Мотиви:
Производството по делото е образувано по
частна тъжба на В.И.Д. *** против подсъдимия С.Д.В. *** за престъпление по чл.
130 ал.1 и по чл. 148 ал.1 т.1 вр. Чл. 146 ал.1 вр. Чл. 26 ал.1 от НК. По делото
е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 3000лв.
за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал.1 НК, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 6.05.2019г до
окончателното изплащане на сумата и два граждански иска в размер на по 1000лв.
всеки за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148 ал.1 т.1
вр. Чл. 146 ал.1 вр. Чл. 26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху всяка
от сумите, считано от датата на увреждането – 6.05.2019 до окончателното
изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител,
чрез процесуалния си представител, поддържа обвинението. Счита същото за
безспорно установено от обективна и субективна страна въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено справедливо по вид и
размер наказание. Иска се също присъждане на направените по делото разноски
Подсъдимият С.В., редовно призован, не
се явява. Чрез защитника си изразява становище за недоказаност на обвинението,
с оглед на което моли съда за постановяване на оправдателна присъда с
отхвърляне на исковете за обезвреда. Иска се присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, след като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
Между подсъдимия от една страна и св. М.М.
и *** – св. Д.Д. (*** на В.Д.) и Д.Д., от друга страна, съществувал спор
относно собствеността върху магазин , находящ се в гр.Ямбол ул.“Браила“ № 1.
Магазинът имал и страничен (заден) вход към ул.“Търговска“. Към 6.05.2019г. магазинът се ползвал от св. С.В. (дъщеря на
подсъдимия) и същият работел като магазин за дрехи втора употреба. Към същата
дата продавачка в магазина била св. Р.Г..
Сутринта на 06.05.2019г , към
10.00-10.30ч. св. Д.Д. и *** Д.Д. *** .
В разговор с продавачката св. Р.Г. поискали от същата да им даде телефона на
св. С.В.. Тъй като последната отказала да стори това *** на Д.Д. започнала да
изхвърля стока на улицата. По повод на това св. Р.Г. подала сигнал на тел. 112
и се обадила по телефона на подсъдимия и на св. С.В.. Впоследствие св. Д.
заедно със сестра му напуснали магазина.
През това време подсъдимият и св. С.В. отишли в магазина. Малко по-късно в магазина
влязла св. М. . Между нея и подсъдимият възникнал спор. Минавайки покрай
магазина частната тъжителка В.Д. чула караницата между В. и свекърва си и също
влязла в магазина. Виждайки Д. в магазина В. и казал, че няма работа там,
хванал я за лявата мишница и принудително я извел от магазина.
Малко след това на място пристигнали
полицейски служители, които снели обяснения и съставили предупредителни
протоколи.
Около 12.00ч. на същия ден. Подсъдимият
и св. В. при прибиране към дома си се срещнали по ул. Търговска в гр. Ямбол със
св. М., св. Д., Д.Д. и частната тъжителка. Отново между страните възникнал
вербален конфликт, съпроводен с отправени нецензурни жестове и обиди от страна
на св. Д.Д.. За случилото се подсъдимият подал сигнал на тел.112.
Малко след втората си среща с подсъдимия
частната тъжителка, св. Д., *** и *** – св. М. потеглили за гр. Пловдив ,
където първите трима живеели. По пътя тъжителката се оплакала, че не се чувства
добре . Вечерта потърсила спешна помощ, а на 08.05.2019г. Д. била прегледана от
съдебен лекар, който констатирал по задната повърхност на лявата мишница в
горната трета наличие на хоризонтално разположено червеникаво-мораво
кръвонасядане с двойна ивица със светъл център и размери 4/2 см. Също такова
кръвонасядане е установено и по външната повърхност на същата мишница с размери
2,5/2см. На предно външната повърхност на същата мишница горна трета е
установено синкавочервеникаво кръвонасядане, отвесно разположено с размери
7/2.5 см. Въз основа на извършеното освидетелстване и представените медицински
документи заключението на съдебния лекар е , че при Д. е налице контузия в
областта на лява раменна става със затрудняване на движенията и кръвонасядане
като описаните кръвонасядания с вид на двойни ивици са в резултат на притискане
от твърд тъп предмет , вероятно пръстите на ръката на извършителя; всички
увреждания са в резултат на действие на удар с или върху удар с твърд , тъп
предмет или притискане и отговарят по време и начин да са причинени, както се
съобщава от пострадалата. Причинено е разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК.
На 13.05.19 Д. постъпила на лечение в
психиатрично отделение, където останала до 31.05.19 с диагноза смесено
тревожно-депресивно разстройство.
Видно от заключението на изслушаната по
делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидент, настъпил на
06.05.2019г. тъжителката Д. е получила следните телесни увреждания: контузия в
областта на лявата раменна става с клинично установени болезненост при ротация
(завъртане) и аддукция (отвеждане на ръката настрани) с наличие на леки
охлузвания и дискретно кръвонасядане; контузия на лявата ръка с наличие по
задната повърхност на мишничната област, в нейната горна трета на хоризонтална разположено двойно ивичесто
кръвонасядане с червеникаво-морав цвят, със светла централна част с размери
4/2см; кръвонасядане със същите характеристики и размери2.5/2 см разположено по
външната повърхност на мишничната област на лавата ръка, на едно ниво с
описаното по-горе; кръвонасядане в горната трета на мишничната област със
синкаво-червеникав цвят, разположено вертикално и с размери 7/2.5 см.
Кръвонасяданията в горната трета на мишницата на лявата ръка сами по себе си са
причинили болка и страдание на тъжителката Д.. Контузията в областта на лявата
раменна става, довели до болезненост при извършване на някой движения в ставата
са довели до ограничения в нейната нормална функция като по този начин това
увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота та
тъжителката Д. ( разстройство на здравето,извън случаите на 128 и 129 от НК).
Увреждания от такъв характер отзвучават в рамките на 3-5 дни при нормален ход
на развитие на оздравителните процеси. Характеристиките на описаните в СМУ№18
от 8.05.2019г кръвонасядания отговарят да са с давност не по-голяма от 2-3 дни.
Описаните в СМУ увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното
действие (удар с или върху , притискане, протриване) на твърди, тъпи предмети и
е възможно да бъдат получени по време и начин, описани от тъжителката в
материалите по делото. Кръвонасяданията в горната трета на мишницата на лявата
ръка и контузията на раменната става е възможно да се получат и от силен натиск
с пръстите на ръката. Характеристиките на кръвонасяданията съвпадат до голяма
степен с размера на пръстите на човешка ръка. При нанасяне на и удари или силен натиск ръката на човек
придобива характеристиките на твърд тъп или тъпоръбест предмет.
От заключението на изслушаната
видеотехническа експертиза се установява, че представеният за изследване диск
съдържа три видеофайла записани във формат МР4 и МРЕG4 . Видеофайловете са цифров
презапис от оригиналните файлове,
записани върху преносимо устройство (мобилен апарат, видеокамера или
фотоапарат). Кадрите в записите протичат последователно в хронологично
отношение, без прекъсвания на таймера и фразите на хората.Върху записаната
информация не ес установяват следи , изразяващи се в прекъсване/прескачане на
таймера за продължителност на записа , както и видимо прескачане на кадрите.
Записаното изображение е цветно със звук , с резолюция 1024х576 пиксела и без
вкопирани в кадър данни за дата и часово време. В изследователската част от
експертизата са представени експортирани кадри, които визуализират заснетите
лица и техните действия, както и са описани разговорите между лицата,
присъстващи на видеозаписите и лице от мъжки и женски пол, стоящи зад кадър.
При направена оценка на снимковите
кадри, извлечени от трите видеофайла се
установява , ч на лицето от мъжки пол №1 и на лицето от женски пол №3 при подходящ сравнителен материал, заснет в
подходящия ракурс е възможно да им бъде извършена идентификация. На лицата от
мъжки пол №2 и от женски пол №4 и №5 изследваните изображения са негодни за
идентификация, но се явяват годни за евентуално разпознаване от хора , които ги познават по външни общи физически
белези (пол, ръст, телосложение), функционални признаци (осанка, походка) както
и по съпътстващи белези (облекло, дрехи).
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена отчасти от показанията на свидетелите М.М., Д.Д., Р.Г. и С.В.,
въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице д-р С., заключението на
изслушаната по делото видео-техническа експертиза и разпита в съдебно заседание
на вещото лице – Р.В. а така също и въз основа на приложените писмени
доказателства: Епикриза, СМУ 18/19, амбулаторни листи – 5 бр, лист за преглед
на пациент в КДБ/СО, справка за съдимост.
При установяване на горната фактическа
обстановка съдът констатира противоречия между показанията на разпитаните по
делото свидетели. Всеки един т тях е заинтересован от изхода на делото ,
доколкото част от тях са в близка родствена връзка с частната тъжителка ( св. М.
и св. Д.) и подсъдимия (св. В.) и икономическа зависимост – св.Г., чийто
работодател се явява подсъдимия. Съдът не даде вяра на показанията на св. Д. в
частта им , в която се твърди, че докато е стоял на кафе „Водопада“ е видял
случващото се в магазина, тъй като от показанията на останалите свидетели се
установява, че видимостта от към ул. Търговска не е към самия вход на магазина,
а към входа на блока, зад който, на известно разстояние и стълби се намира и задния вход към
магазина. Тоест от една страна магазинът не е на нивото на ул. „Търговска“ и от
друга страна видимостта към вътрешността му е ограничена от две стъклени врати,
които са на отстояние една от друга както в хоризонтален, така и в във
вертикален план. При това положение няма как св. Д., намирайки се на
срещуположната страна на ул. „Търговска“ да има видимост към вътрешността на
магазина. Съдът отказа да даде вяра и на показанията на този свидетел и в
частта им, в която се твърди, че приближавайки се към магазина е чул обидни
думи от страна на подсъдимия В. към съпругата му, тъй като е логически
необосновано да виждаш (по твърдения на самия свидетел), че между подсъдимия ,
с който твърдиш, че сте в конфликтни отношения и съпругата ти има някаква
физическа саморазправа, да се приближиш и да чуеш обидни думи отправени от В.
към съпругата ти и да не влезеш в магазина (пак по твърдения на самия
свидетел). В показанията си пред съда Д. твърди:“…тръгнах да влизам в магазина,
но не влязох в магазина. Останах до вратата на магазина.“ Съдът не даде вяра на показанията на св. Д. и
в частта им в която се твърди, че по-късно същия ден не е имал разправия с
подсъдимия, тъй като същите са в противоречие с показанията на св. В. и със
заключението на изслушаната по делото видеотехническа експертиза, което съдът
приема за обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото.
Съдът не даде вяра на показанията на
свидетелката М. в частта им , в която се твърди, че подсъдимият В. е нанесъл
обидни думи на частната тъжителка. В тази и част показанията са изолирани и не
се подкрепят от останалите по делото гласни доказателства. Видно от показанията
на св. В. и Г. не е имало отправени обидни думи от страна на подсъдимия към
частната тъжителка. Съдът не даде вяра на показанията на св. М. и в частта им ,
в която се твърди, че после не се е виждала с подсъдимия, тъй като в тази им
част показанията й противоречат на показанията на св. В. и на писменото
заключение на изслушаната видео-техническа експертиза.
Съдът не даде вяра на показанията на св.
Г. и показанията на св. В. в частта им , в която се твърди, че не е имало
физически действия от страна на подсъдимия към друго лице и в частност към
пострадалата. В тази им част показанията на посочените свидетели противоречат
на показанията на св. М. и обективните находки по време на освидетелстването на
пострадалата Д. от съдебен лекар , описани в съдебно медицинското удостоверение
и заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. Както се посочи по-горе св. В. е в близка
родствена връзка с подсъдимия, а св. Г. е в трудови правоотношения с
подсъдимия, поради което е логически оправдано същите да се опитат чрез даване
на неверни показания да оправдаят неправомерното поведение на подсъдимия. От
друга страна св. М. също е в близка родствена връзка по сватовство с
пострадалата, но показанията на тази свидетелка , в посочената им част, относно
начина на причиняване на телесното увреждане се подкрепят от обективни находки
при прегледа на пострадалата. Видно от заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза установените кръвонасядания в горната трета на мишницата на лявата ръка и
контузията на раменната става на пострадалата е възможно да се получат и от
силен натиск с пръстите на ръката. Характеристиките на кръвонасяданията
съвпадат до голяма степен с размера на пръстите на човешка ръка.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил
както от обективна , така и от субективна страна състава на престъпление по чл.
130 ал.1 от НК, тъй като на 06.05.2019г
в гр. Ямбол на ул. „Браила“ № 1 в магазин за дрехи втора употреба е причинил на
В.И.Д. лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяние
по посочените текстове на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин въз основа на показанията на свидетелката М. ,
които се подкрепят от данните съдържащи
се в СМУ и заключението на съдебно-медицинската експертиза. В тази насока съдът
отказа да даде вяра на показанията на св. В. и св. Г. в частта им, в която се твърди, че същият ден
между подсъдимия В. и пострадалата Д. не е имало физическо съприкосновение.
Индиция в тази насока в подкрепа на показанията на св. М. е и отключеното
психично заболяване от пострадалата, няколко дни след инцидента, обективирано в
представената по делото медицинска документация. Обективен факт е ,че след деянието
пострадалата е търсила помощ при различни медицински специалисти , като навсякъде
при снемане на анамнезата е съобщавала за един и същи механизъм на получаване
на уврежданията, съответстващ на този, изложен в тъжбата.
От обективна страна изпълнителното
деяние се характеризира с въздействие върху организма на другиго, което
предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на
пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Касае се за типично
резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл. 130 ал.1 НК е
необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В
конкретния случай по безспорен начин се установява, че Д. е претърпяла увреждания, характеризиращи ги
като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, тъй като причинената
й контузията в областта на лявата раменна става, довели до болезненост при
извършване на някой движения в ставата са довели до ограничения в нейната
нормална функция като по този начин това увреждане е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота та тъжителката Д. ( разстройство
на здравето,извън случаите на 128 и 129 от НК) Кръвонасяданията в горната трета
на мишницата на лявата ръка сами по себе си са причинили болка и страдание. В
тази насока, относно медико-биологичната характеристика на причинените на
пострадалата телесни увреждания, съдът
даде вяра на заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по
делото. В тази насока е и представената медицинска документация – съдебно
медицинско удостоверение . Налице е и
пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото
на пострадалата телесно увреждане. Видно както от показанията на св. М., така и
тези на св. Д. така и от данните на
съдебно-медицинското удостоверение и заключението на съдебно-медицинската
експертиза увреждането на пострадалата е настъпило в резултат на хващането и от
подсъдимия в областта на мишницата и принудителното и извеждане от магазина.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с хващането
на пострадалата в областта на лявата мишница и принудителното и извеждане от
магазина ще й причини телесни увреждания с
установения интензитет
и пряко е целял настъпването на този вредоносен резултат.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното:
Извършеното от В.
престъпление е умишлено и за същото се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация, от него не са настъпили имуществени вреди и
подсъдимият е с чисто съдебно минало. С оглед на всичко това съдът прецени, че
спрямо В. са налице кумулативните предпостваки на чл. 78а НК за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба.
При определяне на конкретния размер на същата съдът от една страна взе предвид
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, тежестта на причинените на Д. телесни увреждания, периода от
време,необходим за отзвучаване на травмите. От друга страна съдът взе предвид
добрите характеристични данни на подсъдимия, съществуващите конфликтни
отношения между подсъдимия и семейството на пострадалата и обстоятелството, че
същия ден конфликтът е бил предизвикан от семейството на Д.. С оглед на всичко
това съдът определи наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния предвиден в текста на
закона размер а именно – глоба в размер на 1000лв.
Досежно предявения
граждански иск за неимуществени вреди: При горния изход на делото съдът прецени
предявеният граждански иск за обезвреда за основателен, тъй като в резултат на
причинената телесна повреда от страна на подсъдимия гражданският ищец Д. е
претърпяла значителни болки и страдания за един продължителен период от време.
При определяне конкретния размер на присъденото обезщетение съдът изходи както от вида и характера на
причиненото телесно увреждане, така и от периода от време, необходим за
отзвучаването на травмата, съотнесен
към възрастта на пострадалия. С оглед на
това съдът прие искът за доказан и
основателен до размера на 1000лв., до които размер уважи същия, като за
разликата до предявения такъв от 3000лв. го отхвърли. Върху присъдената сума
съдът постанови изплащането на законна лихва от датата на увреждането 06.05.2019г
до окончателното им изплащане.
Съдът призна подсъдимия
за невиновен в това по същото време и на същото място публично да е нанесъл на
частната тъжителка В.Д. обида в условията на продължавано престъпление , поради
което и на осн. Чл. 304 от НПК го оправда по така предявеното му обвинение по
чл. 148 ал.1 т.1 вр чл.146 ал.1 вр. Чл. 26 ал.1 НК.
Единствените събрани по
делото доказателства в подкрепа на изложените в частната тъжба твърдения за
отправени обиди от страна на подсъдимия към тъжителката са показанията на св. М.
и св. Д.. Както се посочи по-горе същите са в близка родствена връзка с
пострадалата – първата и е свекърва , а втория съпруг, поради което и са
заинтересовани от изхода на делото. Дадените от същите показания няма как да
бъдат проверени по обективен начин , отделно от това и при двамата е налице
мотив, чрез даване на неверни показания да навредят на подсъдимия, доколкото двете
страни по делото са във влошени взаимоотношения поради съществуващите спорове за
собствеността на магазина. Отделно от това показанията на св. Д. са нелогични и
вътрешно противоречиви, поради изложените по-горе съображения. Показанията на М. и Д. в тази им част са в
противоречие с показанията на св. В. и св.Г., които пък са в близка родствена
връзка с подсъдимия (В. е негова ***) и в икономическа зависимост от същия
доколкото подсъдимият е работодател на св.Г.. Ето защо показанията на тази
група свидетели също не могат да бъдат приемани за обективни и безпристрастни.
Тъй като липсват незаинтересовани свидетели, които да са присъствали по време
на инцидента между страните и не са налице други доказателства , въз основа на
които да се извърши проверка на събраните противоречиви гласни доказателства и
поради обстоятелството, че присъдата не може да почива на предположения, съдът
оправда подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 148 ал.1 т.1 вр чл.146
ал.1 вр. Чл. 26 ал.1 НК.
При този изход на
делото съдът прие предявените два иска за обезвреда от престъпленията по чл.
146 НК в размер на по 1000лв. за неоснователни и недоказани и ги отхвърли
Тъй като подсъдимият
беше признат за виновен по част от предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати в полза на държавата 50лв държавна такса,
съобразно уважения размер на гражданския иск. Съдът осъди подсъдимия да заплати
в полза на тъжителката направените от последната съдебни разноски в размер на 924лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: