РЕШЕНИЕ
Пловдив, 2132/12.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XX състав,
в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
АЛЕКСАНДЪР
МИТРЕВ
при секретар Теодора Цанова и прокурор Калоян Димитров
като разгледа КАНД № 2395/ 2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени
касационни жалби от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" –
София, чрез ст.юриск. Ч. и от адв. В.С., като пълномощник на Г.Д.Д., против
Решение №1359 от 01.07.2021г., постановено по административно дело № 3222/2020
г. по описа на Административен съд - Пловдив.
В касационната жалба, подадена
от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени
доводи, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано.
Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от
спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по
коридорите и останалите помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата
част на денонощието помещенията не се заключват. На следващо място се сочи, че
килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените
от свобода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди,
които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в
Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради
което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови
навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е
налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от
страна на административния орган, в резултат на което да са причинени
неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени
оспореното решение в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с
което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта
му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до
присъдения размер от 5000 лв.
В касационната жалба, подадена
от адв. С. се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в
отхвърлителната му част е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че искът
е следвало да се уважи в пълен размер и моли съда за решение в този смисъл.
В съдебно заседание страните не се явяват, не се
представляват. В постъпила по делото писмена защита, адв.С. поддържа жалбата и
оспорва жалбата на ГДИН.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище, че решението е правилно и законосъобразно, и че жалбите следва да
бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив,
приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради
което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
С оспореното съдебно решение съдът е осъдил Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Г.Д.Д.,
ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.01.2015г. до 11.12.2020г. /датата на
депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив и за Затвора-Пазарджик, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020г. датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е
претенцията до пълния ѝ размер от 30 000 лева, както и е осъдил Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати
на Г.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 10,00 лв., представляваща направените
по делото разноски.
За да достигне до този резултат съдът е обсъдил подробно и
задълбочено събраните по делото доказателства и приел, че през исковия период от 01.01.2015г. до
11.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив и
Затвора-Пазарджик, с изключение на периодите от 07.05.2019г. до 09.05.2019г.,
от 22.11.2019г. до 08.12.2019г., от 12.12.2019г. до 19.12.2019г., от
02.02.2020г. до 03.02.2020г., от 09.04.2020г. до 15.04.2020г. и от 15.04.2020г.
до 11.12.2020г., ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство
е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и
от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Останалите
оплаквания на ищеца за нарушения по ч.3 от ЗИНЗС са отхвърлени, като са
изложени подробни и конкретни мотиви защо съдът приема, че няма други
нарушения, освен посоченото по-горе. Изложените мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави излишно
повтарянето им, а е достатъчно препращане към същите. За пълнота и доколкото и двете страни не са съгласни с
определения размер на обезщетение следва да се отбележи, че същото е съобразено
с това, че осъщественото доказване е за част от периодите, както е посочено
по-горе, с дължината на престоя, през който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, както
и с това, че е доказано само едно от множеството твърдени нарушения, съответно
е съобразена и общата цена на иска.
Поради изложеното касационните жалби са неоснователни и Решение
№1359 от 01.07.2021г., постановено по административно дело № 3222/2020 г. по
описа на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила. Претенциите
за разноски са неоснователни, предвид изхода на делото.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№1359 от 01.07.2021г., постановено по административно дело № 3222/2020 г. по
описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.