№ 1967
гр. Варна, 20.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:И.ка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500909 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 24392/25.03.2024г., подадена от
Я. И. Я., ЕГН ********** срещу Решение № 621/28.02.2024г., постановено по
гр.д. № 7300/2022г. на ВРС, 9 състав, с което са отхвърлени предявените от Я.
И. Я., ЕГН ********** срещу Д. П. Г., ЕГН **********, конституирана по
реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на процеса
първоначален ответник П. Г. Д., ЕГН **********, искове, както следва:
- петиторен иск с правна квалификация по чл. 108 от ЗС за признаване
за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ищецът е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху реална
част с площ от 140 кв. м., ситуирани върху имот с идендификатор
10135.5418.4295 с обща площ от 2 774 кв. м., находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, местност „Боровец Юг“, изобразени във форма на
четириъгълник върху представената по гр. д. № 20993/2019 г. на РС-Варна на
лист 113 комбинирана скица към допълнителна СТЕ, щриховани с червен
щрих и обозначение с условен № 0,1, въз основа на Договор за продажба на
имот – частна общинска собственост от 30.05.2018 г. и осъждане на ответника
да предаде владението върху гореописаната реална част на ищеца.- да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът И. К. И.,
ЕГН **********, е собственик на ½ ид.ч. от 600 кв.м. ид.ч. от НИ с номер
501.302 по ПНИ на местността „Доброгледски лозя“, в с. Доброглед, община
1
Аксаково, целият с площ от 774 кв.м., код по ЕККАТЕ: 21587, одобрен със
Заповед с номер РД-16- 7706-67 от 04.04.2016г. на Областен Управител на
Област Варна, на основание изтекла в полза на ищеца 10 годишна придобивна
давност, считано от 25.02.2008г.,
- осъдителен облигационен иск с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 660.00 лева
/шестстотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от
правото на ползване на гореописаната реална част от 140 кв. м. от недвижим
имот с идендификатор 10135.5418.4295, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, местност „Боровец Юг“ за периода от 30.05.2018 г. до
28.03.2019 г. и от 23.03.2022 г. до 07.06.2022 г., ведно с обезщетението за
забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда – 07.06.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на събрания
по делото доказателствен материал. Въззивникът изразява несъгласие с извод
на съда, че праводателят на ищеца Община Варна се е снабдила с АОС за
процесния имот без да има фактически и правни основания, поради което и
собствеността върху имота не е прехвърлена на ищеца. Счита, че по делото не
са събрани доказателства за идентичност на възстановения на наследници на
К. Т. Г. имот и процесната реална част. Сочи още, че при съставяне на АОС
наследниците на К. Х. не са се противопоставили. Счита, че Община Варна е
придобила собствеността върху процесния имот по силата на чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ. Излага се оплакване, че първоинстанционният съд не е коментира
направеното от ответника възражение за придобивна давност по чл.79 от ЗС,
което въззивникът счита за недоказано. Въззивникът моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с
което исковете да бъдат изцяло уважени, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски за двете инстанции. Прави доказателствено
искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
на въпроса: „Идентични ли са местностите „Мемишона“ и „Фъндъклък“, къде
се намират те и има ли някакво препокрИ.е – пълно или частично между тях?“
Позовава се на липсата на коментар от първоинстанционния съд по този
въпрос, въпреки направеното от ищеца оспорване в тази връзка.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, подаден от въззиваемата страна Д. П. Г., ЕГН **********, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита обжалваното
решение за правилно – постановено в съответствие с приложимия материален
и процесуален закон и обосновано. Сочи, че предмет на делото не са били
правата на наследниците на К. Т. Г.. Излага, че първоинстанционният съд
подробно е мотивирал при събрани по делото множество доказателства
извода си, че Община Варна не е станала собственик на процесния имот,
поради което не е могла да прехвърли правото на собственост върху него на
ищеца-въззивник в настоящото производство. Навежда възражение, че
въззивникът за първи път с въззивната жалба оспорва липсата на идентичност
между възстановения на наследниците на К. Х. М. /с имена по мъж К. Т. Г./ и
процесния имот, поради което за него е настъпила преклузия. Отделно от
това се сочи, че има влязло в сила решение по подадена от Я. И. Я. жалба
срещу Заповедта на Областния управител за одобряване на ПНИ, която е
отхвърлена. Излага още, че съдът не се е произнесъл по възражението на
ответниците за придобИ.е на имота по давност, доколкото е отхвърлил
исковете поради недоказаност на твърдяното от ищеца придобивно
основание. В случай, че въззивният съд счете, че следва да разгледа
възражението, излага съображения във връзка с основателността на същото.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да й бъдат
присъдени направени пред въззивната инстанция разноски. Настоява за
отхвърляне на направеното от въззивника доказателствено искане поради
настъпила процесуална преклузия.
Третото лице помагач Община Варна не е депозирало отговор по
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Искане на въззивника за допускане на съдебно-техническа експертиза
въззивният съд намира за преклудирано, на основание чл.266, ал.1 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд ищецът /въззивник в настоящото
производство/ не е направил доказателствено искане с формулиране на
3
поставения във въззивната жалба въпрос нито при изразяване на становище
по доказателствените искания на ответника /напротив, изразил е становище,
че допускане на СТЕ по делото не е необходимо/, нито впоследствие.
Изготвената по делото СТЕ не е оспорена, нито от ищеца е поискано
допускането на допълнителна задача. В този смисъл доколкото
доказателственото искане не отговоря на хипотезите на чл.266, ал.2 и ал.3 от
ГПК същото следва да бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 24392/25.03.2024г.,
подадена от Я. И. Я., ЕГН ********** срещу Решение № 621/28.02.2024г.,
постановено по гр.д. № 7300/2022г. на ВРС, 9 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.06.2024г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
Я. И. Я. за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
на въпроса: „Идентични ли са местностите „Мемишона“ и „Фъндъклък“, къде
се намират те и има ли някакво препокрИ.е – пълно или частично между
тях?“.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел К." № 12. За контакт с Координатора на Центъра към
4
ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5