия век в парцела е била построена масивна едноетажна къща със сутерен под етажа, с габаритни размери в план 7.50 м/8.50 м и застроена площ от 56.15 кв.м, като през 1974 г. е бил одобрен проект за пристройка и надстройка на П.Г., който предвиждал изграждане на пристройка от северната и източната страна на съществуващата сграда с обща застроена площ от 61.25 кв.м и надстройка, която да се изпълни върху цялото петно - старата част на сградата и пристройката. Проектът предвиждал надстрояване на пълномерен етаж, над който да се изпълни четирискатен покрив. Габаритните размери на сградата след пристрояването се предвиждало да бъдат 10.00 м/12.50 м. Проектната сграда предвиждала следните етажни нива: сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж със светла височина, варираща от 0.60 м. до 2.15 м. Вещото лице изяснява, че при извършения външен оглед на място е установено, че представеният проект не е изпълнен така, както е бил одобрен, т.е. строителството е изпълнено в отклонение от одобрените проекти. Към старата къща е изпълнена пристройка, но не е изпълнен втори пълномерен етаж и предвидения по проект четирискатен покрив, като на място е установена сграда, състояща се от сутерен, един жилищен етаж и един тавански (подпокривен) етаж, с изпълнен отгоре двускатен (вилен) покрив. По измервания и заснемания отвън, предвид липсата на достъп в сградата при извършения оглед, изпълненият тавански етаж, в най-ниската част (измерен външно до кота стреха) височина надзид е около 0.65-0.69 м, а в най-високата част (при билото) - височина надзид около 3.00 м. Изяснява се от заключението, че застроената площ на таванския етаж е идентична с тази на долния етаж, която по представения проект е 117.40 кв.м, без включени балкони и тераси. Последните по действащите разпоредби се включват в застроената площ, като към тавана са констатирани два балкона, разположени на източната фасада и на западната такава на сградата - над входното стълбище. За установяване на действителната застроена площ на сградата по документи вещото лице е извършило проверка и по архивен кадастрален план, съхраняващ се в архива на СО – НАГ, като в архивния КП сградата е нанесена със застроена площ от 126 кв.м, която съвпада с данните по КККР. При тези данни и липсата на други данни за одобрени проекти на сградата вещото лице изяснява, че е налице тавански етаж (таван/подпокривно пространство) в процесната сграда, със ЗП на таванския етаж по одобрен проект от 117.40 кв.м, а по кадастрален план – 126.00 кв.м, при височина на етажа от 0.65 м в най-ниската част до 3.00 м при билото. Според заключението същият е разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости, като не отговаря на изискванията за самостоятелен обект в сграда.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че описаната сграда по нотариален за дарение на недвижим имот № 156 от 29.03.1995 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186 от 30.08.2016 г. е процесната сграда с идентификатор 68134.1976.2238.1, като описанието й по актовете съвпада с процесната по местоположение (разположение в имота), квадратура и описание, идентично с обяснителната записка и проекта от 1974 г. Според заключението въз основа на анализа на данните по представените нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 42 от 17.09.2008 г., с който В.В.е дарил на дъщеря си И.М. – ответник по делото, ½ идеална част от тавански етаж със застроена площ от 116 кв.м, заедно със съответните части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, за която е съставен и описаният в приложение нотариален акт № 62 от 22.06.2006 г., описаните в тези актове като приложение документи, и съхранените строителни книжа, посочените нотариални актове, при които като част от представените доказателства при съставянето им е посочен акт за узаконяване № 61 от 25.08.1994 г., не се отнасят до процесната сграда с идентификатор 68134.1976.2238.1, а до самостоятелен обект с идентификатор 68134.1976.2239.5.2, разположен на последно етажно ниво на сграда с идентификатор 68134.1976.2239.5.

По делото са разпитани и свидетели за установяване на фактическото състояние на процесната сграда и осъществяваната върху същата фактическа власт, включително и относно тавански етаж от същата. От показанията на свидетелите Р.С.(съпруга на ищеца Ц.М.), св. В.Г. (собственик на обект в сграда с идентификатор 68134.1976.2239.5 и представляваща сграда откъм улицата) и св. П.К. (сестра на ответника И.М.) се установява, че процесната сграда е в състоянието, в което тя се е намирала от момента на нейното първо възприемане от свидетелите (съответно от 1983 г. за св. Р.С.и от 1992 г. за св. В.Г.). Сградата е имала вкопано мазе, един етаж и подпокривно пространство, което било високо към билото и със скосявания към неговия край, без обособени помещения в същото. В къщата живеели П.В.и съпругата му, а след смъртта им и бащата на ищеца Ц.М. – Й.М., като до 1990 година, преди заминаването им в Канада, в нея живеела и ищеца Ц.М. и нейното семейство. В показанията си св. В.Г. заявява, че за къщата, видно и от представените преписи от искови молби относно тавански етаж от същата, между страните съществувал спор за процесната сграда и ответникът И.М. претендирала да е съсобственик на таванския етаж от нея, като в нотариалния й акт бил вписан акта за узаконяване на таванския етаж, закупен от св. В.Г.. През м. февруари 2020 г. ответникът И.М. поставила катинар на достъпния и използваем вход за процесната сграда (къща), като ищецът Ц.М. и съпругът й са могли да ползват след това само гаража, който се намирал от външната страна на сградата. Св. В.Г. е ползвал този гараж и от него няма вход към тавана на къщата. За такъв не знае и св. П.К., родена през 1971 г. и която при гостуванията на баща й, който живеел в новата къща в мястото, ходила за кратко при неговите родители – нейните баба и дядо, които живеели в жилищния етаж на старата къща, до който се стигал през стълбище с външна врата. Виждала е тавана на къщата, в която не е ходила повече от 12 години, когато е празнувала там 15-я си рожден ден. Той бил малък с „импровизирана“ кухня, стая и тераса. Съдът възприема показанията на тези свидетели, включително и при преценката им съгласно чл. 172 от ГПК на част от тях, тъй като те възпроизвеждат техни лични възприятия и се подкрепят от другите данни по делото, установени от представените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. Показанията на св. В.Р.за отделни помещения в тавански (подпокривен) етаж на процесната сграда, включително и санитарни такива, и вход за същия съдът не ги възприема, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от установените данни от заключението на експертизата, включително и извършения с него анализ на представени относими документи, начина и времето на построяване на процесната сграда.

Други доказателства не са ангажирани от страните в преклузивните срокове.

При така установените данни съдът приема от правна страна следното:

Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Чрез този петиторен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорния имот, както и че ответникът го владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху спорната вещ на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и и главно.

Възраженията на ответника И.М. за недопустимост на иска поради нейната легитимация като съсобственик на тавански етаж от процесната сграда с нотариален акт № 42 от 17.09.2008 г., който има обвързваща сила, съдът намира за неоснователни. Съгласно процесуалния закон и формираната съдебна практика - определение № 284 от 16.04.2010 г. по ч.т.д. № 518/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., и други, надлежната процесуална легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, респ. от претендираното или отричано от същия право. Следователно процесуалната легитимация на страните (ищец и ответник) следва от наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи правния спор между страните и предявената с нея искова претенция, за разлика от материалноправната легитимация, която се предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Тъй като процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от твърденията за обосноваване на искането, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по съществото на спора, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.

В случая изложените от ищеца Ц.М. фактически твърдения за притежанието й по дарение в изключителна собственост на цялата жилищна сграда, в която липсва тавански етаж като самостоятелен обект на право на собственост, и установената от ответника И.М. фактическа власт върху притежаваната от нея по дарение жилищна сграда (къща) с подмяна на ключа и поставяне на катинар на входната й врата без основание с твърдения за собственически й права върху намиращ се в сградата тавански етаж, обосновават съществуване на спор помежду им както относно претендираната от ищеца Ц.М. изключителна собственост върху процесната жилищна сграда (къща), така и относно наличието на основание за осъществяването върху нея владение. Нотариалният акт, с който ответникът И.М. се легитимира като съсобственик на тавански етаж от сграда, навежда не само за наличието на очертания спор между страните, но и не изключва процесуалната й легитимация по иска. Този нотариален акт удостоверява сключения от ответника И.М. с нейния баща В.В. договор за дарение, поради което и съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ВКС не подлежи на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради което и възраженията й в обратния смисъл се явяват също неоснователни. Тъй като както тя, така и ищецът Ц.М., като страни по спора, се легитимират с нотариален акт правото си на собственост върху спорния имот, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание - Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ВКС.

По делото се установи от съвкупната преценка на събраните доказателствени средства и че ищецът Ц.М. е изключителен собственик на процесната жилищна сграда, въз основа на извършени от нейните праводатели дарствени разпореждания, съответно от П.Г. и съпругата му С.Г.с нотариален акт № 156 от 29.03.1995 г. и от И.М. с нотариален акт № 10 от 30.08.2016 г. Сградата е построена и собствеността върху нея е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от общите на страните наследодатели -П.Г. и съпругата му С.Г., по арг. от чл. 103 от СК (1968 г., отм.) и пар. 4 от ПР на СК (1985 г., отм.), видно от даденото съгласие за построяване от П.Г. с негови лични средства на къща в дворно място на наследодателя му В.Г.и придобиването от тях на същото дворно място въз основа на наследяване, завещание, делба и давност, за което на основание чл. 483 от ГПК (отм.) е съставен констативен нотариален акт № 9 от 13.01.1994 г., описан в приложение на представените документи за всички нотариални актове. При сключването на договорите за дарение по нотариален акт № 72 от 25.08.1994 г. и нотариален акт № 156 от 29.03.1995 г. от общите наследодатели на страните – П.Г. и съпругата му С.Г., в полза на низходящите на починалата им дъщеря З.М. – И.М. (трето на производството лице) и ищеца Ц.М., в процесната жилищна сграда, предмет и на посочените договори за дарение, макар и да е било извършено строителство при одобрен проект за пристрояване и надстрояване на съществуващата в имота сграда, не е съществувал тавански етаж като самостоятелен обект на собственост. Строителството на процесната сграда е извършено от праводателите по сделките в отклонение на одобрения им проект, като не са изпълнени предвидените по проекта втори пълномерен етаж и четирискатен покрив, а само тавански (подпокривен) етаж (таван) с двускатен (вилен покрив), който като разположен в подпокривното пространство и ограничен от покривните плоскости на сградата, не е пригоден за самостоятелно ползване и не представлява самостоятелен обект на собственост, като жилище или ателие. Не се установи по делото този тавански етаж (таван) от сградата както към момента на построяването (надстрояването) му или прехвърлянето на собствеността върху процесната жилищна сграда от П.Г. и С.Г.на ищеца Ц.М. и нейния брат и праводател И.М., така и по-късно поради неговото преустройване, да е отговарял на законовите изисквания за самостоятелен обект на собственост, съгласно чл. 35 – 59, чл. 63, ал. 1 и 2 от Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), чл. 45, чл. 88 и 93 от  Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), чл. 40, ал. 1 и други от ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. След като таванският (подпокривен) етаж не отговоря на законовите изисквания да е самостоятелен обект на собственост същият като принадлежност съгласно чл. 98 от ЗС следва собствеността на главната вещ. Затова с договорите за дарение по нотариален акт № 72 от 25.08.1994 г. и нотариален акт № 156 от 29.03.1995 г., а след това и с договора за дарение по нотариален акт нотариален акт № 10 от 30.08.2016 г., е настъпило вещнопрехвърлително действие в полза на приобретателите по тях, респ. в полза на ищеца Ц.М., относно собствеността върху цялата жилищна сграда, част от която е и таванският (подпокривен) етаж.

Този извод не се променя от представения нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 42 от 17.09.2008 г., тъй като прехвърлянето на собствеността върху цялата жилищна сграда от наследодателите П.Г. и С.Г., изключва възможността за придобиване на част от същата, въз основа на настъпило наследствено правоприемство от тях за техните низходящи, сред които е и техният син и праводател на ответника И.М. – В.В.. След като праводателят по сделката, сключена с този нотариален акт, не е бил титуляр на правото на собственост, не е настъпил и вещнопрехвърлителният ефект на договора за дарение в полза на ответника И.М., поради което и нотариалният акт не я легитимира като собственик на ½ идеална част от тавански етаж от къща. За този акт и се доказа по делото, че представените при съставянето му документи и описание на тавански етаж по тях се отнасят до последното етажно ниво на сграда с идентификатор 68134.1976.2239.5, а не се до процесната жилищна сграда с идентификатор 68134.1976.2238.1.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че ищецът Ц.М. е носител на правото на собственост върху процесния жилищна сграда на заявеното от нея придобивно основание – договори за дарение по нотариален акт № 156 от 29.03.1995 г. и нотариален акт № 10 от 30.08.2016 г.

Установи се по делото и следваща материална предпоставка, обуславяща основателността на предявения осъдителен петиторен иск – упражняването на фактическата власт върху процесната сграда от ответника. Този факт на упражнявана от ответника И.М. фактическа власт върху процесната сграда се доказа от събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Р.С., В.Г. и П.К.. Не се установи, а и не се твърди, за упражняваната от ответника И.М. фактическа власт върху процесната сграда да е налице основание - вещноправно или облигаторно. Нотариалният акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 42 от 17.09.2008 г. по гореизложените съображения не я легитимира като собственик на ½ идеална част от тавански етаж от къща, а и за последния при установените по делото релевантни факти са неприложими последиците на чл. 161 от ГПК, за които са наведени доводи от ответника И.М..

Следователно възникването на всички правопораждащи спорното материално право юридически факти са установени в процеса на доказване от ищеца съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, поради което предявеният ревандикационен иск трябва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по производството от 3109.16 лева, представляващи заплатени държавна такса от 1359.16 лева, адвокатско възнаграждение от 1500 лева и възнаграждение за вещо лице от 250 лева.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по предявения от Ц.Й.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. *****, и със съдебен адрес:***, офис 17, чрез адв. М.В., против И.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл. 108 от ЗС, че Ц.Й.М. е собственик въз основа на договор за дарение по нотариален акт № 72 от 25.08.1994 г. и договор за дарение по нотариален акт № 10 от 30.08.2016 г. на сграда се идентификатор 68134.1976.2238.1 по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. София, район Витоша, ул. *****, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1976.2238, застроена площ 126 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор 68134.1976.428.1, и без номер по предходен план, включваща и таван (подпокривно пространство), и ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН **********, да предаде на Ц.Й.М., ЕГН **********, владението върху гореописаната сграда.

ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Ц.Й.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3109.16 лева, представляваща разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

СЪДИЯ: ________

Р. Бошнакова