№ 181
гр. Ловеч, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500317 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 58 от 20.04.2022 година, постановено по гр.дело № 7 по описа за 2022
година, Тетевенският районен съд е признал за установено, на основание чл.124,ал.1 от
ГПК, че В. Т. И. от град Ябланица,Ловешка област, не дължи на „4финанс"ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град ******, представлявано от З. С. Р. и
А. М., сумата от 250.83 лева, представляваща такса за експресно разглеждане по договор за
кредит №**********/18.06.2020г. и Анекс към договора от 22.06.2020 година, сключени
между „4финанс" ЕООД-София и В. Т. И. от град Ябланица. Осъдил е „4финанс"ЕООД, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, да заплати на В. Т. И. сумата от 50.00 лева разноски, а на
адвокат Д. В. М., АК-Пловдив, за осъществена правна помощ по реда на чл.38а,ал.1,т.2 от
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предишно
наименование „4финанс" ЕООД) , ЕИК ****, чрез пълномощника И. Д.- юрисконсулт, която
обжалва решението като неправилно и необосновано.
Изразява несъгласие с приетото от съда, че не е спазена предвидената от закона
1
форма на сключване на договор за кредит, на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК.
Твърди, че договорът, е сключен между „ВИВУС.БГ" ЕООД и В. Т. И. в електронна
форма.Описва отделните стъпки за постигане на съгласие за сключване на договора между
страните. Основава се на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), на чл. 293 от Търговския закон и на Закон за
електронните документи и електронния подпис и акцентира, че ЗПФУР не въвежда
изискване за квалифициран електронен подпис- достатъчно е да е налице необходимата
електронна идентификация на лицето потребител. Позовава се и на Регламент (ЕС) №
910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, в чл. 3, §1 на който е дефинирано, че „електронна
идентификация"' означава процес на използване на данни в електронна форма за
идентификация на лица, които данни представляват по уникален начин дадено физическо
лице или юридическо лице, или физическо лице, представляващо юридическо лице. Счита,
че в случая с използването на интернет платформата на доставчика, която позволява
идентификация на ищцата като потребител и при механизиране на процеса по размяна на
съобщения и данни е категорично, че ищцата е подписала процесния договор и анекса към
него.
На следващо място излага, че при сключване на договора не е налице нарушение на
чл.10а, ал. 1, и ал. 2 от ЗПК. Твърди, че таксата за експресно разглеждане, както и такса
удължаване падежната дата по кредита не се отнасят до действия, касаещи усвояване и
управление на кредита. Развива съображения, че по съществото си таксата за експресно
разглеждане представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която
ответникът е предоставил на ищцата преди сключването на договора и която услуга няма
връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на
размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен
ресурс.Тази такса е дължима за това, че кредитоискателят се възползва от възможността
искането му за сключване на кредит да бъде разгледано приоритетно с правото да получи
отговор в рамките на петнадесет минути от получаване на искането (чл. 2.2. от Общите
условия на договора за кредит).
Изтъква, че таксата за експресно разглеждане, както и такса удължаване падежната
дата по кредита нямат задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, в
това число и възнаградителната лихва, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
както са дефинирани и в §1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата за експресно
разглеждане или удължаване падежната дата по кредита, а от там и заплащането на такса за
тях, става само по изрично искане на потребителя и не са условие за отпускане на кредита.
Като черпи аргумент от съдържащото се в §1, т.1 от ДР на ЗПК определение на понятието
общи разходи по кредита за потребителя, извежда извод по аргумент за противното от това
правило, че таксата за експресно разглеждане и такса удължаване падежната дата по
кредита, не са част от общите разходи по кредита. Счита, че в процесния случай ищцата
2
дължи на ответника възнаграждение за това, че се е възползвала от опцията за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит и тази предлагана възможност за експресно
разглеждане не е пряко свързана с договора за кредит, а е по повод на същия. Обобщава, че
таксата за експресно разглеждане, първо, не е пряко свързана с договора за кредит, тъй като
такъв може да съществува в правния мир и без нея; второ, заплащането е в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на ищцата; трето, заплащането не е
задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е
извадил разходите за подобни допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
Въззивникът твърди, че съдът е допуснал и нарушение относно присъдените
разноски за адвокатски хонорар.В тази връзка счита, че за да има заплащане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, са необходими
доказателства за наличието на поне едно от основанията, изброени в закона, а посоченото от
пълномощника материално затруднено положение на ищцата не е подкрепено с никакви
доказателства.По този начин се нарушава изискването на чл. 40 от ЗА за добросъвестно
упражняване на професията и реализиране на правата, произтичащо от ЗА.Няма и
доказателства за сключване на договор за правна помощ и заплатен адвокатски хонорар.
Моли, да бъде отменено решението на Районен съд Тетевен, включително и в частта
за разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адвокат Д. М.- пълномощник на В. Т. И., в който излага съображения за нейната
неоснователност.Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Поддържа мотивите на съда, че уговорената клауза „такса експресно разглеждане на
документи" от Договор за кредит № **********/ 18.06.2020 противоречи на разпоредбата на
чл.19 ал.4, вр.с ал.5 от ЗПК.Също се позовава на разпоредбата на §1,т.1 от ДР на ЗПК за да
мотивира мнението си, че заплащането на сумата за таксата експресно разглеждане следва
да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е
пряко свързано с договора за потребителския кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за таксата
експресно разглеждане се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС№426/2014г. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания
в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Изтъква, че с преюдициално
заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
На следващо място се позовава и на чл.18, ал.5 от ЗПФУР препращащ към
3
разпоредбите и чл.143 - 148 от ЗЗП при сключване на договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и сочи, че клаузата е неравноправна и като такава е в противоречие с
добрите нрави (Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС).
Следващият аргумент за неоснователност на въззивната жалба, който излага е, че в
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити. Затова поддържа, че по посочения начин се заобикаля
чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като с процесната такса в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение в размер 1/4 от размера на отпуснатия кредит. Основната цел
на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително
с още процент от предоставената главница. Наред с това, клаузата за експресно разглеждане
на документи е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК, защото законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Въззиваемата страна развива съображения и за неоснователност на жалбата в частта
за разноските.Излага, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
ЗАдв, а преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между
адвоката и клиента. Цитира трайно установената практика на ВКС в насока, че при
представителство по чл.38, ал.1 от ЗА, договарянето начина на плащане е предмет на
вътрешните отношения между страните по договора - представляван и представител, което
обвързва съда. Моли да му бъдат присъдени разноските за въззвната инстанция.
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за
обжалване на решението е спазен.
Решението на Тетевенския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Ищцата В. Т. И. е предявила срещу на „4финанс"ЕООД (сега „Вивус.бг“ ЕООД),
ЕИК **** иск за установяване, че не дължи сумата 250.83 лева, представляваща „такса за
експресно разглеждане на документи" от Договор за кредит № **********/ 18.06.2020г. на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и неспазване на чл.22 вр. с чл.10а и чл.11,ал.1,т.10 и т.11 от
ЗПК, както и разноските по делото.
4
Ответникът е оспорил претенцията.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
На 18.06.2015 г. между „4финанс”ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус.бг” и В. Т. И. е сключен договор за кредит №
**********/ 18.06.2020г. по реда на чл.6 Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от
430.00 лв. за срок от 30 дни, с дата на получаване 18.06.2020г. и дата на връщане на сумата
– 18.07.2020г., при уговорен лихвен процент 41% , лихва 14.49 лв. и ГПР – 49.7%. На
22.06.2020г. страните са сключили АНЕКС към договора, по силата на който ищцата е
получила допълнителна сума в размер на 750.00 лева, като по този начин тя следва да върне
сума в размер на 1467.21 лева, сбор от сумата 1180 лева главница, лихва 36.38 лева и такса
за акспресно разглеждане на документи в размер на 250.83 лева. В договора е посочено, че
неразделна част от него са Общите условия на договора за кредит, които са получени и
приети от кредитополучателя. Договорът за кредит е сключен в два еднообразни екземпляра
и е подписан електронно в съответствие с предвидената в Общите условия на договора за
кредит процедура (по делото приложимите Общи условия не са представени).
В исковата молба ищцата признава сключването на договора и анекса към него и че
по този начин общият размер на главницата по договора за кредит е 1180.00 лева, датата на
връщане е непроменена – 18.07.2020 г., таксите за експресно разглеждане на документите са
105.91 лв. и 144.92 лева, а общо дължимата сума по кредита е 1467.21 лева, според
приложения препис от Анекс за допълнителна сума от дата 22.06.2020 г. към ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № **********/ 18.06.2020г.
От страна на ответника са представени писмени доказателства, съдържащи
илюстративно-обучителен материал, който има за цел да онагледи по какъв начин става
кандидатстването за кредита, т.е. през какви стъпки се преминава при формиране на
волеизявлението, как се свежда до знанието на насрещната страна и как става съвпадането
на волеизявленията. Според ответника представянето на този материал е с оглед
убеждаване на съда, че общите условия с всички клаузи са индивидуално уговорени и са
сведени до знанието на ищцата. В случая няма спор относно факта на сключване на
договора, поради което не следва да се обсъждат наведените от ответника доводи досежно
начина на сключване на договора.
При така изложените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл.124 ГПК във вр.
с чл.143,ал.1 във вр. с чл.146,ал.1 ЗЗП- нищожност на клауза от договор, поради
неравноправния характер.Законът дефинира неравноправната клауза като уговорка, която
е във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
5
потребителя.
Отношенията между страните по делото се подчиняват на общите разпоредби на
договора за заем, както и на разпоредбите на ЗПК, предвид качеството „потребител“, което
заемателят има. Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Тъй като договорът за
заем за потребление е реален, той се счита за сключен от момента, в който заемната сума е
предадена от заемодателя на заемателя.
В случая договорът за заем между страните е сключен при условията на чл.6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който дефинира, че: „Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече“. Според определението, съдържащо се в чл.8 от закона ищецът е „доставчик” на
финансовата услуга, а ответникът е „потребител” на същата.
Разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и
електронния подпис. За разлика от районния съд, настоящият въззивен състав приема
съществуването на валидно облигационно отношение между „4финанс”ЕООД и В. Т. И.,
основано на договор за паричен заем, тъй като ищцата е представила като доказателство по
делото разпечатка на специалните условия на договора за кредит, която има характер на
препис съгласно чл.184 от ГПК. В исковата молба признава, че ответникът е превел общо
сумата от 1180.00 лева, която се задължила да върне до 18.06.2020 г.
Един от основните принципи в гражданските и търговските правоотношения е
принципът на справедливостта, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Свободата на договаряне, прогласена в чл.9 от ЗЗД и съдържанието на
сключения договор е ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави.
Съдът намира за основателни изложените в исковата молба твърдения за нищожност
на клаузата в договора поради противоречие със закона-чл.21, ал.1 ЗПК и чл.22, предвид
неравноправния характер. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.Липсват доказателства, че действително е извършена услугата за експресно
разглеждане, както и не е ясно какво представлява „експресно разглеждане”. Ако такова
определение се съдържа в Общите условия по кредита, то същите не са представени по
делото от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
6
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя", са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Съобразявайки тези дефиниции в закона, съдът приема, че по своя характер „таксата
за експресно разглеждане“ представлява дейност по усвояване и управление на кредита и
по този начин кредиторът цел заобикаляне на императивната разпоредба на чл.10а, ал.2
ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Тя противоречи на
закона и защото е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното
задължение на кредитора- предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са
свързани с него. Наред с това, от съдържанието на приложения договор и анекс се
установява, че е обвързана и с размера на кредита, като е неясно по какъв начин е изчислена
- съставлява 21.26% от размера на целия кредит, което обосновава извод , че не отговаря на
изискването за добросъвестност.Таксата се явява и скрит разход по договора за кредит,
което води до оскъпяване на кредита и по този начин с нея реално се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл.19,ал.5 ЗПК.
Наред с изложеното, съдът счита, че посредством начисляването на таксата се цел и
преодоляване на ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя
пред кредиторите, а именно, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в
ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен. Поради съвпадане на крайните изводи, решението на
Тетевенският районен съд следва да бъде потвърдено.
Решението е правилно и в частта за разноските, които съдът е присъдил на адвокат
М.- пълномощник на ищцата, осъществил нейното процесуално представителство по реда
на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА. Определеният размер на адвокатското възнаграждение е минимален,
съобразен е с цената на предявения иск и с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По делото е представен сключен между ищцата В.
Т. И. и адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив договор за правна защита и съдействие от
21.06.2021 г., в който е отразено, че правната защита и представителство са безплатни на
основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА. Тъй като се касае за отношения между страните по
7
договора- представляван и представител (чл.36,ал.2 ЗА), съдът няма правомощие да
извършва проверка относно начина на сключване и условията на този договор,
включително и дали адвокатът законосъобразно е решил да предостави безплатна правна
помощ.За нарушение на задълженията си по чл.40 и сл.от ЗА, адвокатът носи съответната
дисциплинарна отговорност пред органите на Адвокатурата.
За осъществената правна помощ пред въззивната инстанция пълномощникът на
ищцата- адвокат Д. М. е поискал да му бъдат присъдени разноски за правна защита и
съдействие при условията на чл.38, ал.,т.2 ЗА. С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати по посочената
адвокатска сметка.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 ГПК, Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 58 от 20.04.2022 година, постановено по гр.дело №
7 по описа за 2022 година на Тетевенския районен съд.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ******
да заплати на Д. В. М. - Адвокатска колегия Пловдив, с адрес: ******, (с посочена банкова
сметка в УниКредит Булбанк IBAN: BG******), на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 300
(триста) лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по
реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8