№ 1007
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100902369 по описа за 2023 година
Производство по иск по чл. 694 от ТЗ.
Делото е образувано по искова молба на „Т.Г.“ ЕООД с ЕИК ******* срещу
„Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* и синдика В. И. Г., с адрес на
упражняване на дейността гр.София, бул. *******, с която е предявен иск по чл.694,
ал.2, т.1, вр. чл. 694, ал.6, изр. 2 от ТЗ за установяване привилегия на вземанията на
„Т.Г.“ ЕООД за възнаграждения по договори за превоз, неустойки, лихви и разноски,
включени под № 9 в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на
„Б.Б.“ ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ
поради заложно право по чл. 375 ТЗ, евентуално по чл. 722, ал.1, т.2 от ТЗ поради
упражнено право на задържане по чл. 315 ТЗ върху стоки на длъжника,
представляващи 31 798 броя възглавници, задържани от кредитора за обезпечаване на
вземанията му по договора за превоз.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 451/04.04.2023 г. по т.д. №
1256/2022 г. по описа на СГС, VI-15 състав е открито производство по несъстоятелност
на „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност и е назначен за временен синдик В. Г.. В
съставения Списък на приетите предявени вземания под № 9 били включени
предявените такива от ищеца, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 от
ТЗ. Срещу така приетата поредност на удовлетворяване кредиторът подал възражение
с правно основание чл. 690, ал.1 от ТЗ, което било оставено без уважение с
Определение № 4335/11.12.2023 г. по т.д. № 1256/2022 г. по описа на СГС, обявено по
партидата на длъжника в ТР на 12.12.2023 г.
Твърди се, че по силата на сключен между „Т.Г.“ ЕООД и „Б.Б.“ ЕООД Договор
за превоз от 26.03.2020 г., ищецът предоставил на ответника транспортни услуги.
Поради неплащане на дължимото възнаграждение, на 03.06.2022 г. ищецът упражнил
право на залог по чл. 315, вр. чл. 375 от ТЗ върху стока на „Б.Б.“ ЕООД по Delivery
note № SHIP005714, за което изпратил по електронна поща уведомление от същата
дата - 03.06.2022 г. На 01.07.2022 г. ищецът-кредитор отново задържал стока на „Б.Б.“
1
ЕООД по Delivery note № SHIP005783, SHIP005784, SHIP005786, SHIP005791,
SHIP005793, SHIP005794, SHIP005795 и SHIP005801, за което изпратил по електронна
поща уведомление до длъжника от 01.07.2022 г.
Сочи се, че с Решение № 19/04.01.2023 г. по т.д. № 1124/2022 г. по описа на СГС
длъжникът бил осъден да заплати на ищеца дължимото възнаграждение за извършени
превози по издадени фактури, законна лихва върху дължимото възнаграждение,
неустойки по договора и разноски, като по издадения въз основа на решението
Изпълнителен лист от 10.02.2023 г. било образувано изп.д. № 173/2023 г. по описа на
ЧСИ В.М., peг. № 860 в КЧСИ, прехвърлено по подсъдност на ЧСИ Р.Г.-Ч., peг. № 925,
с район на действие Софийски окръжен съд и образувано под № 59/2023 г., по което
задържаните вещи били описани с Протокол за опис на движимо имущество от
22.03.2023 г.
Видно от Удостоверение за размера на дълга изх. № 2021/25.04.2023Г.,
издадено по изпълнително дело № 59/2023 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., към момента на
предявяване на вземането общият размер на задълженията на длъжника е 205 946.58
лева с вкл. разноски и лихви.
С оглед на изложеното ищецът поддържа, че са налице законоустановените
предпоставки за упражняване на привилегиите по чл. 722, ал.1, т.1 и т.2 от негова
страна, защото е упражнил право на задържане на стоки на длъжника за обезпечаване
на свои изискуеми вземания по двустранна търговска сделка, като „Т.Г.“ ЕООД
упражнява фактическа власт върху движимите вещи. Вещите били получени
правомерно от него в изпълнение на договора за превоз от 26.03.2020 г. Поддържа и че
„Т.Г.“ ЕООД е упражнил и право на търговски залог, който е подвид на законния залог
и който представлява обезпечение, даващо право на привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 от
ТЗ.
В откритото съдебно заседание пълномощникът на ищеца уточнява, че
поддържа иск за установяване привилегия на вземанията му по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ,
евентуално по чл. 722, ал.1, т.2 от ТЗ.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК не е постъпил писмен такъв от
ответниците „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност и синдика В. И. Г..
В писмено становище от 13.05.2024 г., подадено след срока за отговор на
исковата молба, синдикът на „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност В. И. Г. оспорва иска с
възражения, че твърденията на ищеца за наличието на заложно право и право на
задържане не са подкрепени с доказателства относно релевантните факти –
индивидуализация на товарите, стойност на задържаните стоки, точно
местонахождение на помещенията, в които са задържани. Възразява, че правото на
задържане е било упражнено от адвокат, за който няма данни да е овластен за това и
волеизявлението не е, че стоките са задържани, а че ще бъдат задържани. Освен това
не е посочено основанието, на което стоките са предадени на възразилия кредитор, те
не са били предадени на него, а на поизпълнители по договора за превоз, поради което
не той е бил в държане на вещите.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Относно процесуалноправните предпоставки за възникването и
надлежното упражняване на правото на иск по чл. 694 от ТЗ:
Съдът е сезиран с иск от „Т.Г.“ ЕООД срещу „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност и
синдика на „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност В. И. Г. за установяване съществуването
на търговско право на залог по чл. 375 ТЗ и привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ,
2
евентуално на търговско право на задържане и привилегия по чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ, на
вземанията му, включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Б.Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския
регистър на 09.06.2023 г.
Не се спори, а тези обстоятелства се установяват и от извършената от съда
служебна справка по партидата на ответника в търговския регистър, че с влязло в сила
Решение № 451/04.04.2023 г. по т.д. № 1256/2022 г. по описа на СГС, VI-15 състав,
вписано на 05.04.2023 г., е открито производство по несъстоятелност на ответника
„Б.Б.“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2021 г., и е назначен за
временен синдик В. И. Г..
Не се спори и относно обстоятелствата, че ищецът „Т.Г.“ ЕООД е предявил в
срока по чл. 685, ал.1 ТЗ вземанията си, произтичащи от Договор за превоз от
26.03.2020 г., сключен с длъжника „Б.Б.“ ЕООД и издадени за всеки възложен превоз
фактури, установени с влязло в сила Решение № 19/04.01.2023 г. по т.д. № 1124/2022 г.
по описа на СГС и издадения въз основа на него Изпълнителен лист от 10.02.2023 г. В
молбата си за предявяване на вземанията кредиторът е посочил, че те са обезпечени с
упражнени на 03.06.2022 г. и на 01.07.2022 г. право на залог и право на задържане на
стоки по Delivery note № SHIP005714, № SHIP005783, SHIP005784, SHIP005786,
SHIP005791, SHIP005793, SHIP005794, SHIP005795 и SHIP005801, поради което се
ползват с привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Видно от обявения в търговския регистър на 09.06.2023 г. Списък на приетите
вземания на кредиторите на „Б.Б.“ ЕООД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, под № 9
са включени като необезпечени вземания на „Т.Г.“ ЕООД, както следва:
- в размер на 153 715.91 лв., представляващи неплатено възнаграждение по
договори за международен превоз на стоки по фактури с №№ 42633/03.04.2022 г.,
42714/04.04.2022 г., 42715/04.04.2022 г., 43111/11.04.2022 г., 43278/14.04.2022 г.,
44292/03.05.2022 г., 44328/04.05.2022 г., 44587/09.05.2022 г., 44719/11.05.2022 г.,
45159/18.05.2022 г., 45379/22.05.2022 г., 45380/22.05.2022 г., 45378/22.05.2022 г.,
45491/24.05.2022 г., 45541/25.05.2022 г., 45543/25.05.2022 г., 45544/25.05.2022 г.,
45573/25.05.2022 г., 45716/27.05.2022 г., 45932/31.05.2022 г., 46062/02.06.2022 г.,
46063/02.06.2022 г., и 46079/02.06.2022 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал.1, т.8 ТЗ;
- в размер на 13 674 лв., представляващи неплатено възнаграждение по договори
за вътрешен превоз на стоки по фактури с №№ 42560/01.04.2022 г., 42568/01.04.2022 г.,
42868/06.04.2022 г., 43295/12.04.2022 г., 43881/26.04.2022 г., 43986/28.04.2022 г.,
44654/09.05.2022 г., 45679/27.05.2022 г., 45689/27.05.2022 г., 45690/27.05.2022 г. и
46078/02.06.2022 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ;
- в размер на 793.03 лв. присъдени неустойки, с поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ;
- в размер на 19 940 лв. направени разноски, с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ;
- за законна лихва върху главниците за периода 22.04.2022 г. до 03.04.2022 г. с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ и
- за законна лихва върху главниците за периода 04.04.2023 г. до окончателното
плащане, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ.
В срока по чл. 690, ал.1 ТЗ кредиторът „Т.Г.“ ЕООД е подал възражение с вх. №
60299/23.06.2023 г. срещу вписването на вземанията в списъка на приетите вземания,
обявен в търговския регистър на 09.06.2023 г., като необезпечени и с поредност на
3
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ. Възразил е, че поради упражнените право на
залог и право на задържане на стоки на длъжника „Б.Б.“ ЕООД, вземанията му се
ползват с привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, евентуално – по чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ.
С Определение № 4335/11.12.2023 г. по т.д. № 1256/2022 г. по описа на СГС,
възражението на длъжника е оставено без уважение като неоснователно, с мотиви, че
нито в молбата за предявяване на вземанията, нито в подаденото възражение и
становище по делото кредиторът не е индивидуализирал стоките, върху които твърди
възникнали права по чл. 375 ТЗ и по чл. 315 ТЗ, което препятства приемането на
вземанията с признаване на привилегии по чл. 722, ал.1, т.1 или т.2 ТЗ, тъй като
въпросните привилегии не могат да съществуват въобще, а само върху сумите,
получени при осребряването на конкретното имущество.
Определението е обявено по партидата на длъжника в ТР на 12.12.2023 г., а
искът по чл. 694 ТЗ е предявен на 20.12.2023 г.
С оглед на така установеното съдът намира, че са налице специалните
процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 694, ал.2, т.1, вр. ал.6, изр.
второ от ТЗ: 1) Искът попада в предметния обхват на уредените в чл. 694 ТЗ
установителни искове съгласно чл. 694, ал.6, изр. второ от ТЗ; 2) Спрямо ответника
„Б.Б.“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност; 3) Ищецът „Т.Г.“ ЕООД е
кредитор с приети вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, включени в съставения
от синдика списък на приетите вземания, обявен по партидата на длъжника на
09.06.2023 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ (за вземанията за
законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност е приета
поредност по чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ); 4) Възражението на ищеца по чл. 690, ал.1 ТЗ за
съществуването на право на залог и право на задържане, и срещу приетата поредност
на удовлетворяване на вземанията му с искане да бъде призната такава по чл. 722,
ал.1, т.1 или чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ, е оставено без уважение с определение по чл. 692,
ал.4 ТЗ на съда по несъстоятелността, обявено по партидата на длъжника на 12.12.2023
г.; 5) Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал.6 ТЗ – в 14 дневния срок от
датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал.4
ТЗ.
Относно предпоставките за възникване и съществуване на търговско право
на залог или търговско право на задържане в полза на ищеца-кредитор „Т.Г.“
ЕООД:
Ищецът поддържа, че заявената от него привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ,
евентуално по чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ за удовлетворяване на предявените в
производството по несъстоятелност на длъжника „Б.Б.“ ЕООД вземания, се основава
на упражнени в качеството му на превозвач по договори с ответника за превоз на
стоки право на залог по чл. 375 ТЗ и право на задържане по чл. 315, ал.1 ТЗ, чрез
фактическо задържане на предадени му по договори за превоз товари, за обезпечаване
на вземанията му за неплатено възнаграждение по предходни договори между тях за
вътрешен и международен превоз на стоки. В хода на производството уточнява, че
задържаните стоки са му предадени от ответника по силата на сключени между тях
заявки-договори за превоз, различни от договорите, от които произтичат предявените в
производството по несъстоятелност вземания.
По отношение на поддържаното, че вземанията са обезпечени със залог на
движими вещи:
Правото на залог на превозвача е уредено в разпоредбата на чл. 375 ТЗ, съгласно
която превозвачът има право на залог върху товара за вземанията си по
договора. Касае се до вид законен търговски залог по чл. 310, ал.2 ТЗ. Заложното
4
право на превозвача възниква без договор – по силата на закона, без да е необходимо
изрично изразено съгласие на страните за това, щом са осъществени посочените в
закона юридически факти (чл. 310, ал. 2 ТЗ). Възникването на право на законен залог в
търговското право е елемент от правоотношението (превозно, комисионно,
спедиционно и т.н.), то обезпечава всички вземания, освен ако няма ограничения
(каквито има например при арендния договор). За да съществува законен търговски
залог, необходимо е да се осъществява фактическа власт върху вещите, т.е. залогът има
реален характер и се упражнява чрез държане - упражняване на фактическа власт
върху вещите. Залогът е акцесорен на главното задължение, което обезпечава. В закона
липсва легално определение на понятието залог, поради което доктрината е извела
такова, като приема, че то представлява едно реално обезпечение, вещно и добавъчно
(акцесорно) право, по силата на което едно лице може да задържа чужда движима вещ,
докато не бъде погасено негово вземане, и да се удовлетвори предпочтително от
стойността й за вземането си. Правото на залог се състои в правото на предпочтително
удовлетворение. Кредиторът с право на законен залог има привилегия от първи ред в
производството по несъстоятелност, открито срещу длъжника – чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Обект на залог по чл. 375 ТЗ могат да бъдат само движими вещи, като специфичното
на заложното право на превозвача (а и на спедитора) е предметът на залога – не
определена вещ, а товар. Фактическият състав на заложното право на превозвача
включва два елемента: валидно сключен договор за превоз и предаване на товара (чл.
310, ал. 1, т. 1 ТЗ), т.е. залогът се учредява с предаването на вещта (товара) на
превозвача въз основа на сключения договор за превоз, като обезпечава само
вземанията, произтичащи от същия договор за превоз, което следва от разпоредбата на
чл. 375, изр. първо от ТЗ.
В случая ищецът твърди и се установява по делото, че задържаният товар му е
предаден от ответника по две заявки-договори за превоз, различни от договорите за
превоз, от които произтичат вземанията му. Поради това право на залог е възникнало
върху товара само за вземанията по същия договор за превоз, не и за вземания по
предходни договори за превоз. Не следва различен извод от обстоятелството, че между
страните е сключен рамков договор за превоз. Рамковият договор не създава
конкретните права и задължения по отделните превози, а регулира общо условията,
при които ще бъдат извършвани бъдещи превози, възлагани с отделни заявки, в които
именно сделки се индивидуализират вида на превоза – вътрешен или международен,
релациите, товарите и съответно на това – дължимото от изпращача-товародател
възнаграждение. Тези заявки съставляват отделни, самостоятелни договори за превоз,
по които са възникнали конкретни права и задължения за страните – за товародателя
да заплати съответното възнаграждение, а за превозвача да предаде товара на
получателя. Вземанията на ищеца за неплатено превозно възнаграждение възникват не
общо от рамковия договор, а от конкретния превоз/и, за извършването на който/които
се дължи навлото. Поради това при получаването държането на товарите по силата на
последните две заявки-договори за превоз, за ищеца не е възникнало заложно право
върху тези товари за вземанията му, произтичащи от предходните договори за превоз,
а само за вземанията, произтичащи от съответните заявки, по силата на които е
получил фактическата власт върху товара.
С оглед на така приетото, следва да се разгледат твърденията на ищеца за
съществуващо право на задържане върху товарите до погасяване задълженията на
ответника, възникнали въз основа на предходно възложени и извършени превози.
По отношение наличието на право на задържане в полза на ищеца:
Правото на задържане е залогоподобно право, което е казуистично уредено в
различни хипотези – чл. 72, ал.3 ЗС, чл. 91 ЗЗД, чл. 315 ТЗ, чл. 158 КТК и др. Съгласно
5
чл. 315, ал.1 ТЗ, търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу
друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги
на длъжника, получени от него правомерно. Това право съществува, докато търговецът
има движимите вещи и ценните книги в свое държане.
Изведени от разпоредбата на чл. 315 ТЗ, предпоставките за съществуването на
търговско право на задържане са следните: 1) Кредиторът и длъжникът да са
търговци; 2) Кредиторът да притежава срещу длъжника вземане от двустранна
търговска сделка, т.е. търговска сделка и за двете страни; 3) Вземането да е изискуемо,
а по изключение в хипотезите на чл. 315, ал.5 ТЗ може да се упражни и за
неизискуеми вземания; 4) Кредиторът да упражнява фактическа власт върху вещи или
налични ценни книги на длъжника, без да е необходимо да има връзка между предмета
на задържане и обезпеченото със задържането вземане и 5) Фактическата власт да е
получена правомерно, т.е. със съгласието на длъжника. При тези предпоставки в полза
на кредитора възниква право на задържане, което той може да упражни като задържи
вещите или ценните книги, докато получи изпълнение, а ако не получи такова – да се
удовлетвори предпочтително от задържаните обекти в индивидуално или универсално
принудително изпълнение – чл. 136, ал.1, т.4 ЗЗД или чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ.
Тези предпоставки в случая са налице.
Кредиторът и длъжникът са търговски дружества, следователно – търговци
съгласно чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ.
Установява се от представените по делото доказателства, че между „Б.Б.“
ЕООД, в качеството на възложител, и „Т.Г.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е
сключен безсрочен Договор за превоз от 26.03.2020 г. с предмет извършване на
международен и/или вътрешен автомобилен превоз на стоки на цели и частични
товари по заявка на възложителя, със собствени или наети превозни средства по
договорените релации, срещу съответното възнаграждение, определено въз основа на
вида на превоза и тарифата на изпълнителя (чл. 4), платимо по посочена в договора
банкова сметка в срок до 30 календарни дни, считано от датата на издаване на фактура
за извършения превоз. Съгласно чл. 3.3 от договора, изпълнителят има право на
законен залог върху товара по чл. 375 ТЗ за вземанията си по договора. Договорът за
превоз от 26.03.2020 г. е с характер/естество на рамков договор.
Видно от представените доказателства, с имейл от 03.06.2022 г., подаден от адв.
П.Н., до имейл адреса, посочен в Приложение 1 към договора за превоз като един от
адресите за осъществяване на контакти с възложителя „Б.Б.“ ЕООД, е изпратено под
формата на прикачен файл уведомление от „Т.Г.“ ЕООД, че стоката по Delivery note №
SHIP005714 ще бъде задържана на основание чл. 315, ал.1 ТЗ до заплащане на
дължимите от „Б.Б.“ ЕООД задължения към „Т.Г.“ ЕООД в размер на 167 589.91 лв. по
фактури с №№ 42560/01.04.2022 г., 42568/01.04.2022 г., 42868/06.04.2022 г.,
43295/12.04.2022 г., 43881/26.04.2022 г., 43986/28.04.2022 г., 44654/09.05.2022 г.,
45679/27.05.2022 г., 45689/27.05.2022 г., 45690/27.05.2022 г. и 46078/02.06.2022 г.,
42633/03.04.2022 г., 42714/04.04.2022 г., 42715/04.04.2022 г., 43111/11.04.2022 г.,
43278/14.04.2022 г., 44292/03.05.2022 г., 44328/04.05.2022 г., 44587/09.05.2022 г.,
44719/11.05.2022 г., 45159/18.05.2022 г., 45379/22.05.2022 г., 45380/22.05.2022 г.,
45378/22.05.2022 г., 45491/24.05.2022 г., 45541/25.05.2022 г., 45543/25.05.2022 г.,
45544/25.05.2022 г., 45573/25.05.2022 г., 45716/27.05.2022 г., 45932/31.05.2022 г.,
46062/02.06.2022 г., 46063/02.06.2022 г., и 46079/02.06.2022 г.
С имейл от 01.07.2022 г. от същия подател до същия адрес на електронна поща
на „Б.Б.“ ЕООД е изпратено уведомление от „Т.Г.“ ЕООД до „Б.Б.“ ЕООД, че стоката
по Delivery note № SHIP005783, SHIP005784, SHIP005786, SHIP005791, SHIP005793,
SHIP005794, SHIP005795 и SHIP005801 също ще бъде задържана до заплащане на
6
същите задължения в размер на 167 589.91 лв. по същите фактури.
Уведомленията изхождат от превозвача „Т.Г.“ ЕООД.
Видно от представените отчети, имейлите са доставени на адресата, и това
обстоятелство не е спорно между страните.
Установява се от представените доказателства, а и сам ищецът не се
противопоставя на извършените от адв. П.Н. действия, дори напротив – позовал се е
на тях още в изпълнителното производство във връзка с описа на задържаните товари,
както и в молбата за предявяване на вземанията, че адв. П.Н. е била надлежно
упълномощена от „Т.Г.“ ЕООД да извършва действия от името и за сметка на
дружеството, видно от представените пълномощни от 25.11.2019 г. и 03.12.2019 г., като
действията и с оглед посоченото поведение на търговеца следва да се считат
потвърдени по аргумент от противното на чл. 301 ТЗ, дори да са извършени без мандат
или при превишаване пределите на представителната власт.
Няма спор и се установява от доказателствата по делото, че с влязло в сила
Решение № 19/04.01.2023 г. по т.д. № 1124/2022 г. по описа на СГС длъжникът „Б.Б.“
ЕООД е осъден да заплати на ищеца дължимото възнаграждение за извършените
превози по посочените фактури, законна лихва върху дължимото възнаграждение,
неустойки по договора и разноски, както следва:
-сумата от 13 674.00 лв. - представляваща възнаграждение по договори за
вътрешен превоз по фактури с №№ 42560/01.04.2022 г., 42568/01.04.2022 г.,
42868/06.04.2022 г., 43295/12.04.2022 г., 43881/26.04.2022 г., 43986/28.04.2022 г.,
44654/09.05.2022 г., 45679/27.05.2022 г., 45689/27.05.2022 г., 45690/27.05.2022 г. и
46078/02.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 22.06.2022 г. до окончателното плащане;
-сумата от 153 715.91 лв. - представляваща възнаграждение по договори за
международен превоз по фактури с №№ 42633/03.04.2022 г., 42714/04.04.2022 г.,
42715/04.04.2022 г., 43111/11.04.2022 г., 43278/14.04.2022 г., 44292/03.05.2022 г.,
44328/04.05.2022 г., 44587/09.05.2022 г., 44719/11.05.2022 г., 45159/18.05.2022 г.,
45379/22.05.2022 г., 45380/22.05.2022 г., 45378/22.05.2022 г., 45491/24.05.2022 г.,
45541/25.05.2022 г., 45543/25.05.2022 г., 45544/25.05.2022 г., 45573/25.05.2022 г.,
45716/27.05.2022 г., 45932/31.05.2022 г., 46062/02.06.2022 г., 46063/02.06.2022 г., и
46079/02.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, а именно 22.06.2022 г. до окончателното плащане на задължението;
-сумата от 84.79 лв. - представляваща мораторна неустойка по чл.11.1 от договор
за превоз, сключен на 26.03.2020 г. върху възнагражденията за вътрешен превоз за
периода 02.05.2022 г. - 13.06.2022 г.;
-сумата от 508.24 лв. - представляваща мораторна неустойка по чл.11.1 от договор
за превоз, сключен на 26.03.2020 г. върху възнагражденията за международен превоз за
периода 04.05.2022 г. - 13.06.2022Г.;
-сумата от 200.00 лв. - представляваща неустойка за променен адрес на товарене
по фактура № 42715/04.04.2022 г.;
-сумата от 19 940.00 лв. - направените разноски по делото за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение..
Установява се и че по издадения въз основа на решението Изпълнителен лист
от 10.02.2023 г. по т.д. № 1124/2022 г. по описа на СГС и образуваното изпълнително
дело № 59/2023 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., peг. № 925, с район на действие Софийски
окръжен съд, задържаните вещи са описани с Протокол за опис на движимо
имущество от 22.03.2023 г. В протокола е посочено, че вещите се намират в държане
7
на взискателя на адрес гр. Божурище, Икономическа зона, ул*******, те са описани –
31 798 броя възглавници, като са индивидуализирани по вид, цвят, брой. За нуждите
на описа в изпълнителното производство е извършена експертна оценка, в която
вещите, посочени като различни видове нови, неупотребявани възглавници – за
подлагане под главата при спане, седалки за столове и дивани, облегалки за столове и
дивани, декоративни възглавници за дивани и легла, за домашни любимци и т.н., с общ
брой 31 798 броя, са индивидуализирани с наименование, сериен номер, единична
цена, брой от съответния сериен номер и обща цена, определена в размер на 108 416
лв.
Ищецът е представил електронна кореспонденция между страните във връзка с
направените от ответника заявки за превоз на товари, както и т.нар. Delivery note
(бележка за доставка, товарителен запис), включително и в превод на български език.
Видно от изявленията на ищеца-кредитор до ответника-длъжник, съдържащи се в
цитираните уведомления от 03.06.2022 г. и от 01.07.2022 г., ищецът е задържал
стоките, предадени му от ответника за превоз по съставените Delivery note №
SHIP005714, № SHIP005783, SHIP005784, SHIP005786, SHIP005791, SHIP005793,
SHIP005794, SHIP005795 и SHIP005801. Видно от товарителните записи, заявките за
доставка са направени от „Б.Б.“ ЕООД, като от ищеца са приети за превоз стоките, по
отношение на който „Т.Г.“ ЕООД е упражнил с уведомленията от 03.06.2022 г. и от
01.07.2022 г. право на задържане.
От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество се
установява и че с Решение № 374/13.03.2024 г. по т.д. № 1256/2022 г. по описа на СГС
„Б.Б.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност.
С оглед на така установеното се налага извод за осъществяване и на останалите
предпоставки за съществуване на търговско право на задържане в полза на ищеца
върху предадените му товари.
Кредиторът „Т.Г.“ ЕООД притежава срещу длъжника „Б.Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност вземания от двустранни търговски сделки – договори за превоз по
цитираните фактури, установени и с влязлото в сила Решение № 19/04.01.2023 г. по
т.д. № 1124/2022 г. по описа на СГС. Независимо, че предметът на задържане са стоки,
предмет на превоз по последните две заявки, допустимо е право на задържане върху
същите стоки за вземанията по предходните договори, защото при правото на
задържане и конкретно – по чл. 315, ал.1 ТЗ - не е необходимо да има връзка между
предмета на задържане и обезпечаваното вземане. В този смисъл и Определение №
566/24.06.2013 г. по т.д. № 780/2012 г. на ВКС, I т.о.
Ищецът-кредитор е получил държането на вещите от длъжника по силата на
сключени между тях заявки-договори за превоз, т.е. правомерно, със съгласието на
длъжника, а не по скрит или насилствен начин. В случая се установява, че
фактическата власт върху вещите е придобита от ищеца в изпълнение на договорите за
превоз, от което следва, че длъжникът е дал съгласието си кредиторът да държи
вещите в рамките на договора. Следователно вещите се държат правомерно от
кредитора.
С оглед наличието на задължения на длъжника, произтичащи от предходни
договори за превоз между тях и безспорно установени с влязлото в сила решение, за
кредитора е възникнало търговско право на задържане на вещите до изпълнение от
страна на длъжника.
Безпротиворечиво се установява по делото, че кредиторът упражнява
фактическа власт върху задържаните товари. Това е видно от издадените товарителни
записи и извършеният от съдебния изпълнител опис, в протокола за който изрично е
8
посочено, че вещите се намират в държане на взискателя. Същевременно, не е нужно
кредиторът да доказва, че понастоящем държи вещите, доколкото самото
съществуване на правото на задържане е обусловено от неговата фактическа власт –
съгласно чл. 315, ал.1, изр. второ ТЗ, правото съществува, докато търговецът има
вещите в свое държане. Правото на задържане се признава само за държаните от
кредитора вещи, поради което от момента, в който той загуби държането им (извън
хипотезата на предаване на органа по изпълнение за осребряване), правото на
задържане се счита за отпаднало. Не е необходимо някакво друго индивидуализиране
на вещите, вкл. и като местонахождение, тъй като те се индивидуализират с тяхното
фактическо държане от кредитора, който признава, че намиращите се у него вещи не
са негови, а принадлежат на несъстоятелния длъжник. Ако движимите вещи не бъдат
намерени и предадени от кредитора на синдика за осребряване в рамките на
производството по несъстоятелност, то такива обекти няма да бъдат осребрени и няма
да има парична сума, която да подлежи на разпределение и следователно – няма да
съществува привилегия по чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ в полза на този кредитор.
Изискуемостта на вземанията е без значение, тъй като длъжникът е в открито
производство по несъстоятелност, което обуславя изключението по чл. 315, ал.5, т.1
ТЗ. Освен това предвид последващото обявяване на длъжника в несъстоятелност,
следва да се приеме, че правото на задържане се упражнява за изискуеми вземания, с
оглед последицата на чл. 617, ал.1 от ТЗ. На самостоятелно основание - от
доказателствата по делото се установява, че при задържането на товарите вземанията
за възнаграждение по предходните превози са били изискуеми.
Правото на задържане е упражнено от кредитора чрез фактическо задържане на
вещите – непредаването им на получателя или на длъжника. За упражняването на
търговско право на задържане не е необходимо кредиторът предварително да е
уведомил длъжника извънсъдебно, а е достатъчно позоваването на това право в хода
на съдебен процес, включително в открито производство по несъстоятелност на
длъжника. Правото на задържане може да бъде упражнено всякога (упражняването се
осъществява чрез фактическо задържане на вещите, намиращи се в държане на
кредитора), когато кредиторът има вземане срещу длъжника и правомерно държи
негови вещи, включително дори в откритото производство по несъстоятелност, чрез
позоваване (предявяване) на същото с молбата по чл. 685 ТЗ в рамките на процедурата
по предявяване и приемане на вземанията. Отделно - по делото се установява
извънсъдебно уведомяване на длъжника за задържане на вещите, като няма спор
между страните, че писмените изявления на ищеца-кредитор, обективирани в двете
писма, са достигнали до знанието на длъжника. Без значение е как и от кого са му
били изпратени – релевантните факти са, че уведомленията за упражнено право на
задържане изхождат от кредитора и са получени от длъжника. Установява се от
представено пълномощно наличието на представителна власт на адв. Николова да
извършва действия от името и за сметка на „Т.Г.“ ЕООД. Както се каза по-горе, обаче,
извънсъдебното уведомяване на длъжника не е предпоставка за съществуване на право
на задържане.
В молбата за предявяване на вземанията по чл. 685 ТЗ ищецът е заявил, че
упражнява право на задържане върху товарите, следователно и съдебно се е позовал на
правото си на задържане на вещите, което обуславя извод, че правото продължава да
съществува, като по делото не се установява след извършването на описа в хода на
изпълнителното производство, в протокола от който е удостоверено държането от
страна на ищеца-взискател, той да е изгубил фактическата власт върху тях. Поради
това следва да се приеме, че вещите продължават да се намират в негово държане. Тъй
като окончателно приетите със списъка по чл. 693 ТЗ вземания се ползват с
9
установително действие в производството по несъстоятелност и в свързаните с него
искови производства, в които съществуването на вземанията е от значение,
включително и в настоящото производство по чл. 694 ТЗ, в което спорът е само
относно обезпечението или привилегията на вземанията, ясно е, че тези вземания не са
удовлетворени, поради което и на това основание правото на задържане продължава да
съществува. Като се е позовал на него и в производството по несъстоятелност на
длъжника, кредиторът е обезпечил приетите в това производство свои вземания
именно със стойността на вещите, които продължава да държи в упражняване на годно
възникналото си право на задържане.
В обобщение на гореизложеното, установява се по делото, че ищецът-кредитор
е упражнил търговско право на задържане по чл. 315 ТЗ върху описаните вещи и са
налице предпоставките за възникване на това право, като с оглед неизпълнението от
длъжника на задълженията му и упражняването на фактическа власт върху вещите от
кредитора и към настоящия момент, правото продължава да съществува. Ищецът
притежава срещу ответника-длъжник „Б.Б.“ ЕООД - в несъстоятелност изискуеми и
ликвидни парични вземания (установени със СПН, а и с оглед последиците по чл. 617,
ал.1 ТЗ), произтичащи от двустранни търговски сделки, упражнява фактическа власт
върху вещите, които правомерно е получил от длъжника по силата на договори за
превоз между тях, позовал се е на правото на задържане както извънсъдебно, така и в
производството по несъстоятелност в молбата по чл. 685 ТЗ. За упражняването на
търговското право на задържане не е необходимо наличието на връзка между
задържаните вещи и обезпечените вземания, както е в случая по отношение на
вземанията на ищеца, признати с влязлото в сила съдебно решение, произтичащи от
предходни превозни договори между страните. Правото на задържане съществува,
докато ищецът има движимите вещи в свое държане, или докато вземанията му не
бъдат погасени или удовлетворени от стойността на движимите вещи.
На основание гореизложеното съдът намира за установено по делото, че в полза
на ищеца „Т.Г.“ ЕООД съществува предявеното по реда на чл. 685 ТЗ право на
задържане върху стоките, предмет на Delivery note № SHIP005714, № SHIP005783,
SHIP005784, SHIP005786, SHIP005791, SHIP005793, SHIP005794, SHIP005795 и
SHIP005801 и описани в Протокол за опис на движимо имущество от 22.03.2023 г. по
изпълнително дело № 59/2023 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., peг. № 925, с район на
действие Софийски окръжен съд и съставляващи 31 798 броя възглавници, в
обезпечение на предявените и приети в производството по несъстоятелност на „Б.Б.“
ЕООД - в несъстоятелност вземания, включени в обявения в търговския регистър на
09.06.2023 г. Списък на приетите вземания на кредиторите на „Б.Б.“ ЕООД, предявени
в срока по чл. 685 от ТЗ, под № 9, за главница в размер на 153 715.91 лв. - неплатено
възнаграждение по договори за международен превоз на стоки, главница в размер на
13 674 лв. - неплатено възнаграждение по договори за вътрешен превоз на стоки,
неустойки в размер на 793.03 лв., направени разноски в размер на 19 940 лв. и за
законна лихва върху главниците за периода 22.04.2022 г. до 03.04.2022 г.
С оглед на това на ищеца следва да се признае привилегията по чл. 722, ал.1, т.2
ТЗ да се удовлетвори от стойността на тези вещи, защото заради приетите в
производството по несъстоятелност вземания той продължава да упражнява право на
задържане върху тях.
По отношение на включеното в списъка вземане за законна лихва върху
главниците за периода след откриване на производството по несъстоятелност -
04.04.2023 г. до окончателното плащане, приетата поредност на удовлетворяване е по
чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ. Във възражението по чл. 690 ТЗ, както и в исковата молба по
настоящото дело, кредиторът е възразил само срещу приемането на вземанията му
10
като необезпечени и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ, поради
което следва да се приеме, че относно вземането за законна лихва след откриване на
производството по несъстоятелност, по отношение на което синдикът е приел
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ, възражение и установителен иск
по чл. 694 ТЗ не са предявени, и съдът не дължи произнасяне в тази част.
По отношение на разноските:
Съобразно чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса по предявения иск не е внесена
предварително, а се възлага с оглед изхода на спора върху ¼ от вземането, за което е
предявен установителният иск, като в случая възлиза на 1 881.23 лв. и следва да бъде
възложена в тежест на ответника, исковете срещу който са изцяло уважени.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 12 000 лева с ДДС.
Така мотивиран Софийски градски съд в настоящия си състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 694 ТЗ,
предявен от „Т.Г.“ ЕООД с ЕИК ******* срещу „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с
ЕИК *******, и синдика В. И. Г., с адрес на упражняване на дейността гр.София, бул.
*******, съществуването на търговско право на задържане в полза на ищеца „Т.Г.“
ЕООД с ЕИК ******* на движимите вещи по Delivery note № SHIP005714, №
SHIP005783, SHIP005784, SHIP005786, SHIP005791, SHIP005793, SHIP005794,
SHIP005795 и SHIP005801 и описани в Протокол за опис на движимо имущество от
22.03.2023 г. по изпълнително дело № 59/2023 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., peг. № 925, с
район на действие Софийски окръжен съд и съставляващи 31 798 броя възглавници, и
привилегия по чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ на вземанията на „Т.Г.“ ЕООД, включени в
списъка на приетите вземания на кредиторите на „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност,
предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 09.06.2023 г., и
представляващи главница в размер на 153 715.91 лева - неплатено възнаграждение по
договори за международен превоз на стоки, главница в размер на 13 674 лева -
неплатено възнаграждение по договори за вътрешен превоз на стоки, неустойки в общ
размер на 793.03 лева, направени разноски в размер на 19 940 лева и за законна лихва
върху главниците за периода 22.04.2022 г. до 03.04.2022 г.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, представлявано от
синдика В. И. Г., с адрес на упражняване на дейността гр.София, бул. *******, да
заплати на основание чл.694, ал. 7 от ТЗ в полза на СГС дължимата държавна такса в
размер на 1 881.23 лева.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, представлявано от
синдика В. И. Г., с адрес на упражняване на дейността гр.София, бул. *******, да
заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Т.Г.“ ЕООД с ЕИК ******* направените по
делото разноски в размер на 12 000 лева с ДДС платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11