Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3772 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №215046 от 17.01.2020год.,
постановено по гр.дело №24368/2019г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, ответникът „З.Е.”АД
с ЕИК******* е осъден да заплати на ищеца З.„А.Б.”АД с ЕИК******* сумата от 2423,49лв.-
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета №0300-17-722-500076, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на исковата молба 02.05.2019г. до окончателното изплащане и 101,65лв.
мораторна лихва за периода от 01.12.2018г. до 01.05.2019г., като искът за мораторна
лихва е отхвърлен в частта до пълния предявен размер от 115,12лв.
Срещу така
постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „З.Е.”АД. Жалбоподателят поддържа,
че по делото не е установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС. Твърди, че не са представени доказателства за заплащането на
застрахователната премия, поради което застрахователно правоотношение не е
възникнало. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне
на исковете изцяло, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият
ищец З.„А.Б.”АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата
като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и
моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Ищецът,
въз основа на застрахователен договор по представената по делото
застрахователна полица, е приел за разглеждане направеното от застрахования
искане за изплащане на застрахователно обезщетение и впоследствие е заплатил
такова, с което е потвърдил валидността на застрахователното правоотношение и
задълженията си по него. От представения по делото доклад по щета (л.9) се
установява, че цялата дължима по застрахователния договор премия в размер на
1529,36 евро е била заплатена от застрахования.
Съгласно чл.411 КЗ когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". В случая от
събраните по делото доказателства се установяват безспорно както механизмът на настъпване
на процесното ПТП и произтеклите от него имуществени вреди, така и заплащането
на обезщетение от страна на ищеца по сключената между него и собственика на
увредения автомобил имуществена застраховка „Каско“. Размерът на обезщетението не
се оспорва от ответника. Следователно, както правилно е преценил и
първостепенният съд, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за
уважаване на регресния иск по чл.411 от КЗ.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 488,11 лева с ДДС, които следва да се присъдят
изцяло. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като фактическата и
правна сложност на спора действително е ниска, но възнаграждението е към
законово определения минимум съгласно НМРАВ.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №215046 от 17.01.2020год.,
постановено по гр.дело №24368/2019г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „З.Е.”АД с ЕИК******* да заплати на З.„А.Б.”АД с
ЕИК******* сумата от 488,11лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и 11
стотинки)- разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, с
включен в този размер ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/