Р Е Ш Е Н И Е
23.09.2020 г.
Номер 204 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесет и пети август 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело номер 25 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
П.Е.М. и Л.Е.М. - С. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. В., са подали жалба срещу Заповед № РД-09-02/07.01.2020 г. на Кмета на Столична община – район „л.“, с която на основание чл. 46 ал. 1 т. 3 от ЗМСМА, чл. 11 от ЗОС и чл. 65 от Закона за общинската собственост и чл. 27 ал. 1 от Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет, е наредено да се изземе принудително от жалбоподателките имот частна общинска собственост, представляващ самостоятелен обект Магазин № 2 – с площ 29.53 кв.м. и придадено мазе към магазина с площ от 15.64 кв.м., находящ се в сграда на адрес: пл. ”Ж.” № 1, в УПИ VІ-154, кв. 62 А, м. „л.“ – ІІІ ч.“ по плана на гр. София, който го задържат без правно основание, като в случай, че имота не бъде освободен в указания срок е наредено да се изземе принудително по административен ред на 05.02.2020 г., със съдействието на органите на полицията. Изложени са доводи за незаконосъобразност на административният акт. Твърди се, че Столична община – район „л.“ не е собственик на процесния имот, което не позволява провеждането на процедура по чл. 65 ал. 1 от ЗОС. Прави се искане за отмяна на оспорената по - горе заповед, тъй като същата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалните и процесуални правила и несъобразени с духа на закона. Представена е и писмена защита, като се претендират и разноски по делото, съгласно представен списък за това.
Ответната страна - Кметът на Столична община – район „л.“, чрез юр. М. – в писмени бележки, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна по съображения изложени в същите, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 65 ал. 1 от ЗОС ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Със Заповед № РД-09-02/07.01.2020 г., Кметът на Столича община – район „л.“, нарежда да се изземе принудително от П. Е.М. и Л.Е.М. - С., имот частна общинска собственост, подробно описан, като е определен 05.02.2020 г. за принудително изпълнение по административен ред на изземването със съдействието на органите на полицията.
Издаденият административен акт е съобщен на оспорващите лица, съответно на 13.01.2020 г. и 15.01.2020 г. с обратна разписка. Жалбата е депозирана на 16.01.2020 г. направо в АС - Кюстендил, т.е. в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и доколкото изхожда от адресатите на постановения акт, се явява процесуално допустима.
С Определение № 8560/01.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5894/2020 г. е отменено протоколно определение от 05.05.2020 г. по настоящето дело, с което определение съдът е спрял производството по адм. дело № 25/2020 г. до приключване на производството по гр. дело № 3577/2020 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Горното определение се явява задължително за настоящият състав на съда.
По делото са приети като доказателства писмени такива, вх. № 3363/12.08.2020 г., съгласно текста, както и: вх. № 3370/12.08.2020 г.; вх. № 3381/13.08.2020 г.; вх. № 3393/14.08.2020 г.; вх. № 3404/17.08.2020 г.; съдебно удостоверение изх. № 58296/14.07.2020 г. по гр. дело 3577/2020 г. на СРС и решение № 91706/12.04.2017 г. по гр. дело № 42976/2014 г. по описа на СРС.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорения административен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, ще уважи жалбата.
По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Кмета на Столичан община – район „л.“.
По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в несъответствие с материалния закон и целите на закона, т.е.констатира се несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на изложените от административния орган мотиви и доказателства. Допуснати са и съществени процесуални нарушения при издаването на оспорената заповед. Предмет на проверка е индивидуален административен акт - заповед на кмета на Столична община – район „л.“, с който се изземва принудително имот описан като частна общинска собственост.
По силата на чл. 65 ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия казус тези изисквания не са налице.
Собствеността на Столична община – район „л.“ върху недвижимия имот, описан като имот – частна общинска собственост, не е доказана по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от ЗОбС, общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.Съгласно трайната съдебна практика на ВАС, АОС няма правопораждащо действие. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява с тях, а това става по силата на определени юридически факти и обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тях. Регистрацията в АОС има единствено декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. В този смисъл, не може да се приеме за безспорно, че общината се легитимира като собственик на процесния имот. В подкрепа на този извод в настоящият казус са и представените доказателства за наличието на висящ спор за собственост на имота по гр. дело № 3577/2020 г. по описа на СРС. До произнасянето на гражданския съд с влязъл в сила съдебен акт по повод спора за собственост, заповедта за изземване се явява незаконосъобразна. В този смисъл ирелевантно за делото се явява изследването на други отношения /данъчни, вещноправни и др./, при положение, че ответникът не оспорва, че жалбоподателките владеят имота към момента.
Не се доказва по делото и посочената в заповедта липса на правно основание за държане на имота. По делото е налице договор за наем, сключен между П.М. и А. С. на 12.06.2017 г., със сключен анекс към същия на 14.02.2018 г. Представено е и влязло в сила съдебно решение № 91706/12.04.2017 г. по гр. дело № 42976/2014 г. /лист 214 – лист 223/, с което Столична община – район „л.“ е осъдена да предаде на жалбоподателките по настоящето дело спорният имот, описан в заповедта за изземване.
В този смисъл, описаният общински имот няма как да се е ползвал без правно основание, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение за предаването му на жалбоподателките по настоящето дело! Безспорно за съда в случая, е липсата на наличието на предпоставките по чл. 65 ал. 1 от ЗОС - налице е имот, чиято собственост е обект на висящ правен спор за собственост и имотът се държи на валидно правно основание, поради което не са налице предпоставките за издаване на заповедта за изземване.
Отделно от гореизложеното, заповедта е издадена и при нарушение на административното производство по издаването й. Жалбоподателите не са уведомени, съгласно чл. 26 ал. 1 и чл. 35 от АПК, за започнатото производство по издаването оспорената заповед по чл. 65 ал. 1 от ЗОС, като не им е предоставена възможност да изразят становище и представят доказателства, което се явява съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото им на защита. Нещо повече – ответната страна е нарушила и собствената си процедура по чл. 27 ал. 2 от Наредбата за общинската собственост съм Столичен общински съвет /НОССОБ/. Съгласно чл. 27 ал. 2 от НОССОС, заповедта за изземване се издава въз основа на констативен акт, в който се сочат данни за собствеността, лицето, което владее или държи имота, основанието за това, писмото за доброволно освобождаване на имота и неизпълнението му. Тези предпоставки следава да са налице кумулативно. В приложения по делото /лист 146/ констативен протокол № 1 от 06.01.2020 г. няма данни за собствеността, както не са вписани и данните на жалбоподателките, в качеството им на лица, които владеят имота. Това че същите са владетелки на имота е било безспорно известно на ответника, тъй като имотът е предаден от същия по изп. дело № 3656/2017 г. по писа на ЧСИ Милен Бъзински, в изпълнение на съдебно решение. Липсват и данни за основанието, на което се владеее имота. Не е налично и писмо за доброволно освобождаване на имота, съответно и данни за неизпълнение на покава за доброволно освобождаване. Няма доказателстав, че жалбоподателките са уведомени за този констативен протокол, нито за започване на административно производство срещу тях, на основание чл. 26 от АПК, поради което са били лишени от възможността да участват в производството, като изложат възражения и съответните доказателства от значение за случая. Всичко посочено дотук сочи и за нарушение на процедурата по издаване на заповедта, което е съществено процесуално нарушение и прави заповедта незаконосъобразна и на това основание.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са
налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаване на
заповедта по чл. 65 ал. 1 от ЗОС и като незаконосъобразна ще уважи жалбата
срещу нея.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК ще присъди деловодни разноски на жалбоподателките по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 65 ал. 1 от ЗОС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-02/07.01.2020 г. на Кмета на район „л.“ Столична община, с която на основание чл. 65 от ЗОС и чл. 27 ал. 1 от Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет, е наредено да се изземе принудително от Л.Е.М. - С. и П.Е.М. – имот частна общинска собственост, находящо се в гр. София, пл. ”Ж.“ № *, в УПИ VІ-154, кв. 62А, м. „л.“ – ІІІч.“ По плана на гр. София.
ОСЪЖДА Столична Община – район „л.“, адрес: гр. София, бул. „В. Л.“ № *, да заплати на П.Е.М., с ЕГН ********** и Л.Е.М. – С., с ЕГН **********, сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лева, дължими направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: