Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
гр. Велико Търново, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание
на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм.
д. № 464 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.9, ал.1
т. 4 от Закон за физическото възпитание и спорта.
Образувано е по подадена от П.Т.П. ***
жалба против Заповед № РД -09-730/8.7.2020г. на зам. Министър на Министерство
на младежта и спорта, с която е отказано вписване на жалбоподателя в регистъра
на треньорските кадри по чл. 9, ал.1 т. 4 от ЗФВС.
Жалбоподателят релевира възражения за
незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалния
закон и несъответстваща с целта на закона - отменителни основания по смисъла на
чл. 146, т. 4
и т. 5 от АПК.
Конкретно се оспорват фактическите констатации и правните изводи на
административния орган, които са послужили като основание да бъде отказано
вписването в Регистъра на треньорските кадри. Не почиват на истината
твърденията в оспорваната заповед, че жалбоподателят няма съответната придобита
квалификация, изискуема по чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 1/2019г. за треньорските
кадри, тъй като представената диплома съгласно изискванията на Закона за
професионалното образование и обучение не удостоверява горното. На следващо
място издателят на заповедта е приел, че представените от него граждански
договор и Удостоверение от
ХК“Раховец-2008“ гр. Г. Оряховица са ирелевантни , доколкото наличието на
професионален опит в хипотезите на чл. 6-чл.10 от горепосочената наредба се
цени само кумулативно при наличието на съответното професионално образование и/
или обучение. Прието е, че
жалбоподателят не отговаря на изискванията на §4, ал.2 от ДР на Наредба
№ 1/2019г. за треньорските кадри, тъй като представеният граждански договор не
е трудов такъв и в него като възнаграждение е посочено 0 лева. Освен горните
пороци намира ,че заповедта не съдържа мотиви, не са изложени аргументи защо не
се признава придобитата квалификация от 4 годишно обучение в Техникума за
подготовка на кадри за физическа култура и спорт гр. Правец по специалност
„Хандбал“ профил „Треньор“ Не е спазен и чл. 6, ал. 2 от Наредба №1/2019г. за
треньорските кадри където сред алтернативно изброените минимални изисквания за
заемане на длъжността „Инструктор“ е завършено средно образование и придобита професионална
квалификация по професията „помощник – инструктор“ или и“ инструктор“ или
завършено средно образование и придобита професионална квалификация о
професията „треньор“ , което е по- горна степен на треньорските длъжности.
Твърди, че отговаря на изискванията по чл. 7, ал.2 т.1 и чл. 7, ал.2 т. 3 от
Наредбата, тъй като има повече от изискуемите три години професионален опит
като „треньор“. След като е налице и ново обстоятелство ,а именно издадена
Диплома № 35939/16.7.2020г. на ВТУ“Св.св. Кирил и Методий“ за образователна
степен „бакалавър“ по специалност „Педагогика на обучението по физическо
възпитание, то той отговаря и на изискването по чл. 8, ал.2, т. 3 от Наредбата
за заемане на длъжността „треньор“.Незаконосъобразен е и извода, че наличието на
професионален опит в хипотезите на чл. 6- чл.10 от наредбата се цени само
кумулативно при наличието на съответното професионално образование и / или
обучение. Изискването за това е предвидено само като алтернативна възможност за
по- висока треньорска степен при по- ниско образование. Освен това заповедта
противоречи на §4, ал. 2 от ДР на Наредбата, за което излага допълнителни
аргументи.
Не е спазена и целта на закона, която
определено не е да се препятстват треньорските кадри преди издаване на ЗПОО.
Прави се искане към съда заповедта за бъде
отменена, като бъде изпратена административната преписка на Заместник министъра
на младежта и спорта със задължителни указания за вписване на жалбоподателя в
регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал.1 ,т. 4 от ЗФВС . В съдебно
заседание се представлява от адвокат Велкова, която поддържа така подадената
жалба и представя в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК
подробна писмена защита. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът – Заместник министър на
младежта и спорта, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата и
прави искане тя да бъде оставена без уважение.
Административен съд Велико Търново осми
състав при извършена служебна проверка,
констатира, че жалбата е допустима, като
подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт.
Компетентен да разгледа спора е настоящия
съд доколкото разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т.
2 АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) съдържа
две части, като в първата си част урежда компетентността на ВАС да разглежда
като първа инстанция жалби срещу актове на МС, министър-председателя и
министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по
ръководство и осъществяване на държавното управление, а във втората - урежда
две изключения от подсъдността на ВАС. И. от втората част се отнасят до
компетентността на административните съдилища да разглеждат оспорванията срещу
актове на посочените държавни органи в два случая: 1 в случаите, предвидени в
закон; и 2 в случаите, когато централни органи на изпълнителната власт са
делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, какъвто определено е
и настоящия случай. .
Като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от раздел V от Заповед № РД-09-196/22.04.2019
г. и т. 1 от Заповед № РД-09- 628/29.10.2019 г. за допълнение на първата,
представени с административната преписка, Министърът на младежта и спорта е
определил заместник-министър Стоян Андонов за председател на комисията, която
разглежда заявленията за вписване в регистъра, и му е делегирал правата да
издава удостоверения за вписване и да отказва вписване, когато са налице
основанията за това.
Административното производство е започнало с
подаване от страна на жалбоподателя на
заявление вх. № 14-00-160/29.01.2020 г., с което е заявил желание за
вписване в регистъра на треньорските кадри за вида спорт „хандбал".Към
заявлението е представил Диплома № 023332/29.6.1986г. за завършено средно
образование и придобитата квалификация
от четиригодишно обучение в Техникума за подготовка на кадри за физическа
култура и спорт гр. Правец по специалност „Хандбал“ профил „Треньор“.Освен това
за доказване на професионалния си опит е представил граждански договор от
1.8.2019г. с Хандбален клуб “Раховец – 2008“ гр. Г. Оряховица и удостоверение
изх.№ 3/27.1.2020г. от същия клуб, че е назначен на безвъзмезден трудов договор
, при което е треньор на клуба от 12 години. От жалбоподателя е подадена и Декларация
по §4, ал.2 от Наредба №1 от 4.02.2019г. за треньорските кадри. По делото е
представен и протокол №17/6.4.2020г. който удостоверява факта, че заявлението е
било обсъдено от назначената от Министър на младежта и спорта комисия,която е
изложила аргументи за отказа за вписване: дипломата е преди влизане в сила на
ЗПОО, приет през 1999г. поради което жалбоподателят не отговаря ни приложимите разпоредби на чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2019 г. които визират придобита професионална квалификация именно
съгласно изискванията на ЗПОО. Този закон освен това не съдържа разпоредби, приравняващи
квалификациите в средното професионално образование, придобити при действието
на предходното му законодателство, към степените на професионална квалификация/
квалификация но част от професия, придобити при действието на ЗПОО, като такива
разпоредби липсват и в Наредба № 1/2019
г. Освен това е бил изследван и въпроса досежно приложението на §4, ал.2 от ДР на
Наредбата като е прието, че макар да отговаря на изискването за възраст, не е
налице второто кумулативно изискване лицето да работи по трудов договор като
„треньор“. Съгласно представения граждански договор и удостоверение става ясно, че не е налице такова
трудовоправно отношение, при което не и договорено възнаграждение. Производството е завършило с издаване на процесния негативен
за жалбоподателя ИАА. Същият е връчен на 20.7.2020г. видно от обратна разписка
стр.22 от делото.
С вх.№ 26-00-26/29.7.2020г. е
подадена чрез административния орган жалба до Административен съд Велико
Търново, към която са приложени съответно: Уверение от 16.07.2020 г., издадено
от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий; Трудов договор № 26/27.02.2015 г. между ОП
„Младежки дейности, спортни имоти и прояви"- гр. Горна Оряховица, и П.Т.П.
и допълнителни споразумения към същия от 31.10.2016 г„ 09.01.2017 г„ 24.02.2017
г., 21.02.2018 г., 07.01.2019 г. и 06.01.2020 г. и Удостоверение изх. №
80/27.07.2020 г, от Българската федерация по хандбал изпратени с административната
преписка. В отрито съдебно заседание са представени и приети като доказателства
: Удостоверение
от клуб „Владислав“ с. Джулюница, Трудов договор № 135/01.09.2014 година
сключен между община Горна Оряховица и П.Т.П., както и разпечатка от публичния
регистър на спортно-педагогическите кадри по чл. 62, ал. 1 от отменения ЗФВС.
При така установеното от фактическа
страна,Административен съд Велико Търново обосновава следните правни изводи:
При извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК,
съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 9, ал.1 т. 4 от ЗФВС и чл. 16,
ал.10 от Наредба № 1/ 2019г. за треньорските кадри, която има следното
съдържание: В тримесечен срок от подаване на
заявлението министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно
лице от Министерството на младежта и спорта издава заповед за вписване и
удостоверение за вписване, в което се посочва регистрационният номер на лицето,
или заповед, с която мотивирано се отказва вписването. Видно от раздел V от Заповед № РД-09-196/22.04.2019 г.
и т. 1 от Заповед № РД-09- 628/29.10.2019 г. за допълнение на първата,
представени с административната преписка, Министърът на младежта и спорта е
определил заместник-министър Стоян Андонов за председател на комисията, която
разглежда заявленията за вписване в регистъра, и му е делегирал правата да
издава удостоверения за вписване и да отказва вписване, когато са налице
основанията за това. Следователно е
налице предвиденото от закона и допустимо оправомощаване / делегация/ на
законоустановените правомощия на органа да издаде процесния ИАА.
Съдът намира, че въпреки твърденията на
жалбоподателя, Административният орган е изложил в заповедта фактическите и правни
основания за издаването й, поради което не се констатира нарушение на
изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че последният
не е изложил допълнителни аргументи защо не признава представената по делото
Диплома за завършено средно специално образование, издадена преди влизане в сила на ЗПОО. Напротив същият
се е позовал на приложимите разпоредби на чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2019 г. визират придобита професионална квалификация именно
съгласно изискванията на ЗПОО, приет през 1999 г.и , не съдържа разпоредби,
приравняващи квалификациите в средното професионално образование, придобити при
действието на предходното му законодателство, към степените на професионална
квалификация/квалификация по част от професия, придобити при действието на ЗПОО
като такива няма и в Наредба № 1/2019 г.
АО е приел, че при останалите хипотези (чл. 6, ал. 2, т. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2019 г.), при които е допустимо всякакво средно образование, без
значение кога и при действието на кой закон е придобито, съдържат кумулативното
изискване за наличие на завършено обучение по вида спорт в акредитирано висше
училище в професионално направление "Спорт" по специализиран учебен
план с определен хорариум, включващ спортно-3 - педагогически и
медико-биологични дисциплини, за което няма доказателства. Съответствието на
тези мотиви с материалното право е въпрос, който не е относим към изискването
за форма, а относно материалната законосъобразност на акта, които ще бъдат
изложени по- долу.
В хода на административното производство е
спазен предвиденият ред за разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление регламентиран в ЗФВС и Наредбата за треньорските кадри
№1/2019г. Назначената със
заповед на министъра Комисия по вписване в нарочния регистър на треньорските
кадри е разгледала подаденото заявление
и приложените документи, изготвила е становище по преписката и е направила
мотивирано предложение за постановяване на отказ за издаване на исканото
вписване. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на административно
-производствените правила с изключение на чл-35 от АПК, за което ще бъдат
изложени аргументи по- долу.
Оспорената заповед обаче е издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби:
Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗФВС Министърът на младежта и спорта води публични регистри за:1. лицензираните спортни
федерации и спортните клубове – техни членове; 2. националната организация за спортно-туристическа
дейност, националната организация за университетски спорт и обединените спортни
клубове, както и техните членове;3. спортните обекти; 4. треньорските кадри. Съгласно Чл. 97, ал.1 от ЗФВС Спортно-педагогическите
кадри са спортно-педагогически специалисти и треньорски кадри, като в ал. 3 .Треньорски кадри са
треньорите и инструкторите, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4. В ал. 4 на същия член е предвидено, че Тренировъчна дейност се осъществява и
треньорски услуги се предоставят само от лицата по ал. 3. Ал. 5 разпорежда, че Вписването в регистъра на треньорските кадри
се извършва по искане на физическото лице или на съответната спортна федерация при което съгласно ал. 6 Условията и редът за
вписването в регистъра по ал. 3, както и изискванията за заемане на длъжности
от спортно-педагогическите кадри се определят с наредба на министъра на
младежта и спорта. На това
основание е издадената Наредба № 1 / 2019г. за треньорските кадри, чийто
предмет е определен в чл.1. В чл. 2 се съдържа и легалното определение за
треньорски кадри, и това са лицата, които
извършват обучение и тренировъчна дейност в системата на физическата активност,
физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, както и
лицата, които предоставят треньорски услуги. В чл. 3, ал.1 от Наредбата са
определени длъжностите на треньорските
кадри – системи от функции, задължения и изисквания, са:1. инструктор;2.
помощник-треньор;3. треньор;4. старши треньор;5. главен треньор като в нея са
посочени и изискванията за посочените длъжности. .Съгласно същите, процесът на обучението и
тренировките в системата на физическото възпитание и спорта, както и
предоставянето на спортни услуги,в частнот треньорски такива се извършват от
лица, притежаващи професионална правоспособност и квалификация. Както се посочи
по- горе Министърът на младежта и спорта издава наредба за професионалната
правоспособност и квалификацията на тези лица,при което разпоредбата на чл. 16, ал. 9 от Наредба № 1/2019
г.посочва, че в регистъра се вписват
лицата, отговарящи на изискванията на глава втора или § 4 от наредбата.Изискванията
за заемане на длъжности на треньорски кадри, регламентирани в Наредба № 1/2019
г., на които трябва да отговарят лицата, кандидатстващи за вписване в регистъра
на треньорските кадри, могат да се обособят в три групи, в какъвто смисъл е и
становището на ответник жалба:.
1.Чл. 6 - чл. 10 от наредбата (глава втора) ~
изискванията са свързани с притежаването на образование и/или обучение по
заявения вид спорт, придобито съгласно Закона за професионалното образование и
обучение и/или Закона за висшето образование, допълнено с наличие на
професионален опит (при по-високите по степен длъжности);
2.Чл. 11 и чл. 12 от наредбата (глава втора) уреждат
две специфични хипотези на т. нар. „международна квалификация":
3. Хипотезата на § 4, ал. 1 от ДР на наредбата (т.
нар. „заварено положение") - за лицата, родени до *** г., които запазват
длъжностите, които заемат към датата на влизане в сила на наредбата (12.02,2019
г.), независимо дали съответстват на изискванията на глава втора на наредбата.
Тази разпоредба се основава на разбирането, че лицата, придобили своето
образование преди значителен период от време и при други образователни
изисквания (с оглед визираната дата на раждане) не следва да бъдат задължавани
да се „преквалифицират", за да отговорят на новите нормативни изисквания,
и ако към датата на влизане в сила на наредбата заемат някаква длъжност като
треньорски кадри, те следват да запазят същата без допълнителни изисквания към
тях.
Следователно минималните изисквания за изпълнение на
длъжността "инструктор" са тези предвидени в чл. 6, ал 2 от Наредбата
са както следва: 1. завършено средно образование и придобита професионална
квалификация по професиите "помощник-инструктор" или
"инструктор" по съответен вид спорт или"инструктор по адаптирана
физическа активност и спорт за хора с увреждания"съгласно изискванията на
Закона за професионалното образование и обучение; или 2. завършено средно
образование и придобита професионална квалификация по част от професията
"помощник-треньор" по вид спорт съгласно изискванията на Закона за
професионалното образование и обучение; или 3. завършено средно образование и
завършено обучение по вида спорт в акредитирано висше училище в професионално
направление "Спорт" по специализиран учебен план с хорариум не
по-малко от 200 академични часа. Правилно АО е посочил , че след като изрично в
Наредбата е посочено, че придобитата квалификация следва да бъде по ЗПОО, приет
1999г. Легална
дефиниция на понятието "професионална квалификация" е уредена с
разпоредбата на § 1, т.
5 ДР ЗПОО. Съгласно законовата дефиниция, професионалната
квалификация е квалификация по професия или част от професия, която включва
съвкупност от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране
образователни знания и умения, включващ спортно педагогически опит. Решение №
476 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2010 г., IV г. Съгласно чл. 22 от
Закона за народната просвета училищното образование според
съдържанието на подготовката е общо и професионално. Общото образование
осигурява усвояване на общообразователен минимум. Професионалното обучение
осигурява придобиване на квалификация по професия или част от професия (чл. 5, ал. 2
от Закона за професионалното образование и обучение), а
професионалното образование осигурява усвояването на общообразователен минимум
за средно образование и придобиване на квалификация по професия (чл. 5, ал. 3
ЗПОО). Според чл. 6, ал. 1
ЗПОО професионалното обучение и професионалното образование се
осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за
придобиване на професионално обучение и образование. Легални дефиниции на
понятията професия, специалност, професионална квалификация, са дадени в § 1, т. 2,
т. 4
и т. 5 от ДР
ЗПОО. "Професия" е вид трудова дейност, за която се
организира професионално образование и професионално обучение;
"специалност" е самостоятелно обособена трудова дейност в рамките на
дадена професия, а "професионална квалификация" е квалификация по
професия или по част от професия, която включва съвкупност от професионални
компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и
умения.Като определяща вида на професионалните компетенции и правоспособност за
извършване на дейност, упражняването на която изисква такива, специалността има
отношение и към професионалната квалификация, придобита с висше и средно
професионално образование, както и към професионално обучение. Следователно,
при промяна на изискването за специалност, ако работникът/служителят не
отговаря на него, за работодателя (в този смисъл ВКС е уеднаквил практиката с
произнасяне по реда на чл. 290 и сл. ГПК
с решения № 746 по
гр. д. № 119 за 2010 г. на III ГО, № 208 по гр. д. № 650 за 2009
г. на III ГО, № 436 по гр. д. №
441 за 2009 г. на IV ГО). Следва да се посочи, че правилно АО е
посочил, че за вписване в регистъра се изисква професионалното образование да е
такова по реда на ЗПОО, като съгласно §
6. (1) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2020 г. , в сила от
1.01.2021 г.)от Наредба№1/2019г. в срок до три години от влизането в сила на
наредбата лицата, вписани в регистъра по чл. 22, ал. 1 от
отменената Наредба № 2 от 2017 г. за професионалната правоспособност и
квалификацията на спортно-педагогическите кадри, могат да се
регистрират в регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4
от ЗФВС по реда и при спазване на изискванията на тази наредба.
Съответно ал.2 сочи, че за срока по ал. 1 лицата, вписани в регистъра по чл. 22, ал. 1 от
отменената Наредба № 2 от 2017 г. за професионалната правоспособност и
квалификацията на спортно-педагогическите кадри, запазват
професионалната си правоспособност и квалификация за длъжностите, за които са
вписани,а в §15 е посочено, че лицата, вписани в регистъра на треньорските кадри
преди влизане в сила на тази наредба, запазват правоспособността си като
треньорски кадри за длъжностите, за които са вписани и за които имат издадени
удостоверения. Всичко гореизложено тълкувано в неговата цялост създава изключително
противоречие относно тълкуването на тези норми,
доколкото законът има действие ех nunc, поради което логично
е, че новите вписвания ще стават по новия ред, като се вземат предвид
изискванията но новоприетия ЗПОО. Макар да е налице хипотезата на §15 от
наредбата, че вписаните в регистъра треньори запазват правоспособността си
,което е редно, тъй като същите са отговаряли на изискванията на отменения
ЗФВС- отм. И отменената Наредба №2/2014г., в какъвто смисъл е и по- горното
съждение, че не следва да се задължават кадрите да повишават квалификацията си,
след като са отговаряли на нормативните изисквания към момента на вписването. В
същото време се изисква същите да подадат нови заявления, и съответно да
отговарят на нови изисквания, като е предвидено изключението само на лицата на
трудов договор по § 4, ал.2 от ДР на Наредбата, доказателства за което
жалбоподателят не е представил в административното производство. Цялото това
противоречиво разрешение води да накърняване на вече придобити права от страна
на жалбоподателя. Абсолютно незаконосъобразно и житейски нелогично е да се задължават лицата за срок от три години
да променят професионалната си
квалификацията. Следователно позовавайки се на нормата на §15 от
Наредбата съдът намира, че не следва да се подава ново заявление от
жалбоподателя, а служебно следва да бъде пререгистриран в новия регистър.
Дори да не се приеме това разрешение, видно е ,че към датата на
откритото съдебно заседание жалбоподателят има придобито висше образование –
бакалавър, за което е представил надлежен официален документ. Вярно е , че това
обстоятелство не е било обсъждано от АО, както и другите новопредставени
доказателства, но тъй като органът им задължението по чл. 35 да изясни всички
факти от значение за издаване на акта, то е допуснал това съществено
процесуално нарушение, което само по себе си обосновава извод, за отмяна на
акта и връщане на преписката за ново разглеждане, като се вземат предвид и
новите обстоятелства. Неоснователно е и възражението, че актът следва да се
остави в сила, като се задължи жалбоподателя да подава ново заявление, защото
смисълът на законност на административния процес, на служебното начало и
процесуална икономия изисква въпросът да се реши правилно по същество в това
производство.
Предвид изложеното настоящият състав
счита, че заповед Заповед
№ РД -09-730/8.7.2020г. на зам. Министър на Министерство на младежта и спорта,
с която е отказано вписване на жалбоподателя в регистъра на треньорските кадри
по чл. 9, ал.1 т. 4 от ЗФВС е постановена в нарушение на материалния закон. Тя
следва да бъде отменена, а административната преписка да се изпрати на оправомощеното
лице заместник министъра на физическото възпитание и спорта, за ново
произнасяне съобразно изложените в решението мотиви.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените по делото разноски, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в размер на 310 лева, от които 10 лева
д.т. и 300 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2
и с чл. 174 от АПК,
Административен съд Велико Тръново , осми състав ,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.П. ***, Заповед № РД -09-730/8.7.2020г. на Зам. Министър
на Министерство на младежта и спорта, с която е отказано вписване на
жалбоподателя в регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал.1 т. 4 от ЗФВС.
ИЗПРАЩА административната преписка на Заместник министъра на младежта и спорта, за
ново произнасяне по заявлението на П.Т.П. ***, за произнасяне в двумесечен срок от получаване на
преписката, при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на
настоящето решение.
ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта да заплати на П.Т.П. ***, сумата от 310 – триста и десет – лева
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му.
|
|
|
|
|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: