Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 10.02.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Веселка Крумова,
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2396 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А.Д.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Д. Хр. Д. ***
срещу Заповед № 365з – 6623 от 15.10.2020 г., издадена
от Директора на ОД на МВР – гр. Варна, с която на жалбоподателя В., в
качеството му на младши инспектор – полицай в група „Общинска полиция“ по ДЩ на
сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от 6 (шест) месеца.
Жалбоподателят
А.Д.В. намира оспорваната от него заповед за неправилна и незаконосъобразна,
като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място
подчертава, че не му е била връчвана, нито му е била четена Заповед за полагане
на извънреден труд, съгласно изискванията на чл. 18 от Раздел IV от Наредба № 8121з – 36/ 07.01.2020 г. относно полагане
на извънреден труд на служителите на МВР. Акцентира също така, че процесната
заповед за полагане на извънреден труд е била издадена едва на 27.05.2020 г.,
т.е. три дни след полагането на извънредния труд. Посочва, че не му е бил
проведен инструктаж като основна организационна форма за проверка на
наличността и готовността на състава на нарядите за изпълнение на ППД и тяхното
информационно обезпечаване, съгласно изискванията на чл. 50 – 55 от Инструкция №
8121з – 929 от 02.12.2014 г. за патрулно – постовата дейност. Навежда
твърдения, че не е нарушил служебната дисциплина по време на изпълнение на
служебните си задължения в нощта на 24 срещу 25 май 2020 г. Поради
гореизложените съображения моли за отмяна Заповед № 365з – 6623 от 15.10.2020
г., издадена от Директора на ОД на МВР – гр. Варна и присъждане на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна Директорът на ОД на МВР – гр. Варна не е депозирал писмен отговор на подадена
жалба.
В
проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2396 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, жалбоподателят А.Д.В. не се
явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Д. Хр. Д. ***,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
оспорваната Заповед № 365з – 6623 от 15.10.2020 г., издадена от Директора на ОД
на МВР – гр. Варна.
В
проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2396 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, ответната страна Директорът на
ОД на МВР – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител гл.
юрисконсулт Г.Г., който моли за потвърждаване на Заповед № 365з – 6623 от
15.10.2020 г., издадена от Директора на ОД на МВР – гр. Варна, обосновавайки
се, че нарушението на служебната дисциплина е категорично установено и са налице
материално – правните и процесуално – правните предпоставки за издаване на
заповедта.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят А.Д.В., с
ЕГН: ********** изпълнявал към месец май 2020 г. длъжността младши инспектор –
полицай в група „Общинска полиция“ по ДЩ на сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна.
Съгласно Заповед № 365з – 3236 от
27.05.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Варна относно полагане на
извънреден труд над редовното работно време, мл. инспектор В. бил определен да
се яви извънредно на работа за времето от 20:00 часа на 24.05.2020 г. до 08:00
часа на 25.05.2020 г. във връзка с охрана на обществения ред, недопускане струпване
на хора на крайбрежната алея в гр. Варна и спазване на противоепидемичните
мерки, въведени от Министъра на здравеопазването. Преди застъпване в наряд на
мл. инспектор В. била поставена конкретна задача, изразяваща се в осъществяване
на контрол на достъпа на лица и автомобили на входа на крайбрежната алея, в
местност „Св. Никола“, пред ресторант „Парми“.
Около 21:00 часа на 24.05.2020 г. на
мл. инспектор В. и колегата му в наряда мл. инспектор Хюсеин Джемалов Читаков бил
предоставен служебен автомобил марка „Дачия Сандеро“ с рег. № В 8991 ВР, с
оглед осъществяване на видимо полицейско присъствие, като бил предоставен
достъп до автомобила на полицейските служители, но същите не са имали право да
го управляват, тъй като не били оправомощени за такава дейност.
Около 01:25 часа на 25.05.2020 г.
мл. инспектор В. влязъл в личния си автомобил марка „Пежо“ с рег. №
В 1418 РК, сядайки на предна лява седалка, като самият автомобил бил паркиран
непосредствено зад автомобила, ползван от мл. инспектор Читаков, който от своя
страна бил паркиран непосредствено зад служебния автомобил с рег. № В 8991 ВР.
В 04:16 часа на 25.05.2020 г. покрай
служебния полицейски автомобил преминал
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 2265 ТА,
който спрял на около 50 метра от служебното превозно средство. Едно от лицата,
возещи се в лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 2265 ТА – Симеон Юлианов Тодоров
слязъл от автомобила, приближил се към служебния полицейски автомобил и
започнал демонстративно да уринира върху него, конкретно върху задния калник до
предния калник и обратно.
В 04:19 часа Симеон Юлианов Тодоров
се качил обратно в лекия автомобил с рег. № В 2265 ТА и превозното средство
продължило своето движение към бул. „Княз Борис Ⅰ“
в гр. Варна.
Въз основа на справка, изготвена от
Васил Начев – началник на група „Общинска полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна,
адресирана до Директора на ОД на МВР – гр. Варна била издадена Заповед № 3653 –
4160 от 10.07.2020 г. от Директора на ОД на МВР – гр. Варна, с която било
разпоредено извършване на проверка по получените данни за извършени дисциплинарни
нарушения от служители на ОД на МВР – гр. Варна, конкретно от служителите В. и
Читаков в ранните часове на 25.05.2020 г.
Със Заповед № 365з – 6623 от 15.10.2020
г., Директорът на ОД на МВР – гр. Варна наложил на жалбоподателя А.Д.В., в
качеството му на младши инспектор – полицай в група „Общинска полиция“ по ДЩ на
сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна, дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок
от 6 (шест) месеца, като Директорът на ОД на МВР – гр. Варна приел, че със
своето поведение А.Д.В. е извършил две нарушения – на разпоредбата на чл. 56,
ал. 1 от Инструкция № 8121з – 929 от 02.12.2014 г. за патрулно – постовата дейност
и съответно е нарушил разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законосутановения срок, от надлежна страна – адресат на оспорената
заповед, за която съществува правен интерес от оспорването й, поради което и
съдът приема, че е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
Оспорената
Заповед № 365з – 6623 от 15.10.2020 г. е издадена от компетентен орган в
рамките на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 3
от Закона за МВР – впрочем факт, който не се оспорва от жалбоподателя и неговия
процесуален представител.
Заповедта
отговаря на изискването за форма по смисъла на чл. 210 от Закона за МВР, като
съдържа всички изискуеми реквизити, посочени от цитираната разпоредба,
включително правни и фактически основания за издаването й.
При
издаване на оспорената заповед, според съда не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в рамките на
преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от Закона за МВР,
а именно не по – късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. Спазено е изискването, предвидено в чл. 206, ал. 1 от
Закона за МВР, преди налагане на дисциплинарното наказание, органът да
е приел писмените обяснения на жалбоподателя, като е извършил дължимата
преценка на обстоятелствата, посочени в нормата на чл. 206, ал. 2 от Закона за
МВР при издаване на оспорената заповед.
Съдът
приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите
материално – правни норми и с целта на закона.
Съгласно
чл. 194,
ал. 1 от Закона за МВР държавните служители в МВР, които са нарушили
служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни
наказания, като ал. 2, т. 1 на същата разпоредба определя като дисциплинарно
нарушение – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник – министрите и Главния
секретар на МВР и на преките ръководители.
Основанията
за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ са регламентирани в чл. 200, ал. 1 от
Закона за МВР, като според т. 11 на цитираната норма (посочена в
оспорената заповед) такова основание е неизпълнението на служебни задължения
или на заповеди.
Самият жалбоподател
А.Д.В. признава в своите обяснения, че за времето от 01:25 часа на 25.05.2020
г. до 05:35 часа на 25.05.2020 г. се е намирал в своя личен автомобил, мотивиран
от своите впечатления, че интензивността на движението на моторни превозни
средства в района към Крайбрежната алея на гр. Варна е намаляло и не е имало
необходимост от това да бъде непосредствено на позиция, чрез видимо присъствие
на пътя към Крайбрежната алея, а същевременно метеорологичните условия са били
силно влошени, които обстоятелства са го мотивирали да предпочете да влезе в
своя личен автомобил, където е можел да използва отоплението на превозното
средство.
Принципно съдът не вижда някакви
сериозни нередности в това поведение на жалбоподателя В., но само при условие,
че самото то (това поведение) не е продължило много време и не е
възпрепятствало служителят да изпълнява коректно своите служебни задължения. В
случая в продължение на около четири часа жалбоподателят В. се е намирал в своя
автомобил, което на практика представлява 1/3 от времето, в което е бил на
смяна. Освен това в случая съдът не може да намери за основателно становището,
че жалбоподателят В. не бил видял, че едно лице (Симеон Юлианов Тодоров)
извършва изключително груби, грозни и цинични действия, демонстриращи
подчертано пренебрежително отношение към установения законов ред в страната,
демонстративно уринирайки върху служебния полицейски автомобил.
В случая, при условие, че жалбоподателят
В. е бил стриктно изпълнил и се е придържал към изискванията, предвидени в разпоредбата
на чл. 56, ал. 1 от Инструкция № 8121з – 929 от 02.12.2014 г. за патрулно –
постовата дейност, най – вероятно въобще е нямало да се стигне до това обществено
неприемливо деяние, извършено от лицето Симеон Юлианов Тодоров.
В случая съдът не може да се съгласи
с възражението на адв. Д., че доколкото Районна прокуратура Варна е отказала да
образува наказателно производство за извършеното на 25.05.2020 г. деяние от
Симеон Юлианов Тодоров, то това деяние не е съставомерно, било то от обективна
или субективна страна – напротив, в случая Тодоров е бил санкциониран по реда
на ЗБППМН и му е било наложена, на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН
възпитателна мярка „Предупреждение“, предвид неговата възраст.
Съдът не мисли, че е необходимо да излага
повече съждения по отношение постъпката на Симеон Юлианов Тодоров, а следва да
фокусира вниманието си върху поведението на жалбоподателя В., който по никакъв
начин не е възпрепятствал действията на Тодоров или пък съответно не е
предприел действия по последващата му санкция. Именно с това свое бездействие
жалбоподателят В. е нарушил и разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР,
поради което и според съда са налице извършени от него дисциплинарни нарушения.
Ако се приеме тезата на
жалбоподателя В., че той просто не е видял някакви противозаконни действия от
страна на Симеон Юлианов Тодоров, то в такъв случай би означавало самият
жалбоподател да почерпи права от собственото си недобросъвестно поведение,
доколкото той не е видял общественоопасни действия, защото същевременно е
нарушил разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Инструкция № 8121з – 929 от 02.12.2014
г. за патрулно – постовата дейност и се е намирал в купето на личния си
автомобил.
По отношение съвсем конкретните
възражения, наведени срещу законосъобразността на Заповед № 365з – 6623 от
15.10.2020 г., издадена от Директора на ОД на МВР – гр. Варна, съдът би желал
да отбележи, че ги намира за неоснователни, поради следните съображения:
В случая Заповед № 365з – 3236 от
27.05.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Варна относно полагане на труд
над редовното време от служители на отдел ОП е била издадена на дата 27.05.2020
г. и попада в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 20, изр. 2 от Наредба №
8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, поради което и
възраженията в тази посока не намират правна опора. По – скоро те са от чисто
житейски характер, доколкото адв. Д. посочи, че 22.05.2020 г. е бил делничен
ден и не е имало някакви обективни пречки заповедта за полагане на труд над
редовното време от служители на отдел ОП да бъде издадена още тогава. Според
съда, при условие, че самият нормативен акт (Наредба № 8121з-36 от 7 януари
2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи) позволява заповедта да се издаде, дори
след фактическото полагане на извънредния труд, не може да бъде упрекнат органа
в извършване на незаконосъобразна дейност и съдът не вижда порок в това отношение.
Съдът напълно се солидаризира с позицията
на адв. Д., че не са били установени нарушения, свързани с пряката и конкретна
задача на мл. инспектор В. във времевия период от 20.00 часа на 24.05.2020 г.
до 08:00 часа на 25.05.2020 г, изразяваща се в ограничаване на струпването на
хора на Крайбрежната алея в гр. Варна. На практика обаче такива не се твърдят и
от страна на Директора на ОД на МВР – гр. Варна да са били извършвани от мл.
инспектор В.. Според съда вменените във вина нарушения на жалбоподателя В. са
ясно и коректно описани, поради което и не е налице някакво нарушение,
възпрепятстващо възможността му да разбере за какво е нарушение му е била
ангажирана дисциплинарната отговорност.
Съдът не вижда по какъв начин факта,
че не са били инструктирани заедно със ст. полицай Читаков, преди започване на
наряда, представлява в конкретния случай процесуално нарушение. Следва отново
да се подчертае, че дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не е била
ангажирана за неизпълнение на някакво конкретно разпореждане, свързано с
полагането на извънреден труд, а е ангажирана за неизпълнение на нормативно
установени задължения, с които жалбоподателят е бил запознат, видно от Протокол
рег. № 365р – 470069/ 24.10.2018 г.
В обобщение, съдът приема, че в
случая със своето бездействие в ранните часове на 25.05.2020 г. в гр. Варна, мл.
инспектор В. е допуснал лице (Симеон Юлианов Тодоров) демонстративно да уринира
по обозначен полицейски автомобил, с което е нарушил разпоредбите на чл. 56, ал.
1 от Инструкция № 8121з – 929 от 02.12.2014 г. за патрулно – постовата дейност
и съответно е нарушил разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за МВР.
Дисциплинарно – наказващият орган е
индивидуализирал дисциплинарното наказание „Порицание“ в минималния срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от Закона за МВР, поради което и
пред съда не е поставен въпроса за неговата евентуална завишеност респ.
несправедливост. Единствено за допълнение на мотивите, съдът би желал да
отбележи, че намира за правилен този подход на дисциплинарно – наказващия орган,
предвид липсата на някакви отегчаващи отговорността обстоятелства, а същевременно
са налице доказателства, че мл. инспектор – полицай В. е бил поощряван с
награди за отлично изпълнение на свои служебни задължения в миналото, които
факти обосновано са мотивирали дисциплинарно – наказващия орган да наложи
дисциплинарно наказание в минимален размер..
Поради гореизложените съображения,
съдът намира, че Заповед № 365з – 6623 от 15.10.2020 г., издадена от Директора
на ОД на МВР – гр. Варна е напълно законосъобразна, не страда от пороци в материалноправен
и процесуалноправен план, поради което и жалбата на А.Д.В. срещу нея следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, следва да
бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, поради което А.Д.В. следва да бъде осъден да
заплати на ОД на МВР – гр. Варна парична сума в размер на 100 лева,
представляваща сторените от ответната страна разноски в настоящото съдебно
производство.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
на А.Д.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 365з – 6623 от
15.10.2020 г., издадена от Директора на ОД на МВР – гр. Варна, с която на А.Д.В.,
в качеството му на младши инспектор – полицай в група „Общинска полиция“ по ДЩ
на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна, е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА А.Д.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – гр. Варна
парична сума в размер на 100 лева (сто лева), представляваща сторените разноски
за юрисконсултско възнаграждение в производството по адм. дело № 2396 по описа
за 2020 г. по описа на Административен съд Варна.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: