Решение по дело №74/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Транспет 05 ЕООД, [ЕИК] [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1. Касаторът участва в производството чрез управителя на дружеството, както и чрез пълномощник – адвокат В. Р. от АК Бургас.

Ответник по касация е Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) София. Ответникът по касация участва в касационното производство чрез пълномощник – юрисконсулт М. М..

Касационната жалба е насочена срещу решение № 1097/06.11.2023г. по АНД № 2526/2023г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш № **********, издаден от АПИ, с който на Транспет 05 ЕООД е наложена имуществена санкция 2500лв. за извършено административно нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по фиша. Констатирал липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и правилно приложение на материалния закон. Затова съдът потвърдил електронния фиш.

В касационната жалба се оспорват изводите на съда. Правят се подробни доводи, че приложимото законодателство следва да се тълкува в смисъл, че не допуска издаване на ЕФ в случаи като процесния, поради което установяването и наказването на административни нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДП следва да се реализира по общия ред на ЗАНН – съответно със съставянето на АУАН и издаването на НП. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и постановяване на съдебно решение по същество за отмяна на електронния фиш. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба с представено писмено становище и устно в съдебно заседание. Излага подробни съображения, с които прави доводи, че не са налице касационни основания и първоинстанционното решение е правилно. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалби. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно.

Значимите за административнонаказателната отговорност по конкретния случай факти са описани в обстоятелствената част на електронния фиш и са правилно установени с от първоинстанционния съд. Установено, че на 22.03.2021г. в 19.28 часа по път А-1, километър 357+949, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е било заснето движение на ППС влекач Д. Ф. Х. 105.460Т, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса 44 000. Установено е и това, че за движението на посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП. Установено е и това, че към посочения момент на движение ППС е било собственост на Транспет 05 ЕООД.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

С разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДП е вменено задължение на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство. В административно-наказателната разпоредба на чл.179 ал.3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП.

Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179 ал.3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл.189ж ал.1, изр.1 от ЗДП, е предвидено, че при нарушение, но само в хипотезата на ал.3 на чл. 179 от ЗДП, което е било установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. При това положение извън хипотезата на ал.3 на чл.179 от ЗДвП, при която е изрично предвидено издаването на ЕФ, за хипотези по чл.179 следва приложение на общия ред, предвиждащ съставяне на АУАН, съответно и наказателно постановление.

Съдът не споделя доводите на ответника по касация, съгласно които от разпоредбите на чл.189ж ал.7 от ЗДП и чл.167а ал.4 от ЗДП се извежда нормативно основание за издаване на ЕФ в разглежданите хипотези. С посочените норми законодателят е уредил правила, касаещи издадени електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3Б от ЗДП и това сочи, че законодателят е имал намерение да въведе регламентация в сочения от касатора смисъл. Все пак обаче, такава регламентация не е въведена – към момента на извършване на нарушението липсва изрична норма, която да допуска издаване на електронни фишове в хипотезите на чл.179 ал.3б от ЗДП. Затова процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.

Касационната жалба е основателна, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното решение следва да се отмени, като се постанови нов акт по същество, с който се отмени обжалвания електронен фиш.

По повод направеното в срок искане и на основание 63д ал.4 от ЗАНН ответникът по касация следва да заплати на касатора разноските по делото за двете инстанции, съобразно представените договори за правна помощ. Заплатения размер на адвокатското възнаграждение съдът счита за съответен на сложността на делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1097/06.11.2023г. по АНД № 2526/2023г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от АПИ, с който на Транспет 05 ЕООД е наложена имуществена санкция 2500лв. за извършено административно нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ [населено място], да заплати на Транспет 05 ЕООД, [ЕИК] [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, 1200лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.