№ 8
гр. Поморие, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100790 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от П. ИВ. П. от гр...., чрез пълномощника и
съдебен адресат в гр...., адв. Т.Я., против „Романс Марин-Свети Влас“ ЕООД гр.София, с
която са предявени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 4 278.66 лв., представляваща незаплатено от
ответника и работодател на ищеца и работник месечно трудово възнаграждение за
м.февруари, март, април, май, юни и юли на 2021 г., както и иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г.,
съответно за осем и десет дни.
Исковата молба е приета от съда и препис от нея, заедно с приложенията е изпратен на
ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е подал отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
пълномощника си и процесуален представител, който поддържа предявените претенции.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
За да се произнесе по така поставените за решаване правни спорове съдът взе предвид
следното.
Установява се от представения по делото заверен препис от трудов договор № 18/10.12.2019
г., сключен от една страна от ответника, като работодател и от друга страна от ищеца, като
работник, че страните са в трудово правоотношение, по силата на което ищецът работи при
ответника на длъжност „портиер”, с месторабота комплекс „Романс Париж” гр...., с месечно
1
трудово възнаграждение в размер 713.11 лв.
Ответникът не твърди и не доказва, че е изпълнил задължението си да заплати трудовото
възнаграждение на работника/ищец, дължимо за процесния период м.февруари – м. юли на
2021 г.
Не се установява от представените по делото доказателства трудовото правоотношение
между страните да е прекратено в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 КТ, от работника писмено,
без предизвестие, при забавяне от работодателя изплащането на трудовото възнаграждение.
При така установените и безспорни факти, съдът направи следните правни изводи.
При установеното наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд
се предполага, съобразно чл.8, ал.2 КТ.
В тежест на работодателя/ответник, по силата на чл. 128, т.2 КТ, е възникнало задължение
да изплати на ищеца/работник договореното между страните възнаграждение, което
задължение не се установява да е изпълнено от работодателя за процесния период
м.февруари – м. юли на 2021 г., поради което тази претенция на ищеца е установена по
основание и размер и като такава следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Съгласно чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
В случая не се доказа от ищеца прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
поради което претенция му за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., съответно за осем и десет дни, е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора основателно е искането на ищеца за присъждане на разноските по
делото, ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищца разноски в размер 100 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата
по делото държавната такса в размер в размер 171.14 лв., определена съобразно
предписанието на чл.1 от ТДТССГПК.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Романс Марин-Свети Влас“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „България“, № 58, вх.С, ет.2, ап.10, представлявано от Н. Д. Л., да заплати
на П. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес гр...., ул. ..., със съдебен адресат в гр...., ул. ...,
адв.Т.Я., сумата 4 278.66 лв. (четири хиляди двеста седемдесет и осем лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода
м.февруари – м. юли на 2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
2
11.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на П. ИВ. П., ЕГН **********, за осъждане на „Романс Марин-Свети
Влас“ ЕООД, ЕИК ..., да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2020 г. и 2021 г., съответно за осем и десет дни.
ОСЪЖДА „Романс Марин-Свети Влас“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на П. ИВ. П., ЕГН
**********, сумата 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Романс Марин-Свети Влас“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати в полза на държавата, по
сметката на РС – Поморие за държавни такси, сума в размер 171.14 лв. (сто седемдесет и
един лева и четиринадесет стотинки), представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3