О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1364 23.07.2020 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав,
На двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1.
Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
административно дело № 370 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.248 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 и чл.228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по постъпило искане на 03.07.2020г.,
от адвокат Г.П. ***, в качеството й на пълномощник на ищеца, касатор в
настоящото производство – К.К.Н., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора
гр.Бургас, с което се иска от съда да постанови определение за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като на основание
чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗА), вр. чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, й бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева
за двете инстанции.
Насрещната
страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на
правосъдието (МП) София, не е представила отговор в предоставената й възможност
по чл.248, ал.2 от ГПК.
Административен
съд - Бургас, в настоящия си състав, като разгледа направеното искане, предвид установеното
по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на К.К.Н., подадена лично от него и
допълнена от пълномощника му адвокат Г.П., против решение № 1133/19.06.2019г.,
постановено по адм.дело № 2656/2018г. на Административен съд - гр.Бургас, с
което е отхвърлен предявения от него иск против ГДИН-София, за присъждане на
обезщетение за периода от 14.03.2017г. до 12.09.2018г., в размер на 10`000
лева, претърпени неимуществени вреди, ведно с направените по делото разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и дължимите такси и разноски за
производството.
Съдът
постанови по настоящото дело решение № 799 от 03.07.2020г., с което отмени
частично оспореното съдебно решение, като уважи предявения иск до размера от
400лв., а в останалата част за отхвърлянето на иска до пълния претендиран
размер от 10`000 лева, остави в сила атакувания съдебен акт. Решението беше
отменено и в частта с която първоинстанционният се е произнесъл в диспозитива
си по искането за присъждане на направените по делото разноски, като е
отхвърлил претендираното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева и дължимите такси и разноски за производството.
Съдът се
произнесе и по искането на касатора за разноски, като му присъди 15 лева за
заплатените държавни такси и 40 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска. Прие за доказано, че е заплатен единствено адвокатски хонорар от 1000
лева, по представения договор за правна помощ в хода на първоинстанционното
производство, защото представения втори такъв договор заедно с касационната
жалба, с договорен хонорар от още 1000 лева, не е подписан от адвоката.
Молбата за допълване на решението в частта за
разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК – в едномесечен срок от постановяването му, тъй
като решението е необжалваемо. Тя изхожда от страна по делото, поради което е
допустима.
Разгледано по същество молбата е и основателна.
След внимателен преглед на представения в
първоинстанционното дело договор за правна помощ – л.6, се установи, че в него
има необосновано договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, от
което произтича и погрешното становище на съда в решение № 799 от 03.07.2020г., че е налице
заплатен адвокатски хонорар. Такъв не е заплащан, тъй като в същия договор за
правна помощ е посочено досежно възнаграждението „… На основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, вр. чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения“.
При това положение обосновано е искането на адвокат
Г.П. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, защото съдът
неправилно е присъдил като разноски адвокатско възнаграждение в полза на
ищеца-касатор. Той не е направил такива разноски, като на него следва да бъдат
присъдени единствено разноски за платените държавни такси – 15 лева. На адвокат
П. съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, следва да бъде определено възнаграждение, изчислено на
основание размера предвиден в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
(сега отм., но действал към момента на сключването на договора), а именно 830
лева. От него следва да бъде присъдено, съразмерно с уважената част от иска на
основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, възнаграждение от 33,20 лева. Съдът вече
изложи мотиви в решение № 799 от 03.07.2020г. защо за касационното производство
адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда – заради неподписването на
договора да правна помощ представен с касационната жалба, като потвърждава тези
свои мотиви и не присъжда адвокатско възнаграждение за касационното производство
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ свое решение № 799 от 03.07.2020г., постановено
по настоящото адм.дело № 370 по описа за 2020г., в частта му за разноските, като отменя постановения диспозитив за това:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието-София да заплати на К.К.Н., ЕГН-**********,
съдебно-деловодни разноски в размер на 55 лева
и го допълва със следния диспозитив:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София да заплати
на К.К.Н., ЕГН-**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 15 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София да заплати
на адвокат Г.П. ***, ЕГН-**********, адвокатско възнаграждение в размер на 33,20
лева.
Определението е неразделна част от решение №
799 от 03.07.2020г., постановено по настоящото дело.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.