Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 23.04.2021г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети април две хиляди  двадесет и първа година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Емилия Вукадинова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 310 по описа за 2021г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 280807/17.02.2021г. на „М.у.з.о.и с.“ ЕООД (в ликвидация), чрез ликвидатора и бивш управител на дружеството И.Ч.П.,  за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

 

В молбата се излага, че на 03.08.2020г. от едноличния собственик на капитала на дружеството е било взето решение за преустановяване на дейността и откриване на производство по ликвидация. Производството по ликвидация е било открито на 07.08.2020г. и това е било надлежно отразено в ТРРЮЛНЦ с № 20200807120825.

В хода на производството по ликвидация е било установено, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на паричните задължения на дружеството и е налице обективно състояние на неплатежоспособност (чл. 608 от ТЗ) и на свръхзадълженост (чл. 742, ал. 1 от ТЗ).

Към датата на подаване на молбата имуществото на дружеството се състои от 13 броя пистолети Хеклер и Кох П 30 и един ловен автомат Ремингтон, които като оръжия втора употреба имат пазарна стойност в приблизителен размер на 8 600 лева. Дружеството притежава и два лиценза, но те не подлежат на прехвърляне, респективно осребряване. Същевременно пасивите на дружеството са 130 877. 48 лева. Сред задълженията има публични такива, а именно за дължими данъци и осигуровки за периода 01.2020г. – 01.2021г., непогасени задължения към доставчици, задължения по договор за наем към Столична община, район „Надежда“, както и задължения по заеми към свързани лица. Дружеството не подлежи на независим финансов одит, но е очевидно, че имуществото му е недостатъчно да погаси задълженията към кредиторите. От Столична община, район „Надежда“ е било образувано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК за събиране на  вземането на общината  в размер на 10 392. 83 лева главница и лихви – гр.д. № 54958/2020г. на СРС, ГО, 50 състав. По делото е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

При тази фактическа обстановка дружеството е в състояние на неплатежоспособност и не може да обслужва плащанията си. Налице е и свръхзадълженост, тъй като при изготвения баланс и опит за осребряване на имуществото по пазарни цени се установява, че стойността на активите е в пъти по-малка от стойността на задълженията на дружеството.

С подаването на молбата е изпълнено задължението на ликвидатора по чл. 626, ал. 1 от ТЗ.       

Молителят иска, на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството предвид неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността му,  и то да бъде обявено  в несъстоятелност.

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,   и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи,  намира за установено от фактическа страна следното:

 

„М.у.з.о.и с.“ е търговско дружество,  с формата на  еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд, с разнообразен предмет на дейност и заявена основна икономическа дейност по НКИД – частна охранителна дейност, без използване на технически системи за сигурност.  То е било учредено през 2008г. като дружество с ограничена отговорност. От 2010г. едноличен собственик на капитала и управител е бил И.Ч.П..

Съгласно решение на едноличния собственик на капитала от 03.08.2020г. по отношение на дружеството е било открито производство по ликвидация, с прекратяване на дейността. Обстоятелствата са били вписани по партидата на дружеството в търговския регистър. Ликвидатор е   И.Ч.П.. 

Към датата на приключване на устните състезания по делото   дружеството  има парични задължения по търговски сделки и публични задължения.

Публичните парични задължения са в размер поне на 4 379. 88 лева, от които 4 039. 68 лева главница и 340. 20  лева лихви –  данък върху доходите на физически лица, от трудови правоотношения, ДОО, вноски за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд. В този смисъл е постъпила по делото справка за задължения към 09.04.2021г.,   издадена от Национална агенция за приходите, както и посоченото от самия молител в представения списък на кредиторите на дружеството.

Публичните задължения, съгласно справката на НАП, са с настъпили падежи от 25.09.2019г.  

 Няма наложени обезпечителни мерки и започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу имущество на дружеството.

Също съгласно посоченото от молителя относно паричните задължения към кредитори по търговски сделки, това са „К.Р Х.“ ООД, „Л.“ ЕООД, „ЧПК М.у.з.о.и с.“ ЕООД (в ликвидация) и И.Ч.П.. Най-старото от тези задължения е от 2013г.

Отделно дружеството има задължения към И.Ч.П., осчетоводени  като задължения към персонала.

Всичко задълженията на молителя са в размер поне от 131 хил. лева.

Не се установяват частни държавни вземания срещу длъжника.

По делото е  изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата е работило въз основа на обявените в търговския регистър при Агенция по вписванията годишни финансови отчети за времето от 2009г. до 2019г., включително,   както и въз основа на представени по делото баланс към 31.01.2021г. и отчет за приходите и разходите към 31.01.2021г. Допълнително от молителя са били представени и аналитични разшифровки. Съгласно заключението на вещото лице, всички задължения на молителя са намерили отражение в счетоводните регистри.

  По-конкретно съгласно заключението, към 31.12.2015г., 31.12.2016г., 31.12.2017г., 31.12.2018г., 31.12.2019г., 31.12.2020г. и 31.01.2021г.,  коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, е бил съответно   0.8293, 0.4430, 0.3729, 0.3427, 0.0472, 0.0076 и 0.0000, както и под норма са били коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност. 

При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, за същите години, освен към 31.12.2015г., коефициентите на финансова автономност на дружеството са били под норма (отрицателна величина). Отрицателен е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост.

Към 31.12.2016г., 31.12.2017г., 31.12.2018г., 31.12.2019г. и  31.12.2020г. дружеството е имало финансов резултат от обичайната дейност загуба, както и е било декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ недоверие от страна на кредиторите, последното и към 31.01.2021г.

Коефициентът на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2014г. е бил 1. 2813. 

От 31.12.2016г.   общата балансова стойност на всички активи на дружеството не е била достатъчна за покриване на задълженията му. Краткосрочните и дългосрочни задължения са били повече от краткотрайните и дълготрайни активи.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството-молител не  осъществява търговска дейност, което е било поне от датата на взетото решение за откриване на производство по ликвидация и прекратяване на дейността на дружеството.

За дружеството не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с  бързоликвидно имущество.  Последно парични средства са били отчетени по баланса към 31.12.2019г. В този смисъл също са констатациите на съдебната финансово-икономическа експертиза, включително обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание.

На 21.01.2015г. дружеството е отчуждило притежаван поземлен имот  в м.“Фондовете“, с. Девене, общ. Враца, придобит през 2013г. Липсват  други вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така извършената служебна справка).

За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, освен лек автомобил марка „Ситроен“, придобит през 2011г., който е бил продаден на 08.09.2015г. (така писмо изх. № 433200-24359/05.03.2021г.).

Съгласно посоченото в молбата по чл. 625 от ТЗ по делото, дружеството молител  разполага единствено  с 13 броя пистолети Хеклер и Кох П 30 и един ловен автомат, на приблизителна стойност 8 600 лева.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 13.04.2021г. за внасяне в 7-дневен срок  по сметка на Софийски градски съд на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 14.04.2020г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая въз основа на установеното от фактическа страна следва да се направи извод, че  молителят е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични публичноправни задължения към държавата и парични задължения по търговски сделки. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическо състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че от откриването на производство по ликвидация  дружеството не осъществява търговска дейност и няма  съществено ликвидно имущество (активи). 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2015г.

След тази дата молителят не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството към 31.12.2015г.  по баланса (без да са се налагали корекции, тъй като всички задължения на дружеството са намерили отражение в счетоводните регистри),  коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като  съответно приложима), което е било и за останалите коефициенти за ликвидност. Следващите години  дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал,  финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2015г.  икономическото състояние на молителя е било трайно влошено. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 31.12.2015г. от молителя  са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2015г. По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието на молителя,  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2014г.  1. 2813 (по баланса). Съгласно трайно установената съдебна практика, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни  за свръхзадълженост на дружеството (към 31.12.2016г.),  но  съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от  молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.         

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното ликвидно имущество на дружеството молител не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност.  Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 13.04.2021г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да  обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ, при съобразяване и на откритото производство по ликвидация срещу дружеството, при което дейността му е вече прекратена (чл. 272а от ТЗ).

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Условие за заличаването в този случай е представянето на удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество, следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на молителя - длъжник следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ и 600 лева разноски за вещо лице. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

 

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.у.з.о.и с.“ ЕООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***-4, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2015г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „М.у.з.о.и с.“ ЕООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***-4.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „М.у.з.о.и с.“ ЕООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***-4.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „М.у.з.о.и с.“ ЕООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***-4.

         СПИРА производството по т.д.н. № 310/2021г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „М.у.з.о.и с.“ ЕООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***-4, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 850 лева (осемстотин и петдесет лева)  разноски по делото. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: