№ 459
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т. Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100500031 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 79169/16.11.2022 г. , подадена
от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* срещу Решение №
3240/28.10.2022 г., постановено по гр.д. 16200/2021 г. по описа на ВРС, 52-ри
съдебен състав, с което е уважен искът на М. К. М. за осъждане на ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 4166,67
лева, частичен иск от сумата 5554,89 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна броня, десен халоген, десен фар, преден капак, калник
преден десен, водач калник преден десен, фародържател десен, резонатор,
водач долен предна броня, абсорбер десен предна броня, конзола дясна рамка
радиатор, калник преден ляв, подкалник PVC преден десен, конзола дясна
долна основа предна броня на собствения на ищеца лек автомобил марка
„Сузуки Гранд Витара“ с рег. №****, причинени в резултат на реализирано на
02.09.2021г. в гр. Варна ПТП по вина на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“ с рег. № *****, застрахован по договoр за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, валидна към 02.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
Въззивникът счита, че в първоинстанционното производство не е било
установено по безспорен и категоричен начин механизмът на настъпване на
ПТП, както и наличието на противоправно поведение от страна на водача на
застрахования при въззивника автомобил, в частност - че посоченото МПС
„Фолксваген“ с рег. № ***** е увреждащото. Излага становище, че
първоинстанционният съд е приел за установени недоказани факти и не е
1
аргументирал правните си изводи, за необоснован се сочи и изводът за липса
на съпричиняване на вредоносния резултат. Във връзка с оспорения
механизъм на процесното ПТП, подробно описва процедурата по издаване на
констативен протокол при ПТП, съотносимостта на случая с разпоредбите на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, анализира свидетелските показания и изготвената
автотехническа експертиза. На следващо място, въззивникът прави
алтернативно искане да бъде прието за доказано наличието на съпричиняване
на процесното ПТП от страна на водача Г.М., съпруга на собственика на
увредения автомобил. Предявеният иск се счита за недоказан и досежно
неговия размер, като въззивникът намира, че разходите за ремонтни дейности
са необосновано завишени и не съответстват на действително претърпените
вреди. В заключение, моли съдът да отмени обжалваното решение като
неправилно и необосновано и присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна М. К. М. депозира
отговор на въззивната жалба, с която оспорва въззивната жалба и счита
същата за неоснователна, неправилна и необоснована, а решението на
първоинстанционния съд правилно, законосъобразно, добре мотивирано,
поради което следва да бъде потвърдено изцяло. За безспорно доказани и
установени по делото се считат настъпилото ПТП, посочените вреди,
наличието на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ между водача
на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ***** и въззивника - застраховател, както и
заведена претенция пред застрахователното дружество. За спорен се сочи
механизмът на настъпилото ПТП, като счита, че той е безспорно установен от
изготвената САТЕ, свидетелските показания и схемата към двустранния
констативен протокол за ПТП. Счита, че ВРС правилно е приел, че водачът
на МПС „Фолксваген“ е нарушил чл. 25, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, с което
е предизвикал процесното ПТП. Посочва, че щетите по автомобила „Сузуки
Гранд Витара“ са описани в Опис-щета, който не е оспорен от насрещната
страна. По отношение на възражението за съпричиняване намира, че същото
остава недоказано, поради което такъв извод не може да формиран.
Въззиваемата страна счита, че решаващият съд правилно е определил размера
на дължимото обезщетение – съгласно заключението на вещото лице по
средни пазарни цени към датата на ПТП. По същество, намира жалбата за
неоснователна, а постановеното решение за правилно, законосъобразно,
поради което и подлежащо на потвърждаване. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззивната жалба и отговора се
поддържат.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
2
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от М. К. М.,
ЕГН **********, ********, срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Възраждане“, ул. „Св. София“ № 7, осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 4166,67 лева /след предприетото увеличаване на размера на първоначално
предявения иск/, частичен иск от цялата сума от 5554,89 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна броня, десен халоген, десен фар, преден капак, калник
преден десен, водач калник преден десен, фародържател десен, резонатор,
водач долен предна броня, абсорбер десен предна броня, конзола дясна рамка
радиатор, калник преден ляв, подкалник PVC преден десен, козола дясна
долна основа предна броня на собствения на ищеца лек автомобил марка
„Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано
на 02.09.2021 г. в гр. Варна ПТП по вина на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“ с рег. № *****, застрахован по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 08.11.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По твърдения в исковата молба, ищецът е собственик на лек автомобил
марка „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ****. На 02.09.2021 г., около 18:30 ч.,
Г.М., управлявайки горепосочения лек автомобил, предоставен й от ищеца,
навлизайки в платения паркинг на Двореца на културата и спорта, гр. Варна,
и придвижвайки се бавно към място за паркиране, била ударена отдясно от
лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № *****, потеглил рязко на заден
ход от реда на паркираните автомобили. За настъпилото ПТП бил съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП, в който погрешка водачът на лек
автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***** - П.К., попълнил данните си в
графата „Превозно средство Б“ и, съответно, Г.М. попълнила своите в
графата „Превозно средство А“. Сочи се, че към датата на ПТП лек
автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***** бил застрахован при ответното
дружество въз основа на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със срок на застрахователното покритие от
23.08.2021 г. до 22.08.2022 г. Излага се, че ответникът е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, извършен е оглед на ищцовия
автомобил, изготвен е снимков материал и е съставен Опис на увредените
детайли № 0410-900-0141/2021 г., в който като увредени детайли са посочени
предна броня, десен халоген, десен фар, преден капак, калник преден десен,
водач калник преден десен, фародържател десен, резонатор, водач долен
предна броня, абсорбер десен предна броня, конзола дясна рамка радиатор,
калник преден ляв, подкалник PVC преден десен, козола дясна долна основа
предна броня. Сочи се, че през м. септември 2021 г. ищецът получил
Уведомление с изх. № 99-14417/15.09.2021 г., с което ответникът му отказал
изплащането на застрахователно обезщетение с аргумента, че другият водач е
декларирал, че вината за настъпване на ПТП не е негова. Счита, че отказът е
необоснован, доколкото водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.
3
№ ***** е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1, и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и
така е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Ищецът излага още,
че е извършил проучване в няколко сервиза относно цената на ремонта на
МПС, в резултат на което е установил, че необходимата сума е в размер на
5554,89 лв. Настоява за уважаване на частичната искова претенция;
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД
депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се оспорва
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и
собственика на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***** П.К. по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действаща към
датата на настъпване на процесното ПТП, както и фактът на осъществяването
на последното. Не се спори и относно това, че на 03.09.2021 г. представител
на ищеца е уведомил за настъпилото застрахователно събитие ответника,
който е извършил опис и техническа експертиза по щета № 0410-900-
0141/2021 г., като изготвил и снимков материал. При огледа били
констатирани повреди по посочените от ищеца части и детайли на МПС.
Излага се, че междувременно, на 03.09.2021 г., водачът П.К. е попълнил
доклад до ответното дружество с писмени обяснения за ПТП, в който е
посочил, че при управление на застрахования автомобил, при излизане от
паркинг му е било отнето предимството и е бил блъснат в задна лява част,
поради което счита, че не е виновната страна за ПТП. Поради липсата на
съгласие между двамата участници в ПТП относно обстоятелствата и вината,
свързани с настъпването на същото, и доколкото липсва протокол за ПТП,
съставен от компетентните органи, ответникът постановил отказ за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, за което уведомил
ищеца. Оспорва се вината на водача П.К. за настъпване на процесното ПТП,
като се сочи, че съставеният Двустранен протокол за ПТП не е надлежен
документ, който да установи същата. Сочи се, че съгласно отразеното в
уведомлението за щета, шофьорката на увредения автомобил е била спряла
колата след влизане в паркинга, за да излезе детето й от нея, а след това
потеглила и се е реализирало процесното ПТП. Предвид последното,
ответникът счита, че към момента на започване на маневрата назад от водача
на лекия автомобил „Фолксваген“, ищцовият автомобил е бил в покой,
поради което не е възприет като опасност, а след това неочаквано е потеглил
и с това е причинил процесното ПТП. В условията на евентуалност се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г.М.,
обосновано с това, че същата неколкократно е тръгвала и спирала на
територията на паркинга, при което внезапно е ситуирала управляваното от
нея МПС в траекторията на движение на излизащия от паркомястото си друг
автомобил. Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съобразно чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съставът на въззивния съд възприема за изцяло правилно описана
4
фактическата обстановка в първоинстанционното решение и съответна на
събраните по делото доказателства, поради което на осн. чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Няма спор по делото, че между собственика и водач на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № ***** П.К. и ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП, както и че е била
извънсъдебно отправена застрахователна претенция от увреденото лице.
Твърдяният в исковата молба механизъм на ПТП, както и виновното
противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген” с рег. № ***** се
установяват по категоричен начин от съвкупния анализ на събраните в
първоинстанционното производство доказателства.
Липсата на съставен протокол за ПТП от КАТ се преодолява от
ангажираните по делото гласни доказателства и експертно заключение,
базирано на съставения двустранен констативен протокол и снимков
материал. Кредитирайки показанията на свидетелите К.В.С. и Г.Г.М. като
логични, безпротиворечиви и изцяло съответни на даденото от вещото лице
заключение, съдът достига до извод, че излизайки от реда на паркираните
превозни средства, преди да започне маневрата, водачът на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № ***** не се е убедил, че няма да създаде опасност за
намиращия се зад него участник в движението, управляващ лек автомобил
марка „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ****.
Идентично на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд
кредитира изцяло заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, според което, за да се получат процесните
увреждания по превозните средства, в момента на ПТП лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № ***** се е намирал в процес на ускоряване при
движение на заден ход, при което предната част на автомобила потъва към
пътната настилка, а задната част се надига от пътната настилка,
същевременно лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № **** се е
намирал в процес на спиране при движение напред, при което предната му
част потъва към пътната настилка. Направено е заключение, че именно лек
автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***** при маневра с движение на заден
ход, излизайки около 1,5-2 м от паркомястото си, е навлязъл в траекторията
на движение на движещия се зад него лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“
с рег. № ****, който е бил в процес на спиране.
Съставът на въззивния съд не кредитира показанията на свидетеля П.К.,
тъй като същите изцяло противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал и основно на даденото от вещото заключение за
механизма на ПТП с оглед настъпилите увреждания по двата автомобила.
Горните мотиви обуславят извод, че с поведението си водачът на лек
автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***** П.К., извършвайки маневра, е
нарушил чл. 25, ал. 1, и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като с това виновно е станал
причина за процесното ПТП.
Отправеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по
реда на чл.52, ал.2 ЗЗД е неоснователно. Липсват каквито и да е
доказателства, сочещи на твърдението на въззивника, въведено в
първоинстанционното производство, че преди настъпване на ПТП водачът на
л.а. „Сузуки Гранд Витара” с рег. №В2339ВТ е тръгвала и спирала
5
неколкократно на територията на паркинга. Респективно, няма данни за
допуснато нарушение на правилата за движение, обективирани в ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове от страна на водача на този автомобил,
което да е допринесло за настъпване на вредите.
Видът и размерът на претърпените вреди в претендирания размер от
4166.67лв. съдът намира за изцяло доказан от кредитираното заключение на
вещото лице по приетата автотехническа експертиза, сочеща средната пазарна
цена към датата на събитието при съобразяване цената в поне три сервиза,
които притежават сертификат за качество ISO, както и в три сервиза, които не
притежават европейски сертификат за качество.
Поради установяване на всички изискуеми предпоставки за уважаване
на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и пълно съвпадане правните
изводи на двете инстанции, въззивният съд намира въззивната жалба за
неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в
настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 860лв. Съставът на въззивния съд намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на така претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като минималният еднократен размер на адвокатско
възнаграждение съобразно материалния интерес по спора и чл.7, ал.2 от
Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза в размер от 860лв. с ДДС.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3240/28.10.2022 г., постановено по гр.д.
16200/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри съдебен състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Св.
София“ № 7, да заплати на М. К. М., ЕГН **********, ********, сумата от
860лв. /осемстотин и шестдесет лева/, представляваща сторени във
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7