№ 330
гр. С., 02.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20242200100144 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът Г. И. К., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Н. от АК -
С., надлежно упълномощен по делото с пълномощно от 04.07.2023 г.
Ответникът Прокуратурата на Република България, редовно призован,
се представлява от прокурор К. М..
Свидетелят Р. М. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката И. А. С., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят К. И. К., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Пристъпва към изясняване на спора от фактическата страна.
АДВ. Н.: Поддържаме предявената искова молба. Поддържаме
доказателствените искания. Уточнявам, че искът за неимуществени вреди е с
обща цена 700 000 лв., като включва сумата 400 000 лв.- вреди от незаконно
обвинение и 300 000 лв. – вреди от взета мярка за неотклонение“задържане
под стража“. Искът е предявен като частичен в размер на сумата 450 000 лв.
от общо 700 000 лв.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам депозирания писмен отговор. Нямам
възражение по направеното уточнение.
На основание чл.146, ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на
делото.
1
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
претърпени вреди от повдигнато и поддържано от ОП-С. незаконно
обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
В исковата молба ищецът твърди, че с Постановление от 21.06.2018 г.
бил привлечен като обвиняем по ДП № 453/2018 г. на РУ на МВР С., по
обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, за
това, че на 06.04.2018 г., в с. Г., община С., отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 200 лева от владението на П.А.П. от с. Г., с
намерение да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен с убийството на П.А.П..
С постановление от с 21.06.2018 г., бил задържан за срок от 72 часа, а с
определение № 54 от 22.06.2018 г. по ЧНД № 326/2018 г. на СлОС, му била
взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Твърди, че на 18.02.2018 г. ОП - С. внесла в съда обвинителен акт, по
който било образувано НОХД № 82/2019 г. на СлОС.
Обвинението било за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. с
чл. 198, ал. 1 НК, за това, че на 06.04.2018 г., в с. Г., община С., отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 200 лева от владението на П.А.П.
от с. Г. с намерение да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен с убийството на П.А.П..
По същото дело били проведени 9 съдебни заседания и постановена
присъда № 11/17.06.2020 г., с която бил признат за виновен по повдигнато
обвинение и осъден на 20 години лишаване от свобода.
Със същата присъда бил осъден да заплати на всеки от частните
обвинители П.А.П., Т.П.П. и А.П.П. сумата 3000 лева на всеки един от тях,
съставляваща разноски за повереник пред първата съдебна инстанция, 500 лв.
разноски за повереник в досъдебната фаза и 3033,89 лв. разноски по сметка на
ОД МВР, представляващи разноски в досъдебната фаза и сумата 1255,78 лв.
по сметна на СлОС, представляващи разноски пред първата съдебна
инстанция.
С решение № 16/22.02.2021 г. по ВНОХД № 230/2020 г. на БАС, била
потвърдена присъдата на СлОС и осъден да заплати на тримата частните
обвинители по 3000 лв. на всеки от тях- разноски пред въззивната инстанция.
С Определение № 64/22.02.2021 г. по ВНОХД № 230/2020 г. на БАС
била потвърдена мярката му за неотклонение „задържане под стража“.
С решение № 88/19.05.2021 г. по н.д. № 312/2021 г. на ВКС, било
отменено изцяло решението на въззивния съд, а делото върнато за ново
разглеждане от стадия на съдебното заседание, като с определение №
51/02.06.2021 г. по ВНОХД № 109/2021 г. на БАС, образувано след връщане
на делото,били предприети процесуално-следствени действия съгласно
дадените от ВКС указания.
Производството по ВНОХД № 109/2021 г. на БАС, приключило в едно
съдебно заседание, в което ищецът бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, а мярката за неотклонение от „задържане под
2
стража“ била изменена в „подписка“. Оправдателната присъда не била
протестирана и влязла в сила на 30.09.2021 г.
Твърди, че воденото срещу него наказателно производство започнало на
21.06.2018 г. и приключило на 30.09.2021 г. и продължило общо 3 години, 3
месеца и 8 дни. В този период имал качеството на подсъдим, а от 21.06.2018 г.
до 14.09.2021 г. бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, която
изтърпявал в затвора - Б.. В същия период бил незаконно лишен от свобода и
лишен от редица права, като право на свободно придвижване, право на труд,
социални контакти, лишен бил от семейство и всички присъщи човешки
взаимоотношения, изпълващи съдържанието на човешкия живот.
При образуване на наказателното производство бил на 37 години, а при
неговото приключване – на 40. По време на този изключително дълъг период
пребивавал в затвора, където преживял перманентен и ежедневен
психологически дискомфорт, силен стрес, имал неспокоен сън и крайно
негативни емоционални състояния, свързани с възможността да получи и
след като е получил наказание от 20 години лишаване от свобода за
престъпление, което не е извършил. Накърнено било и доброто му име в
обществото, дискредитирането му сред близки и приятели, а до тогава не бил
осъждан, сдобил се и с полицейска регистрация по чл. 68 ЗВМР.
Освен неимуществени вреди, понесъл и имуществени, изразяващи се в
заплатените адв. възнаграждения в следните размери: 2500 лева, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 18.10.2018 г., 1500 лева, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 03.07.2020 г., 2000 лева, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 21.06.2021 г., общо 6000 лв., към
която следвало да се добави и сумата 162 лева, съставляваща определена
държавна такса за предоставяне на заверени екземпляри от представените с
настоящата искова молба съдебни книжа, (посочени в преводното нареждане
като преписи НОХД № 82/2019 г.).
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на
сумата 6 162 лв., представляваща разходи за адв. възнаграждения и преписи
от документи и обезщетение за неимуществени вреди размер на 450 000 лв.
от общо 700 000 лв., от които: 400 000 лв., претърпени в резултат от
незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с
влязла в сила присъда и 300 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от
неправомерно взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода
21.06.2018 г. - 14.09.2021 г, общо 39 месеца и 8 дни, ведно със законната
лихва върху всяко обезщетението за неимуществени вреди,считано от
влизане н сила на присъдата - 30.09.2021 г., а върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
01.04.2024 г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
с който оспорва изцяло всички исковете по основание и размер.
Счита, че наказателното производство е приключило в рамките на 3
3
години и 3 месеца, което е в рамките на разумния срок. Досъдебната фаза
продължила 8 месеца, а в тази фаза ищецът бил с мярка за неотклонение по-
малко от 8 месеца, напълно разумен срок с оглед правната квалификация на
повдигнато обвинение.
Счита исковата претенция за неимуществени вреди за крайно завишена,
несъответставаща на претърпените вреди, стандарта на живот в страната и
съдебната практика за аналогични казуси, в т.ч. и на ЕСПЧ.
Всички твърдения за претърпени неимуществени вреди били
недоказани, а и липсвали доказателства, че надвишават обичайните такива,
които се презюмирали при всяко едно обвинение, приключило с оправдателна
присъда.
Обезщетението следвало да е съобразено и с личността на увредения, а
в случая не можело да се приеме, че има дори бегли данни за причинени
неблагополучия в социален или здравен смисъл, отразили се върху здравето,
личния живот, честта и достойнството на ищеца, неговото обществено
положение и професионална дейност.
Моли иска за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло, а в
условията на евентуалност - уважен до размер на 700 лв.
Счита иска за имуществените вреди за неоснователен и недоказан,
поради което следва да се отхвърли изцяло. Липсвали каквито и да е
доказателства за направени от ищеца разноски.
Прави възражение по чл. 5, ал.1, алт.2 от ЗОДОВ, във връзка с
процесуалното поведение на ищеца в наказателното производство.
Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв.
възнаграждение, т.к делото не се отличава с правна и фактическа сложност.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявени са искове за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което
ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, с правна квалификация чл. 2,
ал.1 т.3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините и цена
съответно: на иска за имуществени вреди - 6 162 лв., а на иска за
неимуществени вреди, предявен като частичен - 450 000 лв. от общо
700 000 лв.
Указва на страните ,че съгласно т.13 на ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди от
деликт по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, включва и обезщетението за вреди от
незаконно наложената мярка за неотклонение “задържане под стража“, т.е.
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение обхваща и
вредите от незаконно задържане под стража.
Обстоятелства, които се признават от ответника: че е налице влязла в
сила присъда, с която ищецът е признат за виновен по повдигнато му
обвинение и осъден, а впоследствие - оправдан с влязла в сила присъда.
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже: незаконно обвинение в извършване на
4
престъпление, производството по което е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, претърпени вреди, техния вид и размер и причинно-
следствена връзка между вредите и незаконното обвинение.
В тежест на ответника е да докаже някоя от предпоставките по чл.5 от
ЗОДОВ за изключване или намаляване на отговорността.
Указва на страните, че няма други факти и обстоятелства, за които да не
сочат доказателства.
Дава възможност на страните да вземат становище по доклада на съда.
АДВ. Н.: Нямаме възражения по доклада. Поддържам
доказателствените искания. Моля всички налични книжа да бъдат приети и
приобщени.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме възражения по доклада. По отношение на
разпределението на доказателствената тежест и във връзка с преклузията,
уточнявам, че поддържам всяко едно от възраженията на аргументите и
основанията, изложени в писмения отговор. Във връзка с възражението по
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, искам да посоча, че чрез своето процесуално поведение,
ищецът в настоящото производство е допринесъл за повдигане на обвинение,
така и за поддържането му. Първоначално, видно от материалите по делото,
ищецът, разпитан в качеството си на обвиняем, признава авторството на
деянието и дава подробно обяснения в хода на ДП. Той е декларирал
виновност в разпита си на 21.06.2018 г., декларирал е виновност и в
последващ разпит на 10.08.2018 г. и то в присъствието на упълномощени
защитници. При наличието на тази хипотеза и доказателствата, приложени
към делото, справка от мобилните оператори, извършен следствен
експеримент, разпита на множество свидетели, считам, че е налице
хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, доколкото са били на ДП фаза налични
изобилни доказателства, които по смисъла на НПК са послужили за
повдигане на обвинение с обвинителен акт. Това е било така и пред ОС - С.,
който е постановил осъдителна присъда и пред БАС. В този смисъл няма как
да не се приеме, че последваща промяна в процесуалното поведение на
обвиняемия, в качеството на подсъдим, което безспорно е негово право, да
действа както реши сам за себе си, е довело до промяна в изхода пред
касационната инстанция. Това негово поведение, съединено с анализа на
всички доказателства с ДП, включително и с извършените процесуално
следствени действия, с негово участие и по- специално следствения
експеримент, няма как да не доведат до извод, че е налице хипотезата на чл.5,
ал.2 от ЗОДОВ. Единственото искане, което имам на този етап е свързано с
едно твърдение в исковата молба, а именно, че с оглед продължителността на
наказателното производство 3 години и 3 месец, ищецът е бил лишен от
възможност да се създаде семейство в това число да се родят и деца. Моля да
допуснете и изискате служебна справка от община- Т., относно това в
периода от 2015 г. до 2018 г. дали ищецът К. е имал сключен граждански брак
и респективно родени деца.
АДВ. Н.: Направеното възражение е несъстоятелно и обосновано на
5
неверни факти. Самопризнанията, на които се позовава прокуратурата, са
направени под полицейско насилие и за това има данни. По отношение на
останалите възражения, ще взема становище по същество на делото. Искането
на прокуратурата да се изиска справка от Община- Т. относно семейния
статус на моя доверител, както и да се установи дали същият е имал сключен
граждански брак или негови низходящи, считам за неоснователно, защото
ние твърдим и признаваме факта, че благодарение на проведеното и дълго
продължилото наказателно производство спрямо моя доверител, задържането
му и пребиваването в ареста и затвора- Б., е бил лишен от възможността за
предприемане и поддържане на близка връзка, евентуално за сключване на
граждански брак, камо ли за създаване на потомство.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на твърдението за полицейско насилие,
не ми е известно да има водено производство срещу ОД на МВР или
съответното структурно звено на РУ. Не намерих материали за производство
срещу полицейски служители в лични или професионално качество, а
отделно от това, не ми е известно и не се вижда пред Административен съд да
има оспорване на заповеди, така че това твърдение на ищеца намирам за
некоректно. Направеното от мен искане е направено с оглед твърдение в ИМ,
по което имаме право да се защитим. Моля справката от община - Т. да касае
периода от 2015 г. до настоящия момент.
АДВ. Н.: Във връзка с възражението на прокуратура, че няма данни за
водено производство за полицейско насилие, моля да бъде изискана писмена
справка от Министъра на вътрешните работи на РБългария, както и от
Окръжния прокурор при ОП - Б., от които справки да е видно има ли
депозирани жалби от страна на ищеца за осъществявано спрямо него
полицейско насилие от полицейски служители от състава на ОД на МВР - С.,
както и за резултатите от тези проверки, в периода от 21.06.2018 г. до
14.09.2021 г.
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам срещу искането за представяне на такива
справки. Същите са извън предмета на настоящото производство, защото
всички приети и приобщени доказателства, оценени от три съдебни
инстанции в рамките на пет производства, не поставят по никакъв начин под
съмнение тяхната валидност или на евентуално извършени действия не по
служба, или в нарушение правомощията на служители от ОД МВР -С.. От
гледна точка на субективни действия, това е различна тема. Ако е упражнено
насилие, то следва да се търси отговорност в рамките на друго производство.
Съдът докладва на страните, че по делото са приложени всички
изискани съдебни и досъдебни производства, които следва да бъдат приети по
настоящото дело, а с писмо от 05.06.2024 г. на Началника на затвора Б. е
изпратената изисканата справка за времето, през което ищецът е бил преведен
в затвора - Б. и освободен.
На основание чл.148 от ГП, съдът
6
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, както
и справка вх. № 3676 /10.06.2024 г. на Началника на затвора Б., ведно с НОХД
№ 82/2019 г. по опис на ОС - С., ВНОХД № 230/2020 г. на БАС, ВНОХД №
109/2021 г. на БАС, н.д. 312/2021 г. на ВКС, ведно с приложените към тях 7
тома от ДП № 453/2018 г. по описа на РУ - С., пор. № 100/2018 г. на ОП - С.,
вх. № 1049/2018 г. на ОП - С..
ПРИСТЪПВА към разпит на явилите се трима свидетели.
САМОЛИЧНОСТ НА явилите се СВИДЕТЕЛИ:
Р. М. М. - 63 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство
и други отношения със страните и техните пълномощници.
И. А. С. - 27 г., българка, българска гражданка, неосъждана,
племенница, майка е сестра на ищеца.
К. И. К. - 49 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство
и други отношения със страните и техните пълномощници.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290
НК, ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид. С. и К.а от залата.
Свид. Р. М. М., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290
НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. М., РАЗПИТАН КАЗА: Познавам ищеца от много години. Повече
от 26-27 години го познавам. Идвал е да ми помага при животните. Той
работеше по балканите. Аз гледам животни и си бях купил агрегат. Бях го
извикал няколко дни да ми помага за машините. Сутрин преди работа идваше
да ми помага, след това отиваше в планината. Разбрах, че е задържан.
Полицаите дойдоха и обискираха цялата ми кошара. Търсиха него, защото
полицаите от гр.Т. казали, че работи при мен. Вземаха анцузи, платненки,
обувки, това са мои вещи, включително и мои дрехи, които бяха закачени на
една закачалка. Аз казах на полицаите, че дрехите са мои, но те ги взеха.
После полицаите ме викаха в РУ - Т. за разпит, бяха С.ски полицаи. Казаха
ми, че Г. е споделил, че направил голяма бела. Аз попитах каква бела е
направил, но те не ми казаха нищо. Аз към него момент нищо не съм знаел. 6-
7 дни преди да дойдат полицаите, Г. беше при мен и те са предполагали, че
аз знам, но аз нищо не знаех по него време. В гр.С. идвах 7 пъти в полицията
и на един от разпитите в гр.С. ми казаха, че Г. е задържан, защото убил
някаква жена в с.Г.. Това нещо го чух тогава за първи път. С Г. се видяхме в
полицията в гр.С. на втория или на третия път, когато ме викаха на разпит.
Полицаите ни събраха с Г. К.. Аз им казах да ни оставят двамата насаме и аз
ще разбера от него какво е станало. Оставиха ни насаме и той ми каза: „Бате
Р.е, убиват ме от бой!“ и друго не можахме да си кажем. Дадох му една
цигара да запали. Той каза, че няма никаква вина и почна да плаче, каза ми:
7
„Бият ме!“..Явно полицаите са ни подслушвали и веднага дойдоха. Аз се
явявах и като свидетел по делото в ОС – С.. Два пъти съм идвал на свиждане
на Г. К., когато беше задържан в гр.С. в полицията. После разбрах, че е
преместен в затвора- Б. и после не съм имал контакти с него. Контактувах с
негови близки. През цялото време съм контактувал с негови близки и съм се
интересувал от делото. Те ми казваха, че плачел много и казвал, че е невинен,
че не е направил нищо и щял да се обеси. Това е казал на сестра си. Сестра му
няколко пъти съм я виждал да плаче. Има промяна в състоянието му. Той
започва да ми говори едно и след три секунди започва друго да ми приказва.
Само за дела говори, затвори се, объркано е момчето. Явно всичко това нещо
му оказва голямо влияние. Той не е същото момче, което беше. Преди беше
човек, който на мравката път прави, кротък, няма да те обиди, няма да ти
направи бела, няма да ти направи нищо. Познавам го от 14 - годишно дете. С
баща му бяхме големи приятели. През 2010 г. е осъждан. Знам, че е осъждан,
но за нещо, което не е направил.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Свид. И. А. С., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. С., РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм племенница на Г.. Майка ми е
негова сестра.. Аз живея в гр.Т. и Г. живее в гр.Т.. В месеца два пъти ходя у
тях на гости. През 2018 г. беше задържан за убийство. Обвиниха го за
убийство за една жена от с. Г.. Първо се обади на майка ми да й каже, че са го
задържали и го обвиняват в убийство. Аз от майка разбрах, че са го
задържали и го обвиняват. Той отричаше. Казваше, че не го е извършвал, че
не е той, плачеше по телефона всеки път, когато говориха. Това го знам от
майка. Първият път го осъдиха за това убийство. След това имаше пак дело и
го освободиха. Аз ходих с майка на свиждане в гр.С. в полицията, където
беше задържан. Аз ходих веднъж на свиждане с майка. Той продължаваше да
плаче, казваше, че ще се самоубие, ще се обеси и твърдеше, че не е убил
жената. Майка ходеше на свиждане, когато вуйчо беше и в затвора - Б.. След
като се прибираше, майка разказваше за състоянието му. Тя казваше, че е
много зле, че плаче и че продължава за твърди, че не е той извършителя. След
като излезе от затвора, вуйчо се промени. Стресиран е. Както говорим на
някаква тема, той започва да говори за затвора, какво е преживял, разсеян е.
Жена няма, деца няма, живее с майка си. С тях живеят и други - племенници,
деца и снахи.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Свид. К. И. К., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290
НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. К., РАЗПИТАН КАЗА: Г. К. го познавам от 15 години. От един
град сме, от една махала сме. За задържането разбрах от брат му Й., който
вече е покойник и двамата му племенника, защото те работиха при нас в
8
гората. От тях разбрах, че Г., който в махалата го знаем като Сандо, е
задържан в полицията. Разчу си, че става въпрос за убийството за една жена
от с.Г.. Аз разбрах, че само той е задържан. Не съм разпитван никъде. Брат му
Й. разказваше, че Г. е бил задържан в гр.С.. Бил тормозен. Каза, че са го били,
при задържането му бил нанесен побой. Разказваха, че са го търсили в
кашлата на Р., но не са го намерили. В кашлата са търсили доказателства. От
тях чух, че бил осъден за убийство на първа инстанция на 10 години, на втора
инстанция - на 20 години и после освободен. Когато го освободиха от
затвора, брат му Й. беше починал. Племенниците му на Г. работиха при нас и
те ме осведомяваха за процеса. Аз разбрах от тях, че психически не е бил
добре, искал да се самоубива, косата му била побеляла. Г. беше в затвора
някъде около 3 години. След като излезе от затвора, аз съм се виждал с него.
Има промяна в поведението му. Не е както си беше преди това. По- нервен е,
все приказва, че той не е бил виновен, неправомерно са го задържали, често
ги говори тези неща.. Правило ми е впечатление, че веднъж говори едно,
после друго, сякаш думите не ги свързва.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелите от залата.
АДВ. Н.: Нямам други искания, освен направеното искане.
ПРОКУРОРЪТ: По повод разпита на третия свидетел К. И. К. и с оглед
разпита на другите свидетели, моля съдът да изиска служебна справка от ГД
„ИН“ при Затвора- Б. и ГД „ИН“ при затвора- С., във връзка с изложените
твърдения за изразени суицидни намерения, респективно за влошено
здравословно състояние по време на изтърпяване на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в затвора Б.. Моля в справката да бъде посочено дали
за целия престои на ищеца от 3 години и 3 месеца с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, се съдържат регистрирани по регистъра на двете
пенитенциарни заведения сигнали от длъжностни лица или от други
задържани лишени от свобода лица, свързани с влошено здравословно
състояние на ищеца. Твърдя, че по ЗИНЗС всеки един инцидент, оплакване,
влошено здравословно състояние, свързано с всяко лице, се регистрира.
Точно дали е регистър, не съм сигурен, но всеки един сигнал, инцидент или
влошено здравословно състояние следва да бъде регистриран. Периодът в
който ищецът е бил в затвора - Б. е 20.02.2019 г. – 14.09.2021 г., а в затвора в
С. – от 21.06.2018 г. до 20.02.2019 г., като твърдя, че няма как, ако
действително през тези периоди е имало влошаване на здравословно
състояние, няма как да не са докладвани на Началника на ареста при затвора и
съответно да са изготвени писмени документи за тях.
АДВ. Н.: Считам, че искането е неоснователно, но няма пречка да бъде
уважено. На мен не ми е известна практика, според която всеки един, който
реши да се самоубива да официализира това си решение.
ПРОКУРОРЪТ: Говорим дали по някакъв начин не е отразено нещо по
официален път. Има такава практика .
9
Съдът намира направените доказателствени искания от двете страни за
допустими, относими и направени своевременно, поради което следва да ги
уважи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗИСКВА справка от ОП - Б. и от Министъра на вътрешните работи на
Република България, от която да е видно има ли депозирани от Г. И. К. от гр.
Т., с ЕГН ********** жалби за осъществено спрямо него полицейско насилие
от полицейски служители от ОД на МВР - С., в периода 21.06.2018 г. -
14.09.2021 г., има ли образувани проверки и какъв е резултата от тях.
ИЗИСКВА справка от Община – Т., служба ГРАО, от която да е видно в
периода от 2015 г. до настоящия момент, лицето Г. И. К. от гр. Т., с ЕГН -
********** има ли сключен граждански брак и родени или признати деца.
ИЗИСКВА справка от ГД „ИН“ при Затвора - Б., от която да е видно
дали по време на престоя в затвора на Г. И. К. от гр. Т., с ЕГН **********, в
периода 20.02.2019 г. – 14.09.2021 г., се съдържат регистрирани данни за
инциденти, свързани със здравословното му състояние и данни, свързани с
негови суицидни намерения , в това число опити за самоубийство.
ИЗИСКВА справка от ГД „ИН“ при Затвора - С., от която да е видно
дали по време на престоя на Г. И. К. от гр. Т., с ЕГН **********, в периода
21.06.2018 г. - 20.02.2019 г. ,се съдържат регистрирани данни за инциденти,
свързани със здравословното му състояние и данни, свързани с негови
суицидни намерения, в това число опити за самоубийство.
АДВ. Н.: Моля при отлагане на делото да съобразите, че ще бъда в
страната след 20.09.2024 г. и моля делото да бъде насрочено след тази дата.
Моля, препис от протокола да ми бъде изпратен на ел. адрес.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам делото да бъде отложено след 20.09.2024
г. И аз също моля за препис от протокола.
За събиране на допуснати доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 08.10.2024 г. от 13,30 часа, за която
дата и час страните да се считат редовно призовани от днес.
ПРЕПИС от протокола, след като бъде изготвен, да се изпрати на адв.
Н. на посочения от него електронен адрес и предостави по делото за
Прокурор М..
10
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15,30 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
11