№ 5172
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110155495 по описа за 2024 година
Предявен е от И. С. А. срещу „.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 350,
ал. 1 КТ, вр. чл. 357 КТ за осъждане на ответника да предаде на ищцата оригиналната и
трудова книжка с нанесен предходен трудов стаж при предходни работодатели.
Ищецът И. С. А. в исковата молба и в уточнителна молба от 14.10.2024г. твърди, че се
е намирала в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № .г. на
длъжност „.“. Поддържа се, че на 21.06.2023г работодателят е отправил писмено
предизвестие до ищцата за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 КТ поради съкращаване на щата. Посочва, че на
23.06.2023г. трудовото правоотношение е било прекратено, без да е спазено предизвестието,
като ответникът неправомерно е задържал трудовата книжка на ищцата. Ищцата изтъква, че
още при постъпване на работа е предала трудовата си книжка и че тя е била заверена от
служител на „.“ ЕООД, но не и е била върната.Сочи се, че това е наложило ищцата да закупи
нова трудова книжка, която е предала на работодателя на 21.07.2023г и която също не и е
върната. В исковата молба се твърди и, че ищцата е правила многократно опити да получи
трудовата си книжка обратно, но без успех, като дори имало данни, че същата била загубена
от работодателя. Изпращала е покана до работодателя за връщане на трудовата книжка, но
без резултат, като е водена и кореспонденция със служител на дружеството. Подчертава се,
че е подаден сигнал до ., които след извършена проверка установили, че има предадена от
ищцата трудова книжка на 21.07.2023г. и че работодателят твърдял, че трудовата книжка е
върната след заверка, но че това не отговаря на истината. С оглед всичко изложено се моли
искът да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати сторените по делото
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ЕООД, с
който оспорва исковете. Излагат се твърдения, че трудовата книжка на ищцата не е била
предоставена от нея при сключване на трудовия договор. Сочи се, че при извършената
проверка от ., също са били дадени обяснения, че единствено е предоставена трудова книжка
на 21.07.2023г. и след нанасяне на данните за прекратяване на трудовото правоотношение
същия ден трудовата книжка е била върната. Поддържа се, че съгласно чл. 1, ал. 1 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при постъпване на работа служителят е
длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка, като това задължение не било
изпълнено от ищцата. Твърди се, че в водения от работодателя дневник за издаване на
трудови книжки, липсва издадена такава за ищцата. Във връзка с това се сочи, че
работодателят е отправил искане до ищцата в 5дневен срок да предостави трудовата си
книжка за вписване на прекратяване на трудовото и правоотношение. С оглед изложеното се
изтъква, че задължение на работника е да съхранява трудовата си книжка. Оспорва се
твърдението, че трудовата книжка е била изгубена от работодателя, като се подчертава, че
същата е била загубена от самата ищца. Сочи се, че липсва подписана от ищцата декларация
за съхраняване на трудовата книжка у работодателя съгласно чл. 348, ал. 3 КТ, като се
подчертава, че без изрично писмено съгласие на работника, работодателят няма право да
съхранява трудовата книжка. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и в полза на
дружеството да се присъдят разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните в настоящото производство не спорят, че между ищцата и ответника
съществувало валидно трудово правоотношение и че ищцата заема длъжността „.”, като това
обстоятелство се потвърждава от приетия по делото трудов договор № .г.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата
е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – поради закриване на щата на
заеманата длъжност, видно от приложената към исковата молба заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение от 22.06.2023г. Посочено е в заповедта, че считано от 23.06.2023г
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, като е указано на А. да бъде заплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
По делото е представен сигнал с вх.№ .г. подадена от ищцата А. до . „. .“, в който е
посочено, че след прекратяване на трудовото и правоотношение не са и заплатени
дължимите обезщетения, като е отбелязано, че е забавено връчването на трудовата и
книжка. Въз основа на така депозирания сигнал видно е била извършена проверка в
ответното дружество, видно от приетия по делото протокол за извършване на проверка № .г.
В протокола е посочено, че при проверка на място и след представяне на документи от
представител на „.“ ЕООД е констатирано нарушение на трудовото законодателство
изразяващо се в това, че в дневника за издаване на трудови книжки не е отбелязана датата на
предаване на трудовата книжка и подпис, а същевременно в писмени сведения
2
работодателят е посочил, че му е предадена от ищцата трудова книжка на 21.07.2023г и още
в същия ден трудовата книжка е била оформена и върната. Посочено е в констатациите в
протокола, че съгласно писмените сведения на работодателя трудовата книжка на А. е била
съхранявана при нея. Към протокола са представени и цитираните в него писмени сведения
от упълномощен представител на дружеството, съгласно които трудовата книжка на ищцата
не се е съхранявала в „.“ ЕООД, поради което трудовата книжка е предоставена за вписване
от И. А. на 21.07.2023г и след попълване на данни от нея е върната от .. на 21.07.2023г.
Във връзка с проверката е представен и отговора от 05.04.2024г. на . „. .“, адресиран до
ищцата А., в който отговор е посочено, че при преглед на трудовото досие на ищцата,
предоставено от работодателя, не е намерена декларация депозирана от нейно име или друг
документ, че се е съгласила трудовата и книжка да се съхранява от работодателя, както и за
това че е предала трудовата книжка в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Отбелязано е, че не са установени и документи съгласно които работодателят е изпълнил
задължението си да поиска в петдневен срок от А. да представи трудова книжка за
попълване и съответно липсват документи за получаване от страна на ищцата да трудовата и
книжа.
По делото са приети и преписи от дневник за издадени трудови книжки на „.“ ЕООД, в
който са вписани издаваните трудови книжки от работодателя, но сред тях липсва името на
ищцата.
След приключване на проверката видно от представеното към исковата молба заявление
от 12.06.2024г. ищцата А. е поискала трудовата и книжка да и бъде върната, като в
заявлението е посочено, че от представител на дружеството и е заявено, че представената
трудова книжка при започване на работа, която е била оформена от работодателя, е загубена,
поради което е предала на .. новозакупена трудова книжка, която все още очаква да и бъде
заверена и да бъде уведомена кога може да я получи. Ищцата е .равила изявление, че
настоява старата и трудово книжка да бъде потърсена, тъй като в него има нанесен трудов
стаж още от 2000 година. Посочено е в заявлението и, че от служител на дружеството – . и е
съобщено, че няма трудова книжка при работодателя.
В отговор на така подаденото заявление на 18.06.2024г. от името на „.“ ЕООД е
предоставено на ищцата писмо, в което се посочва, че е извършена проверка на всички
трудови досиета в дружеството и на дневника за издаване на трудови книжки и не е
констатирано наличието на трудова книжка на ищцата, както и данни за предаването от А.
на такава и съответно за получаването на А. от работодателя на трудова книжка. Ето защо е
отправена искане до ищцата да предостави в петдневен срок трудова книжка.
Представена по делото е и кореспонденция на ищцата чрез приложението . с лице „.“,
неоспорена от ответника, от която е видно, че в периода от 09.08.2023г до 14.08.2023г
/доколкото съобщенията са в хронологична последователност от по-стари към по-нови
съответно от месец към август към месец юни, т.е са от различни години/ ищцата е поискала
да бъде уведомена кога трудовата и книжка е била оформена и може да си я получи, като на
14.08.2023г. ищцата е била уведомена, че трудовата и книжка е готова и е поканена да отиде
3
да я получи още на следващия ден. В последствие на 12.06.2024г. ищцата отново е заявила,
че иска да получи трудовата си книжка, но адресатът на съобщението е посочил, че вече не е
служител на ответника.
По делото от ищцата в открито съдебно заседание е представен писмен отговор,
депозиран от името на „.“ ЕООД по друго дело между страните, в който отговор от
дружеството е посочено, че на 21.07.2023г А. е започнала работа при друг работодател и че
не е била предоставена на дружеството-ответник трудова книжка, от която да е видно дали
ищцата е останала без работа един месец след прекратяване на трудовото правоотношение.
Разпитан по делото е и един свидетел, а именно ., която заявява пред съда, че е заместник
управител в ответното дружество и че през 2020г ищцата е била назначена на трудово
договор в „.“ ЕООД като . и към онзи момент тя е била единственият счетоводител на
дружеството. Преди назначаването на ищцата свидетелката сочи, че счетоводството на
дружеството е водено от счетоводна къща във .. След постъпване на работа от ищцата още в
първите дни цялата документация от . във . била изпратена и предадена на А.. Подчертава,
че работата на главния счетоводител е да оформя трудовите книжки при постъпване на
служителите на работа и именна А. е водила документите на всички служители във фирмата,
в това число е оформяла и трудовите им книжки. Изрично подчертава, че ищцата при
постъпване на работа и при прекратяване на трудовото правоотношение не е предоставила
трудова книжка. Свидетелката твърди и, че именно А. сама е оформила всичките си
документи при постъпването си на работа и сама е подала уведомлението до .. . си спомня,
че пред нея ищцата след прекратяване на трудовото си правоотношение е предоставила на
другия им счетоводител празна трудова книжка, без да е налице потвърждаване, че това е
първата и трудова книжка. Свидетелката си спомня, че празната трудова книжка е
предоставена от ищцата след извършване на проверката от . – през лятото на 2024г.
Съдът кредитира отчасти така дадените показания, като прецени същите по реда на чл.
172 ГПК съобразявайки обстоятелството, че свидетелката е служител на ответника. Въпреки
това настоящият състав счита, че не е налице основание показанията на свидетелката да не
бъдат кредитирани в частта относно начина, по който ищцата е постъпила на работа. Същата
пряко е възприела случващото се и не се явява пряко заинтересована от изхода на спора.
Нещо повече заявеното от нея досежно обстоятелствата свързани с постъпването на ищцата
на работа и оформянето от нея на всички документи във връзка с това е логично и
непротиворечиво, като съответства и на представените по делото доказателства в насока, че
счетоводителите на дружеството са оформяли документите касаещи трудовите
правоотношения на служителите. По отношение на частта относно предоставянето на
празната трудова книжка и в частност времето на предоставянето и през 2024г, съдът
намира, че показанията и не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на
представените по делото писмени доказателства, а и на заявеното от самия ответника в
насоката, че новата трудова книжка е предоставена на 21.07.2023г.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
4
По допустимостта на предявения иск:
Съгласно непротиворечивата съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав
предявяването на иск по чл. 350, ал. 1 КТ за връщане на трудова книжка е допустимо.
Разпоредбата на чл. 350, ал. 1 КТ разглежда правните последици от прекратяването
на трудовия договор, които са задължение на работодателя и те са: вписване на всички
данни във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение и предаването
на трудовата книжка. Неизпълнението на тези задължения обуславя възможността от
завеждането на осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнението им, както и за връщане на трудовата книжка, което е определено и в
закона- чл. 226, ал. 1 и ал. 2 КТ. В чл. 357, ал. 1 КТ пък е посочено, че трудовите спорове са
тези, които са свързани със сключването, изпълнението и прекратяването
на трудовите договори, включително и по изпълнението на задълженията на работодателя,
възникнали при прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно споровете по
вписването на данните в трудовата книжка и нейното предаване са също трудови спорове.
Исковете следва да се предявят пред районния съд и производството по тя е допустимо. В
този смисъл определение № .г. по ч.гр.д.№ .г на ВКС, I г.о.
В настоящия случай от значение за допустимостта на иска на ищцата е и
обстоятелството дали не е налице някоя хипотезата на чл. 350, ал. 2 или ал. 3 КТ, доколкото
от ищцата в исковата молба се излагат твърдения, че има сведения, че трудовата книжка и е
загубена от работодателя, което би довело до липса на правен интерес от предявяване на
иска, тъй като няма как ответникът да бъде осъден да върне нещо, което е загубено, т.е за
което изначално се знае, че не е в негово държане. Доколкото обаче това обстоятелство
изрично се оспорва от ответника, който излага твърдения, че не просто не е загубил
трудовата книжка, а никога не я е получавал и че ако същата е загубена, то това се дължи на
поведението на служителя, която сама е загубил трудовата си книжка, настоящият състав
намира, че е налице правен интерес от разглеждане на иск, доколкото с произнасянето по
предявения иск ще бъде разрешен и спорът относно това изгубена ли е трудовата книжка и
от кого, което представлява по своята същност правен спор по чл. 357 КТ. Съгласно чл. 357
КТ, трудов е всеки спор относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовото, т.е. правният интерес от иска е винаги обоснован, В този
смисъл определение № .г. по гр.д.№ .г на ВКС, IV г.о, определение №.г. по ч.гр.д.№ . на
ВКС, III г.о. Едва след решаване на този спор за ищцата, съответно за ответника, ще е
налице възможност да предприеме действия по иницииране на административно
производство пред . за издаване на нова трудова книжка на И. А. по реда на чл. 7 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /в редакция от изм. ДВ, бл.67 от 2009г.,
действаща към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и възникване на
задължението за връщане на трудовата книжка/. Обстоятелството дали трудовата книжка е
била загубена и от кого е от значение и относно разноските за издаването на нова трудова
книжка, доколкото по аргумент от чл. 1, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж.
5
Същевременно произнасянето по настоящия спор ще има значение и за евентуално
възникване на право на обезщетение по чл. 226 КТ за ищцата, която би имала право на
такова в случай, че се установи, че трудовата книжка е била загубена от ответника, т.е че е
била предадена от нея на работодателя, и в каквато насока са изложените от нея твърдения
за обосноваване на правния и интерес от предявяване на иск по чл. 350, ал. 1 КТ и при
евентуални твърдения за загубване на трудовата и книжка, предмет на настоящото
производство.
По основателността на иска:
За да се извърши преценка относно основателността на исковата претенция настоящият
съдебен състав съобрази обстоятелството, че производството е за връщане на „. трудова
книжка, която се твърди, че е била предадена на работодателя още при постъпването на
ищцата на работа, а не на нова трудова книжка, за която се твърди, че е била закупена от
ищцата след прекратяване на трудовото правоотношение и се установява по делото при
условия на пълно и главно доказване, че е била предадена на 21.07.2023г на ответника, като
не са ангажирани доказателства от него за връщането и. .ротив, от свидетелката на
ответника се установява, че и към настоящия момент тази трудова книжка, предадена на
21.07.2023г., се намира у работодателя и подлежи на връщане. В настоящата хипотеза обаче
с оглед изричното уточнение на ищцата А., .равено в уточнителна молба от 14.10.2024г, и
изрично изявление на процесуалния представител на ищцата на въпрос на съда в рамките на
проведеното открито съдебно заседание в насока, че предмет на настоящото производство е
единствено трудова книжка, съдържаща отбелязвания за предходния трудов стаж на
ищцата – „старата и трудова книжка“, за която се твърди от нея, че е била предоставена
на ответника още при започване на работа, следва от ищцата да бъде доказано при
условията на пълно и главно доказване, че се е намирала в трудово правоотношение с
ответника, което е било прекратено и че е предала на работодателя трудовата си книжка, в
която е бил вписан трудовия и стаж от преди 2000 г.
В случая между страните не съществува спор относно наличието на първата
предпоставка, а именно е съществуването на трудово правоотношение между страните по
делото, което е било прекратено считано от 23.06.2023г., в каквато насока са и представените
по делото доказателства, а именно трудов договор, сключен между страните, и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Спорът по делото е концентриран върху въпроса дали процесната трудова книжка е била
изобщо предадена на ответника, като с определението за насрочване на делото съдът
изрично на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищцата, че не е ангажирала
доказателства, че е предала трудовата книжка /различна от новата трудова книжка предадена
на 21.07.2023г./ на ответника. Въпреки така дадените указания в хода на производството от
страна на ищцата не са ангажирани доказателства в тази насока. Представените в първото
по делото заседание доказателства от ищцата - документи от водено между страните друго
дело, установяват единствено обстоятелства касаещи новозакупената от А. трудова книжка,
която безспорно по делото е установено, че е била предадена на 21.07.2023г. от нея на
6
работодателя. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, в това число и
изявленията на представители на ответника в рамките на осъществената проверка от ., които
следва да бъдат ценени по реда на чл. 175 ГПК като признание. Тази трудова книжка обаче
не е предмет на настоящото производство съгласно изрично заявеното от процесуалния
представител на ищеца. Същевременно несъответствията на твърденията на ответника
досежно новата трудова книжка, предадена на ответника на 21.07.2023г, не могат да
послужат като доказателства автоматично за предаване и на старата трудова книжка от
страна на ищцата. Това са отделни правнорелевантни факти, като всеки от тях подлежи на
самостоятелно доказване, а не на презумиране или съответно на автоматично пренасяне на
изводи за наличие на несъответствие между твърдения и ангажирани доказателства, касаещи
новата трудова книжка, върху твърденията и съответно доказателствата, касаещи старата
трудова книжка, предмет на настоящото производство. Както беше посочено по-горе
ищецът изрично е заявил, че предмет на настоящото производство е именно старата трудова
книжка на ищцата, която е съдържала удостоверяване на трудовия и стажа още преди 2000
година. По отношение на старата трудова книжка, съдът приема следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС
№ 227 от 23.11.1993 г., при постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да
представи на работодателя трудовата си книжка с изключение на случаите, когато постъпва
за първи път на работа. Работодателят, след като вземе необходимите данни от трудовата
книжка, я връща на работника или служителя. Съобразно ал. 5 от същата разпоредба всеки
работодател трябва да води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат
дневник за издадените от него трудови книжки съгласно приложение № 1. В конкретната
хипотеза от представените по делото доказателства се установява, че ответникът в
качеството си на работодател води дневник за издадените трудови книжки, но в проверката
на . е констатирано, че не е отбелязвана дата на предаване на трудовите книжки срещу
подпис на работниците, т.е нарушението касае предаването на вече предоставени от
работника на работодателя трудови книжки, а не отбелязването на получаването им от
работодателя. Констатацията, че А. не се е подписала в дневника, че е получила книжката си
съдът намира, че не представлява нарушение на работодателя, тъй като от събраните по
делото доказателства се установява, че в действителност ответникът не и е върнал новата
книжката от 21.07.2023г, в каквато насока са показанията на свидетелката .. Следователно не
е налице и основание да е бъде положен подпис от ищцата, че получила обратно трудовата
си книжка от 21.07.2023г. Нещо повече, това обстоятелство е ирелевантно по отношение на
въпроса касаще наличието или липсата на нарушение по отношение на старата трудова
книжка на ищцата.
С оглед изложеното настоящия състав приема, че по делото се установява, че
работодателят е изпълнил задължението си да води предвидения в чл.7, ал. 5 от Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж дневник, а в последния липсват данни за ищеца.
Съгласно чл. 6, ал.2 от Наредбата, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който
7
да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или
служителя. Съдът приема, че ищецът е доказала по делото единствено че е предала на
ответника новата трудова книжка на 21.07.2023г., но не и старата трудова книжка с нанесени
данни от предишни работодатели.
След като по делото не се установява, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение страта трудова книжка се е намирала в работодателя, то същият не би
могъл да впише в нея данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на
работника или служителя съобразно изискванията на чл. 350 КТ, като за изпълнение на тези
свои задължение се нуждае от съдействието на ищцата, която първо трябва да му предостави
стратата си трудова книжка.
Действително, при спор тежестта на доказване за връщане на трудовата книжка е на
работодателя, като именно той е ангажиран да представи годни доказателства, че е оформил
и върнал трудовата книжка в законоустановения срок по КТ.
Работодателят не оспорва, че при прекратяване на правоотношението не е оформил
старата трудова книжка и не е върнал същата, но твърди, че тя изобщо не се намирала при
него. При тези наведени твърдения, доказателствената тежест се променя и съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните следва да доказа твърденията си, от които
черпи изгони са себе си последствия. След като ищцата А. твърди, че старата и трудова
книжка не се намира при нея, а е предадена за съхранение на работодателя, то в тежест на
служителя е да установи, че книжката още при подписване на договора е била предадена на
работодателя. Доказателства в тази насока, както беше посочено и по-горе, не са
ангажирани, независимо от изрично дадените указания от съда за това в определението за
насрочване на делото.
.ротив, от показанията на свидетелката . се установява, че ищцата не е предала трудовата
си книжка на работодателя за съхранение, като така заявеното от свидетеля не се
опровергава от представените по делото доказателства. Нещо повече, ищцата в качеството
си на . е отговаряла именно за всички документи касаещи назначаването на нови служители,
като съгласно показанията на свидетелката дори ищцата сама е оформила назначаването си.
В тази част показанията и не са оспорвани от ищцата. .ротив те се потвърждават и от
приложеното по делото пълномощно /л.77 от делото/, от което е видно, че още преди да
подпише трудовия договор с ответника, ищцата е била упълномощена от законния
представител на ответното дружество да го представлява пред ., . и други, като съгласно
заверката .равена от нотариус пълномощното е от 10.09.2020г, а трудовият договор на
ищцата с „.“ ЕООД е подписан на 18.09.2020г. Следователно ищцата още преди да постъпи
на работа е била упълномощена да оформя документи на ответника, в това число такива и
касаещи назначаването и като служител, без да е било необходимо документите и
/включително и трудовата и книжка/ да бъдат изпращани във ., където се е помещавала .
обслужвала ответника до назначаването на ищцата. Същевременно съгласно разпоредбата
на чл. 348, ал. 3 КТ трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, т.е
работодателят не е длъжен да съхранява трудовата книжка на ищцата, а същата се съхранява
8
от нея. Само в случай че служителят изрично заяви, трудовата книжка може да се съхранява
при работодателя, но от ищцата не са ангажирани доказателства да е давала изричното си
съгласие старата и трудова книжка да се съхранява при работодателя, от което да може да се
изведе и факта на предаването на самата стара трудова книжка от ищцата на работодателя.
Обстоятелството, че старата трудова книжка на ищцата е била предадена от нея на
работодателя, не може да се установи и от представената от нея кореспонденция с другия .,
която съгласно показанията на свидетелката ., е била назначена няколко години след ищцата.
Видното от разменените между . и ищцата съобщения през м.08.2023г. ищцата е поискала
своя трудова книжка, като и е било отговорено, че трудовата и книжка е оформена и може да
си я получи. От това изявление обаче не може да се .рави извод, че разговорът на двете касае
старата трудова книжка. .ротив при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства може да се достигне до непротиворечив извод, че разговорът им касае
новозакупената трудова книжка, която е била предадена от ищцата на ответника на
21.07.2023г., т.е няколко дни преди процесната кореспонденция от 09.08.2023г. По делото е
представено подаденото от ищцата заявление от 12.06.2024г., в което същата признава, че е
предала на . новозакупената трудова книжка, като в уточнителната си молба от 14.10.2024г.
ищцата изрично посочва, че предадената на 21.07.2023г книжка е именно новозакупената
трудова книжка, която не е предмет на настоящото производство. Тези изявления съдът цени
по реда на чл. 175 ГПК като признание. Следователно не е налице основание да се приеме,
че трудовата книжка, която се обсъжда в кореспонденцията между ищцата и ., е старата
трудова книжка, която е предмет на настоящото производство.
Наличието на законово изискване при постъпване на работа да се представя пред
работодателя трудовата книжка също не може да обоснове извод, че в действително това
изискване и било изпълнено от ищцата. .ротив, А. твърди, че и към момента на
приключването на устните състезания не разполага с трудова книжка – нито старата трудова
книжка, нито новата са и били върнати съгласно твърденията и, а в същото време се
позовава на отговор на искова молба, депозиран в друго производство, от който става ясно
че е започнала работа при друг работодател, като липсата на трудова книжка не се е оказало
пречка за това.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд приема, че от И. А. не е доказано при
условията на пълно и главно доказване, че е предала старата си трудова книжка на
ответника, съответно не са ангажирани доказателства, че той я е загубил. Следователно след
като при постъпването си на работа служителят не е предоставил трудовата си книжка на
работодателя, то за работодателя не е възникнало задължението по чл. 350, ал. 1 КТ да я
предаде незабавно след вписване на уволнението. В този смисъл и решение № .г на ВКС, III
г.о. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответника „.“ ЕООД, който в отговора на исковата молба е релевирал искане за присъждане
на сторените по делото разноски. Съобразно на разяснения дадени в т. 1 от Тълкувателно
9
решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени
сторени по делото разноски, следва да бъдат ангажирани доказателства, че такива са били
сторени реално. В случая от ответника не са ангажирани доказателства за заплащането на
разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да
присъжда такива.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. А., ЕГН **********, с адрес в гр... срещу „.“ ЕООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., иск с правно основание чл. 350, ал. 1 КТ,
вр. чл. 357 КТ за осъждане на „.“ ЕООД, ЕИК . да предаде на И. С. А., ЕГН **********
оригиналната трудова книжка с нанесен трудов стаж при предходни работодатели от преди
2000 година.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10