№ 1806
гр. Русе, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520105339 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът А. Н. А. с ЕГН:********** от гр.Русе е предявила срещу М. П.
И. с ЕГН:********** от гр.Русе иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да развали на основание
чл.87, ал.З от ЗЗД, по отношение на ответника М. П. И. с ЕГН:**********, до
размер ¼ ид.част, алеаторния договор за гледане и издръжка, обективиран в
нотариален акт №137, том IV, дело №1611/88 год. на нотариус Марика
Цолопану с район на действие РС-Русе, вписан с вх.рег.
№1808/08.07.05.1988г., парт.кн. том 378, стр.145,146 в Службата по
вписванията при РС-Русе, по силата на който М.Ц.Х. И И.И.Х. са
прехвърлили при равни права на ответника и И. П.а И. описания по-горе
имот: апартамент „Ж" на шестия етаж,в бл."Т.", вх.В, състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения с застроена площ от 60.75 кв.м./
шестдесет квадратни метра и седемдесет и пет квадратни дециметра/, с
избено помещение №22 /двадесет и две/ , заедно с 1.092 %/едно цяло,нула
цяло деветдесет и две хилядни процента /ид.ч./ от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж дадено с решение №17/23.XI. 1971 год. на ИК
на Общ.НС -Русе, представляващ съгласно Схема №15-303173-22.03.2022г.,
1
издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-гр.Русе:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 63427.1.183.4.55 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
91/15.12.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр. Русе,
общ. Русе, обл. Русе, ул."С." №61/шестдесет и едно/, вх.З/три/, ет.б/шест/,
ап.Ж, като самостоятелният обект се намира на етаж 6/шест/, в сграда с
идентификатор 63427.1.183.4/ шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет
и седем, точка едно, точка сто осемдесет и три, точка четири /,
предназначение: Жилищна сграда-многофамилна. Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор: 63427.1.183.4. Предназначение на
самостоятелният обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; брой нива на обекта:
1/едно/, с посочена в документа площ от 60.75кв.м/шестдесет квадратни
метра и седемдесет и пет квадратни дециметра/, прилежащи части: ИЗБА
№22/двадесет и две/ с площ от 3.45кв.м/три квадратни метра и четиридесет и
пет квадратни дециметра/, заедно с 1.092% ид.ч. /едно цяло, нула деветстотин
и две хилядни процента идеални части/ от общите части на сградата и
съответната част от отстъпеното право на строеж; ниво 1/едно/, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.1.183.4.54,
63427.1.183.4.56, под обекта: 63427.1.183.4.52, над обекта: 63427.1.183.4.58;
стар идентификатор-няма, поради виновно неизпълнение на задълженията на
приобретателя М. П. И..
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител – адв.Б. А. е депозирал писмен отговор, с който развива
съображения за неоснователност на иска.
Русенският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установено е и не се спори, че на 08.07.1988г. с нотариален акт №137,
том IV, дело №1611/1988г. на нотариус М. Цолопану с район на действие РС-
Русе, вписан с вх.рег.№ 1808/08.07.05.1988г., парт. кн. том 378, стр.145,146 в
Службата по вписванията при РС-Русе, М.Ц.Х. и втория й съпруг И.И.Х. са
прехвърлили на внуците си М. П. И. и И. П.а И. при равни права собствения
си недвижим имот, находящ се в гр.Русе, общ. Русе, обл. Русе, ул."С."
2
№61/шестдесет и едно/, вх.З/три/, ет.6/шест/, ап.Ж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.183.4.55, срещу
задължението те да поемат гледането им докато са живи, като са запазили
пожизнено правото на ползване върху целия недвижим имот, описан по-горе.
От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че ищцата е единствена дъщеря и наследник на прехвърлителката
М.Ц., починала на 22.09.2022г. и за нея съществува правна възможност да
предяви иск, като по съдебен ред развали договора, който майка и е сключила,
тъй като субективното право, регламентирано в чл.87, ал.З от ЗЗД е
наследимо и всеки от наследниците може да предяви претенцията си
съобразно обема на наследствените си права. Ищцата не е наследник на
другия прехвърлител И.Х., починал през 1992г. и не може да претендира
разваляне по отношение на неговата идеална част, също и поради изтекла
петгодишна погасителна давност за правото на предявяване на иск.
От показанията на свидетелите, разпитани по делото, се установява, че
в последните години от негова страна изобщо не са полагани грижи и
внимание, нито е била заплащана издръжка.
По делото са приложени писмени доказателства, установяващи
влошеното здравословно състояние на прехвърлителката, заболяванията
свързани със сърцето, наличието на диабет, проблеми с очите, приема на
лекарства, като изводите, които се налагат, че тя е имала належаща нужда от
грижи и издръжка, че не е могла да се справя сама с ежедневните битови
потребности от пазаруване, чистене, готвене, както и че такива грижи са
полагани единствено от ищцата и нейния приятел - Й.К.. Прехвърлителката
приживе е инициирала действия по разваляне на договора по отношение на
преобретателите, видно от договор за правна защита, но здравословното и
състояние се е влошило и не е могла да го реализира.
От показанията на св.Л.Т., съсед на наследодателката се установява, че
М.Ц. е била много привързана към внука си М., обичала го и разчитала на
него да се грижи за нея. Свидетелката установява, че М. не се грижел за баба
си и не го е виждала от 20 години и едва ли ще го познае, ако го види.
Свидетелката Т. установява, че две съседки са пазарували на М., помагали са
й, като са плащали дължими от нея суми, както и че тя се е оплаквала, че има
проблеми със сърцето. С показанията си св.Т. установява, че за М.Ц. в
3
последните години се е грижела само дъщеря й А. и нейният приятел Й.,
които носели храна, почиствали жилището и организирали погребението й.
От показанията св.Й. К. се установява, че познава М. и семейството й,
както и че те двамата с А. се грижили за нея, носили храна, почиствали и
пазарували. Свидетелят К. установява, че внучката И. живеела в И., а
ответника М. го е виждал епизодично, за последно преди три години.
Анализът на събраните по делото доказателства, налага следните
правни изводи:
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно
поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова
страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да
се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във
времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този смисъл е
и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС. За
да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и
издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за
издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото
всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по
последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по
гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. №
5524/2007 г., II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007
г., II г.о.), а съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на
длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на
договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните
разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на
обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на
парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от
отговорност. Съгласно задължителната съдебна практика, установена с
решение 20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС издръжката
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на
прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от
имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи за здравето,
4
хигиената и домакинството му според неговата нужда и възможностите му да
се справя сам. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че паричната
престация по правило не може да замести уговорената натурална такава,
поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира
пари вместо грижи и издръжка.
Общият принцип, заложен в чл.87 ал.1 от ЗЗД, предвижда, че когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а
когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху
недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал.3. Договорът за
издръжка и гледане е алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля
правото на собственост върху имота, като преобретателят трябва за в бъдеще
да изпълнява задължението си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в
хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда основанието за разваляне
на договора, като в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнението на
съглашението, а в тежест на ищеца - нуждите на прехвърлителя от грижи и
издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на
грижите.
На първо място следва да се посочи, че съдържанието на насрещните
права и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на
страните, които съгласно чл.9 от ЗЗД могат свободно да определят това
съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за
гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на
всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо
различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по
алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на
волята на страните съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. След като в договора задължението на приобретателя е
описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна,
режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед
на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и
5
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите да се справя сам. /в този смисъл е
трайната съдебна практика: решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. №
1534/2009 г., IV г. о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV
г. о., решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о.
и др./
Както се посочи по-горе, изпълнението на задължението за издръжка и
гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата
същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителят, поради
възрастта си и здравословното си състояние, се нуждае от по-голям обем
грижи и помощ.
Изложеното даде основание на съда да формулира извод, че в
разглеждания казус е налице пълно неизпълнение на поетите от ответника М.
П. И. задължения за издръжка и гледане, което е абсолютна предпоставка
договорът да бъде развален.
По разноските
При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се присъдят
разноските на ищцата по настоящото производство, които са в общ размер на
1544,00 лева. Ищцата е извършила разноски за адвокатски хонорар в размер
на 800,00 лева, за плащането на който са налични доказатеслтва, както и
сумата от 500,00 лева платен депозит за назначаване на особен представител
на ответника и платена д.т. в размер на 244,00 лева.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по отношение на ответника М. П. И. с ЕГН:**********, до
размер ¼ ид.част сключения на 08.07.1988г. договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт №137, том IV, дело №1611/88г. на нотариус Марика
Цолопану с район на действие РС-Русе, вписан с вх.рег.
№1808/08.07.05.1988г., парт.кн. том 378, стр.145,146 в Службата по
вписванията при РС-Русе, по силата на който М.Ц.Х. И И.И.Х. са
прехвърлили при равни права на М. П. И. с ЕГН:********** и И. П.а И.
6
недвижим имот представляващ апартамент „Ж" на шестия етаж в бл."Т.",
вх.В, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения с застроена
площ от 60.75 кв.м./ шестдесет квадратни метра и седемдесет и пет квадратни
дециметра/, с избено помещение №22 /двадесет и две/ , заедно с 1.092 %/едно
цяло,нула цяло деветдесет и две хилядни процента /ид.ч./ от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж дадено с решение №17/23.XI. 1971
год. на ИК на Общ.НС -Русе, представляващ съгласно Схема №15-303173-
22.03.2022г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-
гр.Русе: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
63427.1.183.4.55 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес
на имота: гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, ул."С." №61/шестдесет и едно/,
вх.З/три/, ет.б/шест/, ап.Ж, като самостоятелният обект се намира на етаж
6/шест/, в сграда с идентификатор 63427.1.183.4/ шестдесет и три хиляди
четиристотин двадесет и седем, точка едно, точка сто осемдесет и три, точка
четири/, предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, поради виновно
неизпълнение на задълженията на М. П. И. с ЕГН:**********.
ОСЪЖДА М. П. И. с ЕГН:********** да заплати на А. Н. А. с
ЕГН:********** сумата от 1544,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7