Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИРИНА СТОЕВА
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 3322 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20272883 от 10.12.2020 г. по гр.д.№ 64093 по описа за 2019 г.
на СРС, Първо ГО, 169-ти състав се : ОТХВЪРЛЯ
предявен от Д.П.Т., иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане
на З.
„Б.И.“ АД, да изплати сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 20.11.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на ПТП 20.11.2018 г. до окончателното плащане.
В тежест на ищеца/в полза на ответника са присъдени разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Д.П.Т., ищец пред СРС.
Решението
се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. Сочи, че
решението не съдържа достатъчно мотиви, а представлява описание на доводите на
страните и събраните по делото доказателства. Сочи, че умозаключенията на съда
не съответства на тези доказателства. Неправилно СРС приел, че в случая се
касае до двустранен протокол. В случая участниците в ПТП били трима. При такова
ПТП не се съставял двустранен протокол, а се сигнализирали органите на Пътна
полиция, които извършвали оглед на местопроизшествието и съставяли протокол,
както било сторено в конкретния случай. Това било в съответствие с реда по
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП.
Счита, че съставения протокол за ПТП № 1713785/20.11.2018 г., представлява
официален свидетелстващ документ, който по силата на чл.179, ал.1 ГПК обвързвал
съда с материална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в съдържанието му изявление на длъжностното лице-съставител и относно самото
удостоверително изявление – обстоятелствата, които били установени от него и
волеизявленията, които са извършени пред него, поради което изводът на СРС, че
механизмът на ПТП не е установен категорично, бил напълно неоснователен. Сочи,
че механизмът на ПТП бил изследван и от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза. Счита, че по делото са събрани всички
необходими доказателства, установяващи основателността на претенцията на ищеца,
вкл. и, че вина за ПТП има водача, застрахован при ответника.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и
вместо това да уважи претенцията по чл.432 КЗ в пълен размер. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- З. „Б.И.“ АД, в който
се излага становище, че въззивната
жалба е неоснователна, а постановеното решение е
правилно. Сочи, че не били допуснати твърдените от въззивника
нарушения при обсъждане на доказателствата. Действително, по
делото били допуснати и приети съдебно-автотехническа и медицинска експертиза,
както и бил изслушан свидетел. Съдебно-автотехническата експертиза била
основана само на протокола за ПТП, който бил оспорен от ответника. Други
доказателства в подкрепа на сочения от ищеца механизъм на ПТП не били
представени. Единственият свидетел, който бил за изясняване на механизма на
ПТП, бил поискан от ответника; същият свидетел бил заличен. Твърди, че в случая
следвало да бъде съставен протокол за ПТП с пострадали лица. Нарушен бил чл.3 Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП. След
като такъв протокол не бил съставен от органите на Пътна полиция, то пострадало
лице нямало в конкретното ПТП. Съставеният протокол бил за ПТП с имуществени
вреди. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За
обжалваното решение въззивникът е уведомен на 11.01.2021
г., а въззивната жалба е подадена на 12.01.2021
г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй
като с обжалваното решение от първата
съдебна инстация, е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ, то за
въззивника/ищец е налице правен интерес от обжалване.
Следователно
въззивната жалба е допустима.
По основателността на
въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес:
Въззивният съд приема, че ищеца е пострадало лице по смисъла на чл.498, ал.1 КЗ при ПТП,
причинено от лице, застраховано при ответника по иска със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникването на гражданска
/деликтна/ отговорност в тежест на застрахования, като при настъпването на
застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите,
причинени на трети лица.
Следователно, в резултат на възникналото застрахователна събитие при тази
застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на
гражданска отговорност в тежест на застрахования. Елементите от нейния
фактически състав са- противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка.
Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователното
правоотношение между него и застрахования, водач на автомобила. Налице е право
на увредения срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.
За упражняването на прякото право на увреденото лице не е необходимо
гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
По доводите във въззивната
жалба:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че не са налице
предпоставките на чл.432, ал.1 КЗ, защото от събрания доказателствен материал не
се установило по категоричен начин осъщественото противоправно поведение на
трето за спора лице, застраховано при ответника. Единствените данни по делото
относно механизма на ПТП се откривали в представения от ищеца двустранен
протокол. Този протокол, обаче, бил оспорен от ответника в частта досежно „Обстоятелства
и причини за ПТП“ и в тази част протокола не обвързвал съда с материална
доказателствена сила. Други доказателства в тази връзка не били събрани. Затова
и искът се явявал недоказан и като такъв е бил отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното:
С доклада по
чл.140 ГПК СРС е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към
датата на ПТП-20.11.2018 г. гражданската отговорност на водача на МПС „Тойота
Ланд Круизер“, рег.№ *******е била застрахована по валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника.
Настоящата
инстанция приема, че противно на извода на първоинстанционния съд и довода на
въззиваемия/ответник пред СРС, от събраните по делото доказателства се
установява, както механизма на ПТП така и вината на водача, застрахован при
ответника.
Видно от
протокола за ПТП № 1713785 от 20.11.2018 г. , същият е съставен на място от длъжностно лице в СДВР.
Този протокол е
оспорен от ответника в частта „Обстоятелства, причини и условия за ПТП“, но не
е оспорен в частта относно схемата на ПТП от която е видно, че участниците в
ПТП са три МПС-та , Участник № 1 е МПС, чиято отговорност на водача е
застрахована при ответника. Участник № 2- МПС, управлявано от ищеца и участник
№ 3- МПС, което е трето за настоящия спор. Протоколът за ПТП не е оспорен и в
частта в която е отразено „взето административно отношение“, където е посочено,
че е съставен акт за нарушение на участник № 1, т.е. този, чиято отговорност е
застрахована при ответното дружество/виж л.8 от делото пред СРС/.
Механизмът на ПТП
се потвърждава от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. За да
отговори на въпросите вещото лице си е послужило и с частта на протокола за ПТП
„Схема на ПТП“. Въз основа на тази схема вещото лице е посочило, че
„настъпването на ПТП се дължи на движението на „Тойота-та“ със скорост
несъобразена със състоянието на пътя /мокър асфалт/. При движението си по
бул.“България“ в посока бул.“Г.Делчев“ към бул. „И.Гешов“, автомобил марка
„Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ *******, с предната си част се удря в задната
част на намиращият се пред него автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *******. В
резултат на удара, Опела се придвижва напред и с предната си част се удря в
задната част на намиращия се пред него автомобил с неизвестна марка и модел и
рег.№ *******.
Видно от
протокола за публичното съдебно заседание, състояло се на 12.10.2020 г.
заключението на съдебно-автотехническата експертиза не е оспорено от нито една
от страните.
Заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертиза също
подкрепя горната теза за механизма на ПТП, а именно: вещото лице е посочило, че
описаното в представената по делото медицинска документация, увреждане се дължи
на действието на твърди тъпи предмети и такива от съдебномедицинската практика
при ПТП на водач блъснат отзад от друг автомобил се получават по механизма на
т.н.“камшичести увреждания“- рязко свиване на главата в шията-първо назад, а
после напред.
Действително,
като свидетел е допусната водачката на „Тойта-та“ – М.Г.. Същата не е могла да
бъде призована на адреса по НБД. Видно от протокола за о.с.з. на 16.11.2020 г.
СРС е отменил определението си от 20.07.2020 г. с което е допусната
свидетелката Георгиева на страната на ответника, тъй като последния не е
посочил друг адрес за призоваването й. Настоящата инстанция намира, че това не
може да бъде тълкувано в тежест на ищеца, респ. непосочването на адрес за
призоваване на свидетелката на ответника да е благоприятно за него. Видно от
доклада по чл.140 ГПК СРС е указал на ответника, че носи тежестта да проведе
обратно доказване за оборване на презумпцията за виновност на поведението на
деликвента. В случая искът по чл.432 КЗ е свързан с хипотезата на чл.45 ЗЗД и
тежестта за доказване е правилно разпределена от СРС.
При прилагане на
последиците от недоказването, то неправилен е извода на СРС, че вината на
водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е недоказана от страна на ищеца.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при
определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на
обезщетението се определя от съда по
справедливост, като се извършва преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства - характера и степента на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено то.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета
по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на ПТП ищецът
е претърпял т.н.“камшичести увреждания“- рязко свиване на главата в шията-първо
назад, а после напред. Увреждането е в пряка и причинно връзка с процесното ПТП.
Вида, характера и тежестта на увреждането предвещава същото да премине за срок
от две до три седмици при обичаен ход на възстановителния процес.
Видно от отразеното в протокола за о.с.з. на 12.10.2020
г. страните не са оспорили заключението на СМЕ.
От показанията на свидетеля Зашев, разпитан на
страната на ищеца, се установява, че последния е носил шийната яка около 2 седмици. Оплаквал се е от това, че не
може да спи, да ходи на работа, не можел да кара кола. Свидетелят сочи, че
ищецът му споделил, че се чувства зле, а и изглеждал зле. Пиел е
болкоуспокояващи.
Вещото лице при изслушване в о.с.з. на 12.10.2020
г. също е посочило, че в такива случаи се изписват болкоуспокояващи и кремове
за мазане, както и носене на шийна яка.
При съобразяване с приетите в горе-цитираното ППВС
№4/1968 г. обективни критерии за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настоящата инстанция намира, че справедлив по смисъла на
чл.52 ЗЗД би бил размер от 1500 лв. като съдът се съобразява с факта, че болките са траели неповече
от две седмици, както и, че не е доказано остатъчни увреждания вследствие на
ПТП.
Настоящата инстанция се съобразява и икономически
критерии, вкл. с размера на минималната заплата през 2018 г., който е 510 лв.,
както и с инфлационния индекс в момента.
Относно
съпричиняването:
Както правилно СРС е разпределил доказателствената
тежест с доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 14.05.2020 г.,
тежестта за доказване се носи от ответника.
Самият ответник сочи, че твърдените от ищеца
увреждания се дължат на предходни заболявания, хронично дегенеративни
изменения, а твърденият стрес бил резултат от лабилна психика и предходна
обремененост.
Нито едно от горните твърдения на ответника не е
подкрепено с доказателства по делото. Видно от амбулаторния лист, съставен на
20.11.2018 г. /на л.9 по делото пред СРС/, не са посочени никакви придружаващи
заболявания. В заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза също е посочено, че няма данни за придружаващи
заболявания. Вещото лице се базира и на база на извършената рентгенография,
където такива не са описани. Следва да отбележим и, че самият ищец е роден през
1989 г., т.е. към момента на ПТП е на 28 години.
Вещото лице д-р М.е посочил, че такова увреждане се
получава както с, така и без правилно поставен предпазен колан.
Ето защо възражението на ответника за съпричиняване
е неоснователно.
Относно
лихвата:
С оглед, че при
непозволено увреждане лихвата се дължи от датата на настъпването му, арг от
разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, то следва да бъде присъдена законна лихва от
датата на настъпване на увреждането – 20.11.2018 г. до окончателното плащане на
сумата.
На основание гореизложеното обжалваното решение ще следва да бъде
отменено в частта в която е отхвърлен иска по чл.432 КЗ за сумата от 1500 лв. В останалата му част до пълния предявен
размер от 4000 лв. решението следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
На ищеца се следват
разноски за частта в която претенцията му беше приета за основателна. Съдът
определя такива в размер на 411 лв.
като приема, че с оглед извършените от процесуалния представител на ищеца
действия, възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.
На ответника разноски се
следват за отхвърлената част, които би следвало да са в размер на 161,05 лв.,
тъй като ответника също е правил разноски за вещи лица.
СРС е присъдил
юрик.възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото по въззивна жалба на ищеца
съдът не може да влошава положението му, арг. от чл.271, ал.1, in fine ГПК, то в частта
в която в негова тежест са присъдени разноски на ответника, решението ще остане
непроменено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на
спора на въззивника разноски се
следват за частта в
която обжалваното решение беше прието
за неправилно или такива в размер на 155,43 лв. като
тук намира, че адв.възнаграждение в размер на 700 лв. при липсата на събиране
на доказателства и каквито и да процесуални усложнения, е прекомерно при
положение, че пред СРС адв.възнаграждение е било в размер на 650 лв. Съдът
изчислява разноските на база минималния размер на адв.възнаграждение по чл.7,
ал.2,т.2 от НМРАВ- 335 лв.
На въззиваемия разноски се следват за частта
в която решението се потвърждава поради което съдът му присъжда такива в размер на 100 лв.-юриск.възнаграждение.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20272883 от 10.12.2020 г. по гр.д.№ 64093 по описа за 2019 г. на
СРС, Първо ГО, 169-ти състав, в частта в
която се : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.П.Т., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***-адв.Д., иск с правно основание
чл.432 КЗ, за осъждане на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, да
изплати сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 20.11.2018 г., състояло се в гр.София, по
бул.“България“ с посока на движение от бул.“Гоце Делчев“ към бул.“И.Гешов“, по
вина на водача на МПС, марка „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № *******, ведно със
законната лихва от датата на ПТП 20.11.2018 г. до окончателното плащане
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, да заплати на Д.П.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.Д.,
по иска с правно основание чл.432 КЗ, сумата
в размер на 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 20.11.2018 г., състояло
се в гр.София, по бул.“България“ с посока на движение от бул.“Гоце Делчев“ към
бул.“И.Гешов“, по вина на водача на МПС, марка „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № *******,
ведно със законната лихва от датата на ПТП 20.11.2018 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20272883 от 10.12.2020 г. по гр.д.№ 64093 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО,
169-ти състав, в частта в която
се : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.П.Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, за сумата над 1500
лв. до пълния предявен размер от 4000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 20.11.2018 г., състояло се в гр.София,
по бул.“България“ с посока на движение от бул.“Гоце Делчев“ към бул.“И.Гешов“,
по вина на водача на МПС, марка „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № *******, както и в частта за разноските присъдени в
полза на З. „Б.И.“ АД.
***“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес:***, да заплати на Д.П.Т. ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***-адв.Д., сумата в
размер на 411 лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК *******, съдебен адрес: ***, да заплати на Д.П.Т. ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***-адв.Д., сумата в
размер на 155,43 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д.П.Т. ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***-адв.Д., да заплати на З. „Б.И.“ АД ЕИК *******, съдебен адрес: ***, сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: